№ 102
гр. Свиленград, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Живка Д. Петрова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело №
20245620101077 по описа за 2024 година
Производството е образувано по установителен иск за собственост с
правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Х. В. В. е предявил срещу ответника Д. Г. И. иск за признаване
за установено в отношенията на страните, че ищецът притежава 1/3 ид. част от
правото на собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 65677.701.9533 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-
107/13.012.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр.
************, с площ: 383 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, с
предишен идентификатор: 65677.701.305, с номер по предходен план: пл. №
305 в кв. 4, парцел XIV, при съседи: имоти с идентификатори 65677.701.9222,
65677.701.9221, 65677.701.304, 65677.701.9677, ведно с построената в
поземления имот СГРАДА с идентификатор 65677.701.9533, със застроена
площ: 80,00 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, както и ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Ищецът твърди, че е придобил 1/3 ид. част от собствеността върху имота
въз основа на наследяване на баба му Т.И.И., починала на 25.06.2017г. и по
заместване от майка му Т.Г.А., починала на 03.07.2018г. Твърди, че баба му
придобила 3/4 ид. части от имота от майка си чрез договор за дарение
(Нотариален акт № 48, том II, дело № 554/1990г. по описа на Свиленградски
районен съдия), а 1/4 ид. част от имота придобила по наследство от баща си И.
Е.И. (И.Е.А.), който притежавал за него Нотариален акт № 32, том I, дело №
85/1965г. След смъртта на Т.И.И., нейни законни наследници били ищецът Х.
В. В. (неин внук, наследяващ дъщеря й Т.Г.А.), ответникът Д. Г. И. (нейна
1
дъщеря) и Б.Г.А. (неин внук, наследяващ по право на заместване сина й Г.Г.А.,
негов баща, починал на 03.05.2013г.).
Ищецът узнал, че на 06.06.2024г. ответникът се снабдила с констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот – НА № 69, том II, дело №
209/2024г. по описа на нотариус с рег. № 354 по РНК, с който била призната за
собственик на целия процесен имот. Ищецът твърди, че констатациите на
нотариуса не са верни, поради което иска от съда, на основание чл.537, ал.2 от
ГПК, да отмени посочения нотариален акт, с който е признато правото на
собственост на ответника върху процесния имот.
По изложените съображения се иска уважаване на предявения иск и
присъждане на направените по делото разноски.
В едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е постъпил
отговор на исковата молба, с който признава иска по чл.124, ал.1 от ГПК, но
оспорва искането по чл.537, ал.2 от ГПК за отмяна на оспорения от ищеца
констативен нотариален акт в частта му над 1/3 от правото на собственост
върху имота, предмет на акта. С отговора се иска съдът да приеме, че
ответникът не е дала повод за завеждане на иска и с оглед на това да възложи
разноските по делото в тежест на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа предявения иск и моли съдът да постанови решение
съобразно признанието, на основание чл.237 от ГПК. Претендира разноски,
като акцентира на това, че именно снабдяването на ответника с нотариален акт
за собственост върху целия имот, който касае правото на собственост на
ищеца, е дало подов за завеждане на делото.
В съдебно заседание ответникът, чрез пълномощника си, поддържа
отговора, като признава иска. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства, намира, че са налице предпоставките за
постановяване на съдебно решение съобразно признанието на иска.
С оглед изхода на спора и на основание 78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва
да се присъдят направените в производството съдебни разноски, които се
установиха в размер на 1055,00 лв., включващи сумата 55,00 лв. – за внесена
държавна такса и сумата 1000,00 лв. – за адвокатско възнаграждение.
Направеното от ответника възражение за недължимост на разноските, поради
това, че същият не е станал повод за завеждане на делото, съдът намира за
неоснователно, доколкото към момента на предявяване на иска ответникът се
е афиширала като собственик на целия процесен имот, което обуславя правния
интерес от предявяване на установителния иск за собственост. Признанието на
иска не дава възможност ответникът да се освободи от заплащане на разноски,
след като е станал повод за завеждане на иска. Т.е. в случая не са налице
комулативните изисквания на чл.78, ал.2 от ГПК за освобождаване на
ответника от разноски.
Неоснователно е и направеното от ответника възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Това е така,
2
тъй като между размера на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение и
усилията на защитата при упражняването на процесуалните му права няма
значително несъответствие, предвид вида на исковата защита. Платеното от
ответниците адвокатско възнаграждение не е прекомерно и с оглед правната и
фактическата сложност на делото.
С оглед изложеното и на основание чл.237, ал.1 от ГПК, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Г. И., с ЕГН:
**********, че Х. В. В., с ЕГН: **********, притежава правото на
собственост върху 1/3 ид. част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 65677.701.9533 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Свиленград, обл. Хасково, одобрени със
Заповед № РД-18-107/13.012.2016г. на Изп. директор на АГКК, с адрес на
имота: гр. ************, с площ: 383 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, с предишен идентификатор: 65677.701.305, с номер по предходен план:
пл. № 305 в кв. 4, парцел XIV, при съседи: имоти с идентификатори
65677.701.9222, 65677.701.9221, 65677.701.304, 65677.701.9677, ведно с
построената в поземления имот СГРАДА с идентификатор 65677.701.9533, със
застроена площ: 80,00 кв.м., с брой етажи: 1, с предназначение: жилищна
сграда – еднофамилна, както и ведно с всички подобрения и приращения в
имота.
ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство № 69, том II, нот. дело № 209/ 2020г. по описа на нотариус с рег. №
357 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр.Свиленград под дв.вх.рег.
№ 1052, вх.рег. № 1856/06.06.2024г., Акт № 46, том 7, дело № 708/2024г., в
частта му над 1/3 идеална част от правото на собственост върху описания в
акта имот.
ОСЪЖДА Д. Г. И., с ЕГН: **********, да заплати на Х. В. В., с ЕГН:
**********, сумата 1055,00 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3