О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер ІV-260 Година
2020, 23 януари гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав,
на двадесет
и трети януари година две хиляди и двадесета,
в закритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно
гражданско дело № 91 описа за 2020 година
Производството
е по чл.122 ГПК и е образувано по повдигната с определение № 139 от 09.12.2019 г.
по гр.д.234/2019 г. на Районен съд –Малко Търново, препирня за подсъдност между
РС Малко Търново и Бургаски районен съд по спора между Р.Р.Т. и Главна дирекция
„Гранична полиция“ към МВР гр.София, ул.“Мария Луиза“№ 46 за заплащане на
сумите 3 000 лв допълнително възнаграждение за положен и неизплатен
извънреден труд от 500,5 часа за периода от 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., получен
след приравняване на положения нощен труд към дневен по коефициент 1,143 и
отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, ведно със
законната лихва върху тази сума от
датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане и
сумата 500 лв, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността
на неизплатен месечен нощен труд ,приравнен към дневен и отчетен като
извънреден ,изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане
-30 число на месеца до датата на депозиране на исковата молба; сумата от 420 лв,
представляваща обезщетение, равняващо се на равностойността на непредоставените
от органа по назначаването ободрителни
напитки, по 1 лв на смяна, по време на полаганите от ищеца 420 нощни дежурства
за периода от 01.09.2015 г. до 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на предявяване на исковата молба. Районният съд Малко
Търново е повдигнал препирнята като е изложил съображения, че предмет на делото
е неплатено трудово възнаграждение, и че с разпоредбата на чл.114 ГПК е предвидена
възможност ищецът да предяви иска си срещу работодателя по мястото, където
обичайно полага своя труд. Съдът е посочил, че легитимиран да се ползва от тази
възможност е само ищецът, а в случая ищецът не се е възползвал от възможността
да предяви иска по мястото на полагане на труд, т.е. не е направил своя избор, а
ответникът не може да направи възражение за местна неподсъдност, тъй като това
представлява упражняване на чужди процесуални права.
С
определение № 9449/12.11.2019 г. по гр.д.7453/2019 г., Бургаският районен съд е
прекратил производството по предявените искове пред себе си и е изпратил делото
по подсъдност на РС –Малко Търново, като е приел, че ответникът ГД „Гранична
полиция“ е направил възражение за местна
неподсъдност на спора в преклузивния срок по чл.119, ал.3 ГПК. Възражението е
прието за такова по чл.114 ГПК, тъй като местоработата на ищеца е в ГПУ- Малко
Търново. БРС е приел, че след като не е предявил иска си по правилата на чл.105 ГПК /по седалището на ответника/, то следва да се приеме, че ищецът се е
възползвал от възможността по чл.114 ГПК, но той не полага труд в Бургас, а в
Малко Търново и по правилата на чл.114 ГПК следва искът да се разгледа от РС
–Малко Търново.
В отговорът
на исковата молба ГД „Гранична полиция“
е направила възражение, че спорът следва да се разгледа от РС – Малко Търново, тъй
като ищецът е назначен на длъжност и изпълнява служебните си задължения в ГПУ –Малко Търново, което е структура на ГД
„Гранична полиция“.
Процесуалният
представител на ищеца адв.Б. е депозирала становище по повод повдигната
препирня за подсъдност, в което заявява, че спорът следва да се разгледа от
РС-М.Търново, тъй като се касае за трудово възнаграждение, ищецът е работил в
ГПУ –М.Търново и по правилата на изборната подсъдност по чл.114 ГПК спорът
следва да се разгледа от РС-Малко Търново, макар по грешка да е предявен пред
БРС. На второ място се сочи, че по правилата на чл.108, ал.2 ГПК, ГПУ-М.Търново
е поделение на ответника и процесното правоотношение е възникнало в гр.Малко
Търново, за което обстоятелство, според нея, по делото няма спор.
По отношение на приложението на разпоредбата на чл.114 ГПК, съдът
намира следното: Съгласно чл.114 ГПК работникът може да
предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той обичайно полага
труд. Целта на разпоредбата е да се облекчи защитата на определена категория
лица с оглед естеството на заявеното за защита право по всички дела, свързани с
полагането на труд по трудово правоотношение. В случая е безспорно, че
правоотношение е служебно, а не трудово, но дори да се приеме, че разпоредбата
на чл.114 ГПК е приложима, то ищецът не се е възползвал от нея, предявявайки
исковете пред БРС. Възражение за местна
неподсъдност на основание чл.114 ГПК не може да се прави от ответника по спора,
тъй като се касае за изборна подсъдност и изборът се упражнява от ищеца. Относно
местната подсъдност на споровете, възникнали във връзка със служебно
правоотношение важат общите правила за подсъдност на исковете. Ответникът може
да направи отвод за местна неподсъдност на делото по общите правила на чл.108, ал.2 ГПК, в срока за отговор на исковата молба. Отделно, според новата разпоредба на
чл.119, ал.3 ГПК възражението за неподсъдност на делото по чл.108, ал.2 ГПК
може служебно да се повдига от съда до приключване на първото по делото
заседание.
Разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК, която е специална по
отношение на общата подсъдност по чл.105 ГПК, предвижда исковете срещу
държавата и държавни учреждения, включително поделения и клонове на последните
се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което
произтича спорът, освен в случаите по чл.109 и чл.110 ГПК. В случая служебното правоотношение е възникнало между
ищеца и ГД“Гранична полиция“ София. Съгласно чл.37, ал.1 ЗМВР главните дирекции
са сред основните структури на МВР. Според чл.38 ЗМВР, една от главните
дирекции е ГД „Гранична полиция“, а в чл.40 ЗМВР е посочено, че в главните
дирекции могат да се създават дирекции, териториални
звена, отдели, сектори и други звена от по-нисък ранг. Съобразно
чл.7, ал.5 от Правилника за устройството и дейността на МВР, териториални звена на ГДГП са регионалните
дирекции „Гранична полиция“, в които могат да се създават гранични полицейски управления. ГПУ
„Малко Търново“ е в структурата на РДГП Елхово. Това обстоятелство се твърди и
от ищеца. Тъй като РДГП – Елхово, като териториално поделение на ГД ГП, е
второстепенен разпоредител с бюджетни кредити /такова не е граничното
полицейско управление/, то спорът следва да бъде разгледан от РС-Елхово, по
правилото на чл.108, ал.2 ГПК.
С оглед на
гореизложеното настоящият състав намира, че компетентен да разгледа предявените
искове от Р.Т. против ГД ГП София не е нито БРС, нито РС-Малко Търново, а би
следвало да е РС –Елхово.
В настоящото
производство обаче, спорът за подсъдност е между РС – Бургас и РС – Малко Търново. В този смисъл, БОС не може да се
произнесе по реда на чл.122 ГПК и да изпрати делото на РС –Елхово, тъй като не
може да определи като компетентен трети съд, различен от съдилищата, между
които е спорът за подсъдност.
Предвид
горното, БОС намира, че настоящото дело следва да бъде прекратено и върнато на Районен
съд-Малко Търново, който следва да приложи нормата на чл.118, ал.2 ГПК, като
препрати същото на надлежния Районен съд-
Елхово.
Мотивиран от
изложеното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството
по ч.гр.д.91/2020 г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ВРЪЩА гр.д.234/2019
г. на Районен съд –Малко Търново, който следва да приложи процедурата по
чл.118, ал.2 ГПК, като препрати делото на надлежния Районен съд – гр.Елхово.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.