Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
24.03.2020 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На двадесет и четвърти февруари
две
хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: Цветана Чакърова
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1058 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с искова молба, с която са предявени кумулативно съединени искове от
„T. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, Б. П. С.,
сграда *** със законен представител Д. К. К., чрез адв. З.Ц. против Ф.В.С.,
ЕГН: **********,***.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на подадени от заявителя „Т.“ заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу Ф.В.С. било образувано ч. гр. д №1802/2018 г. III-ти с-в по описа на
PC К.. Против длъжника била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение в размер на 731.88 лв. Ищецът заявява, че на основание чл. 422, във
вр. с чл. 415 ГПК предявява иск за установяване на вземането по издадената
заповед за изпълнение до размера на 731.88 лв., която сума представлявала цена
на потребени и незаплатени мобилни услуги.
Твърди
се, че между Ф.В.С. и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „К. Б. М.“ ЕАД) били
сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1
Договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2015 г. Съгласно договора, на
клиента бил предоставени мобилен телефонен номер *********;
2.
Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* и
Договор за лизинг от 03.11.2016 г. Съгласно допълнителното споразумение за
мобилен номер ********* влизал в сила нов абонаментен план, а на клиента бил
предоставен мобилен телефонен апарат S. G. **** D. G.. Предоставянето на
устройството било уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ била 335,57 лв. с вкл. ДДС. За ползването
ѝ лизингополучателят се задължавал да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 14,59 лв. с вкл. ДДС всяка, като било предвидено
те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез номера.
Твърди
се, че към периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Ф.С.
мобилен номер и устройство на лизинг, се прилагали следните условия:
-
за мобилен номер ********* – условията, договорени в Договор за мобилни услуги
№ ********* от 17.10.2015 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 03.11.2016 г.;
-
за мобилно устройство S. G. **** D. G. – условията, договорени в Договор за
лизинг от 03.11.2016 г.
Ответницата
не изпълнила свои парични задължения, начислени ѝ в 5 бр. фактури,
издадени в периода м. януари 2017 г. - м. май 2017 г. Във всяка от фактурите
били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените
договори, сключени между него и клиента.
Фактура
№ **********/05.01.2017 г., с падеж 20.01.2017 г., била издадена за отчетния
период 05.12.2016 - 04.01.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер ********* - месечна абонаментна такса 20,82
лв., както и ползвани услуги 221,37 лв. (международни разговори 1,29 лв.,
разговори към „Грижа за клиента“ 0,08 лв., услуги с добавена стойност (SMS)
220,00 лв.), които са в краен размер на 242,19 лв. без вкл. ДДС - 290,63 лв. с
вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство S. G. **** D. G. в размер на
14,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 305,22 лв.
Фактура
№ **********/05.02.2017 г., с падеж 20.02.2017 г., била издадена за отчетния
период 05.01.2017 - 04.02.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер ************ - месечна абонаментна такса
20,82 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 24,98 лв. с вкл. ДДС;
лизингова вноска за мобилно устройство s.g.***d.g.в размер на 14,59 лв. с вкл.
ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, е 39,57 лв.
Фактура
№ **********/05.03.2017 г., с падеж 20.03.2017 г., била издадена за отчетния
период 05.02.2017 - 04.03.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер ***********- месечна абонаментна такса 20,82
лв., както и ползвани услуги 0,02 лв. (разговори към „Грижа за клиента“), които
са в краен размер на 20,84 лв. без вкл. ДДС – 25,01 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство s.g.***d.g.в размер на 14,59 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, е 39,60 лв.
Фактура
№ **********/05.04.2017 г., с падеж 20.04.2017 г., била издадена за отчетния
период 05.03.2017 - 04.04.2017 г. и включвала следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер ***** - месечна
абонаментна такса (-6,05) лв., както и ползвани услуги 0,04 лв. (разговори към
„Грижа за клиента”), които са в краен размер на (- 6,01) лв. без вкл. ДДС -
(-7,21) лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство s.g.***d.g.в
размер на 14,59 лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна
такса във фактурата се формирала в резултат на приспадане между таксата за
посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал
услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с
достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във
фактурата, е 7,38 лв.
След
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
17.10.2015 г., изм. с Допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 03.11.2016 г. (за номер **********),
сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Ф.В.С., по нейна вина поради изпадането ѝ в
забава, на потребителя била издадена фактура № **********/05.05.2017 г., с
падеж 20.05.2017 г., която включвала задължение за заплащане на неустойка за
предсрочното им прекратяване и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за предоставеното с договора за лизинг мобилно устройство.
Размерът
и основанието за възникване на задължението за неустойка били уредени вр. 4, т.
4 от допълнителното споразумение. Съгласно посочената клауза в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя,
последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на договора до края на първоначално
предвидения срок на действието му – 03.11.2018 г. Въз основа на така
уговореното между страните неустойката за номера възлиза на 504,33 лв., което
вземане в настоящото производство се претендира частично. Претендираната
неустойка за номер ********** е 77,49 лв.
Обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в
чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като
предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т. ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство s.g.***d.g.предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски е 262,62 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на осемнадесет
неначислени лизингови вноски.
Общата
сума, претендирана по фактурата, е 340,11 лв.
Изискуемостта
на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни
след издаването ѝ. В периода след издаване на първата от гореизброените
фактури длъжникът не извършвал плащания, като и към настоящия момент
задълженията не били погасени.
С
оглед дадените от съда указания в заповедното производство, за ищцовото
дружество бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото
дружество моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че
дължи:
-
сумата от 731,88 лв. (седемстотин тридесет и един лева и осемдесет и осем
стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми за потребени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.01.2015
г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* и Договор за лизинг от 03.11.2016 г., за което са издадени фактура №
**********/05.01.2017 г., фактура № **********/05.02.2017 г., фактура №
**********/05.03.2017 г., фактура № **********/05.04.2017 г. и фактура №
**********/05.05.2017 г.
-
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение –
18.12.2018 г., до окончателното плащане;
Претендират
се направените разноски по делото, включително и тези в заповедното
производство.
Ответницата,
представлявана от назначения особен представител адв. Р.И., оспорва исковете.
Ищецът претендирал неустойка в размер на 77.49 лв., което вземане се претендира
частично от сумата 504.33 лв. Адв. И. твърди, че по отношение на иска за
неустойка по чл. 92 от ЗЗД липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на осн. чл.9 от ЗЗД страните по договор за
услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди изтичане
на срока по волята на която и да е от страните или на една определена от тях.
Допустимо било също така уговарянето от страните на неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка щяла да бъде нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следвало да следи служебно, като преценката се извършва
към момента на сключване на договора, а не към последващ момент – т.3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС.
Счита,
че уговорената в договора клауза за неустойка нарушава добрите нрави, тъй като
уговореният размер формиран от месечните такси до изтичане на срока на договора
нарушава принципа на справедливост, поради което била нищожна.
Доколкото
в случая преценката за нищожността на клаузата за неустойка следва да се
направи към момента на сключване на договора, следвало да се приеме, че
процесната неустойка по договори за мобилни услуги е нищожна поради
противоречие с добрите нрави. Претендираната от ищеца „Т.Б.“ ЕАД частична
неустойка не можела да санира изначално нищожните клаузи за неустойка.
Ищецът
не бил уведомил и потребителя, че упражнява правото си на едностранно
прекратяване на договора. Нямало представени доказателства ищцовата страна да е
упражнила това си право и до ответника да е достигнало изявления за
прекратяване на договорите.
Ето
защо и с оглед на горното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази правните доводите на страните и
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 12, ал. 1 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е бил сезиран с кумуативно съединени искове с
правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, вр. с
чл.345, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.342, ал.1 от ТЗ, вр. с чл.92 ЗЗД
От приложеното ч. гр. д. №1802/2018 г. по описа на РС
К. се установява, че по заявление на „Т.Б.“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено на
длъжника Ф.В.С. да заплати на заявителя следните суми:
- сумата от 731,88 лева (седемстотин тридесет и един
лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща главница, неизпълнени парични
задължения по Договор за мобилни услуги № ********* от 17.10.2015г.,
Допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 03.11.2016г.;
- законната
лихва за забава върху вземането, считано от
18.12.2018 г. до окончателното плащане;
- сумата 25,00 лева (двадесет и пет лева),
представляваща разноски по делото за заплатена държавна такса;
- сумата 360,00 лева (триста и шестдесет лева),
представляваща адвокатско възнаграждение;
Заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, поради което съдът на осн. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е дал
указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да представи доказателства за
предявен в едномесечен срок от съобщението иск срещу нея. Искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК.
Страните не спорят, а и от представените писмени
доказателства се установява, че ищецът е поел задължение да предоставя на
Ф.В.С. далекосъобщителни услуги, срещу насрещната престация – парично
възнаграждение съгласно тарифите на оператора, посочени в подписаните договори
и приложенията към него.
Безспорно е, че на 17.10.2015 г. между страните е
сключен договор за мобилни услуги № *********, като ответницата е станала
титуляр по мобилен номер **************.
С допълнително споразумение № ********* и Договор за
лизинг от 03.11.2016 г. Ф.В.С. е новирала отношенията по повод ползвания номер,
а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат s.g.***d.g.. Съгласно
договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 335,57 лв., като за
ползването ѝ ответницата се е задължила да извърши двадесет и три месечни
лизингови вноски в размер на 14,59 лв. всяка, фактурирани заедно с месечните
сметки за ползваните мобилни услуги.
Не е спорно също, че въз основа на посочените договори
ответницата е ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е било фактурирано заедно с дължимите месечни сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.
Представени са като писмени доказателства фактура №
**********/05.01.2017 г., издадена за отчетен период на потребление 05.12.2016
- 04.01.2017 г.;
фактура №
**********/05.02.2017 г., издадена за отчетен период на потребление 05.01.2017
- 04.02.2017 г.; фактура № **********/05.03.2017 г., издадена за отчетен период
на потребление 05.02.2017 - 04.03.2017 г.; фактура № **********/05.04.2017 г.,
издадена за отчетен период на
потребление 05.03.2017 - 04.04.2017 г.; фактура № **********/05.04.2017 г., издадена за
отчетен период на потребление 05.03.2017 - 04.04.2017 г.
Във фактурите са описани задължения на ответницата за
посочения период, включващи месечна абонаментна такса, ползвани услуги и
лизингова вноска за мобилно устройство s.g.***d.g., а в последната фактура №
**********/05.04.2017 г., е начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на
договора за услуги в размер на 504.33 лева.
По делото не се спори, че ответницата не е заплатила
задълженията си по сключените с ищцовото дружество договори и издадените
фактури.
Въз основа на обсъдените доказателства искът се явява
частично основателен и доказан и следва да бъде уважен до размер от 654,39
лева, като за претендираната неустойка от 77,49 лева до пълния размерна
исковата претенция от 731,88 лева искът следва да се отхвърли. Настоящият
съдебен състав намира за основателни възраженията на особения представител на ответника
относно валидността на неустоечната клауза по процесния договор, като
съображенията за това са следните:
Критериите дали е налице нищожност поради противоречие
с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Клауза за неустойка предвиждаща задължение за
длъжника за заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до края на
договора за предоставяне на процесния вид услуга абонаментни такси, независимо
от момента на разваляне на същия, несъмнено се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Тя излиза извън допустимите законови рамки, тъй
като кредиторът получава имуществена облага от насрещната страна в определен
размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, без обаче да се
престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
договора, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на
справедливост. В този смисъл са решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. №
203/2015г. на ВКС, І т.о. и решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014
г. на ВКС, І т.о.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 88, ал. 1,
изр. 2 ЗЗД, уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Допустимо е уговаряне от страните на
неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Целта и начина на формиране
на уговорената в случая компенсаторна неустойка излиза извън присъщите ѝ
функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за
дължимостта й нищожна, съгласно задължителните разяснения на т. 3 на
Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като
валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не
с оглед конкретно неизпълнение.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от
специфичните за всеки конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване
на примерно посочени критерии, като естеството и размер на обезпеченото с
неустойката задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /виж решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./. Уговорката за
неустойка при прекратяване /разваляне/ на договора, определена в размер на
дължимите до края на договора месечни абонаментни такси за предоставения
телефонен номер до края на този срок, е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза обаче е да
дoведе до неоснователно обогатяване на оператора спрямо потребителя, който да
получи престация в пълен обем за срока на договора, без да престира насрещната
услуга, което е в контраст с всякакви разумни граници на добрите нрави и не се
толерира от закона.
Освен това така уговорената клауза във връзка с
гореизложените съображения се явява неравноправна и на основание чл. 143, т. 5
ЗЗП. Ф.С.В. има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
а ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. Уговорката за
дължимост на всички месечни абонаментни такси до крайния срок на договора при
прекратяването му по вина на потребителя, обуславя необосновано висока
неустойка, тъй като предварително дава възможност на ищеца да получи насрещната
престация по договора, дори при прекратяването му по вина на потребителя.
Без значение е обстоятелството, че ищецът претендира
само част от неустойката. В случая съдът не обсъжда прекомерна ли е неустоечната
клауза или не. Клаузата е нищожна още
при сключването на договора, поради което следва изводът, че в конкретния
случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на
чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил
правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на
задължение за неустойка в какъвто и да било размер.
Ето защо претендираната неустойка в размер на от 77,49
лева не се дължи и искът за тази сума следва да се отхвърли като неоснователен
и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК с оглед изхода на
спора, на ищеца следва да присъдят и сторените деловодни разноски съразмерно с
уважената част от исковете. Ищецът доказва разноски в размер на 1170 лева за
платени държавни такси, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение, от които 385 лева в заповедното производство и 785 лева в
исковото производство. Съразмерно с уважената част от иска в полза на ищцовото дружество следва да се
присъдят разноски в размер на общо 1046.12 лева, от които 344.24 лева в
заповедното производство и 701.88 лева в исковото производство.
Ответникът не претендира разноски и такива не следва
да му се присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска. На особения
представител адв. Р.И. следва да се издаде разходен касов ордер за определеното възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че Ф.В.С., ЕГН: **********,***, ДЪЛЖИ на „T. Б.“ ЕАД, ЕИК ************,
със седалище и адрес на управление ***, Б. П. С., сграда ***** със законен
представител Д. К. К. сумата от 654.39 лв. (шестстотин петдесет и четири лева и
тридесет и девет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми за
потребени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги № ********* от
17.01.2015 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни/фиксирани
услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.11.2016 г., за което са издадени
фактура № **********/05.01.2017 г., фактура № **********/05.02.2017 г., фактура
№ **********/05.03.2017 г., фактура № **********/05.04.2017 г. и фактура №
**********/05.05.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.12.2018 г., до окончателното плащане, която сума
представлява част от вземането, за което
е издадена Заповед №1020/21.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №1802/2018 г. по описа на РС К., като до пълния претендиран
размер от 731.88 лева ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф.В.С., ЕГН:
**********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „T. Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
Б. П. С., сграда *** със законен представител Д. К. К. сумата от 344.24 лв.
(триста четиридесет и четири лева и двадесет и четири стотинки), представляваща
разноски за заповедното производство и сумата от 701.88 лв. (седемстотин и един
лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща разноски за исковото
производство, съразмерно уважената част от исковете.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на назначения на ответника Ф.В.С. особен
представител – адв. Р.И. ***, РКО за сумата от 300.00 лв. (триста лева).
ПРИСЪДЕНИТЕ
суми могат да бъдат платени по банкова сметка: ***: ***, BIC: *** „С. Е.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните
пред О. с. – П. в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Ц.Ч.