№ 5
гр. София , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Евгения Т. Генева
Росина Н. Дончева
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20201800500566 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Р.Б.“ ЕАД,ЕИК .........,пронив решение №
30 от 05.02.2020г. на РС-Ботевград по гр.д. № 595/2019г. в частта му, с която
са отхвърлени исковете за предсрочно изискуема главница за разликата над
2664.24 лв. до пълния размер на 6760.34 лв.,дължими по договор за
студентски кредит от 25.01.2012г. сключен с М. Н. У..Релевират се
оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на
решението,тъй като съдът приел,че предсрочната изискуемост не е била
надлежно обявена на длъжницата.Въззивникът поддържа,че задължението да
обяви предварително предсрочната изискуемост касае само заповедното
производство,докато предявените при евентуалност искове в случая били
осъдителни и на общо основание длъжникът изпаднал в забава при
неизпълнение на уговореното задължение като исковата молба се считала за
обявяване на предсрочната изискуемост.
М. Н. У. оспорва въззивната жалба на банката и депозира насрещна
въззивна жалба, атакуваща решението в частта ,с която е осъдена да заплати
редовно изискуема главница в размер на 352.04 лв. и предсрочно изискуема
главница в размер на 2664.24 лв.Поддържа,че договорът за студентски кредит
имал неравноправни клаузи и съдът пренебрегнал задължението си да ги
прогласи за нищожни, от което би последвало изцяло отхвърляне на
претенциите.По силата на чл.17, ал.5 от ЗКСД длъжницата имала защитата на
1
чл.143-148 ЗЗП.В чл.4-2 от договора се определял 49 месечен гратисен
период в нарушение на чл.23,ал.2 ЗКСД гратисният период завършва с
изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния
държавен изпит.Капитализирането на начислената през гратисния период
лихва противоречало на императивната разпоредба на чл.24, ал.1,т.1 от ЗКСД
и дори представлявала анатоцизъм.Клаузата не била ясна и разбираема за
средния потребитнел и капитализирането по размер не било отразено в
погасителния план.
Банката оспорва насрещната жалба .Поддържа,че през гратисния
период е начислявана лихва,но с отложен падеж-след изтичане на гратисния
период.Капитализирането на лихва не е забранено от закона.В случая се
капитализира възнаградителна лихва,чието уговаряне не е неравноправна
клауза.Капитализирането на лихва при отложен падеж не е анатоцизъм по
смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД.
След преценка на данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност
с оглед доводите на страните,Софийски окръжен съд намира въззивната
жалба на „Р."/Б./ АД процесуално допустима и основателна.Въззивната жалба
на М. Н. У. е процесуално допустима,но неоснователна.
По делото е безспорно,че между страните е сключен договор за студентски
кредит на 25.01.2011г. за сумата 7800лв.,усвоена, при гратисен период 49
месеца от датата на сключване на договора.В исковата молба се поддържа,че
с писмо от 10.11.2017г. банката е обявила предсрочната изискуемост, но след
приемане на съдебно-почеркова експертиза за изследване на обратната
разписка ,писмото е изключено от доказателствения материал .Въпреки това
изводът за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост е
необоснован, тъй като уведомяването за предсрочната изискуемост е с
получаване на препис от исковата молба.Съдебно-счетоводната експертиза е
установила,че редовната непогасена главница за периода от 10.06.2017г. до
10.11.2017г. възлиза на 352.04 лв.Съгласно чл.4.2 от договора след изтичане
на гратисния период сумите за главница и възнаградителна лихва следва да се
заплатят на 120 равни анюитетни вноски в размер на 111.01 лв.всяка,дължима
на десето число от съответния месец.За периода от 10.11.2017г. до
14.11.2019г. сумата възлиза общо на 2664.24 лв.Съдът е приел,че ответницата
е задължена да заплати падежиралите вноски и не е изследвал дали се
основават на неравноправни клаузи,защото в отговора по чл.131 ГПК
ответницата е признала тяхната дължимост.Настоящият състав приема,че
изводът на първоинстанционния съд е законосъобразен.При положение,че
потребителят може да се обвърже валидно с неравноправни клаузи,ако са
индивидуално уговорени , с аргумент на по-силно основание следва да се
приеме,че при изрично признание на длъжника съдът не е длъжен служебно
да ги обявява за нищожни.При липса на твърдение,че първият дължавен
изпит е на конкретна дата ,пролонгираща гратисния период,няма как съдът
служебно да признае клаузата за 49 месечен гратисен период за
нищожна.Впрочем,пред въззивния съд също не се навежда конкретика по
този въпрос.При положение ,че кредитът се отпуска на лице с оглед
2
получаване на висше образование,не може да се изисква по-нисък стандарт за
разбираемост и простота на клаузите, за разлика от типичните потребителски
кредити.Позоваването на това основание по-скоро предполага
недобросъвестност на длъжника.Капитализирането на лихвите през гратисния
период не е неравноправна клауза,защото не създава някаква специална
изгода за кредитора-напротив,той се лишава от печалба за доста дълъг период
,през който потребителят е изцяло освободен от задължение да плаща каквито
и да било суми за получените пари.Съдът правилно е преценил,че
възнаградителната лихва е цената на паричния ресурс,който е ползван, и това
е част от основната дейност на банковата институция като търговец.Самият
размер 7% не е прекомерен,както правилно е отбелязал съдът,служебно
проверявайки клаузата за евентуална неравнопоставеност.По изложените
съображения решението следва да бъде отменено в частта ,с която са
отхвърлени установителните искове и вместо него да се постанови
признаване за установено по отношение на ответницата,че дължи на банката
всички суми претендирани суми.С оглед на този резултат следва ответницата
да бъде осъдена да заплати допълнително на ищеца 163.84 лв. съдебни
разноски за първоинстанционното производство.Насрещната жалба следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и решението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено в отменителната му част.За въззивното
производство М. Н. У. следва да заплати на банката съдебни разноски в
размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
Водим от горното, Софийски окръжен съд
ОТМЕНЯ решение № 30/05.02.2020г. по гр.д. № 595/2019г. на РС-
Ботевград В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете на „Р.Б.“ ЕАД срещу
М. Н. У. с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.1 ТЗ за
предсрочно изискуема главница по договор за студентски кредит от
25.01.2011г. за разликата над уважения размер от 2664.24 лв. до пълния
предявен размер от 6760. 34 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Н. У. с ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Б., ул."Р." № 24,че дължи на „Р.Б. „ЕАД,
ЕИК ......... със седалище и адрес на управление гр.С., район „Л.“ ул.“Н.В." №
55 на основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 ГПК вр.чл.430,ал.1 ТЗ за предсрочно
изискуема главница по договор за студентски кредит от 25.01.2011г. сумата
3
4096.10 лв.,представляваща разликата над уважения размер от 2664.24 лв. до
пълния предявен размер от 6760.34 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 05.02.2020г. по гр.д.№ 595/2019г.на
РС-Ботевград в останалата му част.
ОСЪЖДА М. Н. У. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Б., ул."Р."
№ 24 , да заплати на „Р.Б. „ ЕАД ,ЕИК ......... със седалище и адрес на
управление в гр.С.,район „Л., ул.“Н.В." № 55, съдебни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 163.84 лв. и за въззивното
производство в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България
в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4