РЕШЕНИЕ
№ 743
гр. Казанлък, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:КЕТИ М. КОСЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА
като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело №
20245510102820 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск за връщане на платена без основание парична
сума с пр. осн. чл. 55 ЗЗД.
Ищцата Л. Д. Т., ЕГН **********, от гр. К., моли съда да постанови
решение, с което да осъди „КРЕДИРЕКТ” ЕООД да й върне сумата от 246,00
лева, платена без основание по договор за потребителски кредит № 959679 от
09.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба – 31.10.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. В
хода на производството, след изслушване на назначената по делото ССЕ,
ищцата претендира съдът да осъди ответника да й заплати сумата 145,90 лв.
Твърди, че е наследник на починалия кредитополучател Р.П.Н., ЕГН
**********, която на 09.11.2023 г. сключила с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в
размер на 400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 47%, годишен
процент на разходите - 57,94% . Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора заемателят
дължи и неустойка в размер на 98,50 лева, в случай, че не осигури
обезпечението посочено в чл.6 от договора - банкова гаранция или
поръчители. Счита, че с така договорения лихвен процент се нарушават
1
добрите нрави, поради което е налице нищожност на уговореното по следните
съображения: Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД е налице когато се нарушава правен принцип - изрично
формулиран или проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби.
Такъв основен принцип е добросъвестността в гражданските и търговски
взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на
справедливостта, е да се предотврати несправедливото облагодетелстване на
едната страна за сметка на другата. Сделката е търговска, нормата, чрез която
е прокаран този принцип е чл. 289 от ТЗ, като общите правила на ЗЗД - чл. 8,
ал. 2 и чл. 9 от ЗЗД също намират приложение. Поради накърняването на
добри нрави се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите й с цел
извличане на собствена изгода на кредитора. Възнаградителната лихва
съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице
явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се
нарушава принципът на добросъвестност при участие в облигационните
отношения. Понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на
насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се налага извод за
нарушение, водещо до нищожност на съглашението. Когато едната престация
е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация -
заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със
стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане
на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото
цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне
заетата сума/.
При заем с кратък срок на ползване /4 месеца/, макар и този заем да е
необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 100 % по-висок
от стойността на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави
заемодателят, нито с риска, който носи, нито с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Високата възнаградителна лихва е типична за
дългосрочни кредити /със срок над 15 години/, когато рискът на заемодателя е
увеличен поради възможните инфлационни процеси.
Размерът на формираната от ответника печалба надвишава близо
трикратно размера на предоставения заем. Твърди, че максималният размер,
до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително
2
е, ако тя не надвишава с повече от два пъти законната такава при обезпечени
заеми и не надхвърля повече от четири пъти законната лихва при обезпечени
заеми. Договорената между страните лихва в размер на 47,00 % годишно, към
която следва да се прибави скритата лихва под формата на неустойка
надхвърля с над 10 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави. Клаузата на чл.18 от договора накърнява договорното равноправие
между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна.
Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие,
следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния
договор и такова задължение не е възникнало за нея.
Твърди, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като с уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР
да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14 г. Чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва поставяйки на
кредитополучателя неизпълними условия, като по този начин кредитора
създава предпоставки за начисляване на допълнително възнаграждение за
неустойка.
Твърди, че нищожните клаузи на договора за кредит досежно
определянето на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не биха могли
да се заместят по право от повелителни норми на закона. Тъй като договорът
за потребителски кредит е възмезден, кредиторът не би го сключил без
определено възнаграждение за отпуснатия кредит. Аргумент за
недействителност на договора на това основание може да се почерпи от
обстоятелството, че съгласно по-пълната защита, дадена на потребителя със
ЗПК - чл. 22 от ЗПК, при неспазване на императивните изисквания към
договора за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и чл. 12, ал.
1, т. 7 - 9 ЗПК, сред които са точното определяне на възнаградителната лихва -
чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на годишния процент на разходите - чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен.
3
Поради възмездния характер на договора за потребителски кредит, в момента
на сключването му и с оглед внасяне на яснота относно правата и
задълженията на потребителите и за по-пълна защита на интересите им,
трябва да бъдат уговорени лихвеният процент по кредита /чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК/ и годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита / чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК/, чието изчисляване се извършва като се допусне, че кредиторът и
потребителят изпълняват своите задължения в съответствие с първоначално
определените срокове.
Нищожността на клаузите, регламентиращи част от реквизитите на
договора за потребителски кредит - лихвен процент и ГПР - представляващи
част от същественото съдържание на договора прави цялото заемно
съглашение нищожно. Фирмите за бързи кредити имат практика да поставят
на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да
отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното
правоотношение при неизпълними условия и/ или предоставянето на банкови
гаранции. Създадат предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез
поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да
удовлетворят и включват в договорите за потребителски кредит санкции -
заплащането на неустойки или пък заплащането на такси за осигуряване от
страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на
потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на
обезпечение, респ. на такси, които събират за осигуряване на фирми - гаранти,
небанковите финансови кредиторите си осигуряват допълнителна печалба,
която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като
същевременно преодоляват законовото изискване за таван на лихвените нива
и другите разходи по предоставената в заем сума. Преценката за
действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер
следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при
спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09,
с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения.
По силата на чл. 92 от ЗЗД неустойката представлява предварително
определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава
изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се
4
приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на
поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на
неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като
щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила
неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по
договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото
на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка е
загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е 50
% от заетата сума, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното
задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от
неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по
договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на
изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва
по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да
се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито
оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие
със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите
нрави.
Твърди, че са уговорени следните ограничения, създаващи условия да
не може да изпълни договорното си задължение: за кредит от 400,00 лева се е
задължила да осигури поръчителство на физическо лице с трудово
възнаграждение в размер на 6531,00 лева най-малко /7 пъти размерът на
минималната работна заплата за страната/; поръчителят може да бъде само
физическо, не и юридическо лице.; гарантите трябва да получават минимален
осигурителен доход поне два пъти колкото сумата по кредита, която трябва да
произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението,
относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице
може да получава доходи от граждански правоотношения, например като
управител или изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това
да разполага със движимо и недвижимо имущество, с което да отговаря
съгласно чл. 133 от ЗЗД. Така недобросъвестно и в неин ущърб като
5
потребител, небанковата финансова институция е поставила към нея
неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на допълнителна
печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е
договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла
извън присъщата й обезпечителна функция. Легитимният кредиторов интерес
е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира
срещу евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на
заемополучателя. Няма житейска и правна логика един кредитор да кредитира
без наличие на обезпечение, т.е. да е поел риска от евентуалното
неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора да му бъде
предоставено обезпечение на дълга, тъй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Дори да се приеме, че кредиторът реално е
имал за цел, макар и след сключването на договора, да си осигури достатъчни
обезпечения, той би договорил достатъчен и разумен срок за осигуряване на
поръчителство и алтернативно и на други възможни за потребителя на
небанкови финансови услуги обезпечения, създаващи гаранции, че той ще
може да се удовлетвори за вземанията си. Явно е, че кредитодателят не е
търсил обезпечение, тъй като е поставил ограничения и е дал и неизпълнимо
кратък срок за осигуряване на поръчители- едва три дни след сключване на
договора. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение
противоречи на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От чл. 8, §
1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 става ясно, че преди
сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение
може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение
за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди
отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за
потребителския кредит. В този смисъл клауза, която предвижда, че се дължи
неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта
на Директивата. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение
на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът
е отпуснат, като ако не го осъществи, дългът му нараства, тоест опасността от
6
свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава. Съдът има задължение да се
придържа към Директивата при тълкуването на националния закон, като той
следва да се тълкува изцяло във връзка и с оглед целите на директивата
(решения по дела С-106/89 Marleasing и 14/83 Von Colson).
Наследодателката й е платила изцяло задължението по договора за
кредит, като с оглед на изложеното възниква правния интерес от предявяване
на иска.
Ответникът „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, оспорва предявените искове като
недопустими, предявени в условията на злоупотреба с права, и неоснователна.
В случай, че съдът приеме иска за допустим, моли съда да отхвърли
предявения от Л. Д. Т., ЕГН **********, като наследник на Р.П.Н., ЕГН
**********, иск и да му присъди извършените в хода настоящото
производство разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ищцата претендирани като адвокатско възнаграждение.
Доколкото в конкретния случай ищцата Т. не притежава качеството
„потребител” по смисъла на ЗПК, същата не разполага с възможност да се
ползва от специалната защита по този закон.
Ищцата е подала пред Районен съд - гр. Казанлък 3 напълно идентични
искови молби, с които оспорва една и съща клауза за заплащане на неустойка,
която страните по процесните договори неколкократно са уговорили в
сключените между тях общо 3 договора. Въз основа на исковите молби са
образувани гр. д. № 2819/2024 г.; гр. д. № 2818/2024 г. и гр. д. № 2820/2024 г.
по описа на Районен съд - гр. Казанлък. Молбите се отнасят до различен
договор за кредит, но във всяко отделно производство се оспорва една и съща
клауза с уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на
обезпечение по кредита. Твърди, че е налице злоупотреба с формално право да
се инициират отделни производства по различните договори с една
единствена цел, а именно да се генерират разноски по 3 отделни производства.
Процесуалното поведение на ищцата цели неправомерен резултат, а именно
да се увреди другата страна като в нейна тежест се възложи заплащането на
разноски в прекомерен размер. Въпреки, че ищцата е имала възможност да
получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в
7
една искова молба претенциите си за недействителност на една уговорка,
съдържаща се и в 3 договора, сключени между страните в различни периоди от
трайните им отношения на заемодател и заемател, тя е образувала 3 дела с
целта да се обогати за сметка на кредитора си с по-високия размер на
присъдените в тежест на последния разноски. Счита това за очевидна
злоупотреба с процесуални права, противоречаща на принципа за законност и
добросъвестност в процеса, прогласен в чл. 3 ГПК. Съобразно установената
съдебна практика съдът е длъжен служебно да следи дали извършваните пред
него процесуални действия отговарят на правилото за добросъвестност, която
страните си дължат по силата на чл. 3 от ГПК, като при установяване на
поведение, несъобразено с това правило, съдът не следва да уважава
неоснователните искания на страните, а да ги дисциплинира със средствата на
ГПК, както и да преустановява действия, съставляващи злоупотреба с право.
Между наследодателя на ищцата и ответното дружество са сключени
общо 3 договора с идентични клаузи, което говори за наличие на трайни
отношения, създадени на база идентични условия, с които потребителят се е
задължил многократно по свое желание и при пълна яснота относно
финансовите последици от тях. Тълкуването на договорите, преддоговорните
и договорните отношения между страните следва да бъде съвместно, а не
изолирано.
Неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора
за заем, в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се счита
изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за
нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са
неоснователни. Основните параметри на договора - главница и лихва, са
валидно уговорени в изискуемата от закона форма. Покрити са всички
изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 ЗПК, както и с тези на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР), по реда на който е сключен процесния договор. Клаузите
по процесния договор са индивидуално договорени с конкретния потребител.
Кредитополучателят е запознат още преди сключването на договора с
неговите условия и при добросъвестно договаряне от страна на ответното
дружество. По отношение на формирането на ГПР са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Както в договора за
потребителски кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр за
8
предоставяне на информация за потребителски кредити ясно е посочено какъв
е размерът на ГПР и по какъв начин се формира същият, а именно от
посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти.
При нормативно определен лимит на ГПР към датата на сключване на
договора от 68,95% и ГПР определен в процесния договор в размер на 57,94%,
е видно, че годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на
законната лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4
ЗПК. Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на
сключване на договора. От своя страна, неустойката е проявление на
свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай е
уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури
обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на
договора. Изхождайки от волята на страните и от закона, става ясно, че е
изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР. ГПР е
сбор от разходите, които представляват цената за предоставената на
потребителя услуга, а неустойката е дължима от потребителя за неспазване на
конкретно задължение по договора - двете понятия не бива да се смесват, те
нямат обща, дори близка правна характеристика и функция. Разходите, които
се включват в ГПР са такива, с които кредиторът е бил наясно към датата на
сключване на договора. Търговецът е внесъл достатъчно яснота по този
въпрос, като в погасителния план към договора, е посочена възможната
вноска за неустойка за целия период на погасяване. Обстоятелството, че тя се
дължи само при неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение е недвусмислено уговорено в чл. 18, ал. 2 и ал. 3 от договора. В
цитираните клаузи е направено и ясно разграничение между задълженията за
главница, лихва и неустойка и изрично е посочено, че неустойката не се
включва в ГПР. В погасителния план ясно и точно са посочени размерите на
вноските с и без неустойка, каква част от тях представлява лихва и главница
към всеки един падеж. Смисълът да бъдат посочени сумите е именно пълна и
изчерпателна информираност на потребителя за задължението му към
търговеца при всяко възможно развитие на правоотношението им. Неверни
намира твърденията, че неустойката представлява „добавка към
възнаградителната лихва”. Лихвата по кредита е възнаграждение за
кредитора, като цена на предоставения финансов ресурс. Същата
9
представлява задължителен и основен компонент от договора за кредит по
дефиниция и страните я уговарят още преди сключването на договора за
кредит. Обстоятелството, че страните са се договорили, в случай на
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, неустойката
да бъде изплащана на части, а не еднократно, и, че всяка част от нея ще се
плаща на падежите по договора, не води до превръщането й в лихва. Тази
уговорка е изцяло в полза на потребителя, тъй като разпределя задължението
му във времето с падежни дати същите като за главница и лихва.
Предвид изложеното с неустойката не се нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9
ЗПК.
Възнаградителната лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за
ползването за определено време на предоставени от страна на
заемодателя/кредитодателя по договор парична сума или други заместими
вещи. В настоящия случай лихвата по кредита е фиксирано уговорена за целия
срок на договора, като при това обстоятелство “КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК
********* не си е запазило правото да променя едностранно същата. Между
страните е уговорено, че договорената лихва ще се разпределя във всяка една
от вноските по кредита, а няма да се заплаща на кредитодателя еднократно в
пълен размер. По този начин се цели поставяне на кредитополучателя в по-
благоприятно положение, тъй като не е ангажиран от връщане на суми в
пълен размер в кратки срокове. Моли съда да вземе предвид, че в Част II от
европейският формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на
фиксираната възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва
да бъде изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е
бил напълно информиран за условията, преди да сключи съответния договор.
Погасителният план, който е неразделна част от Договора включва
пълна и точна информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, както и каква част от вноската
представлява главница и каква лихва. Твърденията, че уговореният фиксиран
лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй като
надвишава размера на законната лихва намира за необосновани. Доводът, че
конкретно съотношение между възнаграждението по договора и трикратния
размер на законната лихва противоречи на закона и основополагащи правни
принципи, без подобен лимит да е законодателно уреден, и при ясно и
10
недвусмислено определен лихвен процент за целия срок на договора, не може
да намери основание нито в закона, нито в правната доктрина. Изводът, че
са нарушени добрите нрави не може да бъде изведен като императив за всеки
случай, в който договорно задължение има една конкретна стойност. На
следващо място, възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в
закона е установен максималният размер на ГПР, който към датата на
сключване на договора е 68,95%. От това следва, че максималният възможен
размер на договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено.
Позовава се на съдебна практика.
Още към момента на сключването на договора на потребителя е бил
уведомен за всички възможни суми, с които би могъл да се задължи към
кредитодателя при всички възможни хипотези на развитие на отношенията
им. Текстовете на процесния договор не съдържат никаква заблуда относно
размера на ГПР и оспорената клауза - потребителят е бил наясно още преди
сключването на договора, че освен главница и лихва, ако не обезпечи кредита
ще дължи и неустойка. Неоснователни са и аргументите за нищожност поради
липса на направена проверка на кредитоспособността на потребителя. Такава
проверка е извършена при отправяне на искането за отпускане на кредит от
страна на кредитополучателя. Нещо повече, ЗПК предвижда единствено
административнонаказателна отговорност за кредитодател, който не е
извършил такава проверка на кредитополучателите си. Последица от липсата
й не може да бъде нищожност на клауза, с която се уговаря неустойка.
Оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като санкция за
неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с
подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето
на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: дружество-ответник е предоставило паричен заем
срещу обезпечение, а кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума
и договорената лихва. Процесният договор за потребителски кредит е
сключен изцяло по волята на кредитополучателя, който е попълнил искане за
сключване на договор за кредит, получил е подробна информация за желания
от нея кредитен продукт под формата на Стандартен европейски формуляр и е
11
имал пълното право да се съгласи или не с отделни клаузи на договора, вкл. да
предложи различни формулировки. Дори да не е могъл да обмисли
достатъчно добре ангажимента, който поема по силата на клаузата от
договора, задължаваща го да предостави обезпечение по кредита,
кредитополучателят е разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да
упражни правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК, информация
за което е получил още със Стандартния европейски формуляр, без да е
обвързан по никакъв начин от оспорената в настоящото дело неустойка, както
и без никакви други отрицателни последици - заплащане на обезщетения или
такси. Именно чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-
пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е
сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Друга
възможност за кредитополучателя е било удължаването на тридневния срок
чрез предоставянето на нарочна молба до кредитора и/или предоставянето на
различно заместващо обезпечение като издаването на запис на заповед
например. В случая ищецът не се е възползвал от нито една от договорно и
законоустановените си права. Всъщност от фактическата обстановка на казуса
и процесуалното поведение на ищеца става ясно, че потребителят изобщо не е
имал намерение да предоставя обезпечение, тъкмо обратното, с изтеглянето
на кредита е целял да се обогати неоснователно от кредитодателя си, като
впоследствие заведе максимален брой неоснователни искове срещу своя
кредитор. Очевидно е, че същият е договарял недобросъвестно в нарушение
на изискванията на чл. 12 ЗЗД и универсалния принцип на правото, че никой
не може да черпи права от неправомерното си поведение. Няма как в случая
да се твърди противоречие на договорната неустойка с добрите нрави поради
изброените по-горе причини и възможността кредитополучателят да може да
въздейства върху обстоятелствата, водещи до начисляването й, респективно
върху цялостното й отпадане. На следващо място неустойката е имала
предварително определен начален и краен момент, също така е била с
фиксирани параметри за срока на договора. И доколкото преценката за
нищожност на неустойката на това основание се прави за всеки конкретен
случай, както задължава ТР№ 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г на ОСТК на
ВКС, смята, че противоречие с добрите нрави не е налице, още повече,
доколкото при изследването на този въпрос се прави проверка за наличие и на
допълнителни критерии, които също отсъстват, като например този дали
12
изпълнението на задължението е обезпечено с други правни способи като
поръчителство, залог или ипотека, както и дали неустойката е в прекомерно
съотношение с очакваните от неизпълнението вреди. При сключване на
процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение, което
да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения заем,
въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил
предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в
хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната
неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката. Твърди,
че в практиката на ВКС се приема, че кредиторът има право на неустойка,
само ако е налице формата на неизпълнение на длъжника, за която същата е
била уговорена. В този смисъл, когато договорената неустойка е
компенсаторна, в единовластна преценка на кредитора в хипотезата на чл. 79,
ал. 1 ЗЗД е да иска или реално изпълнение, заедно с обезщетение за вредите по
общия ред, или уговорената за неизпълнението на длъжника компенсаторна
неустойка /Р № 26 от 26.04.2017 г. по т.д. № 50246/2016 г., III г. о. на ВКС, Р №
123 от 17.11.2010 г. по гр.д. № 698/2009 г., II го. на ВКС/. Твърди, че
настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните отношения
между конкретния потребител и търговец, създадени на база 3 идентични
договора. Тълкуването на всеки договор за кредит в контекста на трайните
отношения между страните е необходимо, тъй като преценката за
действителност на клаузи сключени с потребител на първо място винаги
започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното
условие. А след това дали клаузите, с които се обвързва потребителят, му
дават достатъчно ясна и точно информация, за да предвиди конкретните
параметри на финансовите си задължения за целия период на обвързаността
си с търговеца. Именно това е и смисълът на законовите разпоредби, които
задължават кредитодателите да посочват ясно и точно всички параметри и
условия по кредитните си продукти. Позовава се на Р № 3515 от 18.04.2022 г.
на СРС по гр. д. № 2301/2022 г.; Р № 265416 от 13.08.2021 г. на СГС по гр. д.
№ 13847/2018 г.; т. 57 от Р на Съда (втори състав) от 20.09.2017 г. по дело C-
186/16 (Ruxandra Paula Andriciuc и др. срещу Banca Romвneasca SA).
Към исковата молба не са представени никакви доказателства за
плащане на процесните суми.
13
От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в
съвкупност съдът намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит № 959679 от 09.11.2023
г., сключен между Р.П.Н. с ЕГН ********** и ответника. Видно от
съдържанието на договора, ответникът предоставя на Р.Н. в заем сумата
400,00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 47%, годишен процент на
разходите - 57,94% . Заемът се погасява на 4 месечни вноски, първата в
размер на 15,67 лв., а трите – по 143,91 лв. Видно от погасителния план,
неразделна част от договора размерът на лихвата е 47,40 лв., а на неустойката
– 188,60 лв. Крайният размер на паричното задължение по договора,
включително уговорената неустойка възлиза на 545,90 лв.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от договора заемателят дължи и неустойка в
размер на 98,50 лева, в случай, че не осигури обезпечението посочено в чл.6
от договора, а именно: едно от двата вида обезпечение - безусловна банкова
гаранция или поръчителство на едно или две физически лица с трудово
възнаграждение в размер на най-малко 7 пъти размерът на минималната
работна заплата за страната при един поръчител и с трудово възнаграждение в
размер на най-малко 3 пъти размерът на минималната работна заплата за
страната при един, които да не са поръчители по други договори за кредит.
Видно от представеното удостоверение за наследници № 163/2024
издадено от ******, Р.П.Н. с ЕГН **********, починала на 04.08.2024 година,
вдовица, е оставила двама наследници по закон: дъщеря Л. Д. Т. и син Д.Д.Д..
Видно от приетото по делото заключение на назначената ССЕ в периода
11.12.2023 година – 11.03.2024 година Р.П.Н. е платила по договор за
потребителски кредит № 959679 от 09.11.2023 г. общо 545,90 лв., от които 400
лв. главница, 47,40 лв. лихва и 98,50 лв. неустойка.
От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави
следните изводи:
Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Между ищцата и ответникът не е възникнало на лично основание и/или
на основание наследяване облигационно или друг вид правоотношение,
14
основано на представения договор за потребителски кредит № 959679 от
09.11.2023 г.
Възникналото на основание представеният договор за потребителски
кредит № 959679, сключен на 09.11.2023 година между Р.Н. и „Кредирект“
ЕООД правоотношение е прекратено на 11.03.2024 година поради изчерпване
на съдържанието му – двете страни са изпълнили изцяло поетите насрещни
задължения по правоотношението без възражения и без оспорване.
Към момента на смъртта на Р.П.Н. - 04.08.2024 г., в патримониума на
същата, отсъстват каквото и да било облигационно право или задължение
свързано с това правоотношение, което право, респ. задължение да бъде част
от наследствената маса /наследството/ на Р.П.Н..
Предмет на наследственото право са имуществените отношения, които
възникват с настъпването на смъртта на едно физическо лице и
преминаването на неговото имущество към други лица. Наследството
представлява съвкупност от имуществени и облигационни права и
задължения на наследодателя.
Правото на иск е лично право. Като такова то по правило е ненаследимо
право/изключения са възможни, но те са изрично посочени в закона-например
авторското право/. В определени хипотези, част от наследството е и приживе
упражнено от наследодателя лично право на иск /като правото на иск за
обезщетение от деликт, от застрахователно събитие и др./.
Доколкото към момента на смъртта на Р. П. Н. последната не е
упражнила правото си на иск срещу ответника по повод съществувалото
облигационно взаимоотношение и доколкото наследството й не включва
нейни облигационни права и/или задължения свързани с това облигационно
правоотношение - договор за потребителски кредит № 959679, сключен на
09.11.2023 година, ищцата не е легитимирана на основание наследяване да
предяви иск, свързан с това правоотношение.
Предявяването на нищожност не е ограничено от закона във времето,
като всяко лице с правен интерес може да се позове на нищожност и съдът я
прилага служебно, без да се произнася по нея в диспозитива на решението,
когато няма изрично искане за това. За наличието на правен интерес съдът
следи служебно. Наследяването е предпоставка за наличие на правен интерес.
Но след като в наследството на Р.П.Н. не присъства нито право, нито
15
задължение свързано със създаденото през ноември 2023 година и напълно
приключило като добросъвестно изпълнено през март 2024 година
правоотношение, в наследството на Р.Н. не съществува право, респ.
задължение, което ищцата да наследи и право, което тя да може да упражни,
което изключва наличието на правен интерес от позоваване на нищожността
на сделката и от претендиране на последици от тази нищожност под формата
на осъдителен иск.
Ищцата представя списък на разноските.
Ищцата е освободена от внасяне на държавни такси.
Разноските направени от ищцата възлизат на 370лв. за СТЕ.
Ищцата претендира на пълномощникът й да бъдат присъдени 480 лв.
адвокатско възнаграждение за правно съдействие на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
/л.21/.
Ответникът няма направени в производството разноски. Не претендира
присъждане на такива.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Л. Д. Т., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****** против „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. ******, чрез Адвокатско
Дружество „Н.,У., М.”, код по БУЛСТАТ ***** иск съдът да постанови
решение, с което да осъди „КРЕДИРЕКТ” ЕООД да й върне сумата от 145,90
лева, платена без основание по сключен между „КРЕДИРЕКТ” ЕООД, ЕИК
********* и Р.П.Н. договора за потребителски кредит № 959679 от 09.11.2023
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
му пред ОКРЪЖЕН СЪД - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
16