Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
05.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на шести декември през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №10216 по описа за 2016 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Г.Г.Х., с която са
предявени срещу В.Г.Б. ООД искове с правно основание чл.49, вр.
чл.45 ЗЗД за сумата от 250000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 179510 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от публикация в бр.65/09.03.2011 г. във вестник
24 ЧАСА.
Ищецът
твърди, че на 09.03.2011 г. ответникът в качеството си на издател на вестник 24
ЧАСА е публикувал статия, съдържаща клеветнически твърдения за допусната от
ищеца лекарска грешка – поставил грешената диагноза „грип“ на пациент с инсулт.
В резултат на поведението на ответника е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние и отключване на:
артериална хипертония, сърдечна хипертрофия, захарен диабет с последвало трайно
увреждане на зрението, диабетна полиневропатия, както и накърняване на
авторитета му пред обществото. Ищецът твърди да е понесъл и имуществени вреди,
изразяващи се в пропуснати възнаграждения, пропусната възможност за
специализация, медицински разходи за лечение за заболяванията му и др.
Ответникът
оспорва иска по основание и размер, позовава се на изтекла погасителна давност.
Оспорва да е материално легитимиран да отговаря за процесната публикация, тъй
като не е издател на вестник 24 ЧАСА, нито е възлагал по трудово или гражданско
правоотношение извършване на работа на журналистите, изготвили статията.
Оспорва да е извършено противоправно деяние, доколкото статията отразява
официално оповестена информация от Министерството на здравеопазването и лекари.
Твърди, че изнесената информация отговаря на истината. Претендира разноски.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
По иска по
чл.45 ЗЗД:
Съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 7/1958 г., фактическият състав на чл.49 ЗЗД е
налице, когато са причинени вреди на пострадалия от лице, при или по повод
изпълнение на работата му, възложена от отговорния по чл.49 ЗЗД. Тази
отговорност има гаранционно-обезпечителна функция и не произтича от вината на
възложилия работата. За да възникне отговорността за чуждо действие при
възлагане на работа, трябва да се налице 1) общите предпоставки на деликта по
отношение на изпълнителя – деяние (действие или бездействие), противоправност, вреда и причинна връзка, а наред с тях – и
следните условия: 2) работата да е била възложена на делинквента
от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и 3) вредите да са
причинени при или по повод на изпълнението на работата.
Не е спорно
между страните, че на посочената дата 09.03.2011 г. в бр.65 на вестник 24 ЧАСА е
публикувана статия с информация за ищеца относно лечение на негов пациент и
поставена грешна диагноза. Както бе указано на ищеца с доклада по делото, в
негова тежест да докаже отпечатването на статията с твърдяното в исковата молба
съдържание, а в преценка на съда е дали съдържанието на статията е опозоряващо
и годно да накърни доброто име и авторитет. По делото ищецът не е ангажирал
доказателства за съдържанието на статията. Поради това съдът е в невъзможност
да прецени дали са използвани твърдения или изрази, които могат да се квалифицират
като клеветнически или обидни.
От
показанията на свидетеля, ангажиран от ответника – Боряна Цачева, журналист,
участвал в изготвяне на статията, се установява, че статията е съдържала
единствено официално оповестена информация от Министерството на
здравеопазването и мнения на лекари, които са дали изявления по случая и които
лекари са цитирани с имената си. Съгласно констатнтната
практика на ВКС, включително и цитираната от ответника в отговора, когато
медията коректно предава оповестена от другиго информация или цитира чужди
изказвания с посочване на автора им, журналистите не могат да отговарят дори и
изнесените факти да не отговарят на истината.
Ето защо
съдът намира, че не се доказва да е налице противоправно действие или
бездействие, съответно – не е налице деликт, извършен журналистите на вестник
24 ЧАСА.
По делото не
се установява и втората предпоставка от фактическия състав на претендираното вземане
– възлагане от страна на ответника на работа, при изпълнение на която деликнвентите да са причинили вредите. Възлагането на
работата не се презюмира, а подлежи да доказване
съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест – в случая, от
ищеца. Отношението по възлагане може да не е правно, а фактическо. Възлагането
може да е еднократно или за продължителен период. При всички случаи обаче
ищецът следва да установи, че такова е налице. По делото доказване в тази
посока не е проведено, макар изрично на ищеца да са дадени указания, че следва
да посочи доказателства за това обстоятелство (с определение от откритото
съдебно заседание, проведено на 06.12.2017 г.). Не се установява ответникът да
е издател на вестник 24 ЧАСА или по друг начин да е възлагал на журналисти от
вестника да изготвят и публикуват процесната статия. Напротив – от показанията
на агнажирания от ответника свидетел се установява,
че издател на вестника е друго юридическо лице - 168 ЧАСА ЕООД, с което са
трудовите договори на всички журналисти от вестника, както към 2011 г., така и
към настоящия момент. Ето защо ответникът не е материално-легитимиран да
отговаря по предявения иск по чл.49 ЗЗД.
Не е налице
и третата предпоставка, очертана във фактическия състав – вреди, които да са в
причинна връзка с извършената по възлагане на ответника работа. Всички
имуществени вреди, които претендира ищецът, са свързани с преустановяване на
упражняваната от него лекарска професия, което е свързано с прекратяване на
трудовото му правоотношение като лекар, а не с разгласяване на случая, което
разгласяване е настъпило след уволнението. Относно неимуществените вреди, дори
и да се приеме, че е налице причинна връзка между изживения стрес от медийното
разгласяване на случая с уволнението му и възникване на заболяванията, то от
показанията на свидетелката Цачева се установи, че към случая е имало широк
медиен интерес, повече от 15 публикации, както и официална информация от
Министерството на здравеопазването. Поради това не може да бъде установено, че
конкретно публикацията във вестник 24 ЧАСА е причинила стреса, отключил
заболявания на ищеца и влошил здравословното му състояние.
От
изложеното следва, че в случая не се е осъществил нито един елемент от
фактическия състав на чл.49 ЗЗД – не е осъществен деликт от журналистите,
изготвили процесната статия, последните не са извършвали работа по възложение на ответника и вредите на ищеца, дори и такива
да са настъпили, не се дължат на публикуваната статия. Предявеният иск е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По
разноските:
На ответника
следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
Г.Г.Х., ЕГН:**********, адрес: ***, срещу В.Г.Б. ООД, ЕИК:********, адрес: ***, искове
с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 250000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за
сумата от 179510 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди от публикация в бр.65/09.03.2011 г. във вестник
24 ЧАСА.
ОСЪЖДА Г.Г.Х., ЕГН:**********,
адрес: ***, да заплати на В.Г.Б. ООД,
ЕИК:********, адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300 лв., представляваща съдебни
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на
препис.
СЪДИЯ: