Номер 1402.10.2020 г.Град Плевен
Окръжен съд – ПлевенІІ въз. граждански състав
На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Весела Л. Сахатчиева
Членове:Рени М. Спартанска
Жанета Д. Георгиева
Секретар:Десислава Ц. Гюзелева
Сложи за разглеждане докладваното от Рени М. Спартанска Въззивно
гражданско дело № 20204400500638 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:16 часа се явиха:
На второ четене в 10,16 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЦАТА Р. Г. Б. , редовно призована, се явява лично и с
адвокат Н.Д., с редовно пълномощно за настоящата инстанция.
ВЪЗЗИВНИКЪТ Д. О. Б. , редовно призован, не се явява. Вместо нето
адвокат Г.Г., с редовно пълномощно от първата инстанция.
Явяват се свидетелите, допуснати при довеждане от страна на
въззивницата - В.А.Ш. и Д.Р.Ш..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
АДВ.Д.: Да се даде ход на делото.
АДВ.Г. : Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречки за даване ход на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО при условията на чл.142 от ГПК.
ДОКЛАДВА постъпилата въззиввна жалба.
АДВ.Д.: Поддържам подадената жалба. Запознат съм с обстоятелство,
че въззивницата е подала възражение от свое име, което възражение е по
повод представения отговор на въззивната жалба и със същото са направени
доказателствени искания, които тя поддържа. Държа да отбележа, че
доверителката ми води в днешното съдебно заседание, като свидетел, лицето
К.И.Ц., която моли да бъде допусната, за обстоятелства, които подробно са
посочени в т.3 от представеното възражение. Тя твърди, че този свидетел е за
други обстоятелства, основно за нейното емоционално състояние, след
извършеният акт на насилие спрямо нея и отношенията й с въззиваемия.
СЪДЪТ към въззивницата Р. Г. Б. : За какви трима свидетели говорите
във възражението си?
ВЪЗЗИВНИЦАТА Р.Г.Б.:В определение беше изискано да посоча
тримата свидетели, за обстоятелствата, за които да дойдат, като третият Т.П.
беше отказан, с тезата, че е косвен свидетел. На негово място, за да има
равнопоставеност, моля за трети свидетел К.. Искам да заменя Т.П. с друг
свидетел, тъй като на въззиваемия са допуснати трима, двама от които
полицаи, говорят за едни и същи обстоятелства и просто за да има наистина
справедливост в защитата, моля вместо Т., да бъде допусната К.. Посочила
съм трима свидетели. Третият свидетел, който е отказан, моля да бъде
заменен с нов свидетел. Искам К. да бъде допусната до разпит, като свидетел,
наравно с другите свидетели.
АДВ.Д.: Нямаме други искания. Снимките, които са представени от
заведението, те са от същата дата, за да се види къде е бил по това време
въззиваемият, след отвличането на детето, което е извършил - родителското
отвличане на детето, детето е оставено на друго място. Тя държи да бъдат
изискани аудио записи за подаден сигнал на тел.112 на датата 13.06.20г.,
когато детето е заключено.
АДВ.Г.: Няма нищо общо с дата 05.06.20г.
АДВ.Д.: Тя твърди, че то е продължавано във времето. На 12.06.20г. са
2
изложени обстоятелства, че актът на домашно насилие продължава във
времето и тогава детето е било заключено само, от бащата, в едно избено
помещение. Други искания нямаме.
АДВ.Г.: Уважаеми окръжни съдии, оспорвам жалбата. Депозирали сме в
срок отговор по реда на ГПК, изпратен на имейл адреса на 13.08.20г. Не съм
запозната с определението на ОС – Плевен, с което са допуснати свидетели,
но аз считам че искането за допускане на свидетели, които не са били
очевидци на станалото, по причини че такива липсват, не следва да бъде
уважавано.
От друга страна не съм запозната и с т.нар. възражение.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ на въззиваемата страна възражение на Р. Г. Б.
, входирано на регистратурата на ОС – Плевен на 25.09.20г.
АДВ.Г.: Уважаеми окръжни съдии, пред Плевенски окръжен съд беше
безспорно установено, че след като детето е заведено при бабата и са
последвали телефонни обаждания, както от майката, така и от полицията,
това стана ясно от различни доказателства, бащата след 22,00 часа наистина е
напуснал апартамента. Това обстоятелство не го оспорваме.
По отношение на разпечатките, считам че те са неотносими към
настоящото дело, така че аз ще предоставя на съда дали да приеме, тъй като
става въпрос за 5 юни, това е постфактум, мисля че са след тази дата
разпечатките.
Относно свидетелката, не разбрах за какви обстоятелства се иска. Моля
да не допускате поискания, в днешното съдебно заседание, свидетел. Считам,
че емоционалното състояние на въззивницата, след твърдения акт на домашно
насилие, няма никакво отношение, защото тя, във своята декларация,
депозирана с молбата за закрила, изрично е отбелязала, че по отношение на
нея е извършено домашно насилие, изразяващото се в обиди, нанесени от
страна на моя доверител Д.Б., нейният съпруг. Едва в декларацията,
представена във връзка с въззивната жалба, се твърдят съвсем други
обстоятелства, което аз считам, че е недопустимо, но е въпрос по съществото
на делото, но в дадения случай се иска, всъщност тази свидетелка за
доказване на новите твърдения, в новата декларация, които са във въззивната
3
жалба. Считам, че възможността да се сочат нови обстоятелства, в нова
декларация, във въззивната жалба, е недопустимо. Считам, че не следва да
бъде допускан този свидетел. Оставям настрани обстоятелството, че по време
на първоинстанционното разглеждане на делото, страните са били наистина с
равни права, а фактът на бездействие от страна на въззивницата в настоящото
производство, няма как да обясним това. Има ли са възможност да сочат
доказателства, няколко пъти съдът отлага делото, не е направено.
СЪДЪТ намира, че следва да се приеме представеното възражение от
въззивницата с вх.рег.№9107 от 25.09.2002г
Следва да бъде приета, представената към възражението, електронна
разпечатка от мобилен телефон ***, за смс-и, изписани на датите 07.06 и
09.06.2020г., съответно в 21,01 часа и 21,17 часа.
Не следва се приемат, представените с възражението снимки, извадени
по електронен път от фейсбук страницата на кафе ***, гр.Плевен, тъй като
същите не представляват годно доказателствено средство.
На следващо място, в днешното съдебно заседание, от изявлението на
процесуалния представител на въззиваемия, се установява, че същият не
оспорва обстоятелството, че на конкретната дата и час, е посетил заведение
кафе ***, гр.Плевен, и не на последно място допуснатите до разпит
свидетели, в днешното съдебно заседание, са именно за обстоятелствата
описани в декларацията на Р. Г. Б. , за извършено домашно насилие на дата
05.06.2020г., поради което същите следва да бъдат върнати на въззвницата.
По отношение на направеното искане, да бъдат изискани записи от тел.
112 от дата 13.06.2020г. за подадени сигнали от молителката, същото искане е
преклудирано, съгласно разпоредбата на чл.266 ал.1 от ГПК, тъй като не е
направено своевременно с въззивната жалба. На следващо място, такова
искане е било направено пред първоинстанционния съд, който с мотивирано
определение, в открито съдебно заседание, проведено на 16.07.20г., е оставил
без уважение искането на молителката Р.Б., да бъдат изискани записи за
подадени сигнали от дата 29.07.2019г. и 13.06.2020г. Въззивната инстанция
счита, че не е допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд
по смисъла на чл.266 ал.3 от ГПК. Определението на съда, с което се отказва
4
изискване на въпросните записи, е мотивирано и не е в нарушение на
процесуалните разпоредби на ГПК, поради което и не са налице
предпоставките за събиране на тези доказателства пред въззивната инстанция,
съгласно разпоредбата на чл.266 ал.3 от ГПК.
Въззивната инстанция счита, че не следва да бъде допускана до разпит и
исканата във възражението, като свидетел К.И.Ц., във връзка с
обстоятелствата, какво е било емоционалното състояние на молителката и
въззивница, непосредствено след домашното насилие от 05.06.20г.. За същите
обстоятелства са допуснати двама свидетели от въззивната инстанция, с
надлежно определение и съгласно подадена писмена молба от възивницата, а
именно В.А.Ш., която е очевидец на обстоятелствата, твърдени от
молителката, за извършено домашното насилие от 05.06.20г., както и
свидетелят Д.Р.Ш., който също е допуснат за установяване на
обстоятелствата, касаещи посоченото в молбата за извършено домашно
насилие, както и дали въззиваемият е посетил питейно заведение в гр.Плевен,
след като е взел детето К..
Неоснователни са доводите в подаденото възражение, относно
нарушено право на защита и липса на равнопоставеност на страните в
настоящия процес, поради обстоятелството, че пред първоинстанционния съд
са допуснати трима свидетели, посочени от ответника и въззиваем в
настоящия процес, като молителката е имала също възможността да сочи пред
първоинстанционния съд своевременно гласни доказателства за съответните
обстоятелства, също така пред настоящата инстанция са допуснати гласни
доказателства, а именно разпит на двама свидетели при довеждане от страна
на молителката.
Не на последно място, съгласно разпоредбите на ГПК, съдът има право,
когато се сочат за едни и същи обстоятелства, по-голям брой свидетели, да
определи кои от тези свидетели да бъдат допуснати до разпит, като при
неустановяване на съответните обстоятелства, следва да бъдат допуснати и
други свидетели.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
5
ПРИЕМА по делото възражение, подадено от Р. Г. Б. , ведно с
електронна разпечатка от мобилен телефон ***, за изпратени смс-и на дати
07.06. и 09.06.2020г., съответно в 21,01 часа и 21,17 часа.
НЕ ПРИЕМА като доказателство, представени снимки в електронен
вариант - 5 бр. от фейсбук страница на кафе ***, гр.Плевен и ВРЪЩА същите
на въззивницата, по изложените по-горе съображения, в мотивите към
настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ и искането на въззвницата за изискване от
тел.112 на записи за подадени сигнали на дата 13.06.2020г. от молителката
Р.Б., като преклудирано, съгласно разпоредбите на чл.266 ал.1 и ал.3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивницата за допускане до
разпит на лицето К.И.Ц., по изложените по-горе съображения, в мотивите към
настоящото определение.
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛИТЕ
В.А.Ш. – 71 години, майка на Р.Б., не осъждана. Желая да
свидетелствам.
На свидетелката се разяснява наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване и същата обещава да говори истината пред съда.
Д.Р.Ш. – 46 години, не осъждан, без родство.
На свидетеля се разяснява наказателната отговорност за
лъжесвидетелстване и същият обещава да говори истината пред съда,
след което се отстрани от съдебната зала.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелката В. Ш.а
СВИДЕТЕЛКАТА В.А.Ш.: Майка съм на Р.. Заедно живеем от една
година. Преди това живеех на ***. Детето К. живее с майка си. На 05.06.20г.
ден петък, аз съм на балкона седнала, в очакване К. и Р. да се върнат от
плуване. Видях, че на бащата Д., колата е пред блока. Когато се прибраха К. и
Р., К. е останала долу при баща си. Р. се качи при мене и ми каза, че малко ще
останат да се видят и по нея той ще изпрати издръжката. Това, уви, не се
6
получава, даже напротив. Аз виждам К., че влиза в колата с Д., Р. извика
няколко пъти да я върне, но той тръгна без да се обърне. Р. много се
разтревожи. Пожела да му звънне, но видя че има съобщение от него, че няма
да върне детето и ще го върне чак в неделя. Р. беше шокирана. Тя не знаеше
какво да прави. Ходеше напред – назад разтревожена. Аз се опитах да я
успокоя. Звъннах на майката на Д., Т., за да й каже какво се е случило. Т. каза,
това което и той, че в неделя ще бъде върнато детето. След около 20 минути,
на вратата се чука. Р. в шпионката вижда Т., хванала здраво детето, а Д. не се
вижда от шпионката. Р. ми казва, че Т. е поискала дрехи за детето и ще го
вземат до неделя. Р. е казала, че няма такава готовност и не го пуска. Това
става при затворена врата и може да отвори вратата само за да влезе К.. В
следващият момент вижда през шпионката как слизат по стъпалата и отиват
навън. На вън ги чака Д. с колата и това беше нещо, което видяхме с Р., най-
ужасяващото - насила напъхват детето в колата. Р. викна от балкона
„Върнете К., върнете К.“. Най-безцеремонно я напъхват в колата и изчезват.
Р. изпада в шок. Аз също, от това, че пред нея, пред очите й, детето по най-
брутален начин се отвлича, без нейното съгласие. Детето мълчеше. При него
са двама възрастни и просто го набутват. Аз се опитах да я успокоя Р., да й
дам малко кураж, защото тя са разплаква - мислеше за детето, къде ще бъде,
какво ще му се говори, какво ще му се случи, защото освен за нея, това е
психическа травма и за детенцето. Д. и Р. имат брак, който не е прекратен и
няма уредени отношения за взимане, но са се разбрали всяка първа и трета
събота и неделя да я вижда. В края на януари, той напусна жилището и не
живеят заедно. От края на януари, май април влезнахме в извънредна
обстановка, К. беше в къщи, аз се грижи за нея и е нормално да не я пуска да
излиза, то беше забранено за всички и независимо от всичко. От май месец
първата и третата събота и неделя беше при него, включително и на рожден
ден на момиченцето му от първия му брак. На 05.06.2020г. това което съм
видяла и знам май, че май месец първата и третата събота и неделя, детето
беше при него и на рождения ден. В това положение Р. реши да потърси
помощ и съдействие от тел.112. Обади се и те пожелаха да се срещнат в
предверието на блока, долу. Р. слиза на разговор с тях. Когато се върна ми
каза, че те я успокоили, тъй като Р. не знае накъде е отведено детето, каква е
неговата участ и как се чувства и какво му се говори, и те я успокояват, че
детето е с баща си, да бъде спокойна и е при неговата майка, в блок ***.
7
Независимо от това Р., продължава да бъде неспокойна, ръцете й започват да
треперят. Върви напред-назад. И тогава тя решава, тъй като е чула от Д. да
каза на К., че Васко кръпката има концерт в Плевен, да отиде да провери дали
детето е там. Същата тази нощ Р. се връща към 1 часа и започва да ми
разказва със сълзи на очите за нейните преживелици и за нейните унижения
от Т. и О., родителите на Д.. Р. отива в клуба, който се намира на центъра, тя е
сама, няма от никъде помощ. Иска най-вече да види детенцето дали е с него,
но не смее да влезе в клуба. Тогава се сеща за Д., първият й съпруг и с който
поддържа добри взаимоотношения, и който се познава с Д. - да го помоли
просто да влезе в заведението и да види дали К. е вътре с баща си. Д. вижда,
че Д. е сам на бара, пие си алкохола и си прави компания, задоволява се с две
приятели. Д. си тръгва. Р. отново се обажда на 112, за да каже, че това което
са й казали не е вярно и Д. не е с детето. Те отказват да дойдат. Тогава тя сама
отива в офиса на РПУ. Не е посрещната много добре. Независимо от всичко
двама от полицаите тръгват с нея, да отидат в жилището на родителите му в
блок „***“. Единият остава навън, другият се качва с нея. Когато влизат
вътре, това става в полунощ, виждат че К. е с пижамка, но не е сложена да
спи. Тогава Р. преценява, че е по-добре да остави детенцето там да си почине,
да се наспи. Полицаят задава въпрос на майката на Д. „Къде е синът ти?“. Тя
казала, че той е с приятели и имал уговорка, с приятели да бъдат в клуб.
Тогава, защо е трябвало да взема детето? Никой нямаше да го знае, че е в
клуб. В същото време, бащата на Д., О. който е с прекарани два инсулта и с
психични заболявания, се държи много лошо. Вулгарно. Напсува Р. пред
детето и пред полицая и й казва „марш от тука маймуно“. Р. помолила
полиция да попита майката на Д. кога ще се върне детето. Тя обещала след
два дни, тоест на 7-ми в неделя, което не се случи. Мъките на Р. продължават.
Тя се връща разстроена, ръцете й треперят, плаче. Със сълзи на очи ми
разказва всичко това, всичко което е преживяла, тези унижения. Заболява я
стомаха, не може да заспи, на работа не може да се концентрира. В едно
изключително тежко психическо състояние. Налага се да си вземе отпуска, за
да може малко да се стабилизира. С Д. си кореспондират само със съобщения.
Той й изпраща съобщение във вторник, че след един ден ще я доведе.
Вторник изпраща, че в сряда ще я доведе, на приземния етаж има едно
помещение пригодено за живеене, но Р. е загубила, колко лъжи, тя вече не му
вярва и отказва. Детето го върнаха на 12-ти същия месец, в петък. Р. чува, че
8
колата пристига, алармата на колата, кварталът е много тих и вижда, че Д.
слиза с К. и влиза в помещението, което е пригодено за живеене. Същата
вечер в 11 часа, Р. пак чува алармата и решава да слезе, за да види какво
става. Оставя вратата отворена, така че аз мога да чувам, че тя говори с К.
през врата. К. е вътре самичка, заключена и много изплашена, с риск за
здравето и живота си. После Станка отгоре ми каза, аз това не съм го чула, че
се чува че се обадила на баща си „Тати, ела веднага. Мама е на вратата и
знае, че съм сама заключена“. Действително, той се връща веднага. Р. пак
чува алармата.
АДВ.Д.: Нямам въпроси към свидетелката.
АДВ.Г.: Нямам въпроси към свидетелката.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля Д. Ш.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Р.Ш.: Познавам Р. отдавна. Бяхме женени 10 години.
Аз съм първият й съпруг. Деца нямаме общи. В момента нямаме нищо. 10
години имахме брак, разделихме се. Тя има втори брак. За случая на 05.06.20г.
- вечерта ми звънна Р., беше късно, 10,30 часа може би, доста беше
притеснена, аз се учудих, че доста късно ми звъни. Каза, че има проблеми и
не могат да се разбират. Детето, бащата го е взел и не иска да й го върне.
Беше доста стресирана от телефона, помоли ме да отида до едно заведение и
да видя дали бащата е вътре. Казах добре и отидох. С нея не сме се карали.
Разделихме се с нормални отношения, добри. Тя не е споделяла често за
живота си с Д.. Не сме контактували толкова често през годините. Аз също
имам личен живот. Виждаме се от време на време. Правил съм по ремонта
някои неща в тях, защото такава ми е работата. Врати съм монтирал.
Запазили сме си добри отношения. Познавам и Д..
АДВ.Д.: Какво беше състоянието на Р. и за какво ви помоли тя.
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Р.Ш.: Беше много емоционално разстроена. Каза, че
Д. го няма и не знае къде е, като всеки родител, беше в едно такова състояние.
Аз излязох, отидох навън, нямаше как да й откажа, още по гласа разбрах, че
са сериозни нещата. На центъра се срещнахме. Беше така много разстроена,
като цяло, каза че детето го няма викам „Добре де, то е при баща си все
пак?“, тя казва „Не, той се забавлява, моля те да провериш дали е там“. Аз
9
отидох в заведението кафе ***, действително там беше Д. – аз го познавам.
Това беше след 10,30 часа, не помня конкретен час. Вечерта. Това е. Видях, че
е вътре, изчаках да видя дали детето е там някъде, защото то имаше доста
хора, но нямаше деца. С него нямаше дете. Той си беше вътре с приятели,
пийваха си, имаше концерт там, Васко кръпката си свиреше и така. Излязох,
казах й какво е положението. Опитах се нещо да й кажа успокоително. Тя
беше с мен, но беше отвън на улицата, защото каза, че не иска да влиза,
защото се страхува Д., да не се получи някакъв скандал. Казах й какво е
положението, че детето не е вътре. После тя се обади на тел.112. На тел.112
мисля, че трябва да е звъняла, те й указаха там някакво съдействие. Говориха
известно време. Р. каза, че не знае къде се намира детето й. Знае, че е с баща
си, но не знае къде е. Беше идеята да проверя дали детето е с него в
заведението, но го нямаше.
АДВ.Д.: Какво се случи след като звънна на тел.112? Имате ли
впечатления?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Р.Ш.: Тя малко се беше ошашкала, обади се на
тел.112, около 11 часа вече, защото 10,30 часа звънна на мен, докато излязох
и се срещнем и отидем на заведението. Доколкото разбрах те й отказват
съдействие и тя реши да ходи в полицията. Първо или какво е тука РПУ,
тръгнахме натам, аз я оставих да върви към полицията, после какво е станало
не знам и дали полицаите са указали съдействие, не знам.
АДВ.Д.: Нямам други въпроси.
АДВ.Г.: Казали ви Р., че преди да се обади на вас и да се обади на
полицаите през вас, тя е телефонирала на полицаите?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Р.Ш.: Не си спомням.
АДВ.Г.: Информира ли ви тя, че е била информирана както от Д., така и
от майка му, че детето се намира в дома на родителите на Д.?
СВИДЕТЕЛЯТ Д.Р.Ш.: Значи, вероятно ми е казала. Не си спомням
точно разговора. Аз си спомням, че каза „Не знам къде е“.
АДВ.Г.: Нямам повече въпроси.
10
Становище на страните по приключване на съдебното дирене:
АДВ.Д.: Да се приключи съдебното дирене
АДВ.Г.: Да се приключи съдебното дирене.
С оглед липсата на други доказателства от страните, следва да се
приключи съдебното дирене и да се даде ход по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ.Д.: Уважаеми окръжни съдии, от името на въззвницата Р. Б., моля
да уважите подадената от нея въззивна жалба, като приемете същата за
основателна и доказана. Моля да отмените първоинстанционното решение,
като неправилно и необосновано и моля да постановите ново решение по
същество, с което да уважите подадената от доверителката ми молба за
защита, като приемете същата за основателна. Считам, че с оглед събраните
по делото доказателства, може да се направи един обоснован извод, че
спрямо молителката на посочената в декларацията по чл.9 ал.3 от Закона за
защита от домашно насилие, дата 05.06.2020г. спрямо нея е бил извършен акт
на домашно насилие от ответника по молбата Д. О. Б. - съпруг на
молителката, който акт на насилие се изразява в психическо и емоционално
насилие спрямо нея, свързани с конкретни действия, извършени от съпруга й
Д., които могат да бъдат квалифицирани като родителско отвличане на
роденото от брака им дете – К.. Установи се безспорно от доказателствата, че
на въпросната дата 05.06.2020г. вечерта, прибирайки се от тренировка на
детето, детето и майката са срещнали пред входа на жилището, в което те
живеят трайно, бащата Д., който е поискал да разговаря с детето, като преди
това е бил изпратил съобщение, смс на майката, че ще изпрати по детето и
издръжка за текущия месец.
Не е спорен факт между страните, че Р. и Д. са във фактическа радяла
от януари 2020г. по този факт не се спори в производството. Доверителката
11
ми е не е възпрепятствала детето да се срещне със своя баща, така както е
помолил, при което се е качила горе в дома си. След известно време е
установила, че детето не се прибира, не се връща в дома си и е чула алармата
на автомобила на бащата Д.. Излязла е на терасата и видяла как същият
отвежда детето, без никаква уговорка между тях, без да се обади и без да
съобщи къде отвежда детето. Това е предизвикало силно притеснение у
молителката, стрес, неизвестност за това какво се случва в момента, къде
бащата отвежда детето, още повече, че в последно време отношенията на
родителите, техните отношения са били влошени, възникнали са множество
спорове между тях, конфликтни ситуации. За един не малък период от време,
доверителката ми е била в пълна неизвестност, за това какъв акт, какво прави
Д. с детето, накъде го отвежда и какво се случва изобщо. При това между тях
не е имало никаква уговорка, относно взимане на детето във въпросната
вечер. Детето е било абсолютно неподготвено, то не е знаело за такава
уговорка и че ще бъде с баща си, че ще бъде отведено от баща си някъде.
Детето е било неподготвено, буквално идва от тренировка по плуване, без
нужните дрехи. Бащата категорично, нито е разговарял с майката, нито я е
уведомил за намерението си да отведе детето някъде и не й се е обадил в
продължение на цялата вечер, безспорен факт е това. При което,
доверителката ми изпада в стрес, уплаха, породени от неизвестността и силно
притеснение на здравето и безопасността на детето си. Факт е, че през
последните години станахме свидетели на множество семейни драми, при
които бяха извършени актове на посегателство от един родител срещу деца,
срещу другия родител, дори завършили с фатален край, което още повече
усилило нейните страхове, предвид и конфликтните отношения с бащата и
именно вече състоянието пред развод, понастоящем производството за развод
е висящо и в сила. Именно всички тези обстоятелства, които се установиха по
делото, считам че очертават, в случая именно и могат да бъдат възприети,
действително като извършен акт на домашно насилие от страна на съпруга,
безспорно те са в съпружески отношения все още, по отношение на майката, а
и на детето, тъй като детето е било поставено в риск. Да, в последствие то е
било заведено при своите баба и дядо по бащина линия, но за известен период
от време, същото е било в абсолютна неизвестност, какво се случва и какви
действия извършва бащата. Доверителката ми е имала информация
първоначално, че то е оставено при своята баба и дядо. Потърсила е
12
съдействие веднага на тел.112. Първоначално от полицията, явно след
някакви действия издирвателни, е установено че детето е при бащата и така й
е било обяснено, без да са извършени по-подробни проверки е било обяснено,
че детето е с бащата. Въпреки това, доверителката ми силно притеснена за
състоянието на детето и за това какво се случва, за неговата безопасност, е
предприела действия да установи дали наистина детето е със своя баща, което
се установи и от разпитаните днес свидетели, е опитала да установи дали
наистина детето е със своя баща и дали е в безопасност с него, помолила е
своя бивш съпруг Д., да провери във въпросното заведение, където Д., казва
че ще има концерт на музиканти, и където той се събира със свои приятели,
което е известно на доверителката ми, отпреди. Д. е проверил и е установил,
че детето в този момент, след 22,30 часа вечерта, късно на 05.06.20г. е
установил, че детето не е с бащата си и това, което е обяснено от органите на
полицията, не е вярно, което още повече е засилило нейното притеснение,
уплаха, стрес от това, което се случи. Това я е накарало отново да потърси
съдействие от органите на полицията, звъняла е на тел.112 – за тези
обстоятелства има достатъчно доказателства по делото. Накрая, тъй като не е
получила повторно исканото и желано съдействие от органите на полицията,
е посетила в РПУ, лично дежурният полицай. Предоставени са й двама
полицейски служители за да отидат до дома на Д. и където вече се
установило, че детето действително е там при своите баба и дядо. Тя го е
видяла и едва тогава, след като детето е заявило, че желае да преспи
въпросната нощ при своите баба и дядо, доверителката ми се е оттеглила,
именно в интерес на детето, за да не се създават повече конфликтни ситуации,
тъй като това е било късно през нощта, вече след 12 часа може би, на
05.06.2020г.
Това са фактите по делото и в този смисъл аз считам, че действително
се установява, че по отношение на доверителката ми, спрямо нея е извършен
акт на домашно насилие, така както е описано и в декларацията й, вече
конкретизираната й декларация, подадена с въззивната жалба. В този смисъл
моля да премете, че постановеното първоинстанционно решение е
неправилно и необосновано, при неизяснена фактическа обстановка, при
неправилно възприемане на фактите по случая, моля да го отмените изцяло и
моля да уважите въззивната жалба, като постановите ново решение, с което
13
уважите молбата й, и постановите мерки за домашна закрила по смисъла на
чл.5, така както е поискано и в молбата, съгласно т.1 т.3 и т.5 от Закона за
защита от домашно насилие.
Моля, ако уважите тези наши искания, да присъдите на доверителката
ми направените от нея разноски и в двете съдебни инстанции.
АДВ.Г.: Уважаеми окръжни съдии, от името на моя доверител, ще ви
моля да постановите решение, с което да потвърдите първоинстанционния
съдебен акт, като считам същия за правилен и законосъобразен, постановен
при коректно обсъждане на събраните в хода на делото доказателства
посочени от страните. Моля да обърнете внимание, че на първо място, че в
декларацията по реда на чл.9 от Закона за защита от насилие, при
предявяване на молбата пред съда, Р.Б. изрично е посочила, че домашното
насилие, което е извършено спрямо нея на 05.06.20г. се изразява в
заплахи и обиди. Едва с депозиране на въззивната жалба против
първоинстанционния съдебен акт, се навеждат съвсем нови твърдения и се
представя нова декларация, което считам за недопустимо. Поради тази
причина аз считам, че съдът трябва да разграничи двете декларации, а аз ще
се придържам към своята защитна теза, към декларацията, която считам, че е
подадена в законоустановения месечен срок, когато е стартирало настоящото
производство пред РС – Плевен.
Следва да се отбележи, че в рамките на месец февруари и месец март
2020г., детето почти през цялото време е било в дома на своята баба Т.. Тя се е
грижила за него. Едва в края на месец март, детето е върнато в дома на
майката и бащата. Три седмици преди 05.06.20г. Р. категорично отказва да
допуска Д. до детето. Първоначално Д. е имал възможност, отивайки да
отключи вратата и да занесе на детето му храна, да се види с него и да
напусне апартамента, доколкото там е имало негови вещи. Самият той е
живял на пригоден, спомена го майката на Р., сутерен ли етаж, пригодена
стая. Три седмици по-рано Р. заключва вратата, сменя патрона и вече Д.
отивайки на следващият ден, вижда че той няма достъп. Като на куче започва
да оставя на детето си плодове, храна и пари пред вратата. Детето е там с тази
жена, майката на Р., но вие я виждате в момента, няколко месеца по-късно, но
тя е била в изключително лошо състояние, няма да казвам от какво страда
14
жената, не знам дали тя знае това. Д. е бил изключително притеснен, защото
тази жена не може да се грижи за себе си, камо ли и за неговата дъщеря.
Междувременно единственият начин да комуникират двамата родители е
било чрез смс-и, които Д. е изпращал на Р. по причини, че Р. не си е вдигала
телефона. В уреченият ден изобщо не е вярно, че те са се срещнали, връщайки
се от плуване. Д. си е бил в стаичката и детенцето е дошло и е казало „Мама
ме изпрати да си взема издръжката“. Започнали са да разговарят и детето е
казало, че иска да остане при бащата и да види баба си Т., която не е виждало
от доста време. И Д. своевременно, макар че от преди това същият ден, вие
виждате смс-а „Моля те пусни детето да отидем на Васко кръпката“, те са
били в приятелски отношения, никакъв отговор. Най-накрая, той й съобщава
„Ще заведа К. при мама“. Още тогава тръгвайки той й съобщава къде отива
детето. Отивайки в дома на неговите родители, тогава майката, разпитаната
свидетелка Т., получава обаждане от майката на детето и тя казва „Да, тука е,
при нас е“. Тогава майката моли Т., бабата на детето, да върне детето в дома,
за да правят нещо, да й събере дрехите и отново да я пусне при тях. И всичко
е много цивилизовано. Тогава бащата е задно с бабата в дома. Детето казва
„Ако ме върнете, мама няма да ме пусне повече при вас“. За това са събрани
гласни доказателства. Т. й казва „ Няма проблем, аз ще дойда с теб“. и те
тръгват заедно към дома на родителите на К.. Отивайки там, виждайки
майката на детето, че и бабата е там, не иска да отвори вратата. Изобщо не
желае да се отвори вратата. Те продължават да чукат, тя не желае да отвори
вратата и най-накрая казва „Вътре може да влезе само детето, ти няма да
влизаш вътре. Ама защо? Нали дрехи? Няма да ги дам“. Шибва се вратата.
Бабата по бащина линия, тръгва с детето по стъпалата, няма смисъл детето да
става свидетел на такива сцени, тогава от терасата, където е била само и
единствено майката, тази жена едва се придвижва, камо ли да е застанала на
терасата и да възприеме каквото и да било, разпитаната свидетелка днес.
„Къде отивате?“ „Отиваме да вечеряме, стана късно“. Малко след това те
вечерят и когато вечерят започват да звънят полицаи и да питат къде е детето.
Обясняват и бащата е там и бабата – „Ето го детето, разговаряйте с
детето“. Детето категорично отказва да тръгва и по телефона. Вие
изслушвате записите от 5 юни, тя няколко пъти се обажда, между другото
тонът изобщо не е стресиран, не се подозира заплаха или обида, по-скоро яд,
че някой против волята й е направил нещо, което тя не е разрешила. От там
15
нататък бащата след 10,30 часа излиза, възприемайки че няма как едно дете,
невръстно, да ходи на концерт в толкова късен час. Започват отново
издирване от полицията, полицаите най-накрая са принудени да отидат в
апартамента на родителите на Д.. Качват се вътре, виждат детето. Ми детето
как да заспи със звъненето постоянно по телефона и полицаи? Разпитват
детето, виждат че детето и пред тях казва „Аз искам да остана тук“. И тогава
единственото нещо, което може да направи майката е да си тръгне, друг е
въпросът как се е почувствала от отказа на детето да тръгне с нея, но това е
друга тема, тя не засяга нито обида, нито заплаха от Д. спрямо нея. Нито в
един момент през този ден, бащата не се държал по начин, който да застраши
интересите на своята дъщеря. Те имат невероятна връзка, баща и дъщеря.
Доста изтръпнах от това, което чух, бащата да опита да посегне да убие
детето. Това, в този случай, няма как да се случи. Баща и дъщеря са били
разделени от три седмици и са искали да бъдат заедно.Това се е случило на
05.06.20г. Д. и Р. са имали контакт единствено и само чрез смс, в никакъв
случай буквално един към друг. Ако Р. се е почувствала обидена и заплашена
от бащата на Д., това е друга тема и не е предмет на настоящото
производство. Поради тази причина считам, че на тази дата по отношение на
нея не е станало никакво действие, което да предполага домашно насилие,
съгласно разпоредбата на закона. Да, на този ден Р. е видяла, че детето
предпочита бащата пред нея, което не е добре, но това е тема на друг
разговор – в момента се води дело за развод и родителски права. Ще ви моля
да обърнете внимание, на записите когато полицаите я питат „А имате ли
решение на съд?“, защото това е определящото, тя казва „Да, има заведено
дело“. На 05.06.20г., тя лъже и длъжностните лица, че има и те поради тази
причина тръгват. Това дело е заведено на 10.06.20г. и бракоразводното дело е
заведено на 10.06.20г., в един и същи ден, пет дена след случилото се.
Моля да оставите без уважение жалбата. Не претендираме разноски,
такива не са направени.
ВЪЗЗИВНИЦАТА Р.Г.Б. : Искам само да отбележа, че нещата които
чух току що от адвокатката страна, нямат никаква истина. Във възражението
към техния отговор, аз съм казала нещата така, както са се случили. Със
съпругът ми Д., през годините, многократно съм била подложена на
психическо и дори физическо насилие, при което съм подавала и преди време
16
сигнали до национален телефон 112. Не съм подавала до момента молба за
развод, за домашно насилие, защото неисках детето да отрасне в разбито
семейство. Надявах се , че с времето той ще се осъзнае, но това не се случи.
След като ни изостави в края на януари, тази година, аз многократно съм му
давала детето с преспиване и преди пандемията и след нея. Единствено, в
началото на пандемията, когато беше забранено контактите между хората, а
той контактува през деня с много служители, много хора, единствено тогава
сме се ограничавали. Д. отвлече детето преднамерено, защото той не го върне,
както обеща, както обеща и пред полицаите. Той не го взе за да го гледа, да се
грижи за него, като родител, а точно обратното, той го взе от мен с лъжа, с
подвеждане, че ще прати издръжка, което продължаваше във времето, с нови
лъжи, нови обещания, нови подвеждания. Накрая заключи детето само през
нощта в избеното помещение, за което съм подала сигнал на тел.112 на 13
юни. Накрая, след агресивните му действия, детето изпадна в нервна криза
пред мен и мои познати. Хагската конвенция третира този въпрос за
неправомерно отвеждане на дете от родител, който се грижи за него, който го
отглежда и го издържа, както е и в нашия случай, но без да има международен
елемент.
Моля да постановите решение, с което да признаете деянието на Д. за
домашно насилие.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с
решение в законния срок.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание и приключи в 11,26 часа.
17
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
18