Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 226 22.05.2019
г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Разградският районен съд състав
На тридесети април две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: СВЕТЛАНА
ЧОЛАКОВА
секретар Ганка Атанасова
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№1554 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.341 и сл. от ГПК.
Депозирана
е молба от Д. Н. М., К. Г.Н., Н.Г.М. против Н.Н.С.,
Р.И.С., Р.Т. Б.-Н.и Д.Т.Б. за допускане до съдебна делба
на: Поземлен имот от 719 кв.м.
съставляващ УПИ ХIII-419 в кв. 45 при граници:
улица, УПИ-I-420, II-421,VII-419
и IV-423 ведно с построените
в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. с избено
помещение с площ 12кв.м. – масивна жилищна
сграда - пристройка с площ 17 кв.м. и
масивен гараж със застроена площ
от 20кв.м. находящи
се на ул.
П.Яворов *
в гр.Лозница. Твърдят, че
съответно на 29.07.1991г.
починал Н.М.К., а на 05.01.1995г. съпругата
му-К. Н. К.. Техни наследници са Н.Н.С., Д.Н.И., Н.Н.М.,
Г.Н.М./починал/, оставил за свои наследници
Р.Н.Д./поч. на 28.07.2015г./, а нейни наследници са трети
и четвърти ответници.
С влязло в сила на 15.02.2019г. решение по настоящото
производство, е допуснат до делба: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 719 кв.м. съставляващ УПИ ХIII-419 в кв. 45, ул. П.Яворов * в гр.Лозница
при граници: улица, УПИ-I-420, II-421,VII-419 и IV- 423, ведно с построените в него: Масивна
жилищна сграда със застроена площ от 69 кв.м. с избено помещение с площ
12кв.м.; Масивна жилищна сграда -
пристройка със застроена площ 43 кв.м;
Паянтова жилищна сграда - със застроена площ 17 кв.м; Масивен гараж със
застроена площ от 20кв.м., между
страните при следните права: за Д. Н. М., ЕГН********** – 2/30 идеална
част, за К.Г.Н., ЕГН********** - 2/30
идеална част, за Н.Г.М., ЕГН ********** – 2/30 идеална част, за Н.Н.С., ЕГН ********** – 6/30 идеална част, за Н.Н.С., ЕГН **********
и Р.И.С., ЕГН********** в режим на СИО - общо 12/30 идеална част, за Р.Т.Б.,
ЕГН ********** - 3/30 идеална част и за Д.Т.Б., ЕГН ********** - 3/30 идеална част.
В първото с.з. след допускане на делбата е предявена претенция по сметки от ищците против ответниците за заплащане на сумата 6300лв./л.80/ за изграждане на гаража през 1975г. квалифицирана по чл.12 ал.2 от ЗН. Както и претенция по чл.344 ал.2 ГПК против Н.С. и Р.С. за сумата 50лв. общо, представляваща наемна цена на ползвания имот с изключение на гаража.
Отвениците Н.С. и Р.С. в първото заседание след допускане на делбата са предявили претенция по сметки против останалите съделители за извършено строителство в допуснатия до делба имот изпълнено в къщата над мазата, бечовия етаж и върху етажа на стойност 4241,80лв., от които подобрения стойността на имота се увеличила с 8000лв. Както и против ищците претенция за сумата 125лв. припадащата им се част представляваща разходи във връзка със снабдяването с констативен нотариален акт на 08.06.2018г.
В първото по делото заседание след допускане на делбата и Р. Б.-Н.и Д.Б., са предявили претенция по чл.344 ал.2 ГПК против Н.С. и Р.С. за сумата 50лв. общо, представляваща наемна цена на ползвания имот.
За доказване на претенцията на ищците по чл.12 ал.2 от ЗН са разпитани свидетелите Н. Г. и С. И.. Св. Г. сочи, че участвал в изграждането на гаража от строителната линия. През 1968г. - 1969г. работел в техническата служба към Община Лозница, Г. М. го помолил да огледа документите. Имали отстъпено право на строеж на гаража, одобрен проект за изграждане. За материалите за изграждането на гаража д-р М. му казвал откъде да вземе, а вечер ги черпел и им плащал. Виждал е декларация от бащата на доктора, който бил жив тогава. Бай Н. казвал, че им дал земя, който си има кола, да си строи гараж. Св.И. сочи, че участвал при строежа на гаража като общ работник. Д-р М. поръчвал материалите и плащал. Строителството било през лятото на 1975 г., тогава били живи родителите му.
За установяване на извършените подобрения в имота са разпитани по искане от ответниците Н.С. и Р.С. свидетелите И. Р., Д. С. и Н.М.. Св. М. сочи, че в гр.Лозница ул.П.Яворов * е бащината му къща, където живял до 18г. възраст, като студент също. До построяването на новата къща, имало стара къща с три стаи. Като семейни живял там от м.02.1999 г. до 2001 г., след това се изнесъл от таз, майка му К. била жива тогава. Тя живеела в една от бечовите стаи, горе на етажа по него време нямало никой. Брат му Г. след като завършил медицина, докато влезе в собствения си апартамент живял със семейството си в къщата. През 1974 г. – 1974 г. бил построен гаража. Разговарял тогава с баща си, който искал да му даде за апартамент, но казал, че дал пари на брат му Г. за гаража, на два пъти по 1000 лв. Този гараж се ползвал от брат му Г., след това и жена му Д.. Като излязъл от къщата дал ключа на брат и Г. за стаите в новите постройки – 2 стаи с баня. През 2001г. Тогава вече родителите им били починали. Сега ходел на гости там, сестра му Н. и съпругът и ползвали бечовите стаи – две стаи и една салонче. Етажа помолил да отвори салона, защото бил заключен, било пълно със стари мебели от майка му. Другата вътрешна стая била заключена, така я бил запомнил. Брат му имал багаж в къщата. Св.С. сочи, че познава имота на ул. П.Яворов *, съседи били. През 1985 г. се върнала в бащината си къща там, тогава родителите на Н. били живи. Сега там живеела Н. и съпругът и Р. Ползвали бечовите стаи. Поддържала горе етажа на който никой не живеел. Виждала Н. да боядисва прозорците. Едната стая горе била заключена, багаж от двете стаи имало в коридора. Н. казвала, че имало багаж от Д., а Д. живели в тази къща преди, после се преместили в апартамент. В двете стаи и баня живеели преди Н. и Р., но се махнали, защото им казали, че там ще правят кабинет. Сега там имало шкафче в коридора, закачалки вътре голяма маса, килими, мокети, Н. ги била вдигнала, казал, че не били нейни. Никой не живеел там, Н. само почиствала там, нямала багаж. Правили ремонт, сменяли пода в едната стая, прозорците, боядисвали в коридора тапети слагали. Ламинат в едната стая към пътя. В коридора боядисвали, тапети сложили, таваните също мазали. Къщата подвързали към градската канализация. Н. и Р. правили всичко, идвали и работници. Дръвчета и лози садили. Не е виждала семейството на д-р М., след като починали родителите им. Идвала на гости сестра и Д. от Варна. Не знае дали другите имат ключове от имот, обикновено Н. си заключвали. Св.С., техен син, сочи, че след смъртта на баба му и дядо му, родителите му обитавали имот целогодишно. Живеели на първия етаж в къщата състоящ се от две стаи мазе и салонче, което било общо между стаите. Другата стая имало легла, поддържали я като стая за живеене. Всяко година правели ремонти, мазали тавани стени, лепили тапети. На първи етаж поддържали, на втория едната стая била заключена, там не влизали. Другите две стаи и коридор, имало багаж от баба му и дядо му. Стаята заключена от Д., там нямали достъп родителите му. В новата пристройка родителите му не са живели. Там имало библиотечка, закачалка. На бечовия етаж ел. инсталацията подменили преди около пет години, сменили дограмите, шкафчета сложили под мивката, на пода плоскости, ламинат в едната стая, подвързали къщата към градската канализация. Покрива ремонтирали, викали хора за това. Имало трайни овошки-круши, череши, вишнап, лешник, ябълка, лозе, баща му засадил лозички, 5-6 бройки от дърветата също. Д. и Р. не били идвали, или да са искали да ползват имота. Когато ходел на гости, нощувал на първия етаж. Когато и сестра му дойдела, спели и на втория етаж в незаключените стаи.
Св.В. Д., разпитан по искане на Р.Б. и Д.Б. сочи, че бил с Г.М., през 2003 г. есента, спрели пред къщата. Той искал да си влезе в тях, в имота, а сестра му казала, че повече работа няма там. Той живеел в тази къща с баща си преди 2000 г. В пристройката от две стаи, баня. До къщата имало прилепен гараж. Напуснал имота след смъртта на родителите си и не е ходил там, което му тежало. В апартамент се изнесъл да живее със семейството си. Сега в имота живеела сестрата на доктора.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, строителна
и оценъчна експертиза имотът не е реално поделяем
съобразно правата на страните. Не е възможно да се изготви проект за разделяне
на имота. Пазарната стойност на целия имот е в размер на 43800лв. Месечната
наемна цена на целия имот е 240лв., имота без гаража – 210лв., а на гаража
-30лв. месечно. Описаните подобрения реално са извършени. В масивната жилищна
сграда: на приземния етаж са подменени два прозореца с нови ПВЦ; ремонтирани са
подовете на едната стая и салона, таваните и стените в една от стаите; налепени
тапети по стените на едната стая и салона; боядисани с латекс таваните и
стените на една от стаите; нови шкафове на кухненската мивка; подмяна на
ел.инсталацията във всички помещения. На етажа са налепени тапети по стените на
едната стая и салона, а таваните боядисани с латекс; ремонт на уламите на покрива; изградена нова външна канализация и е
свързана с градската канализация; в двора са посадени трайни насаждения: асми –
10 бр., ябълка-2 бр., круша-1 бр. Размерът на вложените средства за ремонт и
подобрения е в размер на 4317,60 лв. Извършените подобрения са увеличили
стойността на имота с 5300 лв. Строителните работи в гаража са извършени към
1975 г., стойността към 1975 г. е 1898,03 лв. пазарната стойност на гаража към
м. април 2019 г. е в размер на 5000 лв.
Предвид
обстоятелството, че допуснатите до делба недвижими вещи не са реално поделяеми,
както и невъзможността между страните да бъде постигната спогодба, извършването
на делбата следва да стане по реда на чл.348 от ГПК, като получената при
публичната продан на имота цена, да бъде разпределена между съсобственици
съобразно правата им.
По отношение на претенцията на Д. Н. М., К.Г.Н., Н.Г.М. по
чл.12 ал.2 от ЗН, същите следваше да докажат, че са вложени средства за
построяването на гаража, приживе на наследодателите, с което са увеличили
наследството. Същите са наследници на Г.Н.М. - син на общия наследодател Н.М.К.
и К. Н. К., а гаражът е бил построен, приживе на наследодателите, за което не
се спори. По това време Г. М. със семейството си е живял в имота. Спорно е дали
вложените средства са били лични на Г. М. От показанията на свидетелите Г. и И.,
се установява, че гаражът е строен под надзора и средства, вложени от него, той
казвал на строителите откъде и какви материали да бъдат закупувани, същият
лично е заплащал за материалите и труд. Съдът няма причина да не кредитира
показанията им като последователни, логични и незаинтересовани. Действително в
показанията си св.Н.М.-син на Н.М.К. и брат на Г.М. сочи, че бащата му казал,
че дал на Г. пари за строителството на гаража. В тази част показанията на този
свидетел, противоречат на посочените свидетели. Същите на първо място са
косвени, а освен това остават изолирани, предвид и тяхната заинтересованост,
поради което съобразно чл.172 от ГПК, в
тази част не следва да бъдат кредитирани. Освен това този свидетел сочи, че
съпругата на брат му – Д. ползвала гаража, което е логично, ако съпругът и Г. е
дал средства за построяването му. Изключването от доказателствения
материал на строителното разрешение от 1975 г., не опровергава този извод.
Поради което намира, че действително се доказа, че наследодателят на ищците Г.М.
е вложил средства, изградил гаража и по този начин е увеличила наследствената
маса. Стойност на гаража според заключението на вещото лице е 5000 лв. А именно
към момента на извършване на делбата следва да бъде установена стойността, с
която се е увеличило имуществото на наследодателя съобразно чл.12 ал.2 ЗН в
какъвто смисъл е съдебната практика. Не се установи също така, Г.М. да е бил
възнаграден по друг начин, поради което претенцията е основателна до размер на
5000 лв., а до предявения размер от 6300 е недоказана и следва да се отхвърли.
Останалите съсобственици следва да заплатят на ищците посочената сума съобразно
дела си, с която се е увеличила стойността на имуществото на общия наследодател
с построяването на гаража. Т.е. 1000 лв. следва да заплати Н.С., както и 2000 лв.
същата заедно с Р.С. и по 500 лв. следва да им заплатят ответниците
Р. Б.-Н.и Д.Б..
По отношение претенцията заявена в първото заседание след допускане на
делбата от тримата ищци както и от последните двама ответници
Р.Б. и Д.Б. против Н.С. и Р.С. за
заплащане обезщетение за ползването на имота, намира същата за основателна. От
показанията на всички свидетели се установява, а и не се спори, че двамата съпрузи
Н. и Р. С. живеят в имота, като обитават бечовия етаж
в двуетажната сграда. Същите се грижат, поддържат и втория етаж от нея, видно
от показанията на св. Д. С., както поддържат и находящата
се в общия имот жилищна сграда – пристройка. Имат ключове от имота видно от
показанията на св. Д. С., като другите съсобственици не го ползват. Никой от останалите
собственици, не се установи да има достъп, както и да ползва отделно пристройката,
втория етаж на къщата, с изключение на гаража, за който ищците в с. з. признават
ползването му. Поради което са неоснователни възраженията на Н.С. и Р.С., че ползвали
само приземния етаж, както, че едната стая на горния етаж била заключена. Същите
явно упражняват фактическата власт върху целия имот – дворното място с къщата и
пристройката в него. Съгласно чл.344 ал.2 ГПК, ако всички наследници не ползват
наследствените имоти в решението по чл.344 ал.1 или по-късно, по искане на
някой от тях, съдът постановява кои от наследниците кои имоти ще ползват до
окончателното извършване на делбата, или какви суми трябва да заплащат на
другите срещу ползването. Искането по чл.344 ал.2 ГПК има характер на привременна
мярка – ползването на имота до окончателното приключване на делбата, като в
случая се претендира заплащане на парична сума за обезщетение. Размерът му се
определя в съответствие с наемното възнаграждение/ТР №7/2.11.12г. по
т.д.№7/12г. ОСГК ВКС/ което е 210лв. месечно/без гаража/ и представлява
претенция за периодични плащания, считано от влизане в сила на акта на съда, в
случая от предявяването – в с.з. на 19.03.2019г., до окончателното приключване
на делбеното производство. Следващата се сума, която Н.С.
и Р.С. следва да заплащат на всеки един от тримата ищци – Д.М., К.Н. и Н.М. е
по 14лв. на месец, а на Р.Б. и Д.Б. по
21лв. на месец за всяка една. Тъй като не е иск, а привременна мярка не се
дължи отхвърлителен диспозитив.
По отношение на претенцията на Н.С. и Р.С. за заплащане на направените подобрения, същата
следва да се квалифицира по 61 ал.2 от ЗЗД във вр. с чл.30
ал.3 от ЗС. Правоотношенията между съсобствениците във връзка с извършените
подобрения в общия имот се решават,
като се държи
сметка, че всеки е владелец на своите идеални
части и държател на частите на
останалите. Тъй като в случая не
се установява полезните разноски да са извършени
от ищците по насрещния иск със
съгласието на ответниците по този
иск, не са
налице данни и за изрично противопоставяне
от негова страна, а работата е била предприета и в собствен интерес, то ищецът по
насрещния иск следва да отговаря
само до размера
на обогатяването си, по правилата
за водене на чужда работа
без пълномощие съгласно чл.61,ал.2 от ЗЗД, тъй като имуществото
му като съсобственик
се е увеличило и следователно той следва да заплати
на ищеца по насрещния иск
това, с което се е обогатил. Съгласно правилото на чл.30, ал.3 от ЗС, всеки от съсобствениците
следва да участва в извършените подобрения съразмерно на частта си. Безспорно е, че посочените СМР дейности
съществуват в имота, налични са и насажденията което се установява както от
гласните доказателства - показанията на свидетелите Д. С., И. С., така и от
заключението на вещото лице - описаните подобрения в имота реално са извършени.
Размерът на вложените средство е 4317,60 лв., които са увеличили стойността на
имота с 5300 лв. Следва се по-малката сума измежду направените
разноски и увеличената стойност на имота. Поради което
претенцията е основателна в предявения размер на 4241,80 лв./л.54/. Като Д.М., К.Н.
и Н.М. следва да заплатят съобразно дела си по 282,78 лв., а Р.Б. и Д.Б. по
424,18 лв. Първите три следва да заплатят и сумата 125 лв. представляваща разноски
за снабдяване с документи за изготвения констативен нотариален акт, които се
признават в с.з. от същите.
В делбеното производство съгласно чл. 355 от ГПК
страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им, а по
присъединените искове разноските се определят по чл.78 от ГПК. В приложените
пълномощни на процесуалните представители на страните не е упоменато каква част
от заплатеното възнаграждение е за представителство и каква част по предявени
претенции по сметки - в частност от страна на ответниците
Д.Б. и Р.Б. В същите е посочено единствено, че са за процесуално
представителство по настоящото производство. Освен това договора за правна
защита и съдействие на втория процесуален представител на ищците е представен
на 23.04.19 г. преди последното по делото заседание, когато вече са били
предявени претенциите по сметки от тях от предходния им процесуален
представител в с.з. от 19.03.19 г. Поради което искането за заплащане на адвокатско
възнаграждение съгласно приложения списък/л.135, л.136/ от ищците както и от ответниците Р. Б.-Н.и Д.Б. е недоказано и тези разноски
следва да останат за страните така както са направени /В т.см. Опр. №355/01.07.15г. гр.д. №2020/15г. I г.о., Опр. № 55 от
20.04.2010 г. по гр. д. №
22/2010 г. на ВКС, ІІ г. о. и в ПП ВС № 7/1973 г./ Единствено направените разноски по
уважените претенции по сметки следва да се присъдят на основание чл.78 ГПК.
Ищците по иска по чл.12 ал.2 ЗН са заплатили 100 лв., както и 60 лв. за претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК депозит за вещо лице или общо 160 лв.; Първите двама ответници
са заплатили 150 лв. по заявената претенция по 30, ал.3 ЗС за депозит за вещо
лице, а трети и четвърти ответник са заплатили 60 лв. - за вещо лице по
заявената претенция по чл. 344, ал. 2 ГПК. Поради което съобразно правата на страните,
на ищците съразмерно на уважената част от претенцията по чл.12 ал.2 ЗН се
следват от Н.С. 15,80лв., както и заедно с Р.С. 31,60лв. за разноски, от Р. и Д.Б. по 7,90лв. за разноски,
или общо 15,80лв.. А по претенцията по чл.344 ал.2 ГПК за разноски първите
двама ответници следва да им заплатят 16,80лв. На Н.С. и Р.С., се дължат за разноски
от ответниците Д.М., К.Н. и Н.М. дължат 75лв. и от Р.Б. и Д.Б. 75лв.
На Р. Б.-Н.и Д.Б. от Н.С. и Р.С.
се следват 25,20лв. по претенцията по чл.344 ал.2 ГПК за разноски, съразмерно
уважената част.
Всеки от съделителите следва да внесе д.т. 4%
върху стойността на своя дял, като за Д.М., К.Н. и Н.М. е в размер на по 116,80
лв., за Н.С. е в
размер на по 350,40лв., за Н.С. и Р.С.
е в размер на 700,80лв., за Р. Б.-Н.и Д.Б.
по 175,20лв.
Съобразно чл.78 от ГПК се следва
държавна такса по исковете по сметки, която се определя съответно на уважената
част от иска. Поради което Д.М., К.Н. и Н.М., следва да заплатят д.т. по
уважената против тях претенция по сметки в размер на 50лв., съответно Р.Б. и Д.Б.,
дължат за държавна такса в размер по 50лв. за уважената претенция против тях от
Н.С. и Р.С. по чл.30 ал.3 ЗС. Ищците дължат и държавна такса в размер на 50лв.
върху размера на отхвърлена претенция по чл.12 ал.2 ЗН, или общо в размер на
100 лв. Н.С. и Р.С. следва да заплатят държавна такса в размер на 80лв. върху
уважената против тях претенция от страна на ищците Д.М., К.Н. и Н.М.. Р.Б. и Д.Б.
следва да заплатят д.т. в размер на 50лв. върху уважената против тях претенция
от ищците, или общо 100лв. за д.т.
Воден от гореизложеното,
Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 719 кв.м. съставляващ УПИ ХIII-419 в кв. 45, ул. П.Яворов * в гр.Лозница при
граници: улица, УПИ-I-420, II-421,VII-419 и IV- 423, ведно с построените в него: Масивна жилищна
сграда със застроена площ от 69 кв.м. с избено помещение с площ 12кв.м.; Масивна жилищна сграда - пристройка със
застроена площ 43 кв.м; Паянтова жилищна
сграда - със застроена площ 17 кв.м;
Масивен гараж със застроена площ от 20кв.м. Като получената при публичната продан цена
следва да се разпредели между Д. Н. М., ЕГН********** – 2/30 идеална част, за К.Г.Н.,
ЕГН********** - 2/30 идеална част, за Н.Г.М., ЕГН ********** – 2/30 идеална
част, за Н.Н.С., ЕГН ********** – 6/30 идеална част,
за Н.Н.С., ЕГН ********** и Р.И.С., ЕГН********** в
режим на СИО - общо 12/30 идеална част, за Р.Т.Б., ЕГН ********** - 3/30
идеална част и за Д.Т.Б., ЕГН ********** -
3/30 идеална част.
Пазарната стойност е 43800лв./четиридесет и три хиляди и осемстотин лева/
ОСЪЖДА на основание чл.12 ал.2 от ЗН Н.Н.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. М., ЕГН**********, К.Г.Н., ЕГН********** и Н.Г.М.,
ЕГН **********
сумата 1000лв./хиляда лева/, като отхвърля до
първоначалния размер, както и 15,80лв./петнадесет лева и осемдесет стотинки/ за
разноски
ОСЪЖДА на основание чл.12 ал.2 от ЗН, Н.Н.С., ЕГН ********** и Р.И.С.,
ЕГН********** да заплатят на Д. Н. М., ЕГН**********, К.Г.Н.,
ЕГН********** и Н.Г.М., ЕГН ********** сумата 2000лв./две
хиляди лева/, като отхвърля до първоначалния размер, както и 31,60лв./тридесет
и един лева и шестдесет стотинки/ за разноски.
ОСЪЖДА на основание чл.12 ал.2 от ЗН Р.Т.Б., ЕГН ********** и Д.Т.Б., ЕГН ********** да заплатят на Д. Н. М., ЕГН**********, К.Г.Н., ЕГН********** и Н.Г.М.,
ЕГН ********** всяка от тях сумата
500лв./петстотин лева/, като отхвърля до първоначалния
размер както и 15,80лв./петнадесет лева и осемдесет стотинки/ за разноски
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.2 ГПК Н.Н.С., ЕГН ********** и Р.И.С., ЕГН********** да заплащат на Д. Н. М., ЕГН**********, К.Г.Н., ЕГН********** и Н.Г.М.,
ЕГН ********** по 14лв./четиринадесет лева/ на месец на всяка една от тях, считано
от 19.03.2019г. до влизане в сила на решението по извършване на делбата, както
и 16,80лв./шестнадесет лева и осемдесет стотинки за разноски
ОСЪЖДА на основание чл.344 ал.2 ГПК Н.Н.С., ЕГН ********** и Р.И.С., ЕГН********** да заплащат на
Р.Т.Б., ЕГН ********** и Д.Т.Б., ЕГН ********** по 21лв./двадесет и един лева/ на
месец на всяка една от тях, считано от 19.03.2019г. до влизане в сила на
решението по извършване на делбата, както и 25,20лв./двадесет и пет лева и двадесет стотинки/ за разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН**********, К.Г.Н.,
ЕГН********** и Н.Г.М., ЕГН ********** да заплатят на Н.Н.С.,
ЕГН ********** и Р.И.С., ЕГН********** всеки от тях по 282,78лв./двеста
осемдесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/ за извършени подобрения, както
сумата 125лв./сто двадесет и пет лева/ за разходи по снабдяване с констативен
нотариален акт, както и 75лв./седемдесет и пет лева/ за разноски
ОСЪЖДА Р.Т.Б., ЕГН ********** и Д.Т.Б., ЕГН **********
да заплатят на Н.Н.С., ЕГН ********** и Р.И.С., ЕГН**********
всеки от тях по 424,18лв./четиристотин двадесет и четири лева и осемнадесет
стотинки/ за извършени подобрения, както и 75лв./седемдесет и пет лева/ за
разноски.
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН********** за заплати по сметка на РРС 116,80лв. /сто и
шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ д.т. съобразно размера на дела си
ОСЪЖДА К.Г.Н., ЕГН********** да
заплати по сметка на РРС 116,80лв. /сто и шестнадесет лева и осемдесет
стотинки/ за д.т., съобразно размера на дела си
ОСЪЖДА Н.Г.М., ЕГН ********** да заплати по сметка на
РРС 116,80лв. /сто и шестнадесет лева и осемдесет стотинки/ за д.т, съобразно
размера на дела си.
ОСЪЖДА Н.Н.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС 350,40лв. /триста
и петдесет лева и четиридесет стотинки/ за д.т., съобразно размера на дела си
ОСЪЖДА Н.Н.С., ЕГН **********
и Р.И.С., ЕГН********** да заплатят по
сметка на РРС 700,80лв. /седемстотин лева и осемдесет стотинки/ за д.т. съобразно
за размера на дела си.
ОСЪЖДА Р.Т.Б., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС 175,20лв. /сто
седемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ за д.т съобразно размера на дела си
ОСЪЖДА Д.Т.Б., ЕГН ********** да заплати по сметка на РРС 175,20лв. /сто
седемдесет и пет лева и двадесет стотинки/ за д.т. съобразно размера на дела
си.
ОСЪЖДА Д. Н. М., ЕГН**********, К.Г.Н., ЕГН**********
и Н.Г.М., ЕГН **********да заплатят по сметка на РРС сумата 100лв./сто лева/ за
д.т. по претенции по сметки
ОСЪЖДА Н.Н.С., ЕГН **********
и Р.И.С., ЕГН********** да заплатят по сметка на РРС сумата 80лв./осемдесет
лева/ за д.т. по уважената против тях претенция по сметки
ОСЪЖДА Р.Т.Б., ЕГН ********** и Д.Т.Б., ЕГН **********
да заплатят по сметка на РРС сумата 100лв./сто лева/ за д.т. по уважени против
тях претенции по сметки
Решението подлежи на обжалване пред Разградския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: