№ 9641
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20231110149858 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявените от И. В. К. с ЕГН ********** и И. Е. К.
с ЕГН ********** срещу В. С. Ц. с ЕГН ********** и К. Г. С. с ЕГН ********** искове по
чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС относно правото на собственост върху недвижим имот
в **********, съставляващ поземлен имот с идентификатор ******** с площ 656 кв.м. по
заповед № РД-18-15/06.03.2009 г. за одобрение на КККР и искане по чл.537 ал.2 от ГПК за
отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност с №
67 т. I рег. № 6937 д. №37/2023г. на нотариус с ******* и район на действие СРС.
В първоначалната искова молба с вх. №248266/07.09.2023 г. и допълнителната за
отстраняване на нередовности с вх. № 251407/11.09.2023 г. са изложени следните
обстоятелства: С договор за покупко – продажба, сключен на 14.07.2004 г. с нотариален акт
№ 185 т. II рег. № 16623 д. № 330/2004 г. на нотариус с рег.№ 039 и район на действие СРС,
ищцата И. Е. К. придобила дворно място в *******, с площ 656 кв.м., съставляващо имот
пл. № 2784 /идентичен на част от имот 2906 от стар кадастрален план 576/ в квартал 3 по
плана на гр.София, местност „Младост 1“, при съседи: имот №157, части от имот I за парк
***** физкултура и бански комплекс, а по решение на Поземлена комисия – К.М., В.З. и
В.П.. Имотът бил нанесен в кадастралната карта като поземлен имот с идентификатор
******** с площ 656 кв.м., вид собственост – частна, вид територия – урбанизирана, за друг
вид застрояване, съгласно заповед за одобрение на КККР с № РД-18-15/06.03.2009г. При
сключване на договора за покупко-продажба ищцата била в граждански брак с ищеца И. В.
К., следствие което имотът бил придобит от двамата в режим на съпружеска имуществена
общност.
От придобиването и в цялото време след това ищците плащали данъчните
1
задължения за имота, поддържали го и го стопанисвали лично и с помощта на свои близки,
най-вече бащата на ищцата. От 2019 г. предприели активни действия, чиято крайна цел била
извършването на строителство в имота, ангажирали специалисти за изготвяне на
необходимите проекти, с подадено от тях заявление САГ23-ГР00-1191/12.05.2023 г.
инициирали административно производство за изменение на подробния устройствен план.
В годините ищците и близките им, които ги подпомагали в стопанисването, не били
виждали в имота трети лица, не били констатирали трети лица да извършват каквито и да
било действия спрямо него. От изпратените до нея уведомление изх. №24-24640/10.08.2023г.
и уведомление изх. № 24-25957/22.08.2023 г. на АГКК ищцата И. Е. К. узнала за извършени
изменения на вписаните в кадастралния регистър данни за поземлен имот с идентификатор
********, изразяващи се в последователното вписване като собственик на В. С. Ц., а в
последствие на К. Г. С..
По този повод извършили проверка. Установили, че с нотариален акт № 67 т.I рег.№
6937 д.№37/2023г. на нотариус с ******* и район на действие СРС ответникът В. С. Ц. бил
признат за собственик на основание давностно владение на поземлен имот с идентификатор
********, както и че приблизително десет дни след съставянето на констативния нотариален
акт бил сключен договор, с който ответникът В. С. Ц. продал поземления имот на ответника
К. Г. С..
Удостовереното в констативния нотариален акт, съставен в полза на ответника В. С.
Ц., не съответствало на действителното правно положение. Той никога не бил извършвал
каквито и да било действия във и спрямо имота на ищците, изобщо не го бил владял
спокойно, явно и недвусмислено, по начин да манифестира намерението си да владее. Този
ответник не придобил собствеността върху поземления имот на основание давностно
владение и, тъй като той не би могъл да прехвърли права, които не притежава, то и
ответникът К. Г. С. не е придобил собствеността върху имота по сключения между двамата
договор за покупко-продажба.
Независимо от последното и без каквото и да било основание, ответникът К. Г. С.
предприел юридически действия спрямо спорния поземлен имот.
Въз основа на изложените обстоятелства ищците искат да бъде признато за
установено по отношение на ответниците, че те /ищците/ притежават правото на
собственост в равни дялове от по 1/2 идеална част върху недвижим имот в **********,
съставляващ поземлен имот с идентификатор ******** с площ 656 кв.м. по заповед № РД-
18-15/06.03.2009 г. за одобрение на КККР, ответникът К. Г. С. да бъде осъден да им предаде
владението върху имота и да бъде отменен издаденият в полза на ответника В. С. Ц.
констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност с №
67 т. I рег. № 6937 д. №37/2023г. на нотариус с ******* и район на действие СРС.
Ответниците В. С. Ц. и К. Г. С. са оспорили предявените срещу тях искове.
В отговора на исковата молба са възразили срещу допустимостта на исковете, поради
предявяването им от процесуално нелегитимирани лица по съображения, сведени до
2
оспорване качеството на ищците на собственици на процесния поземлен имот. В тази връзка
ответниците са посочили, че не било ясно доколко ищците все още са съпрузи и, ако
гражданският им брак е евентуално прекратен, в чия собственост е останал имотът.
Посочили са още, че ищците не са придобили правото на собственост върху поземления
имот въз основа на договора за покупко-продажба, както твърдят, защото техните
праводатели – продавачите не били собственици. Последните се легитимирали като такива с
решение от 09.10.1998 г. на ПК – гр.София, но то не било реален истински документ. Така,
имотите в този район винаги били притежание на семейството на ответника В. С. Ц., в
кадастрален план от 1939 г. на наследодателя на ответника били записани имоти с №2908 и с
№2925, през 2000 г. по реда на ЗСПЗЗ била възстановена реална част от имот № 2908 –
поземлен имот с идентификатор **********, който е съседен на процесния, но в
реституционното решение праводателите на ищците не били вписани като съседи, както би
се случило, ако тяхното /на праводателите на ищците/ реституционно решение от по-ранна
дата от 1998 г. наистина е било постановено.
Срещу основателността на исковете ответниците са въвели и поддържали
възражения, че ищците от дълги години живеят в чужбина, не са стъпвали дори в имота, не
са го владяли и стопанисвали, не са предприемали никакви действия във връзка със
застрояването му нито лично, нито чрез бащата на ищцата /отдавна починал/. Още от 1939 г.
имотът бил във владение на наследодатели на ответника В. С. Ц., всички знаели, че това е
техният имот, дори бащата на ищцата разговарял за закупуването му с бащата на ответника;
лично ответникът владял имота повече от десет години, през 2010 г. го оградил, грижил се за
него, поддържал го. Извършвал това спокойно, непрекъснато, явно. Продал го на втория
ответник К. Г. С. поради нужда от парични средства.
По тези съображения ответниците искат производството по предявените срещу тях
искове да бъде прекратено, евентуално исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено следното:
Видно от удостоверение, издадено на 22.03.2006г. от Столична община, район
„Оборище”, ищците И. Е. К. и И. В. К. са сключили граждански брак на 29.04.2004г.
На 14.07.2004 г. с нотариален акт № 185 т. II рег. № 16623 д. № 330/2004 г. на
нотариус с рег.№ 039 и район на действие СРС е сключен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, с който Г.П. Л., Г.С.С. и П.С. Л.а са продали за цена от 12 000 лева на
ищцата И. Е. К., чрез пълномощника й Е.Г.М., недвижим имот - дворно място в *******, с
площ 656 кв.м., съставляващо имот пл. №2784, идентичен на част от имот 2906 от стар
кадастрален план 576, в квартал 3 по плана на гр.София, местност „Младост 1“, при съседи:
съгласно приложена скица - имот №157, части от имот I за парк ***** физкултура и бански
комплекс, а съгласно решение на Поземлената комисия – К.М., В.З. и В.П..
Съгласно отбелязаното в нотариалния акт, продавачите притежавали недвижимия
имот, предмет на договора, на основание възстановяване правото на собственост и
наследство, за което в нотариалното производство същите представили: решение за
3
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници в гр.София №2483/220А/09.10.1998 г. на ПК – гр.София, община
Студентска, скица вх.№ АГ-94-00-505/06.02.2001 г., презаверена на 18.05.2004 г. на СО,
район „Младост“, удостоверение по чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ №1662/06.11.1997 г. на СО,
район „Младост“, удостоверения за наследници.
По повод въведеното от ответниците в отговора на исковата молба оспорване,
ищците са представили по делото визираните в нотариалния акт документи, с които
продавачите са се легитимирали като собственици на имота, предмет на покупко-
продажбата. Решение №2483/220А/09.10.1998 г. по преписка №220А/16.01.1992г. на ПК –
гр.София, община Студентска, е за възстановяване правата на наследниците на П.Л.П. върху
притежавани от него земеделски земи. С решението е постановено възстановяване в
съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имот от 656 кв.м., находящ се в
строителните граници на гр.София; в местността /квартал/ ******“, част от имот №2906 от
кадастрален план от 1939г. при съседи К.М., В.З., В.П.. Със същото решение е постановен
отказ за възстановяване на имот нива от 1.966 дка, находяща се в строителните граници на
г*******, част от имот №2906 по кадастрален план от 1939 г. при същите горепосочени
съседи; отказът е постановен на основание чл.10б от ЗСПЗЗ. Приложено е удостоверение
№1662/06.11.1997г., издадено на основание чл.13 ал.4 от ППЗСПЗЗ от Столична община –
район „Младост“. Удостоверението е за имот пл.№2906 с площ 2 622 кв.м. по кадастрален
план от 1939 г., собственост на П.Л.П. и Г.П. Л., като е посочено, че част от 656 кв.м. от този
имот съществуват реално, по действащия план на ЖК“Младост 1“ попадат в квартал 3,
парцел I - за парк ***** за физкултура и бански комплекс, предвиденото мероприятие не е
реализирано и могат да бъдат възстановени, съгласно приложена към удостоверението
скица. Представени са заповед №РД-06-03/04.01.2001г. и скица от 06.02.2001 г., от които се
установява, че възстановеният на наследниците на П.Л.П. с решение
№2483/220А/09.10.1998г. на ПК – Студентска недвижим имот с площ от 656 кв.м., част от
имот №2906 по стар кадастрален план, е бил нанесен в действащия план на ЖК „Младост 1“
с пл. №2784 в квартал 3, парцел I - за парк ***** за физкултура и бански комплекс, с
граници, както са видни на скицата. На 18.05.2004 г. скицата е презаверена, че продължава
да е актуална. Според приложените удостоверения /л.164 – л.166/, продавачите по договора,
сключен с нотариален акт № 185 т. II рег. № 16623 д. № 330/2004 г. на нотариус с рег.№ 039
и район на действие СРС, са лицата, легитимирани към онзи момент като законни
наследници на П.Л.П., за възстановяването на чиито права върху имота, предмет на покупко-
продажбата, е издадено горепосоченото решение на поземлената комисия.
По делото е изготвена първоначална и допълнителна техническа експертиза, чиито
заключения са компетентни и обективни и следва да се възприемат. От тях се установява, че
в кадастралния план от 1975 г., кадастрален лист 576, е бил нанесен имот пл.№2784 с площ
656 кв.м., идентичен на част от имот 2906 и 2905 от стар кадастрален план от 1939г.,
кадастрален лист 9. Кадастралният план от 1975 г. действал до влизане в сила на
кадастралната карта, одобрена със заповед №РД-18-15/06.03.2009 г., в която имот пл.№2784
4
от кадастралния план бил заснет като поземлен имот с идентификатор ******** с площ 656
кв.м. След образуване на съдебното производство по настоящия спор кадастралната карта
била променена. Първо поземлен имот с идентификатор ******** бил нанесен като два
отделни имота – имот с идентификатор ****** с площ 638 кв.м. и имот с идентификатор
****** с площ 17 кв.м., който попада в предвидена по регулационния план улица о.т. 343 –
о.т. 344 – о.т. 345. После с удостоверение № 25-195800/25.07.2024 г. е приет проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. По него поземлен имот с
идентификатор ****** и съседният с идентификатор ******* са обединени /премахната е
вътрешната граница между тях/ в един поземлен имот с идентификатор *******.
От заключението на вещото лице се установява, че поземлен имот с идентификатор
******** няма излаз на улица; достъпът до него се осъществява от ******” през един друг
празен имот и от ул.”Андрей Сахаров” по нереализирана улична регулация. При извършения
оглед на място вещото лице е установило, че имотът не е ограден, на две – три места имало
останки от телена мрежа, железен кол /ръждясали/ и бетонов кол, имотът е обрасъл с ниски
дървета и храсти, които в южната част на имота били почистени скоро преди огледа на
вещото лице, имотът е с денивелация.
На 20.07.2023г. е съставен нотариален акт № 67 т.I рег.№ 6937 д.№37/2023г. на
нотариус с ******* и район на действие СРС, с който ответникът В. С. Ц. бил признат за
собственик на основание давностно владение на недвижим имот в ********, а именно –
поземлен имот с идентификатор ******** с площ 656 кв.м., с номер по предходен план 2784
в кв. 3 парцел I, при съседи: **********, ************.
С договор, сключен на 02.08.2023г. с нотариален акт № 71 т.I рег. №7390 д.
№64/2023г. В. С. Ц., чрез пълномощника си К. Г. С., продал на К. Г. С. недвижим имот в
********, а именно – поземлен имот с идентификатор ******** с площ 656 кв.м., с номер
по предходен план 2784 в кв. 3 парцел I, при съседи: **********, ************.
От уведомление изх. №24-24640/10.08.2023г. и уведомление изх. № 24-
25957/22.08.2023 г. на АГКК се установява, че по подадени от ответниците заявления като
собственик на поземлен имот с идентификатор ******** бил вписан първо В. С. Ц., а в
последствие К. Г. С..
От писмо на Столична община, направление „Архитектура и градоустройство”
/л.223/, изложеното в молба вх.№205872/21.06.2024г. от ответниците и обясненото в съдебно
заседание от ответника К. Г. С. се установява, че по негова инициатива и заявление по време
висящността на съдебния спор са предприети административните процедури за изменение
на плана за регулация и кадастралната карта, засягащи спорния поземлен имот с
идентификатор ******** и съседния с идентификатор ********, както са установени от
вещото лице, извършило техническата експертиза. Вещото лице е посочило, че към момента
на извършване на неговата проверка предвидената в регулационния план улица не е
проведена, а в съдебно заседание преди даване ход на устните състезания ответникът К. Г. С.
е заявил, че за изграждане на улицата се работи активно, като към този момент се уреждали
сметките с имотите по фронта на улицата, а те всички имоти били негови.
5
Ответниците са представили решение №2682/88/01.02.2000 г. по преписка №88/1991г.
на ПК – ********, скица от 30.03.2001г., нотариален акт за собственост върху недвижим
имот №162 т.I рег.№9413 д.№143/20.11.2022г. на нотариус с рег. № 424 и район на действие
СРС, скица №15-403306/14.04.2022 г. на СГКК. От тях се установява, че в одобрената със
заповед №РД-18-15/06.03.2009 г. кадастрална карта е заснет поземлен имот с идентификатор
********** /съседен на процесния/ с площ 452 кв.м., записан на Иванка Павлова Карадашка
и наследници на Ц.П. Г.. В действалия до одобряването на кадастралната карта план този
имот е бил с пл. №3047 кв.3 парцел I, попълнен след възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, в
частност – с посоченото решение на поземлената комисия в полза на наследници на Ц.П. Г.
на имот от 0.296 кв.м. в местността „Плуговините”, част от имот пл.№2908 по кадастралния
план от 1939г. С цитирания нотариален акт от 30.11.2022 г. ответникът В. С. Ц. и Г С. Ц. са
признати за собственици на 1/9 идеална част от 296 кв.м., реална част от поземлен имот с
идентификатор **********.
Свидетелите Е.Г.М. и В.К.Д. са съответно баща на ищцата и приятел на двамата
ищци. От техните показания се установява, че, когато купили имота и първите години след
това, ищците живеели при бащата на ищцата в гр.София ЖК”Младост”, около 2010 г.
заминали и се установили в Канада. Идвали си всяка година и винаги посещавали имота. В
останалото време бащата на ищцата имал пряката грижа за имота. Имотът е с денивелация,
теренът не е изравнен, оврази е. Имотът не е ограждан, бащата на ищцата организирал и с
помощта на геодезисти били поставени четири бетонни колчета. Имотът поначало бил
обрасъл със саморасли дървета и не трябвало да се допуска да станат големи, защото
премахването на големи дървета при едно бъдещо строителство щяло да струва скъпо.
Затова двамата свидетели от време на време прочиствали новите саморасли дървета и
храсти. Свидетелят Е.Г.М. живее наблизо и, като ходел на пазар или на разходка, редовно,
поне няколко пъти в месеца минавал да нагледа имота; свидетелят В.К.Д. също го наглеждал
поне веднъж месечно. Свидетелите не са виждали други хора в имота, нита са констатирали
следи от пребиваване и извършване на някакви дейности от други хора в имота. Ищците
купили имота с идеята да си построят жилище, която не отпаднала и след заминаването им в
другата държава. Свидетелите се свързали със специалисти за извършване на необходимите
проектирания и административни процедури, но те не били довършени, защото ищцата не
харесала цената на офертата, а и при подготовката на документите се установило, че други
лица имат претенции за имота. Бащата на ищцата имал идея да купят и съседния имот на
Кардашки, но се отказал.
Свидетелката С.Б.М. е приятелка на ответника В. С. Ц.. Свидетелката знае, че този
ответник има много имоти, знае и имота в ЖК”Младост 1”, в едно дере. Имотът бил ограден
с мрежа, мястото първоначално било много стръмно, но после ответникът с приятели го
поизравнили. Всяка пролет свидетелката и други приятели ходели да помагат на ответника
да коси тревата и да изрязва храстите. Допреди няколко години компанията им няколко пъти
годишно си правела барбекю в имота, слушали музика. Свидетелката пояснява, че говори за
един имот и така считала първоначално, а после разбрала от ответника, че на това място той
6
има три имота с различни номера. Свидетелката, обаче, винаги ги е възприемала като един
имот, между тях нямало ограда, доколкото си спомня свидетелката, на мястото имало една
обща ограда за целия правоъгълен парцел.
Свидетелят Г С. Ц. е брат на ответника В. С. Ц.. Дава показания, че в ЖК”Младост”
брат му имал над два имота. Сочи, че знае имота, за който е спорът. Брат му се грижил за
имота, като един-два пъти в годината го почиствал от плевели, дървета и боклуци.
Свидетелят не знае от кога брат му прави това, предполага, че може би от 2010 г. Два - три
пъти свидетелят помагал на брат си в почистването. Когато свидетелят за първи път отишъл
в имота, той вече бил ограден с мрежа, която си била там и при последното ходене на
свидетеля през 2023 г. Свидетелят не знае дали други хора са ходили да помагат на брат му
за имота, не е участвал и не знае дали брат му си е правил барбекю с приятели. Виждал, че в
имота било правено заравняване, но не знае дали брат му го е правил, или той така го е
купил, не знае колко често брат му е ходил в имота. Сочи, че в този район имат много имоти,
допуска те да са съседни, но не знае дали са отделени помежду си, защото брат му се
занимава с тези неща, а той просто ходил да му помага.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният срещу ответника В. С. Ц. иск е установителен по чл.124 ал.1 от ГПК, а
срещу ответника К. Г. С. иск е ревандикационен по чл.108 от ЗС. Исковете са предявени от
процесуално легитимирани лица, имащи правен интерес да търсят съдебна защита на
претендираното от тях право на собственост върху горепосочения недвижим имот, което
ответниците им оспорват. Възраженията на ответниците по допустимостта на исковете са
обосновани със съображения, че ищците не са собственици, но това е въпрос не на
процесуална, а на материалноправна легитимация и на този въпрос съдът трябва да даде
отговор с решението си. Следователно, предявените искове са допустими.
Разгледани по същество, те са основателни.
Спорът е за недвижим имот, преди земеделска земя, включена в строителните
граници на населеното място, възстановена при условията на чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ с решение
№2483/220А/09.10.1998 г. по преписка №220А/16.01.1992г. на ПК – гр.София, община
Студентска.
С оглед аргументите в негова подкрепа, въведеното в отговора на исковата молба
възражение на ответниците, че решението не е реален истински документ, не съставлява
оспорване на истинността му по чл.193 от ГПК /не се твърди решението, официален
диспозитивен документ, да е неавтентично/, а съставлява твърдение, че това решение
изобщо не съществува, не е издавано от съответната поземлена комисия, което е очевидно
неоснователно.
На следващо място, възраженията в отговора на исковата молба срещу решението на
поземлената комисия се свеждат до това, че възстановените с решението земеделски земи
към момента на колективизацията не са били собственост на наследодателя на
7
праводателите на ищците. Решението на поземлената комисия е индивидуален
административен акт и разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК дава възможност в исковия
процес неговата материална законосъобразност да бъде проверена по възражение на
ответниците, които не са участвали в производството по издаването му, но само по
възражения, основани на факти, настъпили след колективизацията на земеделската земя.
Както следва от разясненията, дадени с ТР №9/2012/07.11.2012г. по т.д. №9/2012 г. на ОСГК
на ВКС, ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, може да се
защитава срещу решението на органа на поземлената собственост с възражения за наличие
на обстоятелства, възпрепятстващи възстановяването на имота, възникнали след неговото
обобществяване, но не и с възражение, че имотът не е бил собственост на ищеца /респ. на
наследодателя на ищеца или на наследодателя на праводателя му/ към момента на
колективизацията. Въпросът чия собственост е бил имотът в миналото, към момента на
образуване на ТКЗС, може да бъде поставен и подлежи на обсъждане само при повдигнат
спор за материално право по чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ.
Други възражения срещу решение №2483/220А/09.10.1998 г. по преписка
№220А/16.01.1992г. на ПК – гр.София, община Студентска, в отговора на исковата молба и
до приключване на устните състезания в настоящата инстанция ответниците не са въвели.
Решението е издадено от компетентен орган, действал в надлежен състав, по предвидения в
ЗСПЗЗ ред. Решението е такова по чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ и чл.18ж ал.1 и чл.18з ал.1 от
ППЗСПЗЗ за възстановяване на правата на наследниците на П.Л.П. върху 656 кв.м., част от
притежавания от наследодателя преди колективизацията земеделски имот, в стари
съществуващи/възстановими реални граници. Към решението не е приложена издадена от
поземлената комисия скица, но това не засяга валидността на решението, нито
възпрепятства неговия конститутивен ефект. Изискването на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ за скица
към решението на поземлената комисия е въведено с цел да бъдат индивидуализирани
подлежащите на възстановяване земеделски имоти, като тази индивидуализация може да
бъде направена с подробно и точно описание на границите на съответния имот в самото
решение или чрез друг, предвиден в закона документ /решение №93/07.06.2013 г. по гр.д.
№883/2012 г. на II ГО на ВКС, решение №152/10.01.2018 г. по гр.д. №52/2017 г. на I ГО на
ВКС, решение №31/30.01.2012 г. по гр.д.№578/2011г. на I ГО на ВКС/. При възстановяване
на земеделски имоти в границите на урбанизираните територии, тяхната индивидуализация
се постига с удостоверение и скица по чл.13 ал.5 и 6 от ППЗСПЗЗ, които се издават от
органите на общината и въз основа на които поземлената комисия постановява решението
си. Настоящият случай е именно такъв - предмет на възстановяване е земеделски имот по
чл.10 ал.7 от ЗСПЗЗ в урбанизирана територия, за възстановяването е издадено
удостоверение №1662/06.11.1997г. от общината с отбелязано приложена към него скица и
издаденото на тази база решение №2483/220А/09.10.1998 г. по преписка №220А/16.01.1992г.
на ПК – гр.София е породило действие.
Следователно лицата Г.П. Л., Г.С.С. и П.С. Л.а, наследници на П.Л.П., са притежавали
правото на собственост върху недвижимия имот, възстановен с горното решение на
8
поземлената комисия и попълнен след възстановяването с пл.№2784 с площ 656 кв.м. в
действащия тогава кадастрален план. Договорът от 14.07.2004 г., обективиран в нотариален
акт № 185 т. II рег. № 16623 д. № 330/2004 г. на нотариус с рег.№ 039 и район на действие
СРС, с който те са продали на ищцата И. Е. К. този имот, е породил вещно действие. По
силата на договора и в съотвествие с чл.21 ал.1 от СК правото на собственост върху имота е
преминало към купувачката и нейния съпруг И. Е. К. и И. В. К..
Веднъж придобито, правото на собственост се загубва само при условията на чл.99 от
ЗС. В случая ответниците се позовават, че ищците са загубили правото на собственост върху
имота, следствие придобиването му от ответника В. С. Ц. въз основа на упражнявано от
него давностно владение върху имота повече от десет години.
Съвкупният анализ на двете групи гласни доказателства и фактическите констатации
на вещото лице при извършения от него оглед налагат, че така поддържаното от ответниците
не може да се възприеме. Съгласно чл.68 ал.1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху чужд имот, която власт владелецът упражнява за себе си, спокойно,
непрекъснато, явно и несъмнено. В настоящия спор няма убедителни сведения ответникът
В. С. Ц. изобщо да е упражнявал фактическа власт върху имота на ищците. Той има права в
съседния имот с идентификатор **********, а според свидетелите му и още в други съседни
имоти, при което извършваните от него веднъж годишно почиствания на прорасли дървета,
храсти и треви и организирането на барбекю с приятели не може да бъде свързано
непременно с имота на ищците с идентификатор ********. Самите свидетели на
ответниците, първоначално при разпита им убедени, че знаят да са чистили и правили
събирания точно в спорния по делото имот ********, после признават че не отграничават
имотите в този район, знаели, че ответникът има много имоти и не са наясно кой точно имот
са почиствали и са ползвали с приятели за събирания. Отделно, че спорадичните веднъж в
годината почиствания и инцидентни посещения не са действия, които да бъдат окачествени
като реално установена от ответника В. С. Ц. фактическа власт върху имота, съседен на
неговия. Вярно е, че според свидетелите на ответниците имотът, който помагали да се чисти,
бил ограден с телена мрежа, но тук отново следва да се обърне внимание, че свидетелите не
отграничават имотите в района един от друг. Освен това ограденият според свидетелите
имот на ответника В. С. Ц. е с правилна форма /правоъгълен парцел/. Видно е от скицата, че
такава правилна е формата на имот **********, в който ответникът наистина има права,
докато двата имота заедно или сам спорният имот ******** не е с правилна форма. Също и
вещото лице при огледа на място в имота на ищците е констатирало само два-три остатъка
от стара ръждясала оградна мрежа с железен кол, което очевидно не е оградата, която
свидетелят Г С. Ц. при последното си посещение през 2023 г. е видял да е налице в имота. В
съвкупност тези данни показват, че оградата, за която свидетелите изнасят, не е заграждала
спорния имот ******** на ищците. И това е така, включително, като се има предвид, че
свидетелите на ищците редовно са ходили да наглеждат имота и не е възможно, ако той
наистина е бил заграден от ответника, свидетелите да не го констатират, както не е било
възможно да не констатират и, ако някой друг освен тях е разчиствал дървета и храсти.
9
Свидетелите на ищците не са били всеки ден в имота, но особено свидетелят Е.Г.М., който
живее наблизо, го е посещавал достатъчно често, за да констатира, ако някое трето лице
въздейства спрямо него. Такива констатации свидетелят няма, което означава, че ответникът
В. С. Ц. дори и да е извършвал някакви фактически действия спрямо имота на ищците, това
се е случвало изключително рядко или по начин, който не е бил явен и несъмнено показващ,
че ответникът е завладял имота за себе си.
Следователно ответникът В. С. Ц. не е владял по смисъла на чл.68 ал.1 от ЗС
поземлен имот с идентификатор ******** и към 20.07.2023г. не са били осъществени
условията по чл.79 ал.1 от ЗС за придобиване от негова страна на правото на собственост
върху имота на това основание. Издаденият по реда на чл.587 ал.2 от ГПК констативен
нотариален акт № 67 т.I рег.№ 6937 д.№37/2023г. на нотариус с ******* и район на
действие СРС, с който ответникът В. С. Ц. бил признат за собственик на спорния имот на
основание упражнявано давностно владение, не съответства на действителното правно
положение.
След като ответникът В. С. Ц. не е бил собственик, то той не е могъл да прехвърли и
правото на собственост върху имота, което не е преминало при ответника К. Г. С. по силата
на сключения помежду им договор за покупко-продажба от 02.08.2023г., обективиран в
нотариален акт № 71 т.I рег. №7390 д.№64/2023г. на нотариус с ******* и район на действие
СРС. Предприетите от ответника К. Г. С. след сключване на договора действия по изменение
на регулационния план и кадастралната карта за предвиждане и изграждане на улица, и
засягащи част от имота, показват, че този ответник владее имота, макар да не притежава
вещни права върху него или друго протИ.поставимо на действителните собственици
основание.
От изложеното следва, че ищците И. Е. К. и И. В. К. са придобили на твърдяното от
тях договорно основание и притежават правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор ******** с площ 656 кв.м. по кадастралната карта, одобрена със заповед
№РД-18-15/06.03.2009г. Притежаваното от ищците право на собственост следва да бъде
признато за установено по отношение на ответниците, както и ответникът К. Г. С. следва да
бъде осъден да предаде на ищците владението върху имота. При постановяване на
решението по исковете по чл.124 ал.1 от ГПК и по чл.108 от ЗС следва да се съобрази, че в
съответствие с чл.21 ал.1 от СК ищците притежават имота в режим на съпружеска
имуществена общност, която е бездялова и се притежава общо от двамата съпрузи, а не в
равни идеални части за всеки от тях. Също следва да се имат предвид извършените при
висящността на спора изменения в заснемането в кадастралната карта на поземлен имот
********, които не засягат правото на собственост върху него, но за ясното му
индивидуализиране следва да бъдат отбелязани в съдебния акт.
С оглед резултата по спора за правото на собственост и на осн.чл.537 ал.2 от ГПК
следва да бъде отменен констативният нотариален акт № 67 т.I рег.№ 6937 д.№37/2023г. на
нотариус с ******* и район на действие СРС, който невярно удостоверява вещни права,
каквито ответникът В. С. Ц. не е придобил.
10
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищците разходите за водене на делото. Тук се включват 368.99 лева - държавна такса, 1 000
лева – разноски за вещи лица и 2 280 лева – адвокатско възнаграждение. Адвокатското
възнаграждение следва да се присъди в пълния, платен от ищците размер, без да бъде
намалявано по чл.78 ал.5 от ГПК, както е поискано от ответниците. С оглед защитавания
интерес на ищците, фактическата и правна сложност на спора и разпоредбите на чл.7 ал.2
т.4, ал.5 и ал.9 от НВАР, така платеното възнаграждение на адвоката не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. С. Ц. с ЕГН ********** с
адрес в ******** на основание чл.124 ал.1 от ГПК, че И. Е. К. с ЕГН ********** с адрес в
********* и И. В. К. с ЕГН ********** с адрес в ******, на основание договор за покупко-
продажба, сключен на 14.07.2004 г. с нотариален акт № 185, т. II , рег. № 16623, д. №
330/2004 г. на нотариус с рег.№ 039 и район на действие СРС, притежават правото на
собственост върху недвижим имот в гр.София, Столична община, район Младост,
съставляващ поземлен имот с идентификатор ******** с площ 656 кв.м. по кадастралната
карта, одобрена със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г., от който след изменение в
кадастралната карта площ от 638 кв.м. е включена в границите на поземлен имот с
идентификатор ******* и площ от 17 кв.м. е заснета като поземлен имот с идентификатор
******, както е показано защриховано с черни линии от т.1 – до т.8 на скица – приложение
№1 към допълнителното заключение на вещото лице, съставляващо неразделна част от
настоящото решение.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. Г. С. с ЕГН ********** с
постоянен адрес в ********, на основание чл.108 от ЗС, че И. Е. К. с ЕГН ********** с
адрес в ********* и И. В. К. с ЕГН ********** с адрес в ******, на основание договор за
покупко-продажба, сключен на 14.07.2004 г. с нотариален акт № 185 т. II рег. № 16623 д. №
330/2004 г. на нотариус с рег.№ 039 и район на действие СРС, притежават правото на
собственост върху недвижим имот в гр.София, Столична община, район Младост,
съставляващ поземлен имот с идентификатор ******** с площ 656 кв.м. по кадастралната
карта, одобрена със заповед № РД-18-15/06.03.2009 г., от който след изменение в
кадастралната карта площ от 638 кв.м. е включена в границите на поземлен имот с
идентификатор ******* и площ от 17 кв.м. е заснета като поземлен имот с идентификатор
******, както е показано защриховано с черни линии от т.1 – до т.8 на скица – приложение
№1 към допълнителното заключение на вещото лице, съставляващо неразделна част от
настоящото решение, като ОСЪЖДА К. Г. С. с ЕГН ********** да предаде владението
върху описания имот на ищците И. Е. К. с ЕГН ********** и И. В. К. с ЕГН **********.
ОТМЕНЯ на основание чл.537 ал.2 от ГПК констативен нотариален акт № 67, т.I, рег.
№ 6937, д.№37/2023г. на нотариус с ******* и район на действие СРС, с който е признато, че
11
В. С. Ц. с ЕГН ********** е придобил на основание давностно владение правото на
собственост върху недвижим имот в ********, а именно – поземлен имот с идентификатор
******** с площ 656 кв.м. по кадастралната карта.
ОСЪЖДА В. С. Ц. с ЕГН ********** с адрес в ******** и К. Г. С. с ЕГН
********** с постоянен адрес в ********, да заплатят на И. Е. К. с ЕГН ********** с адрес
в ********* и И. В. К. с ЕГН ********** с адрес в ******, платените от тях за водене на
делото 368.99 лева - държавна такса, 1 000 лева – разноски за вещи лица и 2 280 лева –
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12