№ 12453
гр. София, 21.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110151555 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ********* срещу **********,
искове за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
******** по описа на *******, свързани с доставени ******** до имот на ответника.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ********** е депозирал отговор на
исковата молба, като със същия сочи, че предявява насрещен иск срещу ********* за
нанесени щети. При извършена проверка на редовността на насрещната искова молба
съобразно чл. 211, ал. 2 ГПК съдът е констатирал, че същата е нередовна, тъй като
същата не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и за съда изобщо не е било
ясно какъв иск се предявява – за какъв размер, на какво основание и обстоятелствата,
от които произтича вземането на ищеца по насрещния иск. Поради това с
Разпореждане № ******* съдът е оставил без движение насрещната искова молба с
указания до ищеца в едноседмичен срок да отстрани нередовностите, като приведе
насрещния иск, съобразно изискването на чл. 127, ал. 1 ГПК, като изготви искова
молба с посочените в чл. 127, ал. 1 реквизити, като посочи ответника, цена на
предявения иск, обстоятелствата, от които произтича вземането му и формулира
надлежен петитум. В тази връзка следва да посочи размера на вредите, които
претендира; от какво конкретно противоправно действие на ответника произтичат тези
вреди, както и в какво се изразяват вредите, в това число дали са имуществени или
неимуществени; 2. да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на
4 % от цената; 3. да посочи банкова сметка или друг начин на плащане на
претендираната сума; 4. да представи 1 бр. препис от насрещната искова молба и
приложенията към нея за връчване на насрещната страна и 5. в случай, че насрещната
искова молба се подава от пълномощник, да представи пълномощно.
В изпълнение на указанията е постъпила насрещна искова молба от *********
като са изпълнени част от указанията на съда. Посочено е, че се предявява иск с цена
9772,97 лв., от които 3013,86 лв. – нанесена финансова вреда по реализиран успешен
опит за неоснователно обогатяване от страна на ответника по насрещния иск, съгласно
Решение № ******* по в.гр.д. № *********, и 6669,11 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, набеждаване за длъжник и
упражняван тормоз. Формулиран е петутим за установяване на вземане в полза на
ищеца по насрещния иск в посочените размери и е приложен документ за внесена
държавна такса.
1
С ново Разпореждане № ********* съдът оставил насрещната искова молба без
движение, с указания до ищеца в едноседмичен срок да: 1. изложи твърдения за това в
какво се изразяват претърпените имуществени вреди - претърпяна загуба или
пропусната полза, като обоснове и наличието на причинна връзка с поведението на
ответника; и 2. Да формулира надлежен петитум, като посочи изрично какво искане
има към съда, като има предвид, че характера на предявените искове е осъдителен.
В изпълнение на указанията е постъпила молба, в която ищецът по насрещния
иск изрежда поведение на ответника, представляващо злоупотреба с монополно
положение и недобросъвестност, но отново не е посочено в какво се изразяват
претърпените имуществени вреди. Същевременно е формулиран петитум за
установяване на вземане на ищеца по насрещния иск срещу ответника в посочените
размери.
При тези данни съдът намира, че въпреки дадените на два пъти указания на
ищеца по насрещния иск, насрещната искова молба е останала нередовна, като за съда
не става ясно в какво се изразява противоправното поведение на ответника, нито пък
какво представляват претендираните имуществени вреди и тяхната връзка с конкретно
поведение на ответника. Същевременно ищецът, според заявения петитум предявява
установителен иск за това вземане, който по арг. от чл. 124, ал. 1 ГПК е допустим само
когато ищецът има интерес от установяването на това право. В случая такъв интерес
не е налице, тъй като се касае за притезание (парично вземане), което може да бъде
упражнено, чрез предявяването само на осъдителен иск. Изключение е хипотезата на
специалното производство по чл. 422 ГПК, в която е допустимо предявяването на иск
за установяване на оспорено вземане по издадена заповед за изпълнение, какъвто не е
настоящия случай.
Въз основа на изложеното, насрещната искова същевременно се явява нередовна
и недопустима, поради което следва да бъде върната.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА насрещна искова молба на ********** срещу *********, с която е
предявен иск за установяване на вземане на ищеца за нанесени щети в общ размер на
9772,97 лв., от които 3013,86 лв. – нанесена финансова вреда по реализиран успешен
опит за неоснователно обогатяване от страна на ответника по насрещния иск, съгласно
Решение № ******* по в.гр.д. № *********, и 6669,11 лв. – обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, набеждаване за длъжник и
упражняван тормоз.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на съобщението.
ПРЕПИС от разпореждането да се изпрати на ищеца по насрещния иск
**********.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2