Определение по дело №882/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 218
Дата: 9 юни 2022 г.
Съдия: Катя Стоянова Пенчева
Дело: 20215001000882
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 11 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 218
гр. Пловдив, 09.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000882 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С решение №158/28.03.2022г., постановено по в.т.д. №882/2021г. по
описа на ПАС, е отменено решение №260080/07.06.2021г., постановено по
търг.д. №132/2018г. по описа на окръжен съд Хасково, в обжалваната част, с
която „Н. - М.“ ЕООД, ЕИК *********** е осъдено да заплати на „Р Б“
ЕООД, ЕИК *********** сумата в размер на 137 128.92лв., представляваща
част от цената на продадена вещ с недостатъци - тоалетен сапун, доставен
през месец март 2018г., изплатена в изпълнение на договор с референтен №
RVBBUL******** от 24.01.2018г., ведно със законната лихва, считано от
03.09.3018г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която „Н М“
ЕООД е осъдено да заплати на „Р Б“ ЕООД разноски за първоинстанционното
производство в размер на 23 338лв., вместо което е отхвърлен предявеният от
„Р Б“ ЕООД, ЕИК *********** срещу „Н. - М.“ ЕООД, ЕИК *********** иск
за сумата от 137 128.92лв., представляваща част от цената, която „Р Б“ ЕООД
е заплатило в изпълнение на задължението си по договор с референтен №
RVBBUL******** от 24.01.2018г. за доставен сапун през м. март 2018г. с
недостатъци, ведно със законната лихва, считано от 03.09.3018г. Отхвърлен е
предявеният от „Р Б“ ЕООД, ЕИК *********** срещу „Н. - М.“ ЕООД, ЕИК
*********** евентуален иск за сумата от 129 454,25лв., представляващи
левовата равностойност на заплатеното от „Р Б“ ЕООД към „Р И“
1
обезщетение за замяна на дефектни стоки. Отменено е определение
№260331/20.08.2021г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, с което е
оставена без уважение молба с вх. № 264884 от 07.07.2021г., подадена от „Н.
- М.“ ООД, ЕИК ***********, за изменение на решение №
260080/07.06.2021г., постановено по т.д. №132/2018г. по описа на Окръжен
съд-Хасково, в частта за разноските.
„Р Б“ ЕООД, ЕИК *********** е осъдено да заплати на „Н. - М.“
ЕООД, ЕИК *********** разноски за първоинстанционното производство в
размер на 7 933,64лв., както и разноски за въззивното производство в
размер на 8 757,58лв.
По делото е постъпила молба с вх.№3545/05.05.2022г. от „Р Б“ ЕООД,
съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното
решение в частта за присъдените разноски. Искането касае присъдените за
въззивното производство разноски. Твърди се, че въззивният съд неправилно
е уважил частично заявеното от страната възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „Н. - М.“
ЕООД. Счита, че същото следва да бъде намалено до минималното такова,
предвидено в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, а именно - 4 272,58лв. Позовава се
на липса на фактическа и правна сложност на делото, доколкото във
въззивното производство не са направени доказателствени искания и е
проведено само едно въззивно съдебно заседание.
В постъпилия в срока по чл.248 ал.2 от ГПК отговор от насрещната
страна – „Н. - М.“ ЕООД, е изразено становище, че искането за изменение на
въззивното решение в частта за разноските е неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
намира, че е подадена в законния срок, от легитимирана страна, поради което
същата, като процесуално допустима, следва да бъде разгледана. По същество
молбата е неоснователна.
С въззивното решение съдът се е произнесъл по заявеното от
въззиваемата страна - „Р Б“ ЕООД възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на „Н. - М.“
ЕООД. Прието е, че заплатеното адвокатско възнаграждение от 7 000лв. в
полза на процесуалния представител на „Н. - М.“ ЕООД действително
2
надвишава минималното такова, предвидено в чл.7 ал.2, т.5 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно - 4 272,58лв. Като е съобразена фактическата и правна сложност на
делото обаче, същото е намалено само до размера от 6 000лв. /като ведно с
разноските за заплатена държавна такса са присъдени разноски в общ размер
от 8 757,58лв./.
Неоснователни са доводите на молителя, че делото е лишено от
фактическа и правна сложност. Фактът, че въззивното производство се е
развило само в едно съдебно заседание и че пред въззивната инстанция не са
заявени доказателствени искания не променя този извод. Действителната
правна и фактическа сложност на делото се определя и от обема на
осъществената правна защита, обусловена е от въведените в спора факти и
изложените въз основа на тях правни твърдения, а не само от извършените от
страните процесуални действия. В случая е преценен пространният характер
на въззивната жалба и представената писмена защита от процесуалния
представител на „Н. - М.“ ЕООД и същността на съдържащите в тях доводи,
наличието и на частна жалба, както и че страната е представлявана в съдебно
заседание от двама процесуални представители.
Ето защо искането по чл.248 ал.1 от ГПК следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№3545/05.05.2022г., подадена от
„Р Б“ ЕООД, съдържаща искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на
решение №158/28.03.2022г., постановено по в.т.д. №882/2021г. по описа на
Пловдивския апелативен съд в частта за разноските – като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4