Р Е
Ш Е Н
И Е №62
гр.Шумен 19.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на дванадесети март две хиляди и деветнадесета година , в състав:
Председател: Мирослав Маринов
Членове:1. Азадухи Карагьозян
2. Ралица Хаджииванова
при
секретаря Жанета Дучева като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№459 по
описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №338/26.10.2018г. по
гр.д.№729/2018г. по описа на НПРС ,съдът е признал за установено , че ответникът А.А.Т.
с ЕГН:**********с постоянен адрес:г*** дължи на ищеца „Трансфер ТВ“ ООД с ЕИК:,
със седалище и адрес на управление:гр.В...,представлявано от А.П.В.,с
пълномощник по делото адв.Б.С.З.–ВАК ,на
основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.4 от
Договора от 26.10.2016г.,сключен помежду им , СУМАТА в размер на 466.69
евро /четиристотин шестдесет и шест евро шестдесет и девет
евроцента/,,равняваща се на 914.71лв/деветстотин и четиринадесет лева
седемдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва ,начиная от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
-11.05.2018.до окончателното изплащане /за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №321/14.05.2018г.по
ч.гр.д.№600/2018г.по описа на Районен съд Нови пазар/, отхвърлил е иска с правно основание чл.422, ал.1 във
вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр.чл.92 от ЗЗД,предявен от
„Трансфер ТВ“ ООД с ЕИК:, със седалище и адрес на управление:гр.В...,представлявано
от А.П.В.,с пълномощник по делото адв.Б.С.З.–ВАК
против А.А.Т. с ЕГН:**********с постоянен адрес:г*** за претендирана неустойка
на основание чл.3 от Договора от 26.10.2016г.,сключен помежду им ,
в останалата му част –за разликата до
пълния му размер от 2400 евро или левовата им равностойност от 4693,99
лв.,ведно със законната лихва ,начиная от подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,като неоснователен и недоказан,
осъдил е ответника А.А.Т. с ЕГН:********** да
заплати на ищеца Трансфер ТВ“ ООД направените по гр.д.№729/2018г. на НПРС
съдебни и деловодни разноски в размер на 46.34лв., осъдил е
ответника А.А.Т. да заплати на
ищеца Трансфер ТВ“ ООД направените по ч.гр.д.№ .№600/2018г. по описа на Районен съд Нови пазар/разноски в
размер на 46.34лв., осъдил е ищеца
„Трансфер ТВ“ ООД да заплати на ответника А.А.Т. с ЕГН: направените по исковото /гр.д.№729/2018г.на
НПРС/ деловодни разноски в размер на 461.70лв.
Решението е обжалвано от ответника
А.А.Т. , действащ ,чрез пълномощника си адв.Н.К. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно в частта
му с която съдът е признал за установено ,че А.А.Т. дължи на
ищеца „Трансфер ТВ“ ООД на
основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.4 от
Договора от 26.10.2016г.,сключен помежду им , сумата от размер на 466.69
евро равняваща се на 914.71лв., ведно
със законната лихва , начиная от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК -11.05.2018. до
окончателното изплащане по изложените в жалбата съображения. Жалбоподателят
моли решението да бъде отменено в тази му част
и вместо това съдът да постанови ново с което да отхвърли иска и да му се
заплатят разноските по делото.
Въззиваемата страна „Трансфер ТВ“ ООД , действащо ,чрез пълномощника си адв.Б.З. ***
е депозирало отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Съгласно
чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата. Втората инстанция има правомощието по свой, служебен
почин да следи за процесуалната допустимост на атакуваното пред нея
първоинстанционно решение, като едва след положителното й установяване следва
да се разгледа постъпилата въззивна жалба по същество. Настоящият състав намира, че решението на НПРС в
обжалваната му установителна част с която съдът се е произнесъл по
установетелен иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД и чл.4 от договор от 26.10.2016г., е недопустимо, тъй като се е произнесъл по
непредявен иск.
Ищецът
обосновава исковата си претенция твърдейки, че въз основа на подадено заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника е било образувано ч.гр.д.№600/2018г.по описа на НПРС. Срещу
издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от ответника, поради
което, съдът указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането
си. За ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящия иск, като
навежда следните фактически твърдения:
Страните
по делото били в облигационни отношения по силата на договор за посредническа
дейност за намиране на работа в чужбина и по договор, също от 28.10.2016 г. По втория договор ищецът
предал на ответника 1200 евро, на три равни вноски, в края на всеки месец,
следващ този на подписване на договора. Целта на отпуснатата сума била да
послужи за разходите на ответника в период на обучението му, предхождащо
отпътуването на работа в Г.. Ответникът се задължил да се обучи, след което да
отпътува за Г. и да работи осигурената от ищеца при немски работодател работа
най-малко една календарна година. Съгласно чл.3 от договора за отпускане на
средства, ако настоящия ответник не изпълни някое от задълженията си по чл.2 от
договора, дължи двойния размер на получената сума. Ищецът изпълнил задълженията
си, като превел, съответно на 31.11.2016 г., на 22.12.2016 г. и на 5.01.2017 г.
договорената сума, заплатил също всички разходи по заминаването на ответника за
Г.. След завършване на курса ответникът получил потвърждение за назначаването
си на работа при „Транслоджистик Монтаж“
гр. Л., връчен му бил трудов договор, запознат бил и с действащото
законодателство в Г.. Работодателят осигурил и квартира. Въпреки това след
около два месеца ответникът самоволно напуснал работа и освободил квартирата,
без да даде обяснение за поведението си и в разрез със сключения договор. Като
нарушил задълженията си по чл.2, т.3
от договора за предоставяне на парични средства, следвало да
търпи санкцията по чл.3 от същия договор, т.е.
да върне двойния размер на сумата от 1 200 евро. Затова ищецът моли съда
да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца 2400 евро или левовата
им равностойност от 4693,99 лв., представляваща неустойка по договор за
предоставяне на парични средства от 28.10.2016
г. Моли да му бъдат заплатени направените по делото разноски.
Препис от исковата молба и приложенията към
нея са връчени на ответника, като в срока по чл.131 от ГПК, той е
депозирал писмен отговор с който оспорва предявения иск.
Съдът
е приел за установено по делото , че във
връзка с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,съдът е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК №321/14.05.2018г.по ч.гр.д.№600/2018г.по
описа на Районен съд Нови пазар,с което е разпоредил длъжникът А.А.Т. с ЕГН:**********,***
да заплати на кредитора „Трансфер ТВ“ООД,с ЕИК:,със седалище и адрес на
управление:гр.В...,представляван от А.П.В.,с пълномощник по делото адв.Б.С.З. ***
СУМАТА от 2400 /две хиляди и четиристотин евро/-.главница,ведно със законната
лихва от 10.05.2018г.до окончателното изплащане,както и направените по делото
разноски в размер на 93.88лв.-държавна такса и 150 лв.адвокатско
възнаграждение. Посочено е,че вземането произтича от следните
обстоятелства:задължение за неустойка по договор за отпускане на парични
средства за обучение и подготовка за работа в чужбина от 28.10.2016г., като в заявлението за обосноваване отговорността на ответника за заплащане
на неустойка заявителят се е позовал на неустойката уговорена в чл.3 от
договора от 28.10.2016г. като ответникът не бил изпълнил задължението си по
чл.2 от договора и поради това дължал и уговорената в чл.3 неустойка в двоен
размер на изплатената му сума от 1200 евро. Посоченият длъжник е възразил срещу
издадената заповед за изпълнение и в указания му от съда срок,на основание
чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК,заявителят е предявил иск за установяване на
вземането си.
По силата на сключен помежду им договор за
посредническа дейност по наемане на работа в чужбина от 28.10.2016г.сключен
между А.А.Т. /възложител/ и „Трансфер ТВ“ООД /посредник/ ,със срока –една
година ,е видно,че А.Т. в качеството си на възложител е възложил на „Трансфер
ТВ“ООД гр.В.като посредник,а
той–/дружеството/ от своя страна е приел задължение да извършва посредничество
по информиране и консултиране на търсещите работа лица и на работодателите,да
насочва и подпомага за започване на работа и по сключване на договор за наемане на работа в Г..Страните
са уговорили,посредникът да осигури на възложителя на свои разноски
преподавател по немски език,както и автошкола за придобиване на необходимата
шофьорска квалификация,а възложителят да придобие свидетелство за управление на
МПС ,категория „С“ или „СЕ“,както и начално ниво на познание по немски език.,в
случай,че възложителят не разполага с такива. Съгласно Договор от 28.10.2016г.,ищецът
„Трансфер ТВ“ООД,представлявано от Л.К.Т./Първа
страна/ и ответникът А.А.Т. /Втора страна/ са се уговорили ,че във връзка с
последващо сключване на трудов договор между втората страна и осигурен от
първата страна работодател,Първата страна отпуска на Втората сумата от 1200
евро,платима на три равни вноски,в края на всеки месец от датата на започване
на курсовете.Сумата следва да покрие разходите на Втората страна през
двумесечния период на обучение,предхождащ сключването на трудов договор за
работа в Г. и съответно отпътуването й за там. Според чл.2 предл.трето от договора,
втората страна трябва да работи за осигурения от първата страна работодател не
по-малко от една календарна година. Страните
са се споразумели ,че в случай,че втората страна не изпълни някое от
задълженията си по чл.2 от договора,то държи на първата страна двойния размер
на получената сума/неустойка/.Пак в раздел „неустойка“ ,страните са се
договорили,че в случай,че на втората страна се наложи да преустанови работата си в Г. преди изтичане на
минималния срок от една календарна година,по независещи от него причини,следва
да възстанови сумата,която се получи разделяйки 800 евро на дванадесет
календарни месеца по месеците,които няма да полага труд. Съдоговоряващите са се съгласили/в чл.6 от
договора/,че за обезпечаване на вземането на Първата страна ,Втората подписва
запис на заповед за отпуснатата сума .
Ищецът е представил три броя записи на заповеди /съответно от 30.11.2016г.,от
22.12.2016г. и от 25.01.2017г.с които
ответникът се е задължил да заплати на ищеца или на негова заповед
сумата в размер на 400 евро,платими на
предявяване/.Ответникът не оспорва,че ищецът му е заплатил/отпуснал/сумата от
1200 евро ,съгласно уговорката в чл.1 от Договора .
Ответникът не оспорва,че ищецът е
осъществил посредническа дейност,в резултат на която той е бил назначен на
работа при немски работодател-Translogistik Fuhrt Montage GmbH Co.KG In der Shamalau 40 90765
В изготвеният доклад по
делото , по който страните не са направили възражения първоинстанционният
съд е приел, че предмет на исковата претенция е претендиране на неустойка, на основание чл.3 от Договор за предоставяне на парични средства
от 28.10.2016г. за неизпълнение
на задължението на ответника по чл.2 т.3 в размер на
2400 евро или левовата им равностойност от 4693,99 лв.,ведно със законната
лихва , начиная от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
Предвид всичко гореизложеното съдът счита ,че по делото е предявен иск с
правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка дължима от ответника на
основание чл.3 от договора от 28.10.2016г. , а не по чл.4
от договора . Каква е правната квалификация
на спорното право се определя от съда съобразно въведените от ищеца твърдения .
В случая ищецът твърди наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за заплащането на неустойка по чл.3 на
който се позовава и в заявлението си и в исковата си молба. Видно от
съдържанието на двата текста в чл.3 и в чл.4 са уговорени съвсем различни
неустойки като задължение за заплащането им възниква при наличието на съвсем
различни предпоставки и се касае за две различни основания за дължимост на
неустойка . Ищецът не твърди и не
претендира заплащане на неустойка от ответника по чл.4 от договора ,която е
едно различно основание за реализиране на друго задължение на ответника. В постановеното решение обаче НПРС е приел ,че
са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за
заплащане на неустойка по чл.4 от
договора, въпреки ,че иск основан на основанието по чл.4 от договора не е бил
предявен от ищеца. Следователно НПРС е
разгледал един непредявен от ищеца иск с правно основание по чл.4 от договора.
Предвид
гореизложеното и на осн.чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК решението на НПРС следва да се обезсили като недопустимо в обжалваната му част и делото да се върне за ново
разглеждане и произнасяне по предявеният
иск с правно основание чл.92 от ЗЗД и чл.3 от договора от 28.10.2016г. за заплащане на неустойка от
ответника в размер на 466.69 евро равняващи
се на 914.71лв. В останалата му
отхвърлителна част решението не е било обжалвано и е влязло в сила. В отговора
на въззивната жалба ответникът се позовава на чл.4 от договора , но правото му
на изменение на основанието на иска е преклудирано на осн.чл.214 ал.1 от ГПК.
При новото разглеждане на делото ,
съобразно неговият изход и правилата на чл.78 от ГПК първоинстанционният съд ще
се произнесе и по отговорността на страните за разноски в настоящото въззивно
производство.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.270 ал.3 изр.3 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА
решение №338/26.10.2018г. по
гр.д.№729/2018г. по описа на НПРС в частта му с която съдът е признал за установено , че ответникът А.А.Т.
с ЕГН:**********с постоянен адрес:г*** дължи на ищеца „Трансфер ТВ“ ООД с ЕИК:,
със седалище и адрес на управление:гр.В...,представлявано от А.П.В.,с
пълномощник по делото адв.Б.С.З.–ВАК ,на
основание чл.92 ал.1 от ЗЗД и чл.4 от
Договора от 26.10.2016г.,сключен помежду им , СУМАТА в размер на 466.69
евро /четиристотин шестдесет и шест евро шестдесет и девет
евроцента/,,равняваща се на 914.71лв/деветстотин и четиринадесет лева
седемдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва ,начиная от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
-11.05.2018.до окончателното изплащане /за което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №321/14.05.2018г.по
ч.гр.д.№600/2018г.по описа на Районен съд Нови пазар/, осъдил е
ответника А.А.Т. с ЕГН:**********
да заплати на ищеца Трансфер ТВ“
ООД направените по гр.д.№729/2018г. на НПРС
съдебни и деловодни разноски в размер на 46.34лв., осъдил е
ответника А.А.Т. да заплати на
ищеца Трансфер ТВ“ ООД направените по ч.гр.д.№ .№600/2018г. по описа на Районен съд Нови пазар разноски в размер на 46.34лв. , като недопустимо
Връща
делото за ново разглеждане от друг състав на Новопазарски районен съд.
Решението е влязло в сила в останалата му отхвърлителна част.
Решението не подлежи
на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК .
Председател: Членове: 1. 2.