О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, шести състав, в закрито заседание на 30.04.2018, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: АТАНАС
СЛАВОВ
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2287 по описа за 2017 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл.130 от ГПК.
Производството по делото е образувано
по иска от Г.К.Г., ЕГН **********,***, Е.К.Г. с ЕГН **********,***, Л.В.П. с ЕГН
**********,***, П.Н.Г., с ЕГН **********,***,всички чрез процесуален представител
по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. Д.П. *** и съдебен адрес *** ПРОТИВ Г.А.Д.,
с ЕГН ********** и с постоянен адрес ***
и адрес за призоваване гр. Варна, бул. „Мария - Луиза" № 31А с правно
основание чл.124 от ГПК и цена на иска 53 517,80 лева.
В исковата си молба ищците са въвели
като правен интерес от завеждане на иска
По гр. д. № 2223/2014 год. по описа на ОС - Варна, образувано по иск по
чл. 109 от ЗС, предявен от ищците срещу Г.Д., в хода на това производство
ответникът е оспорил правната легитимация на ищците като съсобственици на
процесния поземлен имот идентификатор 10135.1504.196.
С отговора на исковата молба ответника
е заявил възражение за недопустимост на предявени иск на две основание, първото
е че въпроса относно правото на собственост е разрешен със сила на присъдено
нещо и липсата на правен интерес от водене на иска.
По отношение на въведеното възражение
за недопустимост на иска, поради забрана да се преразгледа разрешен с влязло в
сила решение спор.
Възражението е неоснователно.
С влязло в сила решение № 1952/27.04.2015
год. на Варненски Районен съд, XXIV състав, постановено по гр. дело №176/2014 год.,
потвърдено с Решение № 338 от 14.03.2016
год., постановено по в. гр. дело №2103/2015 год. от Окръжен съд Варна е
отхвърлен като неоснователен предявения от Г.Г., Е.Г., Л.П., П.Г., Илиана
Господинова - Панайотова и Людмил Петров срещу Г.Д. и Светла Джонева иск за
предаване на владението върху жилищна сграда с идентификатор 10135.1504.196.5
по КП на гр.Варна, със стар идентификатор №10135.1504.196.2 и
№10135.1504.196.3, с площ от 34 кв.м., състояща се от две стаи, антре, и
тоалетна, находяща се в гр.Варна на ул."Мария Луиза" 31А придобит от
ищците по приращение на основание чл.92 ЗС, изградена в ПИ с идентификатор
10135.1504.196 по КК на гр.Варна, на основание чл.108 ЗС.
Двете съдебни инстанции са постановили
този резултат, като са приели, че ищците не са се легитимирали като
възстановени собственици на дворното място.
По това производство, съдът не се е
произнесъл с диспозитив по иск с правно основание чл.124 от ГПК и предмет
процесното дворно място. Мотивите към решение нямат сила на присъдено нещо. В
този смисъл възражението е неоснователно.
По направеното възражение на
ответниците, че искът е недопустим поради липса на правен интерес от провеждане
на иска настоящия съдебен състав намира за основателно.
Наличието на правен интерес от
провеждане на установителен иск е условие за неговата допустимост.
Правен интерес трябва да е конкретен и
да обосновава защита на съответното право, предмет на иска.
Ищците обосновават правния си интерес
от провеждане на иска с висящ правен спор, предмет на гр. дело №2223/2014 г. на
ВОС с правно основание чл.109 от ЗС и предмет е премахване на масивна сграда с
идентификатор 10135.1504.196.5 по КК на гр.Варна, построена в поземлен имот с
идентификатор 10135.1504.196.
С Решение №165/05.02.2018 г. на ВОС,
гр.о искът по чл.109 ЗС е отхвърлен като неоснователен и недоказан Решението не
е влязло в сила. Съдът е изложил мотив, че ищците не са собственици на дворното
място.
Преценката на съда относно
допустимостта на установителния иск зависи от степента, с която възникналия
спора засяга правната сфера на ищеца. В конкретния случай не се накърнява
правото на собственост на ищците с постановеното решение по чл.109 от ЗС, тъй с
този иск съдът отрекъл правната възможност по искане на ищците да се премахне
сградата на соченото основание./диспозитива на решението има сила на присъдено
нещо/.
Установителен иск за защита на право се
предявява само когато това право е застрашено, без да е било нарушено,
доколкото не е реализирана опасността да се възпрепятства упражняването му,
защитата се ограничава само с неговото потвърждаване /аргумент от чл. 124, ал. 1 ГПК/, а неговото нарушаване на защитимото право обуславя
нуждата от иск за неговото възстановяване.
Правен интерес, ще е налице когато
конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез
установяване на правото със сила на присъдено нещо на онези гражданско правни
отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се
очертаят и лицата, легитимирани да го търсят.
Правен интерес от предявяването на
установителен иск за собственост е достатъчно претендираното от ищеца право да
се оспорва, но с това оспорване да е смутено нормалното му упражняване и с решението
ще се постигне целеният резултат и няма ще се наложи да се води след това друг
иска за постановяване на друго решение за постигането му.
В случая ищеца е предявил
установителен иск единствено и само поради направено от ответника оспорване на
собствеността му в процес, чрез възражение като средство за защита. В това
производство правото на собственост не е предмет на иска. Немаложен е и
факта,че този процес е висящ и не е приключил с влязло в сила решение, с което
е уважено възражението на ответниците.
В изложения смисъл предявени иск се
явява недопустим, тъй като за ищците липса на правен интерес за неговото
провеждане, а в условията на евентуалност и преждевременно заведен, тъй като
производството, по което е оспорено правото му на собственост не е влязло в
законна сила.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо, поради
липса на правен интерес производството по гр.дело № 2287/2017 год. по описа на
ВОС.
Определението на съда подлежи на
обжалване в седмичен срок от ищците, с частна жалба пред Апелативен съд
гр.Варна.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: