Р
Е Ш Е Н И Е
425/9.7.2020г.
гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, осми състав
на седми юли две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Секретар: Й. К.
Като разгледа
докладваното от съдията- докладчик
ГД №498 по описа за 2020 г. на ШРС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.150
от Семейния кодекс.
Производството е
образувано по молба от Д.Й.Д. ЕГН **********,***, като баща и
законен представител на малолетната М.Д.Й., ЕГН **********, чрез адв.В.П. при
ШАК, съдебен адрес:***, ***, срещу В.Д.Д.,
ЕГН **********, постоянен адрес: ***.
Ищецът твърди, че ответницата е майка на малолетното дете М.Д.Й.,
както и че по силата на съдебно решение по ГД №***/*** год. по описа на ШРС, родителските
права по отношение малолетната, били предоставени на бащата.
След развода и до момента, родителските
права се упражняват единствено от бащата. Бащата
и детето М.Й. живеят в собствен по наследство и дарение от майка му и сестра му
имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда, находящ се в с. Ц. Б., на адрес:
ул. „П. В.“ ***. Бащата получил имота от роднините си, след като останал без
жилище след развода, за да има къде да отглежда децата.
С решение по гр. д. №*** /***г. на ШОС, ответницата била
осъдена да заплаща месечна издръжка за малолетното дете в размер на 150 лева. Твърди се, че детето М. е ученичка в 5-ти клас в ОУ „Св. св.
К. и М.“ с. Ц. Б.. От датата на определяне на размера на дължимата издръжка е
изминал значителен период от време, през който нуждите на детето нараснали с
напредването на възрастта. Сочи се, че потребности й са свързани със закупуване
за дрехи, храна, разходи за отопление, закупуване на консумативи и учебници и
други училищни пособия. Заявява се, че майката е в трудоспособна възраст, работи
и реализира и доходи.
Твърди се, че по
силата на споразумението при развода /майката е собственик и на две дворни
места, с построени в тях жилищни сграда и второстепенни постройки, както следва:
ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със ЗП от 94кв.м. с идентификатор ***; лятна кухня
със ЗП от 69кв.м. идентификатор ***, второстепенна сграда със ЗП от 85кв.м. с
идентификатор ***, Навес със ЗП от 49к.в. с идентификатор ***, както и на
застроено и незастроено дворно място с площ от 1856кв.м, съставляващо УПИ № XV-95 в кв. 6 по плана на с. Ц. Б., с
административен адрес: с. Ц. Б., ул. „Т. К.“ ***, представляващ имот с
идентификатор ***и КЪЩА, САЙВАНТ, ХАМБАР, ДРУГИ ПОДОБРЕНИЯ И НАСАЖДЕНИЯ, ведно
със застроено и незастроено дворно място с площ от 2970кв.м., съставляващо УПИ IV-119 в кв. 20 по плана на с. И., общ. Н. П.,
обл. Шумен, а също така и Нива с площ от 10 дка, трета категория в местността „Е.“,
съставляваща имот № *** по плана на с. Ц. Б..
Твърди се, че това
е имущество на една значителна стойност от собствеността на майката, което води
до извода за наличие на достатъчно възможности от нейна страна да заплаща
издръжка в размер на по-висок от минималния, тъй като реализира месечни доходи
от трудови възнаграждения над 1400лв. Заявява се, че В.Д. работи по договор с
„Топлофикация - Шумен“ ЕАД, в трудоспособна възраст е и има различни
възможности за професионална и трудова реализация. Ищецът сочи, че работи като
санитар в
Държавна
психиатрична болница Ц. Б. и получава минимална работна заплата. Освен това се
твърди, че получава месечно чиста сума от 250 лв., тъй като имал наложен запор
върху трудовото си възнаграждение до размера на 20 362,08 лв.
Моли съда да постанови решение, с което да измени размера на определената месечна издръжка от 150 лева на 175 лева
месечно, платими до 5-то число на месеца, за който се дължи, считано от датата
на завеждане на исковата молба до настъпване на законни причини, водещи до
изменение или прекратяване правото на издръжка, както и да бъде осъдена
ответницата да заплати направените по делото разноски.
Представя доказателства. Прави доказателствени искания.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били
редовно връчени на ответницата, като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен отговор.
В отговора ответницата заявява, че, тъй като по-голямата й
дъщеря е вече пълнолетна и се издържа сама, то исканото увеличение на месечна
издръжка за детето М. е справедливо.
Заявява се, че признава претенцията за месечна издръжка в
размер на 175 лв. за детето М., дължима до 5-то число на месеца и платима чрез
нейния баща, считано от датата на завеждане на делото. Заявява, че за месец
март е заплатила издръжка в претендирания от ищеца размер от 175 лв.
В съдебно заседание ищецът не се явява лично, за него се
явява процесуален представител –адв. П. при ШАК. Ответницата се явява лично и прави
искане за решение при признание на иска.
Ищецът заявява, че не желае съдът да се произнесе с решение
при признание на иска.
ШРС, след като взе предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ответницата е майка на малолетната М.Д.Й.,
ЕГН **********, което се установява от Удостоверение, издадено въз основа на
Акт за раждане №*** от ***г.
Със съдебно
решение по гр. д. №*** /***г. на ШОС, ответницата била осъдена да заплаща
месечна издръжка за малолетното дете в размер на 150 лева. От датата, към която
е била определена издръжката за детето, до настоящия момент, са изминали около
2 години, за което време нуждите на детето от финансови средства за обучение и
издръжка са нараснали. Към настоящия момент детето е на 11 години, ученичка е в
пети клас ОУ„Св.св. К. и М.“ с.Ц. Б., видно от приложените по делото
доказателства.
По делото не са налице данни за наличие
на други алиментни задължения на ответницата. Представени са доказателства за
доходите на ответницата по Договор с „П.“ ЕООД гр. К.Б., с основна заплата от
300лв. и по Договор с „Топлофикация –Шумен“ ЕАД - основна заплата от 960лв.
Горната фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото и приети писмени доказателства, както и
от гласните доказателства по делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
От материалите по делото се установява по
безспорен начин, че от датата, към която е била определена последно издръжката
за детето, до настоящия момент, е изминал период от около 2 години. Съгласно
разпоредбата на чл.150 от СК, при изменение на обстоятелствата, присъдената
издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при
трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена
промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на
присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените
предпоставки.
В настоящия случай, от материалите по
делото се установява по безспорен начин, че с оглед възрастта на детето - на 11
години, са се увеличили разходите, необходими за отглеждането му. Нараснали са
и ежедневните му потребности от храна, облекло, учебници и други помагала.
Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за
деца на съответната възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна,
облекло, учебници, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и
средствата, необходими за ежедневно посещение на училище..
Съгласно задължителна
съдебна практика на ВКС- Постановление № 5
от 30.XI.1981г., Пленум на ВС, нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се
определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат
предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение, а възможностите
на лицата, които дължат издръжка, се
определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Според същото постановление, възможностите на
лицата, които дължат издръжка, се определя от доходите, имуществото и
квалификацията им. Застъпено е становището, че при определяне размера на
издръжката, от значение е обстоятелството на кого от двамата родители е
предоставено отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на
издръжката следва да се вземат предвид усилията, които се полагат от родителя,
при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС, по чл.290 от ГПК
– Решение № 280/ 28.09.2011г. по гр. дело № 1654/2010г. на ВКС, III г. о.,
Решение № 341/ 01.11.2011г. по гр. дело № 147/2011г. на ВКС, III г. о. Двамата родители
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно с
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето.
При преценка доходите на ответницата, съдът
съобрази представените по делото доказателства, от които е видно, че ответницата получава
месечно възнаграждение по договор с „П.“ ЕООД гр. К.Б. с основна заплата
от 300лв. и месечно възнаграждение по договор с „Топлофикация –Шумен“ ЕАД основна
заплата от 960лв , т.е общо месечно около 1200лв.
Поради изложеното, съобразявайки
разпоредбата на чл. 27, т. 2 от Конвенцията за правата на детето, която е
ратифицирана от Република България и се явява част от вътрешното ни право,
съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките
на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за
развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и
очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира,
че за малолетната М.Д.Й., ЕГН **********, съобразявайки възрастта й, следва да бъде
определена обща месечна издръжка в
размер на 280 лева, въпреки, че
посочената сума е по-малка от минималната работна заплата, установена за
страната и по-малка от минималния средностатистически доход, необходим за
издръжката на един член на семейство. Съгласно нормата на чл. 140, ал. 3 от СК,
тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите
им, като се вземат предвид и непосредствените грижи по отглеждането и
възпитанието на детето, полагани от страна на бащата.
В този смисъл, съобразявайки доходите на майката,
съдът намира, че същата следва да участва в издръжката за детето М.Д.Й.,
ЕГН ********** със сумата от 175лв.,
който размер намира за съобразен с възможностите й и нуждите на детето.
Останалата част от издръжката за детето в размер на по 105 лева, следва да се
поеме от бащата, който ще продължи да полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието му. При определяне размера на издръжката на детето,
съдът съобрази и разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, съгласно която
минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на
минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС № 350/19.12.2019г., определеният размер на минималната
месечна работна заплата за страната, е в размер на 610 лева от 01.01.2020 г.
Така увеличеният размер на издръжката е
дължим, считано от датата на подаване на настоящата искова молба, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на пето число от месеца,
за който се дължи.
Във връзка с представените доказателства
от ответницата и с оглед изявлението на представителя на ищеца, направено в съдебно
заседание, съдът констатира, че
претендираният размер на търсената издръжка от 175 лв. за детето М., е заплатен
от ответницата до м. юли, 2020г. включително, от датата на подаване на исковата
молба.
На основание
разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответницата следва да заплати държавна
такса, съобразно увеличения размер на издръжката в размер на 36лв.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените
разноски за адвокатско възнаграждение, а именно
в размер на 500лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на ИЗДРЪЖКА, дължима от В.Д.Д., ЕГН **********, постоянен адрес: ***., в полза на
детето
М.Д.Й., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител Д.Й.Д., ЕГН **********,***, КАТО
Я УВЕЛИЧАВА
от 150 лева на 175 лв./сто седемдесет
и пет/ лева месечно, считано от 26.02.2020г., платима до 5-то число на месеца, за
който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до
настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, в осъдителната част за издръжката, решението подлежи на
предварително изпълнение.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, постоянен адрес:
***., да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 36,00лв./тридесет и шест лева /,
представляваща държавна такса по делото и 5,00
лв./пет/лева при издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********, постоянен адрес:
***, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца Д.Й.Д.,
ЕГН **********,***, разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 500,00 лв/петстотин/ лева.
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
обявяването му на страните - 21.07.2020г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: