№ 33702
гр. София, 20.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110100577 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „*****“ ЕООД срещу „*******“ ЕООД, с
която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на сумата от 123,15 лв., представляваща платена без правно основание в полза на ответника
сума по договор за кредит № *********/09.06.2020 г. от страна на Н.Н.В., която последният
е цедирал в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 02.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 02.01.2024 г., до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че е дружество с ограничена отговорност, чийто основен предмет на
дейност е насочен към предоставяне на информация, подпомагане и консултации на
физически лица, ползвали т.нар. „бързи кредити“. По повод на създадените между
дружеството и трето неучастващо за процеса лице - Н.Н.В. контакти, било установено, че
последният е предал на “******“ ЕООД парични суми без правно основание. Така между
„*****“ ЕООД и Н.Н.В. бил сключен Договор за цесия от 02.06.2023 г., с който договор
Н.Н.В. в качеството си на кредитор прехвърля на „*****“ ЕООД вземане от “******“
ЕООД в размер на 123,15 лв., ведно с изтеклите лихви. Ищецът сочи, че е съобщил за
цесията на ответника с Уведомление от 07.07.2023 г., връчено на 10.07.2023 г. от куриер.
Посочва, че вземанията са дължими поради неоснователно обогатяване на ответника за
сметка на цедента на ищеца. Заявява, че цедентът изцяло е изпълнил задълженията си,
погасявайки всички дължими по него суми, включително и начислената му такса за бързо
разглеждане, за която липсва основание за задържането й, тъй като всички надплатени суми
над главницата и възнаградителната лихва са платени без основание. Твърди се договорът за
кредит между цедента и ответника, както и анекса към него да са нищожни
/недействителни/ поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и/или накърняване
на добрите нрави и поради липса на форма и съгласие, излагайки конкретни съображения в
тази насока, както и конкретните разпоредби на ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, които счита за нарушени, а
1
именно: чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 и 3 ЗЗД, чл. 10, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК,
чл. 146, ал. 1 ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 1, вр. ал. 2, т. 19 и 20 ЗЗП, и на основание чл. 23 ЗПК
следва да се дължи само главницата. Излага доводи, че допълнителната услуга за бързо
разглеждане е обособена от наличието на отпуснатия кредит и без нея предоставянето му не
би било възможно, като за нея кредитополучателят дължи възнаграждение в размер по -
висок от възнаградителната лихва, без да предоставя каквато и да било допълнителна
услуга. Посочва, че таксата за бързо разглеждане не е включена в ГПР, поради което същият
е неправилно изчислен и съответно непосочен, поради което претендира недействителност
на договора на основание чл. 22 ЗПК, тъй като представлява „заблуждаваща търговска
практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП. Допълва, че в случай, че
възнаграждението за бързо разглеждане бъде включено при изчисляване на годишния
процент на разходите /ГПР/ по договора, размерът му би надвишил максимално допустимия
такъв, което би било в противоречие с чл. 19, ал. 4 ЗПК. Оспорва договорите за
потребителски кредит като нищожни поради нарушение на изискването за посочване на
ГЛП. Твърди, че липсва посочване размера на ГЛП, което противоречи на добрите нрави.
Счита договорът за паричен заем за недействителен и поради неспазване на изискванията на
чл. 10, ал. 1 ЗПК, тъй като текстът му не е написан по ясен и разбираем начин, не съдържа
наличието или правото на отказ на потребителя от него считайки за нарушени и правилата,
заложени в чл. 147 ЗЗП. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „******“
ЕООД, с който оспорва предявения иск. Поддържа, че в договора за цесия и
придружаващите го книжа липсвала адекватна и прецизна конкретизация на вида, размера и
основанието, от което е възникнало всяко едно от вземанията. Не ставало ясно както точно е
прехвърлено с договора за цесия – част от главница, лихва, някаква такса или друг вид
разноски. Твърди, че исковата молба не съдържа информация за обстоятелствата, от които
произтича вземането, което засяга правото му на защита. Оспорва ищецът да е придобил
процесните вземания при твърденията, че приложеният договор за цесия и уведомлението
не съдържат конкретизация по вид, размер и основание на придобитите вземания. Оспорва
процесният договор за цесия да е валидно сключен, както и да е надлежно уведомен за
твърдяното прехвърляне на процесните вземания в полза на ищеца. Поддържа, че в договора
за цесия, както и в приложеното уведомление не е извършена индивидуализация на
процесните вземания. Навежда доводи за нищожност на договора за цесия поради
нарушаване на добрите нрави, липса на основание и предмет. Твърди, че договорът за цесия
не може да бъде сключен под отлагателно условие, каквито характеристики има процесния
договор. Счита, че ищецът злоупотребява с права. Оспорва договорът за цесия да е бил
валидно сключен, като се позовава на вписания в ТРРЮЛНЦ предмет на дейност на ищеца,
а именно: дружество, занимаващо се с финансиране на съдебни дела и изкупуване на
вземания. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже в тежест на ищеца е да докаже следните обстоятелства:
2
твърдяното имуществено разместване - реалното предаване, съответно получаване от
ответника на претендираните суми, платени от кредитополучателя Н.Н.В. по процесния
договор за кредит № *********/09.06.2020 г., валидното сключване на действителен договор
за цесия от 02.06.2023 г. с твърдяното съдържание, респ. прехвърляне на вземанията в полза
на ищеца, за което ответникът да е бил уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
наличието на правно основание за осъществяване на имущественото разместване,
останалите доводи за недължимост на исковата сума, както и, че е погасил задълженията си
в случай, че твърди това, за което той не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника на основание чл. 153 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят обстоятелствата относно сключването на
процесния договор за кредит № *********/09.06.2020 г., между „*******“ ЕООД , в
качеството му на кредитодател, от една страна, и Н.Н.В., в качеството му на
кредитополучател, от друга страна.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Съдът намира, че искането на ответника по чл. 176 ГПК – за задължаване на
управител на „*****” ЕООД да даде обяснения, за неоснователно, тъй като поставените
въпроси не обосновават конкретни твърдения или възражения на ответника и са неотносими
към обстоятелствата от предмета на доказване.
Искането на ответника по чл. 213 ГПК също се явява неоснователно, тъй като в случая
макар да се касае за един договор за цесия, всяко вземане произтича от различно кредитно
правоотношение, което предполага изследването на различни юридически факти, поради
което съединяването на настоящото дело към тях се явява нецелесъобразно.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл.
176 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното от ответника искане по реда на чл. 213
ГПК.
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.10.2024 г. от
14:10 часа, за която дата и час да се призоват страните – с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, като страните могат да вземат становище по доклада и дадените
в него указания най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4