Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Плевен,
04.08.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, III-ти
граждански състав, в публичното заседание на 01.07.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.дело № 6077 по описа за
2019г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „Т.П.“ ЕАД против Г.Д., с която е предявен иск на основание
чл.422 от ГПК, в която се твърди следното: ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК срещу ответника,
като по образуваното ч.гр. дело
№4221/2019г. по описа на РС - Плевен е издадена
заповед за изпълнение срещу длъжника.
Предявен е иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца спрямо
ответника за консумирана и
незаплатена топлинна енергия/ТЕ/ за
негов топлоснабден имот - апартамент, с абонатен номер ***.
Вземането се обосновава със
следното: като собственик/ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се в гр.
Плевен, ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153(1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ -
Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Затова за него важат разпоредбите
на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Съгласно чл.150. (1) (Изм. - ДВ, бр.54 от 2012 г„ в сила от 17.07.2012 г.) от
ЗЕ - Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Съгласно ал.2 от ЗЕ
същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един
местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. Общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен труд”
от дата 13- 14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г. С тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и
Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
неизпълнение на задълженията и др. В раздел VII от ОУ от 2007 г. – „Заплащане
на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и
ответницата/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в
30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца
ответникът е изпадал в забава за тази сума. като на основание чл.31, ал.6 от ОУ
ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума.
Ответникът е използвал доставяната
от дружеството топлинна енергия и не е погасил задължението си, като в
обстоятелствената част е отразено от
какво произтича конкретното вземане.
Съдът е сезиран с искане да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника, че
дължи на „Топлофикация - Плевен” ЕАД сума за консумирана топлинна енергия,
както следва : 475,26 лв. – главница, за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019
г., 56,63лв. – лихва върху главницата, за периода от 02.12.2016г. до
14.06.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело №4221/2019г. по
описа на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.
Претендират се и направените съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. на основание чл.78
от ГПК, както и разноски в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран
писмен отговор от ответната страна,чрез назначения особен представител адв.Д.,
с който искът изцяло се оспорва. Излага се, че по делото не са представени
доказателства за това ответната страна да има качеството на потребител на
топлоенергия, не са представени доказателства за собственост на топлоснабден
имот, респ. за качеството на наемател или ползвател. Прави се искане за
назначаване на съдебно-техническа експертиза.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от юркс.М., който поддържа
исковата молба.
В о.с.з. ответникът се
представлява от адв.Д., особен представител, която оспорва иска.
Съдът, като взе предвид
доказателствата по делото, доводите на страните и разпоредбите на закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим, а по
същество - основателен и доказан и следва да бъде уважен.
От приложеното ч.гр.д. №
4221/2019год. по описа на ПлРС се установява, че същото е образувано на
25.06.2019год. на основание депозирано от ищеца против ответника заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК. Издадена е
заповед за сумите, както следва : сумата 2 186, 18 лв. главница за периода от
01.03.2007 год. до 30.04.2019 год., сумата 1 422, 48 лв. лихва за забава за
периода от 02.05.2007 год. до 14.06.2019 год., законната лихва върху
главницата, считано от 25.06.2019 год. до изплащане на вземането, както и
сумата 122,1 лв. разноски по делото, от които 72,18лв. представляващи внесена
държавна такса и 50,00лв. представляващи юрисконсултско възнаграждение. В
заповедта е отразено, че вземането произтича от следните обстоятелства:
ползвана и неплатена топлинна енергия за периода от 01.03.2007год. до
30.04.2019год. Видно от заявлението за издаване на заповед за изпълнение е, че
е посочен топлоснабден имот, закойто се отнася дългът на длъжника – ***. В
представеното извлечение от сметка е
посочен аб. № ***-Г.М.Д..
Съдът приема, че по делото се
установява, че вземането в заповедното производство е идентично с вземането,
предмет на настоящото исково производство, като с оглед началната дата на
вземането от 2007год., същото е предявено
за значително по-малък размер, а
именно – 475,26 лв. – главница, за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г.,
56,63лв. – лихва върху главницата, за периода от 02.12.2016г. до 14.06.2019г. В
случая представителят на ищеца прави
уточнение в о.с.з., че се касае за адрес на топлоснабдения имот в гр.Плевен
вместо ***, което се явява *** в ***. Това уточнение, при все, че не се променя
абонатният номер на топлоснабдения имот,
етажната собственост, към която се числи същият, както и неговият собственик - Г.Д.,
не води до противоречие и различие в претенцията на ищеца, която съдът приема
за идентична и в двете производства -в заповедното и исковото. Различава се
само по размер, като претенцията на ищеца е намалена, което е допустимо. От
съвкупната преценка на събраните писмено доказателства – препис-извлечеие от
сметка за задълженията на потребител №***, Г. М. Д., издадени фактури от ищеца,
разгледани във връзка със заключението на Вл Т.И.; Договор за индивидуално
отчитане и разпределение, сключен между *** и собственици на Етажна собственост
на адрес *** - *** /л.103 и сл. от делото/, Споразумителен протокол, Протокол
от 27.08.2002год. от проведено Общо събрание на етажните собственици на ***,
подписан под №14 от ответницата –Г.М.Д.,***/л.139 от делото/, писмо от ЧЕЗ
ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, се установява, че ответницата е собственик на
топлоснабдения имот, находящ се в *** - ***,
***.
Съдът приема за несъстоятелни
доводите на ответника, наведени чрез особения представител, за това между него
и ищеца да не е налице облигационно отношение, респ. същият да не се явява
клиент на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 от Закона за
енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, като дори при
прекратено топлоподаване към
отоплителните тела в техните имоти, тези лица се считат за потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в
общите части на сградата. Поради това притежаването на правото на собственост
или на правото на ползване върху
апартамент, намиращ се в топлоснабдена сграда – етажна собственост, прави тези
лица потребители на топлоенергия за битови нужди, като договорното
правоотношение с топлопреносното предприятие възниква по силата на самия закон
- чл.150 ал.1 от ЗЕ. Според тази норма продажбата на топлоенергия се
осъществява при публично известни Общи условия / в случая на съда е служебно
известно с оглед броя на разгледаните еднотипни дела, по които ищец е „Т.П.“
ЕАД, че същите са публикувани в бр.
239/2007 г. на в-к Посоки и във в-к Нощен труд/, които имат силата на договор
между потребителите на топлинна енергия и топлопреносното дружество. Това дава
основание на топлопреносното дружество да счита както собственикът, така и
носителят на правото на ползване за
клиенти на топлинна енергия, обвързани с посочените по-горе Общи условия, като
то може да насочи претенцията си за ползваната в имота топлинна енергия срещу
всеки от тях. В конкретния случай, партида за отчитане на топлинната енергия за
процесния недвижими имот е била открита на името на собственика на имота –
ответникът в процеса. Общите условия позволяват на продавача на топлоенергия да
открие партида за отчитане на ползваната за конкретен имот топлоенергия въз
основа на документ, удостоверяващ собствеността или вещното право на ползване
на новия собственик на имота или на ползвателя, дори без който и да било от тях
да е изпълнил задължението си в 30-дневен срок от промяната на собствеността, респ. от
придобиване на правото на ползване да подаде заявление по образец за откриване,
промяна или закриване на партида. Съгласно чл.56 и чл.57 от Закона за
собствеността, които определят съдържанието на правото на ползване, в т.ч.
правата, както и задълженията на носителя на това ограничено вещно право,
ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването на вещта. Тези
норми обаче имат пряко значение за отношенията между самия собственик и носителя на ограниченото
вещно право на ползване, а не и за облигационните отношения, които възникват по
силата на посочения по-горе чл.153 ал.1 във вр. с чл.150 ал.1 от Закона за
енергетиката между топлопреносното предприятие и клиента на топлоенергия.
Предвид изложеното, е без значение,
че между страните не е сключен индивидуален договор за доставка на топлинна
енергия. Установява се, че Холидей и Райзен ЕООД-Варна е дружество, извършващо
услугата дялово разпределение, което е регистрирано в публичен регистър в Министерството
на енергетиката. То е дружество, което има сключен договор с ищеца за
извършване на услуга дялово разпределение, изискването на чл.139 ал.2 от Закона
за енергетиката не е нарушено. Няма нито твръдения, нито доказателства дяловото
разпределение в сградата-етажна собственост, в която се намира жилището на
ответницата, да се извършва от друга фирма. Следва да се посочи, че след отказ
за ползване на парно отопление в съответната топлоснабдена сграда, лицата
престават да имат качеството на потребители, а заплащането на топлоенергията,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата, се явява задължение, но не на потребител на услуга, а в качеството на
етажен собственик.От приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ Й.Й./л.110
и сл. от делото/ се установява, че
до имота на ответника е доставяна
топлинна енергия /ТЕ/, т.к. абонатната стнация е работила във времето на процесния период.
Разпределяна е ТЕ за отопление в баня от
щранг-лира и дял от ТЕ от сградна инсталация. От заключението се установява, че
в банята на имота на ответника има
отоплително тял-щранг-лира. Отчитана е ТЕ за отопление в баня за
процесния период;не се ползват други отоплителни тела. Установява се, че
начислените суми, отразени корктно в индивидуалния мейлинг за всеки месец от
процесния период, са в съответствие с
Наредба за топлоснабдяване №16-334 от 06.04.2007год. Установява се, че
извършеното разпределение на ТЕ в сградата е направено съглрасно Методика
за разпределение на ТЕ в сгради, етаожна
собственост. ВЛ е дало отделните компонети в индивидуалната сметка на ответника
в таблици, приложени към заключението. От приетото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза на ВЛ Т.И., прието като неоспорено от страните,
се установява, че размерът на вземането на ищеца е именно претендираният.
С оглед изложеното, предявеният иск е
основателен и доказан и следва да бъде
изцяло уважен.
По отношение разноските по делото:
Предявеният иск е за по-малко по размер вземане, сравнено с това от заповедното
производство. Следва да се присъдят изцяло в полза на ищеца разноските в
исковото производство, като се определи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер – 100лв. Или следва да
се присъдят разноски на ищеца за настоящото поризводство – общо 702,82лв., от
които : довнесена държавна такса - 27,82лв., 100лв. юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, 300лв. депозит за особен представител,
120лв. - за вещо лице по ССчЕ-за и 140лв. - за ВЛ за техническа експертиза,
15лв. -за издадени съдебни удостоверения/. За заповедното производство следва
да се пирсъдят разноски – 25лв. за държавна такса /съобразно по-малкия размер
на установеното вземане/ и 50лв. разноски за един юрисконсулт - общо 75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл.422 от ГПК, че Г.М.Д., ЕГН **********, адрес *** - ***, ап.14 ДЪЛЖИ на “***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумите, както следва :
475,26 лв. – главница, за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2019 г., 56,63лв. –
лихва върху главницата, за периода от 02.12.2016г. до 14.06.2019г., ведно със
законната лихва до окончателното изплащане на сумите от датата на депозиране на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 25.06.2019год., за които суми
е издадена заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.дело
№4221/2019г. по описа на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
Г.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***-***, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на “***” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, направените разноски по делото в
производството по чл.422 от ГПК в общ размер 702,82лв., както и разноски
съразмерно установения размер на вземането за заповедното производство по
ч.гр.д. №4221/2019год. по описа на Плевенски районен съд в общ размер – 75лв.
Решението може да се обжалва с
въззивна жалба чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: