№ 1027
гр. Варна, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20223110201017 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по жалба на Д. П. В., ЕГН:**********, живущ в с.Каменар,
ул."Цар Петър I" № 13, област Варна, срещу НП № 23-0000856 от 12.10.2020 г. на Директора
на Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр.Варна, с което на жалбоподателя
е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 /две хиляди/ лв. на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози.
В жалбата се излагат съображения за нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че е налице несъответствие между
фактическата обстановка в АУАН и НП, както и между фактическата обстановка, изложена
в обжалваното наказателно постановление, и друго наказателно постановление, с което
жалбоподателят е санкциониран въз основа на същата проверка. Навежда се, че посочените
несъответствия имат за последица неяснота досежно мястото на извършване на
нарушението, което ограничава правото на защита на жалбоподателя и налага отмяна на
наказателното постановление. Твърди се, че в наказателното постановление липсва пълно
описание на нарушението и на обстоятелствата по извършването му. Сочи се, че
жалбоподатателят не е осъществявал обществен превоз срещу заплащане. Излагат се и
съображения, че се касае за маловажен случай, предвид ниската степен на обществена
опасност и фактът, че жалбоподателят не е бил санкциониран до този момент за идентични
нарушения, поради което се прави искане за отмяна на обжалваното наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Д.В. не се явява. Представлява се от адв. У.-
ВАК, която пледира за отмяна на наказателното постановление въз основа на доводите,
изложени в жалбата. Моли за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА.
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител. Депозирани са писмени
1
бележки. Моли за присъждане разноски за процесуално представителство, на основание
чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН.
Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 12.09.2020 г. около 22.36 ч. в гр. Варна, жалбоподателят В., като водач на
собствения си лек автомобил „Опел" с рег. № В 24-21 НК, извършил обществен превоз на
пътници – таксиметров такъв без да притежава удостоверение за регистрация за извършване
на таксиметров превоз на пътници.
Нарушението е било установено по сигнал, вх. № 09-00-51-46/18.09.2020 г., постъпил
първончално до КЗП, като в рамките на образуваната по сигнала проверка се установило, че
конкретния автомобил не е включен в списъка с автомобилите, притежаващи удостоверение
за регистрация за извършване на таксиметов превоз на пътници.
Наличието на осъществен превоз на пътници на инкриминиранта дата се установило
посредством приложено към сигнала копие на фискален бон от дата 12.09.2020г. видно от
който превоз е бил осъществен.
Прието било, че с това свое действие въззивника В. виновно е нарушил чл. 6, ал. 1 от
ЗАвП.
При съставянето на акта е посочено, че са иззети като доказателства: КТ към
СУМПС, СУ МПС, обяснение на водача, копие от фискален бон № 5015/12.09.2020 г.,
справка от "АА" - Варна и др.
В акта, жалбоподателят не е депозирал възражения.
Въз основа на така съставения акт е издадено НП № 23-0000856 от 12.10.2020 г., с
което на жалбоподателя, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП е наложена глоба в размер
на 2 000 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно от писмените доказателства, съдържащи се в преписката по
АНП (в това число обясненият ана водача В.), както и от гласните доказателства –
показанията на св. И., които са конкретни, подробни, логични и непротиворечиви и изцяло
се кредитират от съда.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в изискуемия от закона срок, от процесуално легитимирано лице,
имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява
процесуално допустима, поради което и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът намира, че при съставянето на акт Серия А-2019, № 277776/30.09.2020 г. и НП
№ 23-0000856 от 12.10.2020 г не са допуснати съществени процесуални нарушения,
2
налагащи отмяната на НП.
АУАН и НП са съставени от компетентни административни органи, които разполагат
с материална и териториална компетентност съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 и ал. 2
ЗАвП и видно от писменото доказателство - Заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията и др.
АУАН и НП са издадени и при спазване на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Актът за установяване на нарушението е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и чл.
43 ЗАНН- в присъствието на един свидетел, който е присъствал и при установяване на
нарушението, и в присъствието на жалбоподателя. Актът е подписан от съставителя,
свидетеля и жалбоподателя, като е предявен на последния за запознаване.
Противно на доводите в жалбата, съдът достигна до извод, че както актът за
установяване на нарушението, така и наказателното постановление отговарят на
изискванията за съдържание по чл. 42 ЗАНН, респективно - чл. 57 ЗАНН.
Както в акта за установяване на нарушението, така и в наказателното постановление
в достатъчна степен са описани нарушението, обстоятелствата по извършването му, в това
число и времето на извършването му, като напълно еднопосочно както в АУАН, така и в
НП, е посочено мястото на извършването му.
Обстоятелствата, за които жалбоподателят сочи, че е следвало да намерят място в
АУАН и НП - за чия сметка е осъществен превоза, както и каква е връзката на водача на
автомобила с неговия собственик, не са такива от състава на нарушението и непосочването
им в описанието му по никакъв начин не води до неяснота на повдигнатото
административнонаказателно обвинение.
Съдът намери и че от събраните в съдебното следствие доказателства по несъмнен и
категоричен начин се установи фактическата обстановка, такава, каквато е изложена в
АУАН и НП.
От събраните доказателства - на инкриминираната дата 12.09.2020 г. около 22:36 часа
жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз на пътници видно от саморъчни
еобяснения на водача, приложени по АНП и представения, макар и в заверено копие,
фискален бон.
Съгласно § 1, т. 26 ЗАвП "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу
заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността
от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места,
включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел.
В случая се установи, че жалбоподателят е извършил превоз с белези на таксиметров,
тъй като е извършил превоз срещу заплащане, видно от депозираното по делото копие от
фискален бон № 5015/12.09.2020 г.
От събраните доказателства се доказа, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата н а
3
чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози.
Съгласно цитираната разпоредба обществен превоз на пътници и товари се извършва
от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на
пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за
извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този
закон.
Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" води регистър на моторните
превозни средства към лицензите на Общността и лицензите за извършване на превоз на
пътници или товари на територията на Република България. Редът за извършване на
регистрацията е уреден в Наредба № 34/06.12.199 г. на МТ.
В случая се доказа, че на 12.09.2020 г. жалбоподателят е извършил превоз -
таксиметров, като е превозил срещу заплащане, пътник, без да притежава удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметрова дейност.
Касае се за формално нарушение, довършено с факта на извършване на
таксиметровия превоз без превозвачът да разполага с удостоверение, че е регистриран да
извършват таксиметрова дейност.
В случая без значение е дали водачът е бил уведомен или не за заличената
регистрация, доколкото видно от представеното заявление за промяна на данните на
таксиметров превозвач, същият е бил наясно с прекратяване то на регистрацията, тъй като
още на 24.08.2020г. собственоръчное заявил процесният лек автомобил да бъде премахнат.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя за твърдяната от него неяснота
дали собственикът на лекия автомобил или водачът следва да притежава издадено
удостоверение за регистрация.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 34/1999 г. таксиметров превоз на пътници се
извършва от търговци, притежаващи удостоверение за регистрация и разрешение, издадено
от кмета на общината. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от Наредбата предвижда възможността
таксиметров превоз да се извършва и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, но от
името на превозвача по ал. 1.
В случая не се доказа жалбоподателят да има издадено удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници (в лично качество).
Съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил санкционната
разпоредба на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвП, която предвижда, че водач на МПС, който извършва
обществен превоз на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение или документ за
регистрация, при първо нарушение се наказва с глоба в размер на 2000, 00 лева.
Размерът на глобата е абсолютно определен, съгласно чл. 27, ал. 5 ЗАНН не може да
бъде намаляван, поради което съдът намира, че не дължи да излага съображения досежно
индивидуализацията на наложеното на жалбоподателя административно наказание.
По делото не се установи наличието на обстоятелства, поради които извършеното с
4
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от този вид. Съдът приема, че преценката на АНО е
правилна, доколкото деянието не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В тази посока
не са събрани доказателства, които да обосновават извод, че случая се различава от
останалите от съответния вид.
Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да се потвърди изцяло
като правилно и законосъобразно.
Що се отнася до искането на АНО, обективирано в придружаващо писмо за
присъждане мна разноски, съдът намира, че следва да остави същото без уважение, дококото
АНО не е бил представляван в производството по делото и няма никакви доказателства да е
строил каквито и да е разноски, които да подлежат на обезщетяване от страна на
жалбоподателя.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление НП № 23-0000856 от 12.10.2020 г. на
Директор Регионална дирекция "Автомобилна администрация" гр. Варна, с което на Д. П.
В., ЕГН:**********, живущ в с.Каменар, ул."Цар Петър I" № 13, област Варна, за
нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвтП, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 2 000.00 лв. (две хиляди лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред
Административен съд - Варна в 14 (четиринадесет) дневен срок от получаване на
съобщението, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5