РЕШЕНИЕ
№…………………
гр. София, 22.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и шести ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 16040
по описа за 2019 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена Б.Г.Д. и Г.В.Д. против „Б.“ ООД, с която е предявен иск
с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата ищците твърдят, че през
м. ноември 2018 г. наследодателят им е диагностициран с онкологично заболяване
на кръвта „мултиплен миелом“. Твърдят, че през м. май 2019 г. той е преминал
през тежка химиотерапия, като предстояла
трансплантация на стволови клетки. На 17.05.2019 г. около 13.00 часа В. Д.
посетил клон на О.Б.Б. в гр. Сливен, ул. „************, за да извърши банкови
операции, свързани с подготовка на операцията. При влизането си в клона Д.
носел санитарна маска, тъй като е следвало да се предпазва от инфекции. Твърди,
че на входа бил спрян от служител на ответника, който не го допуснал в клона. В.
Д. бил избутан от клона и безпричинно служителят на ответника му извил дясната
ръка. Било установено, че ръката на В. Д. била счупена и че се нуждае от
оперативно лечение. Бил опериран в МБАЛСМ Пирогов – София на следващия ден. В
резултат на извършената оперативна интервенция била възпрепятствана
животоспасяващата трансплантация на стволови клетки. Резултатите от
изследванията на В. Д. се влошили, което наложило да се извършване на
допълнителни курсове на химиотерапия, но заболяването прогресирало вместо да се
установи подобрение. В края на октомври 2019 г. състоянието на наследодателя на
ищците се влошило значително и той починал на 07.11.2019 г. Поддържат, че в резултат на противоправното
поведение на служител на ответното дружество са им причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на смъртта на В. Д.. – съпруг на ищцата и баща на ищеца. Молят
ответникът да бъде осъден да заплати сумата от по 200000 лева за всеки от тях.
Ответникът в отговора на исковата
молба оспорва твърденията на ищците, свързани с събитие, настъпило на
17.05.2019 г. Поддържа, че служител на дружеството не е извършил твърдяните
действия. Оспорва твърдението за настъпване на вредоносния резултат – смърт на В.
Х. Д., както и причинната връзка между счупването на ръка и настъпването й. Моли
предявения иск да бъде отхвърлен като претендира направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Не е спорно между страните, че В. Х.
Д. е починал на 07.11.2019 г. като е оставил като наследници по закон Б.Г.Д. и Г.В.Д..
Във връзка с установяване на
твърденията относно обстоятелствата, настъпили на 17.05.2019 г. са събрани
гласни и писмени доказателства. При разпита си свидетелят В. И.З.– служител на
ответното дружество „Б.“ ООД установява, че на 17.05.2019 г. работел като
охранител на обект в гр. Сливен, клон на ОББ. На тази дата бил на работа с
колегата си Д.Р.. Около обяд -
12,45-12.50 ч. колегата му бил на пост № 1 – в клиентския салон, а свидетелят
бил на пост № 2 – видеонаблюдение на обектите в целия клон. Заявява, че
забелязал на камерата на главния вход на сградата гражданско лице, което в
момента на влизането си поставило маска на лицето си и било с ниско нахлупена
шапка. Посочва, че съгласно Правилника за вътрешния ред това било изрично
забранено. Посетителите трябвало да бъдат с открити лица, без тъмни очила, без
вещи, които затрудняват тяхното обозначаване. Установява, че след влизане на
лицето в клиентския салон, охранителят го посрещнал. Свидетелят чул през
отворената врата, че охранителят помолил посетителя да си свали маската от
лицето. Не разбрал отговора, но усетил, че тонът се повишава. Посетителят изразил несъгласие с искането да
свали маската си. Казал, че е онкоболен или нещо от този род. Свидетелят
излязъл от стаята си и чул, че колегата му казал на посетителя, че няма да
влезе с маска на лицето. Поведението му било в съответствие с инструкциите,
които имали. Посетителят се обърнал и профучал през колегата му и през
свидетеля и се насочил към втория етаж. Свидетелят се върнал при камерите, за
да проследи движението му, тъй като преценил, че не представлява заплаха за
служителите на горния етаж. Посетителят достигнал до средата на коридора,
огледал се и видял, че никой не го преследва и се върнал обратно. Свидетелят
отново се показал. Посетителят засилен
по стълбите викал, че иска да види директора, който в момента отсъствал.
Засилил се към неговата врата, натиснал дръжката и видял, че не може да влезе.
Свидетелят и другият охранител поискали личната карта на посетителя, но той
отказал и казал, че ще извика полиция. Свидетелят натиснал паникбутона, защото
преценил, че ситуацията ескалира. Мъжът тръгнал навън през това време. Посочва,
че някъде по стълбите или на вратата човекът вероятно говорел със 112, тъй като
казал името В. Д.. Другият охранител последвал мъжа. Г. Д. бил спрял. Колегата
на свидетеля застанал до него на площадката. Там нещата се развили мълниеносно.
Видял как Д. сграбчил с две ръце ръката на колегата му, който изтеглил ръката
си рязко. Д. отпуснал ръката си и казал
„ох, ръката ми“ и се отпуснал на земята. Свидетелят заявява, че никой не
го е блъскал. Посочва, че Д. задържал колегата му, а не обратното. Обадили се
на тел. 112, за да повикат линейка, тъй като имало нещо. Свидетелят заявява, че случаят е записан от
охранителните камери и напълно съответства на дадените от него показания.
По делото е приет Правилник за
пропускателния режим на „О.Б.Б.“ АД, действал към 17.05.2019 г., с който се
регламентира общият ред и организацията на пропускателния режим в „ОББ“ АД.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Правилника пропускателния режим в обекти на банката се
организира, ръководи и контролира от Дирекция „Сигурност и охрана“ на ОББ АД,
като отговорността по изпълнение за обекти от клоновата мрежа на банката е
възложена на директорите на клоновете и мениджърите на бизнес центровете. В чл.
18 са предвидени ограничения при посещения на външни лица в зони на банката,
като в т. 5 е посочено, че е забранено допускането на лица с облекло и вещи,
прикриващи самоличността им (каски, шапки, слънчеви очила и др.) и създаващи
предпоставка за затруднено идентифициране през охранителното видеонаблюдение,
при необходимост. В чл. 1 от приложимата към исковия период Инструкция за
охрана към договор № RU-03736 е предвидено, че
физическата охрана на обекти на банката се осъществява от служители на фирма,
изпълнител на физическа охрана в съответствие с изискванията на Закона за
частната охранителна дейност, Наредба 8121з-444 на МВР на БНБ, нормативните
актове на компетентните органи, утвърден
и съгласуван с възложителя „план за охрана на обекта“, както и други
вътрешни документи от страна на възложителя и изпълнителя. Съгласно чл. 7 от
инструкцията се посочва, че организацията, ръководството и контролът на
охранителната дейност се извършват от оторизирани представители на изпълнителя,
съгласувано с Дирекция „Сигурност и охрана“ за всеки регион. Не е спорно между
страните, че ОББ АД е възложила охранителна дейност на ответното дружество „Б.“
ООД.
Въз
основа на събраните по делото писмени доказателства е изготвена комплексна
съдебно-медицинска експертиза, от която се установява, че наследодателят на
ищците В. Х. Д. е страдал от „мултиплен миелом“. Това е злокачествено
заболяване на плазматичните клетки (клетките, които са свързани с имунния
отговор), които се натрупват в костния мозък и секретират хомогенни
имуноглобулини и фрагменти от тях. Вещите лица установяват, че клиничната
картина на заболяването е разнообразна, като най-често се засягат бъбреците с
проява на бъбречна недостатъчност и костната система, като се достига до
дифузна остеопороза и склонност към фрактури, включително и спонтанни такива. Вещите
лица посочват, че при поставянето на диагнозата болният е квалифициран в стадий
ISS – 3 (авансирало заболяване).
Установява се, че към момента на травмата на 17.05.2019 г. при болния са били
проведени четири цикъла терапия с трикомпонентен режим CyBorD, като е отчетен благоприятен
ефект по отношение на намаляване на нивото на имуноглоболинитие в серума и
количество на плазмоцити в костния мозък
с 16 %. Успешно били събрани стволови клетки и на следващ етап е трябвало
да се подходи към трансплантацията им, като състоянието на пациента е
позволявало това. Експертите посочват, че самото заболяване, както и
медикаментите, които се използват за лечението му водят до тежка имуносупресия.
С оглед спазване на ритъма на лечението на болните се препоръчва на болните се
препоръчва носенето на предпазна маска, за да избегнат инфекциозни усложнения.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства вещите лица от комплексната съдебно-медицинска експертиза
установяват, че на 17.05.2019 г. В. Х. Д. е получил диафизарно счупване на
дясната раменна кост, което най-често се получава след директен удар от твърд
ръбест предмет, при падане или при пътен инцидент, като и при внезапно „усукващо“ движение на ръката, което води до
абнормно (по-голямо от нормалното) движение – вътрешна ротация в горната част
на костта. Установява се, че при такова усилено движение най-често се получава
т.н. спираловидна фрактура в горната й част, като такова счупване лесно се
получава при борен от онкологично заболяване, тъй като костите на такива
пациенти са твърди, но крехки – остеопорични (т.н. порцеланови кости). Това
състояние се дължи на продължителна химиотерапия като основен метод при
онкологично заболяване. Експертите установяват, че на 19.05.2019 г. В. Д. е
било опериран като е извършено открито наместване на счупената кост, костна
пластика и остеосинтеза с интрамедуларен титанов пиров и странични фиксиращи
винтове. Оздравителният период е продължил около 4 месеца, по-продължително от
обичайното, тъй като при онкологично болните костите заздравяват
по-продължително време. Посочва се, че операцията е извършена при спазване на
добрите медицински практики, но при всяка фрактура на голяма тръбеста кост има
голям кръвоизлив в зоната на счупването – 1-1,5 литра свободно изляла се кръв,
което вещите лица определят като неблагоприятно за В. Д. с оглед онкологичното
заболяване. Вещите лица заявяват, че по отношение на получената фрактура,
пострадалият не е претърпял никакви негативни или постоперативни усложнения, но
поради забавено костно зарастване е било затруднено основното лечение и
процедури за онкологичното заболяване – мултилен миелом. Посочват, че поради настъпилата фрактура и
наложилото се оперативно лечение се е забавило проследяването на хематологичното
заболяване, а състоянието на пациента се е влошило и се е наложила
хоспитализация, като при проведените изследвания се установил тласък на
основното заболяване. Преценено било, че при това състояние не може да се
премине към стволовоклетъчна трансплантация, каквато е била предвидена за
пациента. Пристъпено е към друго лечение, в хода на което при пациента се е
проявила непоносимост към един от компонентите и лечението е продължило с
двукомпонентен режим. Независимо от проведеното лечение болният е починал.
Вещите лица дават заключение, че с оглед вида и тежестта на получената фрактура
на дясната раменна кост и времето, необходимо за пълното зарастване на костта,
определено можело да се приеме, че процесното счупване на дясната раменна кост
е довело на пострадалия забавяне на предварително определената програма за
химиотерапевтично лечение на основното заболяване „ мултиплен миелом“, както и
пропускане на оптималния момент за провеждането на предварително назначената
трансплатнация на стволови клетки. Посочват, че по време на лечението и
възстановяването на счупената дясна раменна кост, общото състояние на В. Д. по
отношение на онкологичното заболяване прогресивно се е влошило, което е довело
до неговата смърт. При разпит в съдебно заседание, проведено на 11.06.2020 г.
вещото лице д-р Х. е заявил, че не може да се каже дали има причинна връзка
между фрактурата и авансирането на заболяването. Посочва, обаче, че фрактурата,
получена от В. Д. е забавила лечебния процес на основното заболяване и не се е
отразила благоприятно.
За установяване на настъпването и
размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетеля Б.С.Ж.. В показанията си свидетелката заявява, че познава Г. и Б. от
20 години като работи при тях и са в добри отношения. В. Д. й бил началник. Те
имали семейна фирма, работели заедно по 24 часа. Имали прекрасни отношения,
докато се случил инцидента на 17 май. В. Д. бил подготвен за трансплатнация, но
след счупването всичко се обърнало надолу. Всичките му показатели били добри,
но след случилото се, след всяка химиотерапия той си идвал все по-зле и по-зле
до края. Неговата смърт се отразила много зле на семейството му, дори не можели
да си стъпят на краката, защото В. бил двигателят в това семейство. В. бил
близък със сина си. Били в много добри отношения и дори се налагало Г. често да
си идва от София, за да помага на баща си, защото с тази счупена ръка трябвало
някой да го обслужва. Съпругата на В. също го обслужвала.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49
от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице
някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Предвидената от закона отговорност е особен вид
безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия и
тя има гаранционно-обезпечителен характер. Основателността на предявения иск е
поставена в зависимост от това по делото да се установят общите предпоставки за
ангажиране на деликтната отговорност на определено лице, както и възлагане на
работа на деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод
тази работа.
Задължението за обезщетяване на
вреди, причинени от непозволено увреждане възниква, когато е налице виновно
противоправно действие или бездействие на определено лице, от което са
причинени вреди на ищеца, както и причинната връзка между тях.
Съгласно правилата за
разпределяне на доказателствената тежест, предвидени в чл. 154, ал. 1 от ГПК и
съгласно дадените от съда указания в доклада по делото, задължение на ищеца е
било да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, свързани с
настъпване на твърдяното от него събитие, настъпилите вреди, причинната връзка
между твърдяното действие или бездействие на служители на ответника. В тежест
на ответника е било да установи, че са налице обстоятелства, които изключват
или ограничават отговорността му.
От събраните по делото
доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че на 17.05.2019
г. при влизане в клон на „ОББ“ АД в гр. Сливен В. Х. Д. е поставил предпазна
маска на лицето си и е отказал да я свали след предупреждение от охранител –
служител на ответното дружество. Не е спорно, че В. Д. е получил фрактура на
дясна раменна кост. Спорно между страните е дали поведението на служител на „Б.“
ООД е противоправно и дали в резултат на това е настъпил вредоносния резултат.
От събраните по делото
доказателства и след отделяне на безспорните факти се установява, че ответникът „Б.“
ООД към 17.05.2019 г. е извършвал охранителна дейност по договор за възлагане
от „О.Б.Б.“ АД, на обект в гр. Сливен чрез свои служители, осъществяващи
физическа охрана на обекта. Охранителната дейност е следвало да се извършва при
спазване на правилата, предвидени в Закон за частната охранителна дейност, Правилник
за пропускателния режим ОББ АД и Инструкция за охрана към сключения между
възложителя – банка и ответното дружество договор. В чл. 3 от Закона за
частната охранителна дейност са въведени принципите, при които следва да се
осъществява тази дейност, а именно зачитане и гарантиране на правата и
свободите на гражданите и тяхното достойнство, както и при опазване на живота,
здравето и имуществото на гражданите. При спазване на тези принципи и при
определени от закона условия е допустимо да бъде използвана физическа сила,
помощни и технически средства (чл. 5, ал. 2), като не се допуска въвеждането и
използването на методи или средства, които излагат на опасност живота, здравето
или уронват честта и достойнството на гражданите. Съгласно чл. 57, ал. 1 от Закона
за частната охранителна дейност, когато се установи нарушение на установения
пропускателен режим или на правилата за вътрешния ред в охранявания обект при
извършване на охрана, изпълнителите на частна охранителна дейност незабавно
уведомяват за това ръководителя си и отразяват нарушението в дневника за
приемане и предаване на дежурството. Задържане на лице в охранявания обект е
възможно при предвидените в чл. 58, ал. 1 от закона условия, а именно при
извършване на престъпление или непосредствено след извършването му в района на
охранявания обект, както и когато с действията си лицето създава опасност за
живота или здравето на намиращите се в района на охранявания обект лица, на
персонално охраняваното лице или уврежда охраняваното имущество.
От събраните по делото
доказателства относно настъпилото на 17.05.2019 г. събитие се установява, че В.
Х. Д. е влязъл в охранявания от служители на „Б.“ ООД обект – банков клон като
е поставил предпазна маска на лицето си. В изпълнение на задължението си да не
допускат лица при забраната, предвидена в чл. 18, ал. 1, т. 5 от Правилника за
пропускателния режим в ОББ АД служителите на ответното дружество не са
допуснали В. Х. Д. да влезе в клон на ОББ в гр. Сливен с поставена предпазна маска
на лицето си. В конкретния случай, обаче, използване на помощни средства или
задържане на лицето не може да бъде допуснато, тъй като не е налице извършено
престъпление или не се създава заплаха за живота и здравето на други хора и би
било в противоречие с разпоредбата на чл. 57 и чл. 58 от Закона за частната
охранителна дейност. От събраните по делото доказателства, обаче, не се
установява, при условията на пълно и главно доказване, че действията предприети
от охранител, служител на ответника, са били насочени към използване на сила за
задържане на В. Д. или за прилагане на помощни средства. Разпитаният по делото
свидетел посочва, че не е видял колегата му да прави опит да постави белезници
на недопуснатия посетител. Установява единствено, че извън охранявания обект
В. Д. е хванал с две ръце ръката на охранителя и при опит на последния да
се освободи, Д. е изпитал болка и е паднал на земята. С оглед данните от
събраните писмени доказателства и приетото заключение на съдебно-медицинска
експертиза се установява, че в резултат на основното заболяване на В. Д. - „мултиплен
миелом“, и химиотерапевтичното лечение костната му система е достигнала дифузна
остеопороза и склонност към фрактури, които се получават лесно. Следователно и
разгледани в съвкупност доказателствата по делото не установяват, че е налице
противоправно поведение от страна на служител на ответника при или по повод на
изпълнение на осъществяваната от него охранителна дейност. Не са ангажирани
доказателства, които да установят твърденията, че фрактурата на В. Д. е
настъпила в резултат на използване на физическа сила или помощни средства от
лицата, осъществяващи охранителна дейност на обект – клон на „ОББ“ АД в гр.
Сливен.
Установено по делото е, а и
житейски обосновано е, че ищците – съпруга и син на починалия В. Д. преживяват
тежко загубата му. Това страдание от загубата на близкия им човек, обаче, не се
намира в причинна връзка с настъпилото на 17.05.2019 г. събитие. Действително по
делото се установява, че в резултат на получената фрактура на дясна раменна
кост и последвалата оперативна интервенция е настъпило забавяне в лечението на
основното заболяване „мултиплен миелом“ и е отложило извършването на планирана
трансплантация на стволови клетки. Независимо от това, между счупването на
костта и настъпилата смърт на В. Д. няма пряка причинно-следствена връзка. Такава
връзка има само със забавеното лечение, но не и с неблагоприятния резултат –
смърт на пострадалия.
Следователно отговорността на
възложителя на охранителна дейност – „Б.“ ООД не може да бъде ангажирана поради
липсата на противоправно поведение на служителите на дружеството (такова не е
установено по делото), както и поради липсата на пряка-причинно следствена
връзка между фрактурата на дясна раменна става на В. Д. и неимуществените
вреди, настъпили в резултат на неговата смърт за близките му. Вреди от
противоправно поведение на служител на ответника (ако такова е установено) биха
настъпили само за пострадалото лице в резултат на полученото увреждане и
забавеното лечение на основното заболяване, но не и за неговите наследници след
неговата смърт.
Предвид на изложеното,
предявеният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят направените от
ответника разноски в размер на 11400 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно. С оглед размера на исковата претенция и
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения уговореното и платено
адвокатско възнаграждение е в неговия минимален размер.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Б.Г.Д., ЕГН-**********, гр. Сливен, кв. ********против „Б.“ ООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за
заплащане на сумата от 200 000 (двеста
хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на съпруга й В. Х. Д., в резултат на
противоправно поведение на служител на ответника на 17.05.2019 г. в клон на
„ОББ“ АД в гр. Сливен като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.В.Д., ЕГН-**********,*** против „Б.“
ООД, ЕИК-********, със седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание чл. 49 във връзка с чл.
45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 200 000 (двеста хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на баща му В. Х. Д., в резултат на противоправно поведение на служител
на ответника на 17.05.2019 г. в клон на „ОББ“ АД в гр. Сливен като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.Г.Д.,
ЕГН-**********, гр. Сливен, кв. ********и
Г.В.Д., ЕГН-**********,*** против „Б.“ ООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 11400 лева, представляваща направени по
делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: