Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 25.05.2021 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 10453 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 130552 от 03.06.2019 г., постановено по гр. д. № 26938/2018 г., Софийският районен съд, II ГО, 77 състав, е уважил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД срещу Ж.Б.М. установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 10а от ЗПК, чл. 92 и чл. 33 от ЗПК, вр. с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 489,45 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 2242567/05.02.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 01.04.2016 г. на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата от 23,87 лева – договорна лихва за периода от 28.05.2015 г. до 13.08.2015 г. и лихва за забава в размер на 114,78 лева за периода от 21.05.2015 г. до 25.10.2017 г., като е отхвърлил иска за главница над уважения размер от 489,45 лева до пълния предявен размер от 724,95 лева, иска за договорна лихва за сумата над уважения размер от 23,87 лева до предявения размер от 56,48 лева, иска за неустойка за неизпълнение в размер на 446,22 лева за периода от 16.04.2015 г. до 13.08.2015 г. и иска за лихва за забава над уважения размер от 114,78 лева до пълния предявен размер от 175,19 лева, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2017 г. по ч. гр. дело № 76229/2017 г. на СРС, ГО, 77 състав.

С решението, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 403,02 лева разноски за исковото производство и сумата от 54,46 лева – разноски в заповедното производство.

В законоустановения срок срещу решението в частта, с която исковете са уважени е постъпил въззивна жалба от Ж.Б.М. чрез назначения ѝ особен представител адв. С.К., в която прави оплакване, че решението в обжалваната част е недопустимо, тъй като искът не е предявен от цедента, евентуално неправилно и необосновано, тъй като съдът погрешно е приложил материалния закон, приемайки, че цесията може да бъде съобщена на особен представител. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че страните са обвързани от договор за кредит, тъй като автентичността на документа, представен от ищеца е оспорена, освен това записите в счетоводството на ищеца не следва да се ценят. Оспорва и размера на дължимите вноски и годишния лихвен процент по изложени в жалбата доводи. С оглед изложеното, моли решението в обжалваната част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от въззиваемата страна „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, в който оспорва въззивната жалба по подробно изложени доводи, като счита, че цесията е надлежно съобщена на особения представител на ответницата, а размерът на задължението по кредита е правилно установен. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове за реално изпълнение на задълженията по договора за кредит, в рамките на претенцията, с която е сезиран. Въпросът дали вземанията съществуват в патримониума на ищеца, в какъв размер, дали са изискуеми и от кога, е въпрос по съществото на спора, а не касае основанието на иска и процесуалната легитимация на ищеца, в смисъла, който влага адвоката на ответника. Поради тази причина, настоящият състав счита, че решението е допустимо. Разгледано по същество обаче същото е неправилно в обжалваната част, с която исковете са уважени, по следните съображения:

Настоящият състав на въззивния съд споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, че според чл. 99, ал. 1 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Според чл. 99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай ищецът не оспорва обстоятелството, че длъжникът не е бил уведомен за прехвърлянето към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, напротив – в исковата молба прави изрично искане до съда уведомлението за цесията, изходящо от цесионера в качеството му на пълномощник на цедента да бъде връчено на длъжника с исковата молба.

Няма спор, че когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие, но това не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. По силата на принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД, ето защо предишният кредитор може да упълномощи новия кредитор да съобщи на длъжника за извършената цесия (така Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК).

Безспорно е и че съобщаването може да стане с връчване на уведомлението до длъжника лично - както преди завеждане на делото, така и ведно с доказателства за упълномощаването заедно с преписа на исковата молба за отговор по чл. 131 от ГПК, което обстоятелство следва да бъде съобразено по реда на чл. 235 от ГПК. Уведомен за цесията може да бъде и пълномощник на цедирания длъжник, упълномощен от него по реда на чл. 36, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 39 от ЗЗД – според това, което упълномощителят е изявил. Получаването на уведомлението ще породи правно действие за упълномощителя, защото последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания.

Уведомлението за извършената цесия може да бъде прието за връчено на адресата, дори същото да не е достигнало физически до него, ако кредиторът е положил дължимата грижа да уведоми цедирания длъжник за извършената цесия на адреса, по реда и начините, уговорени в договора за кредит, ако такива са налице, както и на посочения в договора адрес чрез куриер, така и чрез нотариус или по друг уговорен в договора начин за връчване, известен и на двете страни. В случай, че фактическо връчване не е осъществено, то кредиторът следва да е положил усилия за откриване на длъжника. Този извод следва от Решение на СЕС по дело С-327/10 от 17.11.11г., според което при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността.

В настоящия случай цесионерът, действащ като пълномощник на цедента, не е установил, че е изпратил уведомлението за извършената цесия на електронната поща на заемателя, посочена в договора, така както страните са се уговорили в чл. 11 и чл. 16 от Договора за паричен заем № 2242567 от 05.02.2015 г. С оглед горното и предвид уговорката, обективирана в чл. 11 и чл. 16 от Договора, който обвързва и двете страни, в смисъл, че заемателят възлага, а заемодателят се задължава да изпраща на посочения в договора електронен адрес – електронна поща, освен посочените в чл. 11, ал. 1 документи и всякакви други изявления, възникнали или свързани с него, настоящият състав счита, че тъй като не се установява уведомление да е изпратено и по този ред, кредиторът не е положил дължимата грижа да уведоми заемателя за промяната, настъпила в материалното правоотношение. Ето защо приложение не може да намери фикцията за връчване.

Същевременно според настоящият състав на въззивния съд, особеният представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, в това число и уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като същият е процесуална фигура, която фигура упражнява чужди процесулани, а не материални права, по аргумент от чл. 29, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 39 от ЗЗД, който определя обема на материалната представителна власт според волята на упълномощителя. Представителната власт на особения представител спрямо ответника по делото, произтича от акт на съда, с който е назначен същия, като приложение намират правилата на разпоредбата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. 3 ГПК (в този смисъл и мотивите на т. 6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.20013 г. по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК, ВКС), която представителна власт е ограничена, арг. чл. 29, ал. 5 от ГПК. Ето защо особеният представител на ответника по делото не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение, поради което цесията, не е съобщена надлежно и не е породила своето действие спрямо длъжника, а цесионерът не е материално легитимиран да получи изпълнение.

Предвид изложеното, решението в обжалваната част, с която предявените искове са уважени и в ползва на ищеца са присъдени разноски следва да бъде отменено, и вместо него постановено друго, с което исковете предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

По разноските:

При този изход на спора разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 130552 от 03.06.2019 г., постановено по гр. дело № 26938/2018 г. на Софийския районен съд, II ГО, 77 състав в обжалвана част, с която са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД срещу Ж.Б.М. установителни искове, както и в частта за разноските на ищеца и вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис - сграда „*****, офис 4, срещу Ж.Б.М., ЕГН **********, с адрес ***, установителни искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо, във вр. с чл. 99 от ЗЗД сумата от 489,45 лева, представляваща неплатена главница по Договор за паричен заем № 2242567/05.02.2015 г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1 от 01.04.2016 г. на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 26.10.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, сумата от 23,87 лева, представляваща договорна лихва за периода от 28.05.2015 г. до 13.08.2015 г. и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата в размер на 114,78 лева – лихва за забава за периода от 21.05.2015 г. до 25.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 15.11.2017 г. по ч. гр. дело № 76229/2017 г. на СРС, ГО, 77 състав.

Решението е влязло в сила в частта, с която исковете за главница над уважения размер от 489,45 лева до пълния предявен размер от 724,95 лева, иска за договорна лихва за сумата над уважения размер от 23,87 лева до предявения размер от 56,48 лева, иска за неустойка за неизпълнение в размер на 446,22 лева за периода от 16.04.2015 г. до 13.08.2015 г. и иска за лихва за забава над уважения размер от 114,78 лева до пълния предявен размер от 175,19 лева, са отхвърлени.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.