Р Е Ш Е Н И Е
№ 119 18.06.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на седемнадесети
юни две
хиляди и двадесета година
в открито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
2.АСЯ СТОИМЕНОВА
с участието на
секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на
прокурор Йордан Георгиев от КОП
като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно
административнонаказателно дело № 52 по описа за 2020г.
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 и
сл. от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
Ю.Т.Ц., ЕГН ********** *** обжалва
решението по а.н.д.№880/2019г. на РС – Дупница В ПОТВЪРДИТЕЛНАТА ЧАСТ. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона
поради неправилното му прилагане свързва с липса на посочено качеството на
свидетелите в съдържанието на АУАН, липса на обстоятелства и доказателства по
нарушенията и несъответствие между АУАН и НП по отношение на правната
квалификация и изложената фактическа обстановка. Моли за отмяна на решението в
оспорената част и отмяна на НП по т.1-3 от същото.
В с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът РУ - Рила към ОДМВР - Кюстендил с административен адрес: гр.Рила,
ул.“Юрий Гагарин“ № 2 не изразява становище по жалбата.
Представителят на КОП дава
заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационни
основания за отмяна на решението на районния съд, което намира за правилно и
законосъобразно и като такова моли да бъде потвърдено.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата и материалите по делото пред районния съд, намира
жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен субект с право на
обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на въззивно обжалване е НП №18-0332-000734/29.11.2018г.
на началника на РУ – Рила към ОДМВР – Кюстендил, с което на Ю.Т.Ц.:
-по т.1 – за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.,
-по т.2 - за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.,
-по т.3 – за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. и
-по т.4 – за нарушение на чл.190,
ал.3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 20лв.
От приетите по делото доказателства
съдът е установил от фактическата страна на спора, че на 01.11.2018г. около
14.25 часа в община Кочериново, Ц. е управлявал лек автомобил марка „Опел“,
модел „Зафира“ с рег.№СВ8295КХ, движейки се по път III-107, км. 3+000 метра в посока центъра на гр.Кочериново. Бил спрян от
автопатрул в състав св.Ремичков и св.Златева, които установили, че управлението
от водача е без поставен обезопасителен колан, с какъвто бил оборудван
автомобила. При проверката водачът не представил СУМПС и контролен талон към
него. При справка с техническо средство /РСОД/ органите констатирали, че
водачът управлява с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
плащане.
При тези фактически установявания съдът е формирал правен извод за законосъобразност
на НП за нарушенията по т.1-3 от същото, като го е потвърдил в посочените
части. За нарушението по т.4 от НП съдът е приел наличие на съществено процесуално
нарушение при неговото описание и е отменил НП в тази част.
В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и с оглед
релевираното в жалбата касационно основание съдът намира, че решението на
районния съд в оспорената част е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба.
Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК
във вр. с чл.84 от ЗАНН и чл.189, ал.14 от ЗДвП за разкриване на обективната
истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и
достоверни доказателства е извел правилен извод за доказаност на деянията по
т.1-3 от НП.
Възраженията на касатора са неоснователни. Липсата на посочено качество на
свидетелите в съдържанието на АУАН не нарушава правото на защита на дееца,
поради което не представлява съществено нарушение в процедурата по издаване на
НП. Деянията са описани със съставомерните обстоятелства от обективна страна
относно време, място, деец и фактически данни. Последните са в съответствие с
правната квалификация на нарушените правила за поведение.
В съдържанието на АУАН и НП фактическите обстоятелства по извършените
нарушения по т.1 и т.2 от НП са свързани с непредставяне на СУМПС и контролен
талон към него. В нормативно определеното съдържание на задълженията по чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП и в общия санкционен състав по чл.183, ал.1, т.1, пр.1 и пр.2
от ЗДвП изпълнителното деяние е посочено като „не носи“. Следователно, в случая
е налице пълна корелация между описанието на нарушенията със съставомерните
елементи от обективна страна и правната им квалификация. Непредставянето на
документа е равнозначно на неговото неносене. Липсата на цитиран законов термин
на изпълнителното деяние в описанието на деянието, от една страна е преодоляно
в обвинителната текстова част на НП, а от друга – не представлява съществено
нарушение на процедурата по издаване на НП, т.к. не води до неясно обвинение.
Правото на защита на дееца е осигурено в пълен обем. Правилни са изводите на
районния съд за доказаност на деянията от необорената в рамките на съдебното
производство презумтивна доказателствена сила на АУАН по см. на чл.189, ал.2 от ЗДвП и показанията на разпитаните свидетели. Размерите на наложените наказания
са в абсолютните законови размери, поради което изпълняват изискването за
законност по чл.27, ал.1 от ЗАНН и постигат целите по чл.12 от ЗАНН.
Споделят се съображенията на районния съд за законосъобразност на НП по т.3
от същото. От доказателствата по делото съдът е установил, че нарушителя като
водач на МПС по см. на §6, т.25 от ДР на ЗДвП не е използвал обезопасителния
колан, с който е оборудван автомобила. В момента на извършване на нарушението
автомобилът не е управляван като таксиметров, поради което отсъства
изключението по чл.137а, ал.2, т.4 от ЗДвП. Наказанието е наложено по
приложимия санкционен състав на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП в неговия абсолютен
размер и като такова е законосъобразно и съответства на целите по чл.12 от ЗАНН.
Решението на районния съд е правилно и ще се остави в сила.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №412/25.11.2019г. по а.н.д. №880/2019г. на РС – Дупница В ЧАСТТА, с която е потвърдено НП
№18-0332-000734/29.11.2018г. на началника на РУ – Рила към ОДМВР – Кюстендил по
т.1, т.2 и т.3 от същото, с което на Ю.Т.Ц.:
-по т.1 – за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв.,
-по т.2 - за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10лв. и
-по т.3 – за нарушение на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50лв.
Решението
на районния съд в останалата отменителна част е влязло в сила като неоспорено.
Решението е окончателно.
Решението да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.