О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер 162 09.02.2016 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..……граждански състав …………………………..
на
девети февруари две хиляди и шестнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
търговско
дело №310 по описа за 2015 година.
Производството
е образувано по повод исковата молба на „Юробанк България” АД със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. „Околовръстен път" №260, с ЕИК *********, представлявано от Петя
Димитрова и Димитър Шумаров - изпълнителни директори и членове на Управителния
съвет, против П.С.С., ЕГН **********., с постоянен адрес ***, за осъждане на
ответника да заплати дължимите от него суми по договор за потребителски кредит HL 26108 от
03.09.2007 г., както следва: сумата от 63 332, 28 CHF /шестдесет и три хиляди
триста тридесет и два швейцарски франка и двадесет и осем сантима/,
представляваща неиздължена главница по договора, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; договорни лихви в размер на 22 309, 73 CHF /двадесет и две хиляди
триста и девет швейцарски франка и седемдесет и три сантима/ за периода от 13.09.2010
г. до 18.05.2015 г., както и неизплатени такси по договора в размер на 1091, 31
CHF /хиляда деветдесет и един швейцарски франка и тридесет и един сантима/ за
периода от 15.09.200 г. до 18.05.2015 г.
С определение №6/04.01.2016 год. на
ищеца са дадени указания да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК от кой от
описаните в обстоятелствената част на исковата молба договори извлича правата
си, заявени за защита по съдебен ред – от договора за потребителски кредит или
от договора за цесия от 17.11.2010 год.; да конкретизира фактическите си
твърдения, като заяви дали приобретателят на вземането по първата цесия от
03.10.2007 год. е финансова институция по см. на чл.3 от ЗКИ (редакция ДВ
бр.59/2006 год.), която може да извършва по занятие сделки по чл.3 ал.1,
вр.чл.2 т.12 от ЗКИ, дали има лиценз по специален закон или е подала заявление
до БНБ по чл.3 ал.2 ЗКИ (редакция ДВ бр.59/2006 год.); да уточни въз основа на
какъв документ е начислил и отразил погасяване на вземанията за главница, лихви
и такси по приложението по чл.366 от ГПК и по кой договор ответникът е плащал,
съотв.ищецът е приел плащане.
Постъпила е молба вх.№1258/26.01.2016
год., с която ищецът заявява, че вземанията му произтичат от договор за кредит HL 26108 от 03.09.2007 г., които
банката е придобила по силата на договор за прехвърляне на вземания по договори
за кредит от 17.11.2011 год. Заявява се, че договорът за цесия има за предмет
прехвърлянето на едно или няколко вземания по вече съществуващо облигационно
отношение и в процесния случай това е договора за банков кредит от 03.09.2007
год. Твърди се, че в процесния случай с договора за цесия от 17.11.2011 год.
единствено се е сменил титулярът на вземанията по договора за потребителски
кредит, като вместо „Бългериън ритейл сарвисиз“ АД такъв е станал „Юробанк
България“ АД.
В съответствие с
указанията на съда, ищецът заявява, че „Бългериън ритейл сървисиз“ АД
представлява небанкова финансова институция по см.на чл.3 ал.1 от ЗКИ, като
същата има право да придобива права по договор за кредит. Според изложеното в
молбата, всички начислявания и погасявания по процесния договор за банков
кредит, отразени в справката по чл.366 от ГПК, са направени въз основа на
счетоводните записвания на „Юробанк България“ АД по кредитната сделка за
процесния договор за банков кредит, а именно кредитна сделка №778307. Всички
погасявания, описани по справката, са правени от длъжника в изпълнение на
неговите задължения по договора за потребителски кредит.
Ответникът е изразил становище по горните
уточнения с отговор вх.№2004/08.02.2016 год. Поддържа твърденията си, че
вземанията са погасени по давност, като последното извършено от него плащане е
това на 14.04.2010 год.
Твърди, че споразумението, сключено с „Бългериън ритейл сървисиз“ АД, е
недействително по отношение на договора за потребителски кредит, от една страна
поради непрехвърлимостта на правата по договора за потребителски кредит при
липса на признати от закона качества на
„Бългериън ритейл сървисиз“ АД, което не може да бъде страна по договор
за потребителски кредит, и от друга – поради непроизвеждане на действие на
договорите за цесия по отношение на длъжника до 17.11.2014 год., когато е бил
уведомен. Също заявява, че всички плащания е извършвал на каса в банката като
погашения по договора за кредит, а не в „Бългериън
ритейл сървисиз“ АД по договора за цесия от 03.10.2007 год.
Излага становище за
неоснователност на претенциите. Счита, че задълженията по двата договора за
цесия са изпълнени и правните последици са се породили – отделяне от цялото
правоотношение на единично право на вземане и продажбата му срещу
възнаграждение.Поради това, според ответника, вземанията на ищеца не могат да
произтичат единствено от договора за кредит, тъй като единичното право на
вземане по този кредит вече е било прехвърлено и не е част от последния.
Въз основа на
новите изложения на страните по фактите и правото, проектът за доклад на съда
следва да бъде допълнен с правната квалификация на исковете, на възраженията, и
с разпределението на доказателствената тежест, по следния начин:
Исковете имат
своето правно основание в чл.79 ал.1, вр.чл.99 от ЗЗД, за присъждане на
вземания за суми, придобити от ищеца по договор за цесия от 17.11.2011 год.,
сключен между „Бългериън ритейл сървисиз“
АД и „Юробанк и еф джи България“ АД, с настоящо наименование „Юробанк България“
АД, и в чл.86 от ЗЗД, за присъждане на обезщетение за забава.
Възраженията на
ответника имат своето правно основание в чл.110 от ЗЗД, при евентуалност –
чл.111 б.“в“ от ЗЗД (за претендираните лихви), и в чл.307 от ТЗ.
На доказване подлежат спорните по делото
факти и връзките между тях, като всяка от страните следва да докаже фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. При въведените
твърдения и оспорвания, ищецът носи тежестта да установи при условията на пълно
и главно доказване, че има изискуемо вземане, придобито чрез договор за цесия
от 17.11.2011 год. и
неговия размер, включително, че цедентът по този договор е бил титуляр на
прехвърленото вземане, както и че по двата договора за цесия е било извършено
уведомяване на длъжника по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от предишния кредитор.
Ответникът носи
тежестта да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи и правопосагяващи
възражения.
Страните не спорят, че плащанията,
отразени в справката по чл.366 от ГПК, са извършвани от ответника на каса в
банката-ищец, по договора за кредит, и са отнесени счетоводно от ищеца като
плащания по кредитната сделка.
Водим от горното, на основание чл.140 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПЪЛВА
проекта за доклад съобразно мотивната
част на настоящото определение.
Определението да се съобщи на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: