№ 424
гр. Враца, 01.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221400500332 по описа за 2022 година
Въззивното производство е образувано по жалба вх.№
10024/06.07.2022 г. на адв.М.Г., в качеството й на пълномощник на М. К. И.,
против Решение № 364/21.06.2022 г. по гр.д.№ 285/2022 г. на Районен съд-
Враца, с което:
- е отхвърлен предявеният от жалбоподателя-ищец против ответника
А. Ц. А. осъдителен иск за сумата 787,04 лв., представляваща неплатени
арендни вноски за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за
аренда на земеделска земя от 06.10.2009 г., ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска до окончателното й изплащане;
- оставен е без разглеждане като процесуално недопустим евентуалния
иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 787,04
лв., представляваща неплатени арендни вноски за стопанските 2018/2019 г. и
2019/2020 г. по договор за аренда на земеделска земя от 06.10.2009 г., ведно
със законната лихва, считано от предявяването на иска до окончателното й
изплащане, и е прекратено производството по този иск;
- осъден е ищецът М. К. И. да заплати на А. Ц. А. сумата 400,00 лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатска защита.
От изложените в жалбата оплаквания е видно, че
първоинстанционното решение се атакува изцяло и се иска да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно и въззивният съд да уважи изцяло
предявения главен иск, а при неуважаване на същия – да уважи предявения
евентуален иск.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна А. Ц. А., чрез пълномощника му адв.П.П..
За да се произнесе, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
въззивника М. К. И. против А. Ц. А., с която са предявени следните искове:
- главен иск с правно основание чл.8, ал.1 ЗАЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за
1
заплащане на сумата 846,95 лв., представляваща незаплатени арендни вноски
за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за аренда на земеделска
земя от 06.10.2009 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
завеждането на делото до окончателното й изплащане. В съдебно заседание
на 27.05.2022 г. районният съд на основание чл.214, ал.1 ГПК е допуснал
изменение в размера на иска като е намалил цената на същия от 846,95 лв. на
787,04 лв. и е прекратил производството по делото в частта за разликата от
59,91 лв., поради оттегляне на иска в тази част;
- евентуален иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата 846,95 лв., представляваща обезщетение за това, че ответникът се е
обогатил без основание, ползвайки имота на ищеца, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от завеждането на делото до окончателното й
изплащане. От данните по делото не може да бъде направен извод дали е
поискано и допуснато изменение и в размера на този иск.
Както бе посочено, с обжалваното решение районният съд е отхвърлил
като неоснователен главния иск и е оставил без разглеждане като
процесуално недопустим евентуалния иск. Макар и инкорпорирано в
решение, произнасянето на съда по евентуалния иск има характер на
определение, тъй като със същото съдът не се е произнесъл по материалния
спор, а е извършил единствено преценка на допустимостта на предявения
евентуален иск. Ето защо въззивният съд намира, че жалбата на М. К. И. има
характер на въззивна жалба в частта, в която се атакува произнасянето на
първоинстанционния съд по главния иск, и характер на частна жалба в частта,
в която се атакува произнасянето по евентуалния иск.
Доколкото преценката относно допустимостта на предявен иск
предхожда произнасянето по материалния спор, то настоящият съдебен
състав приема, че в рамките на настоящето производство следва да се
произнесе по частната жалба против прекратяването на производството по
евентуалния иск.
Съобразно разпоредбите на чл. 278, ал. 4 вр. с чл. 269 ГПК, въззивният
съд се произнася служебно по допустимостта на обжалвания акт. При
извършената служебна проверка на допустимостта, настоящият съдебен
състав намира, че Решение № 364/21.06.2022 г. по гр.д.№ 285/2022 г. на
Районен съд-Враца в имащата характер на определение част, с която е
прекратено производството по предявения евентуален иск с правно основание
чл.59 ЗЗД, е недопустимо.
Както бе посочено, с обжалвания съдебен акт първоинстанционният
съд се е произнесъл като е оставил без разглеждане като процесуално
недопустим евентуален иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 787,04 лв., представляваща неплатени арендни вноски за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за аренда на земеделска
земя от 06.10.2009 г. Настоящият съдебен състав намира, че това произнасяне
е по незаявен иск, тъй като видно от исковата молба съдът е сезиран с
евентуален иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за това, че ответникът се е обогатил без основание, ползвайки
имота на ищеца. При това положение обжалваното решение следва на
основание чл.278, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК да бъде обезсилено в тази част и
делото да бъде върнато на районния съд за произнасяне по предявения
евентуален иск.
2
При новото произнасяне следва да бъде съобразено следното:
Принципно правилни са изводите на районния съд, че наличието на
договорни отношения между страните изключва претендирането на суми,
произтичащи от същите отношения, чрез иск по чл.59 ЗЗД. Тези изводи обаче
са направени преждевременно, тъй като исковата молба е нередовна.
Изложените в същата фактически твърдения са изцяло относими към
предявения главен иск, тъй като се поддържа единствено наличието на
облигационни отношения между страните, основаващи се на договор за
аренда на земеделски земи. Налице е противоречие между тази
обстоятелствена част и петитума на исковата молба по отношение на
предявения в условията на евентуалност иск по чл.59, ал.1 ЗЗД, в който се
твърди ползване на имота без основание. На ищеца не са били дадени
каквито и да са указания да посочи конкретни факти, на които основава
заявеното като евентуално искане за заплащане на сумата, с която ответникът
се е обогатил за нейна сметка без основание, при съобразяване именно
субсидиарния характер на иска по чл. 59 ЗЗД. Едва след даването на такива
указания, съдът би могъл да извърши преценка дали са отстранени
нередовностите на исковата молба чрез посочване на конкретни факти,
обосноваващи предявяването на този иск, в който случай искът следва да бъде
разгледан по същество, или се поддържат идентични фактически основания и
по двете искови претенции, в който случай съдът би могъл да обоснове извод
за недопустимост на евентуалния иск.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 364/21.06.2022 г. по гр.д.
№ 285/2022 г. на Районен съд-Враца В ЧАСТТА, имаща характер на
определение, с която е оставен е без разглеждане като процесуално
недопустим евентуален иск по чл.59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата 787,04 лв., представляваща неплатени арендни вноски за
стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по договор за аренда на земеделска
земя от 06.10.2009 г., ведно със законната лихва, считано от предявяването на
иска до окончателното й изплащане, и е прекратено производството по този
иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 332/2022 г. по описа на
Окръжен съд-Враца и ВРЪЩА делото на Районен съд-Враца за
продължаване на съдопроизводствените действия съобразно мотивите на
настоящия съдебен акт.
След произнасянето по евентуалния иск, делото да се върне на
въззивната инстанция за разглеждане и произнасяне по останалата част на
подадената въззивна жалба, както и по евентуално постъпила нова жалба
против допълнително постановения съдебен акт.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4