Решение по КНАХД №2589/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 „в“ от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „М КАР АУТО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], *******, чрез пълномощник-адв. И. З., срещу Решение № 1122 от 24.09.2025 г., постановено по АНД № 1630 по описа на Варненски районен съд за 2025 г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, серия Г, №0072685, издаден от ОД на МВР Варна, с който на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ, като юридическото лице е осъдено да заплати на ОД МВР - Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

В касационната жалба се оспорва въззивното решение, като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че в обжалвания ЕФ е налице неяснота относно фактическия състав на претендираното нарушение, тъй като изложените в него фактически твърдения не съответстват на разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, както и че липсва надлежно описание на вмененото на дружеството деяние. Изразява се становище, че административнонаказателната отговорност на касатора е следвало да бъде ангажирана по общия ред, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Сочи се, че въззивният съд не е отговорил на всички възражения на санкционираното лице и че неправилно е приел, че ЕФ отговаря на законовите изисквания, както и че същият съдържа изискуемите от закона реквизити. Излагат се възражения относно автоматизираното техническо средство, за което се приема, че е заснело движението на процесния автомобил. Поддържа се, че за установяването на нарушението е необходима човешка намеса, което изключва възможността за санкционирането на нарушителя с ел. фиш, както и че нормативната уредба не допуска налагането на наказание имуществена санкция с такъв вид акт. Отправя се искане за отмяна на въззивното решение, както и за постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се отмени издадения ел. фиш.

 

В съдебно заседание касаторът не се представлява. Чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки в подкрепа на становището си.

Ответникът по касационната жалба –ОД на МВР Варна, представя писмено становище, в което излага съображения за неоснователност на жалбата, респ. за правилност на постановеното решение. Отправя искане оспореното решение да бъде оставено в сила, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско възнаграждение, моли същите да бъдат присъдени в минимален размер.

 

В съдебно заседание се явява представител на ОП – Варна, който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа страна:

 

Производството пред Варненски районен съд е образувано по жалба от „М КАР АУТО“ ЕООД срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, серия Г, №0072685, издаден от ОД на МВР Варна, с който на дружеството било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лв., на основание чл.638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.461, т.1 от КЗ, за нарушение на чл. 483, ал.1, т.1 от КЗ.

За да постанови обжалваното решение, въззивният състав е приел следната фактическа обстановка:

На 15.01.2025г. в 11,47 часа, лек автомобил [Марка] с рег.№ [рег. номер] се движел по [улица]в [населено място], в [жк], в посока към „Осми приморски полк. В близост до сграда №*** автомобилът бил заснет от автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ с идентификационен № 120с511. Впоследствие било установено, че към момента на управлението му за автомобила не е имало активна застраховка „Гражданска отговорност“. Бил установен собственикът на превозното средство и за констатираното по този начин нарушение на касатора бил издаден обжалваният електронен фиш, с който на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл. 638 ал.1 т.2, вр. с чл. 461 т.1 от КЗ му била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв., за нарушение на чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, за това, че на процесните дата и място е било установено управление на МПС- „****“ с рег.№ ******, регистрирано в Р България, което не е спряно от движение и за което собственикът не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

За установяване на изложената фактическа обстановка съдът е съобразил представените писмени доказателства, както и приложения на хартиен носител снимков материал, отразяващ извършването на нарушението. Съдът е кредитирал изцяло приобщените писмени доказателства, преценил е, че същите са достоверни и непротиворечиви и е счел изложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин.

За да потвърди ЕФ, въззивният съд е съобразил относимата нормативна уредба и след анализ на правния характер на електронния фиш е приел, че нарушението е безспорно доказано с представените с АНП доказателства; ЕФ е съставен при спазване на изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като в него се съдържат всички изискуеми за редовността му реквизити, както и че АНО правилно е квалифицирал установеното нарушение, като е наложил за него предвидената с приложимия текст имуществена санкция в абсолютен размер. В решението се изтъква, че посочената за нарушена разпоредба на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е издирена надлежно и че в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по силата на чл. 638, ал. 4, във връзка с чл. 638, ал. 1 от КЗ на собственика на автомобила се налага съответна санкция. ВРС е обсъдил възраженията на настоящия касатор и е изложил подробни съображения за тяхната неоснователност.

С тези мотиви и като съобразил обстоятелството, че автомобилът е собственост на касатора, ВРС потвърдил изцяло ел. фиш, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение.

 

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

 

Касационната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационният състав приема, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяната, обезсилването или обявяването на нищожността му.

От страна на въззивния съд е извършена цялостна проверка на обжалвания ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 НПК, приложим по препращане от чл. 84 ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Събраните в рамките на въззивното производство доказателства в достатъчна степен изясняват фактическата обстановка.

Основателно са отхвърлени оплакванията за липса на доказателства за извършването на нарушението, предвид приложената по делото снимка от АТСС, закрепила управлението на автомобила по улиците на града. Съдът правилно се е позовал и на представената справка от Гаранционен фонд, като в тази връзка следва да се има предвид също, че информацията в съответната електронна система е общодостъпна и поради това възраженията относно въпросната справка основателно са отхвърлени като несъстоятелни.

Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи. В съответствие със закона са изводите на съда за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, за законосъобразност на определеното наказание „имуществена санкция“ като вид и размер, както и за неоснователност на наведените във въззивната жалба възражения. Изложените от въззивния съд мотиви относно основанията за потвърждаване на ЕФ изцяло се споделят и от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното повтаряне, съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 1, изр. 2 АПК.

По отношение доводите, изложени в касационната жалба, съдът намира следното: Основната част от възраженията на касатора са наведени и пред въззивния съд и са правилно и обосновано отхвърлени, като изложените в проверяваното решение изводи в тази насока изцяло се възприемат от настоящия касационен състав.

За изчерпателност следва да се посочи, че настоящият състав не намира основания да се съгласи с доводите, че нарушението е следвало да се установи със съставяне на АУАН, след което да се издаде наказателно постановление, т.е. - да бъдат приложени общите правила на административнонаказателното производство. От данните по делото е видно, че нарушението е установено и заснето с АТСС, което е отчело движението на автомобила. Поради това липсват пречки за приложението на разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ. Правилното тълкуване на нормата на чл. 647, ал. 3 от КЗ и на волята на законодателя е да се ангажира административнонаказателната отговорност с ЕФ при липса на сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за дадено МПС, в случаите, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на МПС. В практиката си ВАдмС трайно приема, че е достатъчно с АТСС да е установено и заснето управлението на съответното МПС, като не е необходимо АТСС да установява и заснема и липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Този извод се обосновава и от обстоятелството, че липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ за дадено МПС към определена дата се установява чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“, т.е. установяването на този факт не е поставен на преценката на контролните органи, а се извлича от данни от официална информационна система, общодостъпна за всички.

Неоснователно е оплакването, че оспорения ЕФ не отговаря на нормативните изисквания за форма и че в него липсва пълно описание на нарушението. Видно от съдържанието на ЕФ, нарушението е описано с дата, час и място на констатирането му, като е отразена и посоката на движение на МПС, индивидуализирано по вид, марка, модел и регистрационен номер. В процесния електронен фиш са посочени нарушените норми и за касатора е ясно какво нарушение е обвинен, че е извършил, поради което и не му е накърнено правото на защита. Изрично е визирано, че е нарушен чл. 483, ал. 1 от КЗ, който вменява вече посоченото по-горе задължение за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Така посочената правна квалификация съответства и на словесното описание на нарушението, поради което настоящият съдебен състав приема, че не е налице соченото несъответствие между изложените в ЕФ фактически твърдения и правната квалификация на нарушението.

Настоящият състав не споделя и доводите, че посоченото в ЕФ автоматизирано техническо средство не представлява „Система за автоматично разпознаване на регистрационни номера, а е мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, което водело до противоречие с твърденията на наказващия орган, че с АТСС е установена липса на активна застраховка „ГО“. Използваното автоматизирано техническо средство представлява преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство представлява одобрен тип средство за измерване. Доколкото в случая не се касае за нарушение, свързано с работа на АТСС в режим на измерване, не е необходимо представянето на доказателства за извършено тариране на уреда. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез посоченото автоматизирано техническо средство, от който е видно, че е било установено движението именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалвания електронен фиш. Снимката, на която е виден автомобила, съдържа отбелязванията за място, скорост на движение и др., като позволява да се установи без съмнение точният регистрационен номер на превозното средство. Доколкото посочената снимка е изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същата се явява веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Следователно процесният автомобил действително е бил в движение на посочените в ЕФ дата и място, а обстоятелството, че липсата на застраховка е установена чрез справка по електронен път в „Гаранционния фонд“ не води до противоречия и не обуславя отпадането на административнонаказателната отговорност на касатора.

По тези съображения, касационният състав намира, че не се констатират посочените от касатора основания за отмяна, а съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението. При това положение, поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ответника по касация следва за се присъди юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 АПК, приложим по аргумент от чл. 63 „д“, ал. 1 ЗАНН, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно цитираната норма заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН актуалната редакция на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 130 до 190 лева. Производството по настоящото дело е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не се е явил, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в Наредбата минимум от 130,00 лева.

Водим от горното, касационният състав

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1122 от 24.09.2025 г., постановено по АНД № 1630 по описа на Варненски районен съд за 2025 г.

 

ОСЪЖДА „М КАР АУТО“ ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ********, да заплати на ОД МВР Варна на сумата от 130.00 (сто и тридесет) лева, представляващи извършени в производството разноски.

 

Решението не подлежи на обжалване.