РЕШЕНИЕ
№ 325
гр. Пловдив, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Анна Ив. Иванова
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20235300503402 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е ВЖ от Фератум България ЕООД, еик ********* със седалище и
АУ:гр.С.,ж.к.М*** чрез юрк.Г.Г. против решение №4048 от 11.10.2023 г. по гр.д.N5788/2023
г. на ПРС, 16гр.с., в частта, с което е осъден ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД да заплати на Ц.
Т. Т. с ЕГН:********** сумата от 3935,44 лв. – неоснователно платена сума над чистата
стойност на получения кредит по сключения между страните недействителен договор за
потребителски кредит №638759/29.06.2018 г. ведно със законната лихва върху сумата от
подаване на исковата молба – 26.04.2023 г. до окончетелното плащане, осъден е да заплати
разноските на ищеца в размер на 257,04 лв., както и адвокатски хонорар по чл. 38 ЗА в
размер на 829,17 лв. в полза на адв.К. П. Р.. Във въззивната жалба са изложени съображения
за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна и
постановяване на друго, с което да се отхвърли предявеният иск. Конкретно са изложени
следните оплаквания, че неправилно съдът е приел, че договорът е нищожен на основание
чл. 10, ал. 1 ЗПК. Неправилно съдът е приел и не е мотивирал решението си защо таксата за
гарант следва да бъде включена в ГПР.Съгласно §1 от ЗПК „Общ разход по кредита за
потребителя“ са всички разходипо кредита, включително лихви,комисиони, каски,
възнараждение закредтни посредтви и всчички други видове разходи, пряко свързани с
договора за кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
1
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита или когато предоставянето на кредита е в
резултят на прилагане на търговски клузи и условия. В тази връзка въззивникът излага
довода, че сключването на договор за гаранция с „Фератум Банк“ЕАД е допълнителна
услуга, която не е задължително условие за получаване на кредит от „Фератум
България“ЕООД, поради което не подлежи на включване в ГПР. , което било видно от
приложение №2 към отговора на ИМ, както и че „Фератум Банк“ЕАД е самостоятелно ЮЛ,
а дължимата по договора гаранция такса е възнаграждение за поръчителя, а не на
кредитодателя. Счита, че ГПР е правилно определен. Поради това счита, че не е доказано по
делото, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК,
във вр. чл. 26 ЗЗД. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на
решението, иска се неговата отмяна и отхвърляне на иска. Претендира за разноски, в т.ч. и
юрисконсулско възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от Ц. Т. Т. чрез пълномощника си адв.К. Р., с
който се счита решението за правилно и законосъобразно Счита, че е доказано по делото, че
договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. чл.
26 ЗЗД. Счита, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и целият договор
следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, поради което и съгласно
чл.23 от ЗПК – кредитополучателят дължи само чистата стойност на кредита, но не и лихва
и др.разходи по кредита, вкл. и възнаграждението по договора за гаранция. Излага доводи,
че формално възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на
друго лице , различно от кредитодателя, но е пряко свързано с догвора за кредит, тъй като
сключването му е задължително условие за получаване на сумата по заема и съгласно
чл.19,ал.1 ЗПК и §1,т.1 отДР на ЗПК следва да бъде включено при изчисляване на ГПР;
Счита, че правилно РС е приел, че двата договора /договорът за кредит и договорът за
гаранция/не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за гаранция е
предвидено да се зплаща с погасителния план по договора за кредит,т.е. в чл.5 от договора за
кредит има вписана уговорка за поръчителство, възнаграждението за което се дължи по друг
договор, сключен с 3 лице; след като таксата за обезпечението се дължи във връзка с
кредита, тя следва да бъде включена в ГПР; Според ВЛ действителния ГПР е 339,90%, не е
отразен в договора, тъй като в него не е включена сумата за възнаграждение за гаранта по
чл.5. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски, в т.ч. и
адв.възнаграждение по чл.38 ЗАдв.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Предявен е иск с пр.осн.чл.55 , ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата 3950 лв.- платена без основание по недействителен
договор за кретит №638759/29.06.2018 г. на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
2
ЗПК.
С отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорва иска.
По делото е приет договор №638759/29.06.2018 г. за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние, по силата на който на въззивника е предоставен заем в размер
на 3950 лв. , с възнаградителна лихва при фиксиран лихвен процент – 23,50% и ГПР от
49,11%, Договор за гаранция /поръчителсво/, сключен между Фератум Банк ЕАД и Ц. Т.,
общи условия на „Фератум България„ЕООД ; извлечение от уебсайта на дружеството;
извадка от системата на същото дружество за изпратено съобщение, съдържащо
параметрите на искания кредит, заявка от Ц. Т. за отпускане на кредит. По делото е прието и
заключение на ССЕ, изпълнено от ВЛ Й.П. според което в ГПР от 49,11% се включвала само
възнаградителната лихва като при включване на таксата гарант от 3041 лв., ГПР възлиза на
339,90%, както и че сумата от 3041 лв. по приложения договор за гаранция е преведена от
„Фератум България„ЕООД на Фератум банк.Общо платените суми от Т. са в размер на 7900
лв., от които: 3950 лв.-главница, 908,50 лв. договор на лихва и 3041,50 лв- такса гарант.
Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Застрахователните
премии, за които става дума в цитираната легална дефиниция, са такива по застраховки,
гарантиращи вземанията на кредитора. Аналогична функция изпълнява поръчителството.
Дефиницията по §1, т.1 не съдържа изчерпателно изброяване на конкретните разходи, които
се включват в общия разход по кредита. Те са формулирани най- общо като „всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Възнаграждението по договора за
поръчителство, макар и формално да не се дължи на кредитодателя, значително оскъпява
кредита и следва да се включи в общите разходи по същия. Всъщност, видно от
заключението по ССЕ при това положение ГПР нараства до размер от 339,90%. Тъй като
възнаграждението за поръчителя въобще не е упоменато в сключения между страните
договор за кредит, се опорочава коректността на цялото съдържание на договора относно
приложимия лихвен процент, ГПР и общите разходи по кредита, което е основание да се
приеме, че договорът е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Липсват доказателства
по делото за отношенията между кредитодателя и поръчителя, тъй като за да е налице
поръчителство следва преди всичко да е налице договор между кредитора и поръчителя.
При заемна сума от 3950 лв. и ГПР от 339,90%, надвишва максимално допустимият
по чл.19,ал.4 ЗПК ГПР, който е 5 пъти размера на законна лихва по просрочени задържения
в левове и валута, определена с ПМС, т.е. не може да надвишава 50%., поради това, че
3
възнаграждението по договора за гаранция от 3041 лв. е следвало да бъде включена в ГПР,
тъй като представлява скрито оскъпяване на кредита. От това следва, че ГПР е некоректно
посочен в ДПК в размер на 49,11%, както и общата сума, дължима от потребителя -
нарушение на чл.11,ал.1т.10 ЗПК, Съгл.чл.19,ал.5 ЗПК, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4 се считат за нищожни, а съгл.чл.22 ЗПК – когато не са спазени
изискванията на чл.11, ал.1,т.10 - ДПК е недействителен.
Горното налага извода, че процесният договор е недействителен съгласно чл.26 от
ЗЗД –поради нарушение на закона – чл.19,ал.4 във вр. с ал.5 от ЗПК и чл.11, ал.1,т.10 от ЗПК
във вр. с чл.22 от ЗПК, при което съгласно чл.23 ЗПК - потребителят връща само чистата
стойност на кредита – 3950 лв., но не дължи лихви и други разходи.
При така установеното от фактическа страна ПОС намира, че сключениият договор за
потребителски кредит е недействителен, поради което надплатената сума от 3950 лв. е
недължимо платена - предявения иск по чл.55,ал.1 ЗЗД се явява основателелен.
До същият извод е достигнал РС в своето решение, поради което същото е правилно
и законосъобазно и следва да се потвърди. Следва да се присъди на пълномощника на
въззиваемия адвокатско възнагрждение по чл.38 ЗАдв. в размер на 834 лв. с ДДС,
определена съгл.чл.7,ал.2,т.2 от НМРАВ.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №4048 от 11.10.2023 г. по гр.д.N5788/2023 г. на ПРС,
16гр.с.
ОСЪЖДА Фератум България ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв.К. П. Р.
сумата от 834 лв.- адвокатско възнаграждение по чл.38ЗАдв.за процесуално
представителство пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4