Р Е Ш Е Н И Е
№ /19.08.2020г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
първи юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Г.а
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка
Дрингова
при секретар Доника
Христова,
като разгледа
докладваното от съдията Дрингова
въззивно гражданско дело
№ 1134 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
7905/29.01.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258,
Варна Таурс – Г, чрез пълномощника адв. Л.М., срещу решение № 169 от
10.0.2020г., постановено по гр.дело № 6748/2019г. на Варненския районен съд, ХIV-ти състав, с
което е прието за установено, че Т.К.К.,
ЕГН ********** *** не дължи на въззивното дружество сумата 2514,64 лв.,
претендирана по фактура от 22.04.2019г. за доставена и потребена ел.енергия за
периода от 17.05.2017г. до 21.03.2018г., за обект на потребление в ***, с кл.№
********** и аб.№ **********, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК.
В жалбата е
изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
решение, като постановено в разрез със събрания доказателствен материал. Сочи
се, че е налице правно основание за възникване на вземането му, което
представлява цената на потребеното в обекта на въззиваемия количество ел.
енергия, дължимо на осн. чл.50 от ПИКЕЕ. При извършена проверка е установено,
че в скрития регистър 1.8.3. има натрупано количество електроенергия, което не
се визуализира при редовен отчет и съответно не е заплатено от потребителя.
Отправеното искане е да се отмени изцяло обжалваното решение и да се постанови
друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и за присъждане на
направените съдебно – деловодни разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който
е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното
решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на
решението и за присъждане на направените пред въззивната инстанция съдебно
–деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е
образувано по предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК от Т.К.К. срещу „Енерго- Про Продажби” АД
за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на
ответника сумата от 2514,64 лв., претендирана по фактура от 22.04.2019г. за
доставена и потребена ел.енергия за периода от 17.05.2017г. до 21.03.2018г., за обект на потребление в ***, с кл.№
********** и аб.№ **********.
В исковата молба се излага,
че ищeцът е потребител на ел. енергия за
обект, находящ се в ***. Ищецът оспорва едностранното коригиране на сметката за
ел. енергия, дължимостта на претендираната от ответното дружество сума, както и
законосъобразността на начина и методиката на корекцията.
Ответникът е
депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който релевира подробни
доводи за допустимост и неоснователност на предявения иск. Не оспорва
обстоятелството, че ищецът е абонат на ответното дружество. Не оспорва обстоятелството, че страните са
обвързани от договор за продажба на ел. енергия, а също и че на 23.03.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ на
потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната
процедура, извършена съобразно правилата на ПИКЕЕ. Отправя се искане до
съда за отхвърляне на предявения иск. Претендира се присъждане на разноски.
С обжалваното решение е уважен предявения отрицателен
установителен иск.
Варненският
окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
От протокол за техническа проверка № 1400718 от
21.03.2018г. се
установява, че при проверката на СТИ е констатирано, че същият отчита с грешка
„минус 0.06 %“. СТИ е демонтирано за експертиза в БИМ, подменено е с ново
изправно, след което таблото е пломбирано с ведомствена пломба. Демонтираният
електромер е запечатан в безшевна торба с пломба и е предаден за експертиза в
БИМ. Протоколът е подписан от съпругата на ищеца, един свидетел и двама служители на „Енерго-Про Мрежи” АД, които са
извършили проверката.
От КП №
575/12.04.2019г. на БИМ, Регионален отдел гр. Русе се установява, че при
софтуерно четене на паметта на демонтирания електромер е установена външна
намеса в тарифната схема, наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3 –
13905.123 квтч, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства
на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерването на електрическа енергия. Не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера.
Въз основа на
констатациите от проверката и извършената техническа проверка от ответното
дружество е изготвено становище за начисляване на електрическа енергия от
19.04.2019г., с което е одобрено да се начисли допълнително общо количество ел.
енергия в размер на 13905 кВТч. за аб. № **********, кл. № **********, за
периода от 17.05.2017г. до 21.03.2018г., като корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено точното
количество неотчетена ел. енергия.
Издадена е
фактура от 22.04.2019г. за сумата 2514.64 лева за енергия за периода от
17.05.2017г. до 21.03.2018г.
От протокол
за монтаж на СТИ от 16.05.2017 г. се
установява, че демонтираният електромер, който е бил предаден за експертиза в
БИМ е бил монтиран на адреса на
потребление в град Варна през 2017 г. с
показания 002826 нощна тарифа и 012222 дневна тарифа, с поставена ведомствена
пломба.
От
заключението на проведената СТЕ, което съдът цени като пълно, ясно, обосновано
и компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че процесният
електромер е от одобрен тип, произведен с фабрични настройки да показва по
двата визуализиращи се на екрана регистри 1.8.1 и 1.8.2. Към датата на проверката е изтекъл 6-годишния
срок за метрологична годност на електромера от годината на производството му,
която е 2008 и към датата на проверката 21.03.2018г. същият не е бил годно
техническо средство за измерване. Тарифа 1.8.3 не се изписва на екрана при
редовен отчет. Наличието на показания в регистър 1.8.3 показва неправомерно
софтуерно въздействие върху електромера, чрез претарифиране по отделните тарифи
/регистри/. Извършено е неправомерно претарифиране по отделните регистри на СТИ
като е извършено софтуерно въздействие на електромера чрез инфрачервения порт
на електромера с цел неотчитане в пълен обем по двата видими такива регистри –
1.8.1 за нощна тарифа и 1.8.2 за дневна тарифа. Същото цели да се пренасочат
показания в следствие на консумация на ел.енергия от видимите на дисплея
тарифни зони към скрития регистър 1.8.3. Електромерът е отчел цялото количество
ел.енергия в обекта. Констатираното неправомерно вмешателство е извършено чрез
вмешателство в тарифната схема на електромера и е възможно да се извърши само
вследствие на човешка намеса. Количеството ел.енергия натрупано в скрития
регистър 1.8.3 е отчетено от СТИ. Извършените математически изчисления по
фактура № ********** са коректни и са извършени след прочитане на скрития
регистър 1.8.3 на електромера. Вещото лице дава категорично становище, че не е възможно да се установи в кой
часови диапазон е започнало натрупването на показания в скрития регистър, както
и в кой момент е започнало това натрупване.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа
реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на
предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
За уважаването на предявения отрицателен установителен
иск е необходимо ответникът да докаже факта, от който произтича вземането му, а
ищецът - възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на
спорното право, т.е фактите, които изключват, унищожават или погасяват спорното
право.
Безспорно между страните е, че ищецът е потребител на
ел. енергия по смисъла на ОУ и че страните са обвързани от валидно облигационно
правоотношение, основано на договор за продажба на ел. енергия. От събраните
доказателства по делото се установява, че СТИ отговаря на изискванията за
точност при измерване на ел. енергия, а фактурираните количества ел. енергия са
остойностени правилно.
В чл. 50 от ПИКЕЕ /в
редакцията му към датата на процесната проверка/ е предвидена възможност за
корекция при несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, т.е. при разлика в
данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика.
В случая се установи, че начислената сума представлява
стойност на доставена и потребена на обекта ел. енергия, която не е била
фактурирана, тъй като при редовния месечен отчет се снемат показанията само на
откритите регистри на СТИ. Горното е установено при извършването на проверката
и на метрологична експертиза, чрез използване на специален софтуер, показващ
стойностите на скритите регистри, при която е констатирана неотчетена ел.
енергия по скрития регистър 1.8.3. Неизяснено е каква електроенергия се отчита
по този скрит регистър, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се
отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. Липсват данни за
показанията на сумарния регистър 1.8.0 към датата на монтажа на СТИ, както и
към датата на проверката, от които да се направи извод за отчетена в повече от
енергията по двете визуализирани тарифи.
На следващо
място следва да се съобрази, че разпоредбите на чл. 1-47 и чл.52–56 от ПИКЕЕ,
регламентиращи процедурата по установяване на неточното
измерване, както и последиците при констатирано такова, са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. №
2385/2016г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.). С решение № 13691 от 08.11.2018г.
на ВАС по адм. д. № 4785/2018г. /обн. ДВ, бр.97/23.11.2018г./ са отменени и
останалите разпоредби на ПИКЕЕ /чл.48-чл.51/, регламентиращи корекционните
процедури. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 от АПК, подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното
решение. В конкретния случай, проверката е извършена на 21.03.2018г.
Следователно, липсва нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване
на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и
тяхното документиране.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът не е
установил основанието на претенцията си, а именно, че ищецът да му дължи сумата
от 2514,64 лева, претендирана като стойността
на начислена без правно основание електроенергия за
периода от 17.05.2017г.
до 21.03.2018г., което обуславя
извод за основателност на предявената претенция.
Предвид
съвпадението на правните изводи на двете инстанции решението на ВРС следва да
бъде потвърдено.
Съобразно отправеното искане и
на основание чл.78, ал. 3 от ГПК вр. чл.38 от ЗА въззивникът следва да заплати
на процесуалния представител на въззиваемия – адв. Л.П., сторените разноски
пред настоящата инстанция, които представляват 406 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
въззиваемия, определено по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. /в редакцията й към постановяване на
съдебното решение/.
Воден от
горното съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 169 от 10.0.2020г., постановено по гр.дело № 6748/2019г. на
Варненския районен съд, ХIV-ти състав, с което е прието за установено, че Т.К.К., ЕГН ********** *** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
– Г сумата 2514,64 лв., претендирана по фактура
от 22.04.2019г. за доставена и потребена ел.енергия за периода от 17.05.2017г.
до 21.03.2018г., за обект на потребление в ***, с кл.№ ********** и аб.№
**********, на осн.чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс
– Г да заплати на адв. Л.П. *** сумата от 406 лв. /четиристотин и шест лева/, представляваща разноски пред въззивната инстанция, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: