Р Е Ш
Е Н И Е
№ 155
гр. Брезник, 29.11.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
БРЕЗНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия, в открито заседание на 23.10.2019г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Веселин
Хайдушки
при секретаря Марияна Гигова като разгледа гр.дело № 134
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са искове по
чл. 415, ал.1 ГПК от “Топлофикация - Перник” АД срещу К.П.Д. за установяване,
че дължи:
1/ на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 1 864.08лв.- главница, цената на доставена, разпределена и
потребена топлинна енергия за периода за периода 01.05.20**г. до 30.04.2018г. в жилище, находящо се в гр. Перник, кв. „Д
м“, бл. **, вх. *, ап. **, ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на
вземането; 2/ на осн. чл. 86 ЗЗД сумата 141.85лв. – лихви за забава върху главницата,
считано от 09.07.20**г. до 04.12.2018г.
Ответникът в
указания срок е подал отговор по исковата молба,
като оспорва иска по основание и размер, като заявява, че между ответника и
ищцовото дружество няма облигационна връзка и ответника няма качество на
потребител на топлинна енергия за исковия период, тъй като не е собственик или
ползвател на посоченото жилище. Оспорва всички представени писмени документи,
заявява, че не може да представи документ за собственост, тъй като не е бил
собственик на апартамента за исковия период.
Брезнишкият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на
страните, приема от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Установява се от
заключението на съдебно-техническата експертиза (СТЕ) и съдебно-икономическата
експертиза (СИЕ), че е била употребявана топлинна енергия за процесния период в
жилище, находящо се в гр. Перник, кв. „Д м“, бл. **, вх. *, ап. **, аб. № **********.
Обстоятелството, че ответникът е потребител (клиент след изменението на ЗЕ, в
сила от **.07.2012 г.) на топлинна енергия за процесния период по смисъла на
чл. 153, ал. 1 ЗЕ се установява от представения нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от 08.01.2003г.(л. 25 от делото), както и от
удостоверение за наследници с изх. № ********от 01.10.2019г. на Община Перник и
удостоверение за гражданки брак, акт № ***от 25.03.1973г. на Градски народен
съвет Перник, приложени по делото, от съвкупната преценка на които съдът прави
извод, че процесното жилище е закупено през време на брака й с Д. П.Д., т.е. е
било съпружеска имуществена общност – чл. 19 СК-1985г. (отменен 01.10.2009 г.),
като след неговата смърт, съпружеската имуществена общност е прекратена на осн.
чл. 26 СК-1985г. и разпределена между ответника – 4/6 ид.ч. (1/2 на осн. чл. 27 СК-1985г. + 1/6 ид.ч. на осн. чл. 9, ал. 1 ЗН), а останалата 2/6 ид.ч. са на техните
деца – син и дъщеря, по 1/6 ид.ч., на
осн. чл. 5, ал. 1 ЗН. Следователно доказва се, че в процесния период между
“Топлофикация - Перник” АД – като снабдител на топлинна енергия и ответника, в
качеството на потребител (клиент след изменението на ЗЕ, в сила от **.07.2012
г.), са съществували облигационни отношения, касаещи продажбата на топлинна
енергия при публично известни общи условия на ищцовото дружество, одобрени с
Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР, като ОУ са публикувани в местния
ежедневник в-к “Съперник”, бр. 82/29.04.2008г. (л.
5-6 от делото). Същевременно и съобразно чл. 187 ГПК не е било необходимо
ищецът да представя печатни материали от публикуваните ОУ в централен
ежедневник, а единствено да посочи къде са публикувани, тъй като съдът може да
си ги достави без особена трудност. Още повече, че начинът на разгласяването им
не се отразява на тяхната валидност, като следва да се има предвид и
разпоредбата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, която предоставя възможност за
потребителите, които не са съгласни с предвидените в Общите условия клаузи, в
срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Ответникът не
твърди да е упражнил правото си да възрази по горепосочения начин срещу Общите
условия, предвид което следва извод, че ги приема. Общите условия на “Топлофикация - Перник” АД, са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Общите условия на “Топлофикация
- Перник” АД, са общоизвестни и съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват всички
абонати на енергийния
снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите.
Въз основа
заключението на СТЕ съдът приема за установено, че за процесния период в имота
на ответника е въведена системата за дялово разпределение в СЕС по кубатура. Осъщественото
от “Топлофикация - Перник” АД, дялово разпределение на потребената от ответника
топлинна енергия за процесния период е извършено правилно и ищцовото дружество
правилно е начислило дължимите въз основа на тях суми. Топломерът в АС е минал
последващи проверки-метрологичен контрол, удостоверено със свидетелства за
проверка със срок на валидност 2 години. Няма разминаване в отопляемия обем на
сградата и имота на ответника въз основа на които е изчислявана припадащата се
на ответника част от ТЕ за сградна инсталация. За целия процесен период е било
извършено реално отчитане на ползваната от ответника топлоенергия, след което е
извършвано изравняване на начислените прогнозни суми с реалния разход за всеки
отчетен период. Изготвени са индивидуални изравнителни сметки за всеки
отоплителен период. При определяне на дължимите суми ищецът се е съобразил с
действащите през процесния период цени, като от дължимите суми за абонатната
станция са приспаднати технологичните разходи в същата.
Съгласно ЗЕ от
09.12.2003 г., чл. 153, ал. 6, потребители в сградата етажна собственост с
прекратено топлоподаване към отоплителните тела в имотите си /с техническа
възможност за това/ остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата /както
и от такива отоплителни тела в имот, за които няма техническа възможност за
отделяне/. В чл. 140, ал. 3 ЗЕ е посочено, че сградните инсталации за отопление
и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост и съответно отдадената от
тях топлоенергия се разпределя между отделните потребители от етажната
собственост като топлоенергия, отдадена от сградната инсталация. По време на
процесния период топлоенергията, отдадена от сградната инсталация за сградата
етажна собственост, следва да бъде определяна по изчислителен път, съгласно
Наредба № 16-334 и т. 6.1.1 от Приложението към чл. 61, ал. 1 от наредбата, и е
разпределяна в съответствие с т. 6.1.3. – пропорционално на отопляемия обем на
всеки един имот от сградата етажна собственост. Видно от изравнителните сметки,
за имота е разпределяна топлоенергия, отдадена от сградната инсталация,
пропорционално на отопляемия обем, като определената от ищцовото дружество топлинна
енергия за единица отопляем обем за сградата етажна собственост за отчетните
отоплителни периоди е в съответствие с нормативната база. Определената от ищцовото дружество топлинна енергия за една
дялова единица за сградата етажна собственост за отделните отоплителни периоди,
е в съответствие с нормативната база. От заключението на СТЕ се установява, че
общата сума, която се дължи от ответника, включваща суми за отопление, вноска
за дялово разпределение, след приспадане на изравнителни сметки и корекции, е в
размер на 1 864.08 лв. и е в съответствие с действащите за процесния период
цени на топлоенергията.
СИЕ дава
заключение, че общият размер на доставената и потребена топлоенергия за
процесния период възлиза на 1 864.08 лв. - главница, формиран от сбора на
сумите дължими за потребената ТЕ за отопление, БГВ, за ДР и разликата на сумите
за изравнителните сметки, като за процесния период няма данни за внасяне на
тази сума от ответника за погасяване на задължението за процесния период. Размерът
на законната лихва върху тази сума от датата на падежа на всяко от задълженията
е 141.85 лв. Тези суми за периода01.05.20**г. до 30.04.2018г. са 1 864.08
лв. – главница и 141.85лв. – лихви. СИЕ е изготвена въз основа на вписванията,
извършени в счетоводните книги на ищцовото дружество. По делото са събрани
доказателства - заключение на вещи лица, въз основа на които може да бъде
извършена преценката, че извършените от ищеца вписвания в счетоводните книги са
достоверни, в т.ч., че стойността на доставената в имота топлинна енергия е в
размерите, посочени в данъчните фактури. Изпълнението на това задължение на
дружеството-ищец, съчетано с приложението на чл. 182 ГПК и чл. ** ТЗ –
търговските книги на ищеца да служат като доказателство за фактурираното и
осчетоводеното от него количество и стойност топлоенергия, налага извода, че ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка на топлинна енергия в процесния имот на
ответника за процесния период.
Следователно ответникът дължи
потребената ТЕ за процесния период, но само съразмерно на собствената си част,
която при липса на други доказателства, а и твърдения е 4/6 ид.ч. – съгласно
изложеното по-горе. Същевременно нормата на чл. 121 ЗЗД постановява, че освен в
определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници
възниква само когато е уговорена. В настоящия случай ищецът не излага твърдения
за солидарност между ответника и трето/и лице/а - съсобственик/ци на другата идеална
част от топлоснабдения имот по силата на закона или договора. В доказателствена
тежест на ищеца е да установи, че ответникът дължи цялата процесна сума, а не
само част от нея, което не е направено. След като ответникът е собственик на 4/6
ид.част от топлоснабдявания имот, то не следва да заплаща изцяло сумата за
потребена ТЕ. Следователно за процесния период в полза на ищеца срещу ответника
е възникнало вземане в размер на 1242.72 лева, представляваща 4/6 от стойността
на потребената и незаплатена топлинна енергия от 1 864.08 лв., а за
разликата искът е неоснователен.
По иска по чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД:
Когато вземането е
срочно, то е изискуемо на срока, и длъжникът изпада в забава ако не плати на падежа, без да е нужна покана за изпълнение -
чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В ОУ е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат
месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 -дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при
неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на
законната лихва. През 30
-дневния период от време
вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо. В ОУ изрично се
посочва, че неполучаването
на съобщение за стойността на ТЕ, не освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая, ответникът има задължение да плати
стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е изпълнено в 30 -дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което ответникът е в
забава, за което по гореизложените съображения не е нужна покана, поради което
възраженията на ответника в обратен смисъл са неоснователни. Лихвата за забава върху
главницата за процесния период, изчислена от СИЕ е в размер на 141.85 лв. По
изложените мотиви за главницата, ответникът е задължен само за 4/6 от търсената
мораторна лихва, т.е. за сумата от 94.57 лева, а за разликата искът е
неоснователен.
По
разноските:
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014 г. на
ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът
по иска разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът
доказва разноски в исковото производство общо от 540.12 лв., от които 40.12 лв. – ДТ, 150лв. – ю.к.
възнаграждение и 350 лв. – възнаграждение на вещи лица (съгласно представените
доказателства и списък по чл. 80 ГПК – по делото, с посочен размер на ю.к.
възнаграждение), които му се дължат в
съотношение (уважената част и целия претендиран размер), т.е. дължимите на
ищеца разноски възлизат на сумата 360.08 лв.
Ответникът
му се дължат, съгласно отхвърлената част на иска сумата от 133.33лв.,
Подлежат на намаляване и направените
от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 90.12 лв. (40.12 лв. –
ДТ и 50,00 лв. – ю.к. възнаграждение), които му се дължат в съотношение (уважената част и целия
претендиран размер), т.е. дължимите на ищеца разноски възлизат на сумата 60,08
лв.
Предвид изложеното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 ГПК
по отношение на К.П.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, че дължи на “Топлофикация
- Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република: 1/ на осн. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 1 242.72лв. –
представляваща 4/6 от цената на доставена топлинна енергия за периода 01.05.20**г.
до 30.04.2018г. в жилище, находящо се в гр. Перник, кв. „Д м“, бл. **, вх. *,
ап. **, аб. № **********; 2/ на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД сумата от 94.57лева –
представляваща 4/6 от лихва за забава за периода от 09.07.20**г. до
04.12.2018г., заедно със законната лихва върху главницата от 19.12.2018 г. до
окончателното изплащане, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ **/2019
г. по описа на БрРС, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
за сумата над 1 242.72лв. до 1 864.08 лв. за периода 01.05.20**г.
до 30.04.2018г., и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата над 94.57лева
до 141.85 лв. – лихва за забава върху главница за периода от 09.07.20**г. до
04.12.2018г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на Топлофикация - Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник,
кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 360.08лв. - разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА К.П.Д., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на “Топлофикация - Перник” АД,
ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република, сумата 60.08лева - разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА Топлофикация -
Перник” АД, ЕИК *********, гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ Република да заплати на К.П.Д.,
ЕГН: **********, адрес: ***, сумата 133.33лв.,
представляваща разноски по делото, съразмерно отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжния съд в 2-седмичен срок от връчването на страните.
След влизане в сила на решението, ч. гр.
дело № 32/2019 г. по описа на БрРС да се върне на съответния състав, като се
приложи заверен препис от влязлото в сила решение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: