№ 8544
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110133226 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на на „Ти би ай банк“ АД срещу
Д. И. К., с която са предявени претенции за признаване за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца 436,45 лева – главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 21.01.2022 г. до окончателното плащане; 48,84 лева –
договорна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 05.01.2022 г., и 58,28 лева –
законна лихва за забава за периода от 05.072022 г. до 06.01.2022 г. –
задължения по договор за кредит № **********/26.12.2020 г., сключен между
страните, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
3514/01.02.2022 г. по частно гр. дело № 2887/2022 г. на Софийския районен
съд, 28. състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
кредита № **********/31.07.2021 г., по силата на който на ищцата са
предоставени 699 лева за покупка на пералня. Твърди се, че задължението по
договора е било в общ размер 837,12 лева, като е следвало да се изплати на 12
месечни вноски по 69,76 лева, при годишен лихвен процент 34,67 %. Излагат
се твърдения, че ответницата не заплатила неуточнени месечните вноски,
поради което ищецът след настъпване на последния падеж поискал от съда да
му издаде изпълнителен лист. Издадена била заповед за незабавно
изпълнение, срещу която ответницата възразила, поради което е заведен
искът. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Д. И. К.,
с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
ответницата била изпаднала в дългова спирала, но изплащала със забава
1
вноските по кредита, като обаче не пазела документи, и поради това смята, че
са начислени задължения в повече от това, което е трябвало да плати.
Твърди, че ищецът отказвал да предостави актуализирани погасителни
планове и да приеме исканията за разсрочване на дълга. Излага неотносими
към предмета на делото доводи за заплащане в хода на изпълнителния
процес, започнал след издаването на заповед за незабавно изпълнение.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 7 – 14 от делото Договор за потребителски
кредит № **********/26.12.2020 г., сключен между страните, ищецът е
отпуснал на ответницата 699 лева кредит за закупуване на пералня с годишна
лихва 34,67 %, годишен процент на разходите (ГПР) – посочен като 38,52 %,
който следвало да бъде върнат на 12 месечни вноски по 69,76 лева, или
общият разход бил 837,12 лева, а последната падежна дата – 05.01.2022 г. По
кредита няма сключена застраховка и не са предвидени други такси, поради
което настоящият съдебен състав не намира относими към предмета на
делото неравноправни клаузи в договора.
Съгласно представена на гърба на лист 14 от делото ответницата е
заявила, че е получила пералнята, за която е ползван кредитът.
Съгласно заключението на счетоводната експертиза по делото, прието в
откритото заседание на 07.02.2024 г. (на лист 90 от делото), а в писмен вид –
на лист 83 – 88 от делото, което съдът кредитира като логично,
последователно и посочващо методите си на изчисление, ответницата е
платила преди образуване на делото за издаване на заповед за незабавно
изпълнение на 21.02.2022 г. (няма плащания след тази дата до датата на
издаване на заповедта на 01.02.2022 г.) общо 367,44 лева – 70,44 лева на
15.03.2021 г.; 77 лева – на 28.04.2021 г.; 70 лева – на 02.06.2021 г.; 50 лева – на
03.08.2021 г.; 50 лева – на 27.09.2021 г., и 50 лева – на 25.10.2021 г. С тази
сума са погасени задължения по договора, както и 15,61 лева натрупана
законна лихва за забава. Към 21.01.2022 г. размерът на задълженията е бил –
436,45 лева главница; 48,84 лева – договорна лихва за периода от 05.07.2021
г. до 05.01.2022 г., и 58,28 лева – натрупана законна лихва за забава от
05.07.2021 г. до 06.01.2022 г. От справката се установява, че от направените
вноски първо е погасявана възнаградителна лихва и главница, а после – лихва
за забава, като поради това не е спазен редът на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, но това е
изцяло в полза на ответницата, тъй като първо е намалявано нейното
лихвоносно задължение, а не лихвата за забава.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване на
вземанията по договор за кредит, обявен за предсрочно изискуем, вкл. лихва,
с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1
ЗПКр и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ответницата възразява за това, че е плащала по
договора и са ѝ начислявани разходи, непредвидени в договора.
2
Този иск се уважава, ако съдът установи, че ищецът е сключил с
ответницата договор за кредит, по който ответницата е усвоила
предоставеното финансиране (с осъществяване на покупка от трето лице), в
договора е уредена лихва, и ищецът е обявил предсрочна изискуемост с
изявление до ответницата. Искът ще бъде отхвърлен, ако се установи, че
ищцата е заплатила задълженията си.
Установено е сключване на договор, отпускане на пари на ответницата,
както и частични плащания, като са останали да се дължат посочените в
исковата молба суми, поради което исковете следва да се уважат изцяло.
Възраженията на ответницата за невиновно неплащане на кредита не са
основателни, тъй като съгласно чл. 81, ал. 2 ЗЗД липсата на пари никога не е
основание за освобождаване от гражданска отговорност.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Същият е доказал разноски в размер на 25 лева – държавна такса, и 100
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78,
ал. 8 ГПК, а в заповедното производство – 25 лева – държавна такса, и 150
лева – юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, като следва да
му се присъдят 125 лева в исковото производство, и 175 лева в заповедното
(последната сума е вече събрана от ответницата в изпълнителното дело, но
съдът е длъжен да се произнесе по процесуални съображения).
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Ти би ай банк“
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПКр и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Д. И. К., с ЕГН: **********, и адрес: С.,
кв. „К.“, бл. **, вх. *, ап. **, че дължи на „Ти би ай банк“ ЕАД, с ЕИК:
*********, и адрес на управление: София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ №№ 52
– 54, сумите от 436,45 лева (четиристотин тридесет и шест лева и 45
стотинки) – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.01.2022 г. до
окончателното плащане; 48,84 лева (четиридесет и осем лева и 84 стотники) –
договорна лихва за периода от 05.07.2021 г. до 05.01.2022 г., и 58,28 лева
(петдесет и осем лева и 28 стотинки) – законна лихва за забава за периода от
05.072022 г. до 06.01.2022 г. – задължения по договор за кредит №
**********/26.12.2020 г., сключен между страните, за които е издадена
Заповед за незабавно изпълнение № 3514/01.02.2022 г. по частно гражданско
дело № 2887/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. К., с ЕГН: **********,
и адрес: С., кв. „К.“, бл. **, вх. *, ап. **, да плати на „Ти би ай банк“ ЕАД, с
3
ЕИК: *********, и адрес на управление: София, ул. „Димитър Хаджикоцев“
№№ 52 – 54, сумите от 125 лева (сто двадесет и пет лева) – разноски в
исковото производство, и 175 лева (сто седемдесет и пет лева) – разноски в
заповедното производство, като за последните е издадена Заповед за
незабавно изпълнение № 3514/01.02.2022 г. по частно гражданско дело №
2887/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4