Решение по дело №541/2019 на Районен съд - Дупница

 

Р Е Ш Е Н И Е

			16.07.2019
					Дупница

 

Номер                                                  Година                                      Град

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	НО, ІІІ

 

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18 юни		2019

 

на                                                                                                           Година

В публично съдебно заседание в следния състав:

Светла Пейчева

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Ганева

         2.

Секретар:

Прокурор:

	Председателя на състава

 

Сложи за разглеждане докладваното от

	НАХ		541		2019

 

                                      дело №                                     по описа за                                    година  и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Д.Н.Д., с ЕГН **********,*** е предявил жалба против Наказателно постановление (НП)  № 6088/18.04.2019  г., издадено от Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция  „Пътна инфраструктура”- гр. София, с което му е наложена административна санкция – „глоба“ в размер на 1 000.00 (хиляда) лв., на основание чл. 53, ал.1от Закон за пътищата (ЗП) за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна, чрез ю.к. Иванчова изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила.

Дупнишкият районен съд, в настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:

На 27.03.2019 г. в 11:305 ч., на път АМ „Струма“ км. 54+00, дясно, на отбивна площадка, в посока гр. Перник – гр. Благоевград на актосъставителят Д.Г., на длъжност „инспектор“ при АПИ, гр. София и свидетелят при констатиране на нарушението, съставяне и предявяване на АУАН – С.П., установили, че жалбоподателят управлявал МПС с четири оси с две управляеми оси марка „Волво“, модел „Ф 12-4х2“, с рег. № Е 7046 АР и ремарке с две оси, с рег. № Е 1890 ЕА, като при извършената проверка направили измерване, при което е констатирано че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: При измереното натоварване на задвижващата (2-ра) единична ос на ППС е 13,095 т,  при допустимо максимално натоварване от 11,5 т. съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, б. „а“ от Наредбата.

Измерването е  извършено с техническо средство електронна везна DFW-KR с № 118873. ППС превозва трупи.

Приложени са: разписка от  27.03.2019 г. подписана от жалбоподателя, в която последният отбелязал, че е получил препис от АУАН, както и че е управлявал тежко ППС по маршрут Дупница -Мурсалево,  кантарна бележка № 1543/27.03.2019 г., трудов договор, превозен билет, копие от лична карта и талон за регистрация МПС II част, заповед за транспортиране на трупи. В разписката е отбелязано,  становище на актосъставителя, че след съставяне на акта не са спазени условията на чл. 37, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Прието е, че е нарушен чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП във вр. с чл.37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 на МРРБ.

Административнонаказващия орган е възприел същата фактическа обстановка и правна квалификация, като е допълнил, че водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно ППС, като същият е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишава максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност за специално ползване на пътищата, с което се разрешава движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси. АНО е възприел като утежняващо вината обстоятелство, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.  37, ал. 3 от Наредбата след съставяне на АУАН, като е продължил движението на ППС след въведената забрана – нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ от ЗП.

Като доказателство по делото са приложени още: Заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване, подлежащи на метрологичен контрол на ел. везна, като същата е минала на успешна последваща проверка на 30.03.2018 г., валидна до 30.03.2019 г.

В хода на съдебното следствие са разпитани актосъставителя и свидетеля по акта, показанията на които са последователни и взаимодопълващи в подкрепа на установената и описана в АУАН фактическа обстановка.

Приетата фактическа обстановка се установява от показанията на  разпитаните по делото свидетели и от приетите писмени доказателства.

На първо място относно наведените в жалбата и пледоарията доводи за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и до незаконосъобразност на атакуваното НП настоящият състав намира от правна страна следното:

При издаване на АУАН и НП административнонаказващия орган не е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя. Както акта така и наказателното постановление съдържат необходимите реквизити на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя, че липсва в НП пълно и точно описание на твърдяното нарушение на обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Наказващия орган в АУАН и НП е направил пълно и точно описание на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/2001 г. на МРРБ. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗАП въз основа, на която е наложено административното наказание на жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, жалбоподателят „а“ от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните органи безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в хода на административнонаказателното производство гласни доказателства - показанията на свидетелите, както и писмените такива, че жалбоподателят управлява ППС, „извънгабаритно“ по смисъла на Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените стойности при измерване височината и дължината на ППС, които са над допустимите максимални размери съгласно чл. 5, ал. 1 от цитираната наредба на МРРБ.

Във връзка с направеното от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебните прения възражение, че измервателните уреди ползвани от контролните органи при проверката са били от неодобрен тип и негодни такива без да са преминали надлежни технически проверки съгласно Закона за измерванията в хода на съдебното следствие не са представени от наказващия орган писмени документи установяващи, че измервателните средства са калибрирани и проверени, но на съдът е служебно известно, че електронната везна е калибрирана и проверена от „Либра Инженеринг“ ООД“ на 20.07.2015 г., с последваща проверка, извършена на 30.03.2018 г. за срок от една година, като от представеното заявление, приложено на л. 37 от делото не става ясно, тъй като не се чете кое е оправомощеното лице да извършва такава последваща поверка. В тази връзка съдът следва да посочи, че съгласно чл. 38 от Закона за измерванията първоначалните и последващи проверки на средствата за измерване се извършват от Български институт по метрология или от лица, оправомощени от Председателя на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор. За тези лица се води публичен регистър, който е достъпен и на интернет страницата на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, рубрика „Регистри“. Като относно нечетливото заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване (л. 37 от делото) не може да се извърши такава проверка. Предвид посоченото не може да се направи извода, че използваното при измерването на ППС техническо средство, а именно ролетка и ел. везна отговарят на изискванията на Закона за измерванията, поради което и не може да се приеме, че измерените с тях стойности са верни (в тази връзка следва да се подчертае, че е разколебана обвинителната теза на АНО, комуто лежи тежестта на доказване в административнонаказателното производство, тъй като АУАН не се ползва с присъща доказателствена сила).

Предвид констатираното от съда обстоятелство, а именно, че използвания измервателен уред, посредством който е установено нарушението не отговаря на изискванията на ЗИ за първоначална проверка, съдът намира, че вмененото нарушение на жалбоподателя се явява недоказано по категоричен начин, поради което и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Мотивиран от изложеното и основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р   Е    Ш   И   :

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП)  № 6088/18.04.2019  г., издадено от Началник Отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, при Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ към Агенция  „Пътна инфраструктура”- гр. София, с което на Д.Н.Д., с ЕГН **********,***, му е наложена административна санкция – „глоба“ в размер на 1 000.00 (хиляда) лв., на основание чл. 53, ал.1 от Закон за пътищата (ЗП) за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1 б.“а“ във вр. с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване и протест, в 14-дневен срок, считано от датата на връчването на страните, пред Кюстендилски административен съд на основанията предвидени в НПК и по  реда на гл. ХІІ от АПК.

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: