РЕШЕНИЕ
№ 4463
гр. Варна, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20243110109163 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 108 ЗС и чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „С.“ ЕООД твърди, че на 03.11.2006 г. по силата на договор за
покупко-продажба придобил новообразуван поземлен имот с № **** по плана
на новообразуваните имоти на м-ст „****“, землище на с. *******. Посочва,
че след закупуване на имота построил в него жилищна сграда и стопанска
постройка-гараж въз основа на издадено Разрешение за строеж №
***/12.08.2008 г. на главния архитект на район „****“, общ. Варна.
Твърди, че на 08.12.2020 г., чрез посредник, бил сключен договор за
покупко-продажба на имота и построените в него сгради с ответника Л. Г. Л.,
обективиран в Нотариален акт № ******* г. на нотариус К. К., рег. № *** на
НК.
Заявява, че горепосочената сделка в прогласена за нищожна с влязло в
законна сила решение, постановено по в.гр.д. № 526/2023 г. по описа на ОС-
Варна.
Излага, че ответникът упражнява фактическа власт върху процесните
имоти от момента на сключване на договора за покупко-продажба от
08.12.2020 г. След като ищецът го поканил устно да му предаде владението,
последвал отказ и заплахи.
Отправя следните искания до съда:
1) да признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е
1
собственик на поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с.
*******, обл. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-**/06.03.2015 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение, засягащо
поземления имот от 04.01.2021 г., с адрес: с. ******* „****“, с площ от 646 кв.
м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: за друг обществен обект, комплекс, номер по предходен план:
*****, съседи: *******, *******, *******, *******, *******, *******,
придобит по силата на договор за покупко-продажба от 03.11.2006 г., както и
на построените в описания поземлен имот двуетажна жилищна сграда,
предназначение: къща, жилище, с площ от 181.53 кв.м., състояща се от: първи
етаж от 104.15 кв.м., включващ входно антре, тоалетна, стълбище, дневна и
трапезария с кухненски бокс, втори етаж от 77.38 кв.м., включващ дървена
стълба, коридор и три спални, балкон към средната спалня, две бани-толетни
и стопанска постройка - гараж с площ от 25.35 кв.м., придобити по
приращение, и осъждане на ответника да предаде на ищеца владението на
описаните недвижими имоти;
2) да осъди ответника да заплати на ищеца сума в размер на 10 000 лева,
частичен иск от сума в размер на 68 454 лева, представляваща обезщетение за
лишаването му от ползването на гореописаните имоти за периода от
08.12.2020 г. до 19.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове.
Признава, че с влязло в сила на 04.07.2024 г. решение е прогласена
нищожността на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № ******* г. на нотариус К. К., рег. № *** на НК.
Оспорва ищецът да е искал да му предаде владението на имота, заедно с
подобренията и приращенията в него, респ. да е отказал да го предаде и да е
отправял заплахи.
Сочи, че след проласяване нищожността на договора за покупко-
продажба отпада основанието продавачът да задържа получената продажна
цена в размер на 2000 евро. Завява, че упражнява право на задържане на имота
до връщането и.
Оспорва предявения частичен иск за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на процесните имоти, като поддържа, че по делото
липсват дА. в поземления имот да съществуват описаните от ищеца сгради.
Заявява, че започнатият от ищеца строеж не е завършен и постройките са
необитаеми. Твърди, че в имота няма електричество и вода, поради което
същите не са могли да бъдат ползвани и от тях не е могъл да бъде реализиран
доход. Сочи, че поради неизползваемост на строежа не е могло да бъде
използвано и останалото празно пространство от земята. Поддържа, че
формалното предаване на владението на имота по обявената за нищожна
сделка не е породило реално ползване.
2
Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
Предявява насрещни осъдителни искове, както следва:
1) с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за сума в размер на
2000 евро, представляваща платена продажна цена по прогласен за нищожен
договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №
******* г. на нотариус К. К., рег. № *** на НК, ведно със законната лихва от
датата на предявяване на насрещния иск - 24.10.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението;
2) с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1750.40 лева –
обезщетение за забава върху сумата от 2000 евро, начислено за периода от
08.12.2020 г. до 24.10.2024г.
Претендира разноски.
На ответната страна по насрещния иск - „С.“ ЕООД, е изпратен препис
от насрещната искова молба, като в дадения едномесечен срок същата
депозира писмен отговор, в който оспорва насрещните искове.
Заявява, че сумата от 2000 евро не се дължи като продажна цена.
Оспорва дружеството да е получило горепосочената сума.
Твърди, че кредиторът е изпаднал в забава, тъй като не е посочил
банкова сметка, по която да бъде възстановена сумата.
Оспорва и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава. Поддържа, че същата не се дължи поради недължимост на сумата по
главния иск, както и поради липсата на отправена покана за плащане.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния
си представител, поддържа предявените искове и отправя искане за допускане
на предварително изпълнение на решението по иска с правно основание чл.
108 ЗС.
Ответникът поддържа депозирания писмен отговор. Уточнява, че сумата
от 2000 евро, предмет на предявения насрещен иск, се претендира като дадена
без основание.
С протоколно определение от 14.11.2025 г. е допуснато изменение на
предявения от „С.“ ЕООД иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чрез
неговото намаляване от сума в размер на 10 000 лева на сума в размер на
4764.44 лева, представляваща частичен иск от сума в размер на 68 454 лева,
като производствтото по делото е прекратено в частта по предявения иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, за разликата над намаления размер от
4764.44 лева до първоначално предявения размер на иска от 10 000 лева, на
основание чл. 232 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Видно от приложения на л. 64-65 от делото Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № **, том *, рег. № ****, ******* г. на нотариус
3
П. Д., рег. № *** на НК, на **.**.2006 г. „С.“ ЕООД е придобило поземлен
имот с площ от 646 кв. м. в землището на с. *******, местност „****“,
съставляващ новообразуван имот № ****, имот № *** от кадастрален район
*** по ПНИ на местност „****“, одобрен със Заповед № ****/21.09.2001 г. на
Областния управител на област Варна, при граници: имоти № ***, **, *** и
****.
Съгласно Разрешение за строеж № ***/12.08.2008 г., издадено от
главния архитект на Район „****“ /л. 8-9/, на „С.“ ЕООД е разрешено
изграждането на сграда за ваканционно обитаване в поземлен имот № *** по
плана на местност „****“ със застроена площ от 129.50 кв. м. и РЗП 206.88 кв.
м. Представен е протокол от 03.09.2008 г. за откриване на строителна
площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа /л. 211-214/.
Към писмените доказателства по делото е приобщен Нотариален акт №
***, том ***, рег. № ****, дело № *** от *** г. на нотариус К. К., рег. № *** на
НК /л. 10-11/. Съгласно същия „С.“ ЕООД е продало на Л. Г. Л. поземлен имот
с идентификатор ******* по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
**/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с всички
подобрения и приращения в имота, за сумата от 2000 евро. В т. 2 от
нотариалния акт е посочено, че така уговорената цена е платена в брой от
купувача на пълномощника на продавача в деня на сключване на сделката.
С доклада по делото съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните по делото, че сключеният между
страните договор за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор
******* по КККР на с. *******, обл. Варна, заедно с всички подобрения и
приращения в имота, обективиран в Нотариален акт № ******* г. на нотариус
К. К., рег. № *** на НК, е прогласен за нищожен като сключен при
накърняване на добрите нрави с влязло в сила решение по в.гр.д. № 526/2023
г. по описа на ОС-Варна; както и че фактическата власт върху имота е
предадена на ответника на 08.12.2020 г. и същият до настоящия момент
продължава да я упражнява.
Ищецът е представил писмени доказателства, че за имота е сключен
договор за присъединяване към електроразпределителната мрежа /л. 182-185/,
като съгласно писмо от електроразпределителното дружество от 12.03.2013 г.
/л. 186/ трафопостът, който трябвало да захрани сградата, бил въведен в
експлоатация и за монтиране на електромер следвало да бъде подадено
заявление за снабдяване и разпределение на ел. енергия.
На л. 187-210 от делото са приложени писмени доказателства /фактури и
фискални бонове, издадени в педиода от 2011-2013 г./ за закупуване на
кухненско оборудване, мебели, бойлери, осветителни тела и електрически
ключове, ламинат и пр. от ищцовото дружество.
По делото са ангажирани специални знания посредством допуснатата
съдебно-техническа експертиза, заключението по която следва да бъде
кредитирано като компетентно изготвено и аргументирано. Съглансно същото
в поземлен имот с идентификатор ******* е изграден един строеж, а именно
„сграда за ваканционно обитаване“, който се състои от основно застрояване –
4
жилищна сграда и допълващо застрояване – гараж, склад, навес, между
жилищната сграда и страничната регулационна граница на имота към имот
*******, като основното и допълващото застрояване са конструктивно и
функционално свързани. Изрично вещото лице сочи, че строежът не е въведен
в експлоатация. Изчислило е, че средният пазарен наем за поземления имот,
ведно с построената в него сграда, за периода от 08.12.2020 г. до 19.07.2024 г.
възлиза на 110 лева месечно.
В съдебно заседание вещото лице поддържа представеното заключение.
Излага, че за извършване на огледа достъп му бил осигурен от ответника Л..
Сочи, че за къщата няма самостоятелни партиди за ток и вода. Уточнява, че
обстоятелството, че къщата не е въведена в експлоатация не се отразява при
определяне наемната цена за имота, а състоянието на имота е отчетено чрез
прилагането на корекционни коефициенти, надвишаващи 90 %, спрямо
използваните пазарни аналози.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, преценени
съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, се изясняват следните обстоятелства:
Свидетелят П. Я. Д. излага, че притежава транспортна фирма и членува
в сдружение на международните превозвачи. На събитие в гр. София,
организирано от сдружението, се запознал с ответника, който му споделил, че
притежава къща в с. ****, където и самият Д. живее. Уточнява, че имотът на
Л. се намира в местност „****“, а неговият дом – в местност „*******“, на
около 3 км от процесния, но всеки ден преминава покрай последния.
Подробно описва местоположението на имота и съседните къщи, като заявява,
че една от тях е собственост на братовчеда на негов съсед. Сочи, че преди
имота на Л. има празно място, в което в момента се изгражда подпорна стена, а
между имота на ответника и този на неговия познат също е изградена масивна
стена. Свидетелят заявява, че къщата е „почти готова“, но няма ток и вода,
поради което не е годна за обитаване. Излага, че къщата е жълта на цвят,
двуетажна, като площта на всеки от етажите е около 100 кв. м. и от едната й
страна има гараж. Уточнява, че площта над гаража не е покрита, а
представлява „нещо като тераса“. Сочи, че дворът на къщата не е ограден, но
достъпът е затруднен, тъй като е обрасъл. Излага, че не е виждал никого в
имота. Известно му е, че местност „****“ е водоснабдена, но не е сигурен дали
има канализация.
Свидетелят М. Л. С. заявява, че познава имота на „С.“ ЕООД, като сочи,
че същият се намира близо до ****. Излага, че през 2010 г. или 2012 г.
управителят на дружеството му възложил да построи къщата. За тази цел било
учредено нарочно дружество, като за строежа били издадени всички
необходими строителни документи. Сградата била завършена около 2013-2014
г., в т.ч. с изградени ВиК и електрическа инсталация, като единствено
електромерът не бил свързан. Св. С. изрично заявява, че в къщата имало вода.
Уточнява, че водоснабдяването в района е организирано от местна
кооперация. Излага, че в имота били поставени били иинтериорни врати,
положен бил ламинат на втория етаж, а в кухнята били монтирани шкафове,
монтирани били и бойлери, както и осветителни тела. Заявява, че преди
образуване на настоящото производство ищецът направил неуспешен опит по
5
доброволен път да си върне владението върху имота от ответника. Самият той
бил заплашен, като ответникът казал, че „никога няма да прехвърли къщата и
щял да продължава да внася възражения в съда, да оспорва в съда, дори и да
отнемело 10-20 години“, а управителят бил заплашван, че сградата ще бъде
разрушена. Свидетелят излага, че след завършване на къщата не е влизал в
нея, но по молба на управителя на „С.“ ЕООД много пъти е посещавал имота
след продажбата му, за да проверява в какво състояние е. При тези посещения
не е влизал в имота, тъй като все още за него се водело дело, като единствено
обикалял отвън. Това, което му е направило впечатление, е, че вратите на
втория етаж винаги били отворени. Сочи, че никога не е забелязвал в имота
хора. Когато с процесуалния представител на ищеца отишли в имота, за да
присъстват при извършване на огледа от вещото лице, на място бил и непознат
за него мъж, който осигурил достъп до къщата, като след приключване на
огледа оставил вратата отворена.
Съдът намира, че показанията на разпитаните свидетели следва да бъдат
ценени като достоверни – същите са дадени от трети, незаинтересовани от
изхода на спора лица, основават на непосредствените им лични впечатления,
кореспондират помежду си и се подкрепят се от събраните писмени
доказателства и констатациите на вещото лице и изготвения от последното
снимков материал.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС,
ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи
наличието на следните материалноправни предпоставки: 1) че е собственик на
процесния недвижим имот; 2) че ответникът упражнява фактическа власт
върху имота. В случай че ответникът твърди да упражнява фактическата власт
на правно основание, негова е тежестта да докаже това обстоятелство.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин се
установява наличието на първата от горепосочените материалноправни
предпоставки. От приложения към исковата молба Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том **, рег. № ****, ******* г. на
нотариус П. Д., рег. № *** на НК става ясно, че ищецът е придобил процесния
поземлен имот по силата на договор за покупко-продажба от 03.11.2006г.
Както от представените писмени доказателства – разрешение за строеж и
протокол за откриване на строителна площадка, така и от заключението на
вещото лице и показанията на свидетеля С. става ясно, че през 2013-2014 г. в
имота е изградена жилищна сграда с гараж, която по силата на приращението
също е станала собственост на ищеца.
Същевремнно, съдът е приел за безспорно между страните
обстоятелството, че фактическата власт върху имота е предадена на ответника
на 08.12.2020 г. и същият до настоящия момент продължава да я упражнява.
Последното се потвърждава и от изложеното от вещото лице Л., а именно – че
6
достъп до имота й е бил осигурен от ответника.
С прогласяване нищожността на сключения между страните договор за
покупко-продажба е отпаднало основанието, въз основа на което Л. е
упражнявал владение върху имота. Наведеното от последния възражение, че
упражнява право на задържане, на първо място, е неуточнено – независимо от
дадените с определението за насрочване указания ответникът не е посочил на
какво основание упражнява право на задържане. На следващо място, то не е
подкрепено от каквито и да било доказателства. Поради изложеното и
настоящият съдебен състав намира, че не е налице твърдяното от ответната
страна основание за упражняване на фактическа власт върху имота.
Предвид така изложените съображения предявеният ревандикационен
иск следва да бъде уважен.
По искането за допускане на предварително изпълнение
Съгласно разпоредбата на чл. 242, ал. 2, т. 3 ГПК съдът може да допусне
по искане на ищеца предварително изпълнение на решението, когато от
закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими
вреди за ищеца или самото изпълнение би станало невъзможно, или
значително би се затруднило.
Събраните по делото гласни доказателства са еднопосочни –
понастоящем просната сграда е необитаема и оставена без надзор. Същото се
потвърждава и от експертното заключение и разясненията, извършени от
вещото лице при изслушването му. При това се установява, че имотът се
намира извън населеното място, в местност между с. **** и с. ****. Налице са
и доказателства, че част от монтираното в имота оборудване е премахнато,
същият не е заключен и достъпът до него е на практика неограничен предвид
липсата на ограда. Нещо повече, от показанията на св. С. става ясно, че към
управителя на ищцовото дружество са отправяни заплахи, че къщата ще бъде
разрушена. Изложеното дава основание на съда да приеме, че са налице
предпоставките, визирани в цитираната по-горе правна норма, а именно – от
закъснението на изпълнението може да последват значителни и непоправими
вреди за ищеца. Ето защо искането на ищеца за допукане на предварително
изпълнение на решението по ревандикационния иск следва да бъде уважено.
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Когато собственикът е лишен от ползването на определена вещ, той
може да претендира от лицето, ползващо я без правно основание, обезщетение
по реда на чл. 59, ал. 1 ЗЗД. В разглеждания случай е налице неоснователно
обогатяване на ползвателя за сметка на собственика, който би могъл, ако
вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея било лично,
било като я отдава под наем.
Както по-горе бе изложено, ищецът се легитимира като собственик на
процесния поземлен имот и построените него жилищна сграда и гараж.
Същевременно, в периода от 08.12.2020 г. до настоящия момент процесните
7
имоти са били във фактическата власт на ответника. Следователно ищецът е
бил лишен от възможността да ползва имотите, поради което Л. му дължи
обезщетение за процесния период. Съобразно заключението по допуснатата
експертиза за процесния период средният пазарен наем за поземления имот,
ведно с построената в него сграда, възлиза на 110 лева месечно. Следователно
за периода от 08.12.2020 г. до 19.07.2024 г. общият размер на дължимото
обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възлиза на 4770.33 лева /43 месеца х 110 лева
+ 11 дни х 110 : 30/.
Тъй като исковата претенция на „С.“ ЕООД след намаляването й е в
рамките на установения чрез експертизата размер на средния пазарен наем за
процесния период, същата следва да бъде уважена изцяло.
Ирелевантно в случая е обстоятелството, че процесната сграда не е била
въведена в експлоатация. В тази насока е цитираната от процесуалния
представител на ищеца съдебна практика, обективирана в Решение №
349/16.11.2012 г. по гр.д.№ 307/2012 г. на ВКС, IV ГО и цитираните в същото
Решение № 271/24.06.2010 г. по гр. д. № 3148/2008 г. на ВКС, І ГО, Решение
№ 272/24.06.2010 г. по гр. д. № 3198/2008 г., на ВКС, І ГО, Решение №
213/29.06.2012 г. по гр. д. № 1240/2011 г. на ВКС. Със същата се приема, че
„лице, което, без да е собственик, ползва обект в сграда, която не е въведена в
експлоатация съгласно изискванията на ЗУТ и в този смисъл се явява
незавършен строеж, се обогатява, ако няма валидно правно основание за
ползването в отношенията си с действителния собственик.“ От показанията на
водения от ищеца свидетел С. се установява, че към момента на завършване
сградата е била годна за обитаване, с изградени ВиК и ел. инсталации,
завършени санитарни възли и кухня, като всъщност единствено е липсвало
обзавеждане. В този смисъл не е съществувала пречка да бъде ползвана по
предназначение. Тези показания се подкрепят и от представените от ищеца
писмени доказателства за закупуване на кухненско оборудване, санитария и
мебели за баня, подови настилки и пр. Безспорно понастоящем значителна
част от тези вещи липсват в къщата, но този факт е лесно обясним предвид че
тя е необитаема и оставена без надзор от ответника.
По насрещните искове:
Безспорно предвид прогласяване нищожността на сключения между
страните договор за покупко-продажба заплатената въз основа на същия
продажна цена подлежи на връщане като дадена без основание.
Както по-горе бе изложено, самият договор съдържа клауза, съгласно
която сумата от 2000 евро е платена в брой от купувача на пълномощника на
продавача в деня на сключване на сделката. По същество тази уговорка има
характера на разписка за предаване на сумата, поради което и съдът намира за
доказано плащането й.
Поради горното предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да бъде уважен.
Що се отнася до претенцията на ответника за присъждане в негова полза
на обезщетение за забавено плащане на горепосочената сума, следва да бъде
8
съобразено задължителното тълкуване, дадено с ТР № 5/21.11.2019 г. по т. д.
№ 5/2017 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което „при връщане на дадено при
начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни.“ Тъй като в
случая липсват доказателства за отправена от ответника покана за връщане на
заплатената сума по нищожния договор, ищцовото дружество не е изпаднало
в забава, респ. не дължи заплащане на законната лихва върху сумата за
претендирания период преди предявяване на исковата претенция. Поради това
акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото и съобразно изричното искане на ищеца на
последния следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски по
ревандикационния иск, както и тези по иска с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД – съразмерно на уважената част от претенцията. Представени са
доказателства за заплащане на държавна такса в размер на общо 234.08 лева
по иска по чл. 108 ЗС, а размерът на заплатената държавна такса по иска по чл.
59, ал. 1 ЗЗД съразмерно на уважената му част възлиза на 190.58 лева. Наред с
изложеното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски за издаване на съдебни удостоверения /10 лева/, удостоверения за
данъчна оценка /40 лева/ и скици /40 лева/, както и за издаване на заверени
преписи в от исковата молба и обезпечителна заповед /38 лева/ и вписване на
възбрана /10 лева/, извършени във връзка със защитата по иска по чл. 108 ЗС.
От заплатения за изготвяне на заключението по СТЕ депозит в полза на ищеца
следва да бъде присъдена част в размер на 295.29 лева при съобразяване на
частичното прекратяване на производството по иска за обезщетение за
лишаване от ползване на процесните имоти.
Така, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца
сума в общ размер от 857.95 лева.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените разноски за
държавна такса по уважения насрещен иск в размер на 156.47 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Г. Л., ЕГН
**********, с адрес: гр. *******, че „С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. *******, е собственик на поземлен имот с
идентификатор ******* по КККР на с. *******, обл. Варна, одобрени със
Заповед № РД-18- **/06.03.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение, засягащо поземления имот от 04.01.2021 г., с адрес: с.
******* „****“, с площ от 646 кв. м., трайно предназначение на територията:
9
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг обществен обект, комплекс,
номер по предходен план: *****, съседи: *******, *******, *******, *******,
*******, *******, придобит по силата на договор за покупко-продажба от
03.11.2006 г., както и на построените в описания поземлен имот двуетажна
жилищна сграда, ведно със склад-навес и гараж, придобити по
приращение, И ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН **********, да предаде на „С.“
ЕООД, ЕИК *****, владението върху гореописаните недвижими имоти, на
основание чл. 108 ЗС.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението по иска с правно
основание чл. 108 ЗС, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, СУМАТА ОТ 4764.44 лева /четири хиляди седемстотин
шестдесет и четири лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща частичен иск от сума в размер на 68 454 /шестдесет и осем
хиляди четиристотин петдесет и четири/ лева, представляваща обезщетение за
лишаването му от ползването на гореописаните имоти за периода от
08.12.2020 г. до 19.07.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба - 22.07.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *******,
СУМАТА ОТ 2000 /две хиляди/ евро, представляваща платена продажна
цена по прогласен за нищожен договор за продажба на недвижим имот,
обективиран в Нотариален акт № ******* г. на нотариус К. К., рег. № *** на
НК, ведно със законната лихва от датата на предявяване на насрещния иск -
24.10.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр.
*******, срещу „С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 1750.40 лева /хиляда седемстотин и петдесет лева и четиридесет стотинки/
– обезщетение за забава върху сумата от 2000 евро, начислено за периода от
08.12.2020 г. до 24.10.2024г.
ОСЪЖДА Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, ДА
ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, СУМАТА ОТ 857.95 лева /осемстотин петдесет и седем лева и
деветдесет и пет стотинки/, представляваща извършени в настоящото
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
10
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ на Л. Г. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. *******,
СУМАТА ОТ 156.47 лева /сто петдесет и шест лева и четиридесет и седем
стотинки/, представляваща извършени в настоящото производство разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
УКАЗВА на ответника Л. Г. Л., ЕГН **********, че може да преведе
сумите, присъдени в полза на ищеца „С.“ ЕООД, ЕИК *****, по банкова
сметка с IBAN BG************, с титуляр адв. А. Г..
Решението в частта, имаща характер на определение, с която е
допуснато предварително изпълнение, подлежи на обжалване с частна жалба
пред Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му. В
останалата част решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11