№ 818
гр. Варна, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 13 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Сияна Генадиева
при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева
като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно
наказателно дело № 20213110202195 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „А-Ф.“ ООД, против НП № ОКМД-2 от 20.05.2021 г. на директор
РЗИ Варна, с което им е наложено административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на: 3000 лева на основание чл. 294 вр. чл. 291 ал.1 от
Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за извършено
нарушение на чл. 10, ал. 2 от Наредба № 28 от 09.12.2008г. за устройството,
реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата на
лекарствените продукти, във вр. с чл.31, ал.1, т.4 от Наредба № 4 от
04.03.2009г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени
продукти.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което като
допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е постановено в нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. По отношение на посочените
за нарушени норми се твърди, че същите не визират конкретни правила за
поведение и задължения, излагат се аргументи относно приложимостта на чл.
28 от ЗАНН, и се иска отмяна на НП.
В съдебно заседание, при редовност на призоваването, въззивното
1
дружество се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва
жалбата, като депозира писмено становище преди последното с. з. с
аргументи за доказаност и съставомерност на извършените нарушения, и
моли НП да бъде потвърдено в цялост.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
При извършена проверка от експерти на РЗИ Варна на 11.03.2021г. на
място в аптека на "А-Ф." ООД, находяща се на адрес: гр. Варна, ул. "Васил
Друмев", № 47 (партер). В хода на извършената проверка било установено, че
рампата за преодоляване на четирите външни стъпала към приемното
посещение е трайно демонтирана. Към момента на проверката рампа не е
имало. Поради това АНО приел, че "А-Ф." ООД, в качеството си на лице по
чл. 222, ал. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, не е
осигурило условия за достъп до помещенията, в които е открита находящата
се на адрес: гр. Варна, ул. "Васил Друмев" №47 /партер/ аптека, и за хора с
увреждания.
Предвид горното св. Г. приела, че на 11.03.2021 г, в проверения обект,
въз. дружество е извършило следните нарушения: на чл. 10, ал. 2 от Наредба
№ 28 от 09.12.2008г. за устройството, реда и организацията на работата на
аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти, във вр. с чл.31, ал.1,
т.4 от Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, поради което на 12.03.2021 г. съставил
АУАН в който описала приетите от фактическа и правна страна за установени
нарушения. АУАН бил съставен в присъствието на надлежно упълномощен
представител на въз.дружество, който го подписал и в съответната графа
вписал, че не е съгласна със съставения АУАН и има възражения.
В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН
АНО, който въз основа на материалите по преписката на издал НП,
предмет на настоящата въззивна проверка, в който възприел констатациите,
посочени в АУАН и правната квалификация на приетите за установени
нарушения.
2
От събраните по делото гласни доказателства/ показанията на св. Г. се
установява, че при посещение в аптеката е установила наличие на четири
стъпала отвеждащи към приемното помещение към който не е имало
монтирана рампа осигуряваща достъп на лица с трайни увреждания.
Свидетелката сочи, че още при издаване на разрешителното за работа на
аптеката служители на РЗИ са установили несъответствие на изградената
рампа със изискванията, но им е било представено заключение от специалист
по строителен надзор, че рампата отговаря на строителните изкисвания.
Поради това е било издадено и съответното разрешително за работа. В
последствие обаче поради депозирани жалби срещу изградената рампа се
наложило тя да бъде демонтирана. Съда напълно кредитира показанията на
тази свидетелка, тъй като те са обективни и съответстват на другите писмени
и гласни доказателства по делото.
По искане на въззивното страна съда допусна до разпит
свид.Примова, работник в аптеката. Тя сочи, че при откриване на аптеката е
имало изградена рампа, но поради нецелесъобразността и била премахната
през месец март 2021г. Съда кредитира показанията на свидетелката.
По делото са ангажирани доказателства за издадено Хигиенно
заключение за търговия на дребни с лекарствени продукти в аптека на
въззивното дружество в което изрично е описано наличието на условия за
достъп на хора с увреждания. Представено е и Становище на консултант –
строителен надзор, съгласно което изградената рампа е съобразена с
изискванията за наклон и ширина и е годна за експлоатация. Този документ
се е наложило да бъде представен поради възникнали съмнения на служители
на РЗИ относно изградената рампа. Поради това становището аптеката
стопанисвана от въззивното дружество е получило разрешение за работа и е
било прието, че е изпълнило всички изисквания на Наредба№22008г.
Безспорен обаче е факта, че малко след това се е наложило
демонтиране на вече изградената рампа, която според становището на
проектанта била съответствала на всички изисквания и била годна за
експлоатация. Факт е, че след демонтиране на рампата разрешение за строеж
на нова такава е било издадено чак през месец юни на същата година. Налице
е период от поне четири месеца през които за аптеката не е бил осигурен
достъп на лица с уреждания, съгласно изискванията на закона.
3
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните и изготвени по реда на НПК доказателства и доказателствени
средства: материалите по АНП –, АУАН и др., напълно кредитирани от съда,
като непротиворечиви и взаимно допълващи се, както и от показанията на св.
Д. и А., които са искрени, добросъвестни, логични, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото, и също са изцяло
кредитирани от съда.
С оглед становището на страните и предвид императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства счита, че жалбата се явява неоснователна. Съображенията на
съда за това са следните:
Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление
и установи, че същото съдържа изискуемите от закона в чл. 57 от ЗАНН
задължителни реквизити, а именно посочени са имената, длъжността и
местоработата на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е
АУАН, въз основа на който е издадено НП, посочени са данните на
нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описани са извършените
нарушения, датата и мястото на извършване, обстоятелства, при които са
извършени, доказателствата, които ги потвърждават, разпоредбите, които са
нарушени, вида и размера на наказанията, дали НП подлежи на обжалване, в
какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е
издало. Посочените като нарушени норми напълно кореспондират с фактите,
описани в АУАН и НП, поради което и в тази връзка съдът не счита, че е
допуснато съществено процесуално нарушение. Нарушителя е бил наясно в
извършването на точно какви нарушения е обвинен, не се констатират и
противоречиви факти, ясно е, че към аптеката няма изградена рампа за
преодоляване на четири стъпала за хора с увреждания, поради което не е било
ограничено правото на защита.
4
Налице е и пълно съответствие между отразеното в наказателното
постановление и в АУАН, въз основа на който то е издадено.
Безспорно съда не установи извършено нарушение по чл.31, ал.1, т.4
от Наредба № 4 от 04.03.2009г. за условията и реда за предписване и
отпускане на лекарствени продукти, които касае задълженията на магистър
фармацевт да вписва всяка рецепта в дневник за регистриране на рецепти.
Това обаче не променя извода за установяване на нарушение по чл. 10, ал. 2
от Наредба № 28 от 09.12.2008г., което е описано от фактическа страна в
процесното НП.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. След извършената проверка за законосъобразност, съдът
счита, че както АУАН, така и НП отговарят на императивните изисквания на
ЗАНН.
По отношение на приложението на НАРЕДБА № 28 от 9.12.2008 г. за
устройството, реда и организацията на работата на аптеките и номенклатурата
на лекарствените продукти е издадена от министъра на здравеопазването,
обн., ДВ, бр. 109 от 23.12.2008 г., изм. и доп., бр. 67 от 27.08.2010 г. Съгласно
параграф 4 от ПР на Наредба № 28/2008г: Тази наредба се издава на
основание чл. 219, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина и отменя Наредба № 8/2000г за устройството, реда и организацията
на работа в аптеките. Лицата, получили разрешение за откриване на аптека
или разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти привеждат
дейността си в съответствие с нейните изисквания, и съобразяват дейността
си с тези изисквания. Чл. 10 ал.1 от Наредбата гласи, че аптеки могат да се
откриват в помещения със самостоятелен вход, разположени на първи
надземен етаж, достъпни за посетителите и подходящи за извършване на
дейностите по чл. 219, ал. 1 ЗЛПХМ. В ал.2 на същия текст е въведено
изискването - Лицата по чл. 222, ал. 1 ЗЛПХМ осигуряват съответните
условия за достъп до помещенията, в които е открита аптеката, и за хора с
увреждания.
По делото бе доказано, че жалбоподателят в качеството на лице по
чл. 222, ал. 1 от ЗЛПХМ не е осигурил съответните условия за достъп до
5
помещенията, в които е открита аптеката, и за хора с увреждания. Рампата
предназначена за преодоляване на стъпалата е трайно демонтирана за
продължителен период от време, повече от 4 месеца и това трайно препятства
достъпа на лица с увреждания.
Съгласно една от хипотезите на чл. 293, ал. 1 ЗЛПХМ в закона дори е
предвидено отнемане на разрешението за търговия на дребно с лекарствени
продукти от компетентния орган-изпълнителният директор на ИАЛ, ако
лицето, на което е издадено разрешението не спазва задължението по чл. 10,
ал.2 от Наредба № 28 от 9.12.2008 г. Това задължение е нормативно
установено на основание законовата делегация на чл. 219, ал.2 от ЗЛПХМ
условие, при което е издадено разрешението.
По направеното възражение, че е било необходимо премахване на
рампата поради нефункционалността и, съда счита, че доколкото наличието
на такава рампа е основание за получаване на разрешително за работа на
аптека, и то липсата независимо на какво основание съставлява адм.
нарушение, тъй като от една страна с липсата му се нарушава императивно
изискване на закона, а от друга е налице реално ограничаване
законоустановените права на лицата с увреждания. Не е от значение факта
поради който рампата е премахната, като тук следва да се посочи, че
представител на АНО още преди издаване на разрешително е посочил, че тя
не отговаря на изискванията, но е било стора и безспорно се е наложило
премахването и.
Състава на чл. 222 от ЗЛПХМ сочи, че Право да извършва търговия
на дребно с лекарствени продукти има физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец по българското законодателство или по
законодателството на държава членка, което е сключило трудов договор или
договор за управление на аптеката с магистър-фармацевт, а в предвидените от
закона случаи - с помощник-фармацевт, като на територията на Република
България може да открие не повече от 4 аптеки. Това безспорен извежда
извод, че въззивното дружество има качество на лице по чл. 222 от ЗЛПХМ.
Административно-наказващият орган правилно е определил
санкционна норма и наложеното адм. наказание е в минималния предвиден в
закона размер.
Нормата на чл. 294 от ЗЛПХМ, на основание на която е наложено
6
административното наказание, регламентира, че който наруши разпоредбите
на този закон или наредбите по прилагането му, извън случаите по чл. 281 -
293, се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв., а при повторно извършване на
същото нарушение - с глоба от 3000 до 5000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 291 от Закона за лекарствените
продукти в хуманната медицина: "Когато нарушенията по чл. 281 - 284а, чл.
284г – 284з, 285, 285б, чл. 286, ал. 1, чл. 287 и 287б, чл. 289, ал. 1, чл. 289а, чл.
290, чл. 290б, чл. 292 и чл. 294 са извършени от юридически лица или
еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размер, не по-малък
от тройния размер на предвидените минимални размери на съответните глоби
и не по-голям от тройния размер на предвидените максимални размери на
съответните глоби".
Като е преценил спецификата и важността на обществените
отношения, регулирани от ЗЛПХМ и наредбите по прилагането му,
извършеното нарушение на условията и реда за отпускане на лекарствени
продукти не може да се приеме като маловажно или такова с явно
незначителна обществена опасност, както и с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид,
с което е обосновал неприложимостта на чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9
от НК.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
Съдът счита, че нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на въз.дружество, са доказани
със събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното Наказателно
постановление се явява законосъобразно, правилно и обосновано и като
такова следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО Постановление № ОКМД-2 от
20.05.2021 г. на директор РЗИ Варна с което на „А-Ф.“ ООД е наложено
административно наказание, „Имуществена санкция“ в размер на: 3000 лева
на основание чл. 294 вр. чл. 291 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в
хуманната медицина.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8