РЕШЕНИЕ
№ 216
гр. Карлово, 15.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Кристина Р. Шахънска
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20235320100068 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 124, ал.1 от
ГПК, чл. 79, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД, като производството се разглежда по реда
на чл. 422 от ГПК.
СЪДЪТ е сезиран с иск, предявен от „Й.Б.“ ЕАД против В. В. И. като
моли съда, да постанови решение, с което признае за установено, че В. В. И. с
ЕГН **********, с постоянен адрес: град К., община К., област П., ул. „И.Р.“
*** дължи на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град
С., район „М.“, ж.к. „М.“ 4, Б.П.С., *** със законни представители Д.К.К. и М.
С. сумата от 499.84 лева (четиристотин деветдесет и девет лева и осемдесет и
четири стотинки), както следва:
1) сумата от 267.80 лева, дължими по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 17.01.2020 г., формирана по следния начин:
сумата от 47.20 лева, дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 17.01.2020 г., дължими за период 05/07/2020-04/09/2020 г. на
основание раздел VI от общите условия и чл.1, параграф 5 от сключения
договор за мобилни услуги;
сумата 220.60 лева, дължима неустойка за предсрочно прекратяване
на услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
17.01.2020 г., от която: сума в размер на 120.82 лева - три месечни такси и
сума в размер на 99.78 лева за Н., представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг, като клаузите за неустойка са обективирани в т. 11 от
1
договора за мобилни услуги, сключен с длъжника;
2) сумата 172.71 лева, дължими по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 15.04.2020 г., формирана както следва:
сумата 73.69 лева, дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 15.04.2020 г. за период 05/07/2020-04/09/2020 г. на основание раздел VI
от общите условия и чл.1, параграф 5 от сключения договор за мобилни
услуги;
сумата 99.02 лева дължима неустойка за предсрочно прекратяване на
услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
15.04.2020 г., представляващи три месечни такси, като клаузите за неустойка
са обективирани в т. 11 от договора за мобилни услуги, сключен с длъжника.
3) сумата 59.33 лева дължими вноски по договор за лизинг от
17.01.2020 г. за Н. за период 05.07.2020 г.- 04.11.2020 г., както и законна
лихва върху главницата, считано от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение – 26.08.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, за които сума е издадена заповед № 593 от 30.08.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД №
1084/2022 г. по описа на Районен съд Карлово.
Претендира за разноските по делото.
ПРЕПИС от постъпилата искова молба и доказателства са изпратени
на ответника, като в срока по член 131 от ГПК е постъпил писмен отговор, от
особения представител на ответника с който искът се оспорва частично като
неоснователен.
Ищецът твърди, че страните по делото са страни по договори за
мобилни услуги и лизинг на мобилен апарат, подробно описани в исковата
молба. Сочи, че ответникът не е заплатил стойността на ползваните мобилни
услуги в рамките на посочените искови периоди, поради което тези договори
са прекратени, като се дължи неустойка. Обосновава предсрочна изискуемост
на вноските по договорите за лизинг.
Ответницата В. В. И. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: град
К., обл. П., ул. „Р.“ ***, чрез назначения от съда особен представител оспорва
исковете като частично неоснователни. Прави възражение за нищожност на
клаузите за неустойка.
След преценка на събраните по делото доказатлества, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени установителни искове по
чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД с които се претендират вземания за мобилни
услуги (абонаментни такси), неустойки и лизингови вноски по сключени
между страните договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни апарати.
Установява се от представените писмени доказателства и не се
спори, че между страните са сключени два договора за предоставяне на
мобилни услуги и един договор за лизинг.
Съдът намира претенцията на ищеца в частта, касаеща непратените
2
абонаментни такси за предоставени мобилни услуги и в частта, касаеща
неплатените лизингови вноски, за основателна и я уважава. Ищецът, при
условията на пълно и главно доказване установява размера на задълженията
за неплатени абонаментни такси посредством представените в заповедното
производство фактури. Размерът на претенцията не е оспорен от ответната
страна и доколкото се касае до дължимост на вземане, произтичащо от
абонамента такса, която се дължи независимо от потреблението, и при липса
на доказателства за плащане, който факт не се твърди, а и доказването му е в
тежест на ответника, то исковете за заплащане на сумата от 47.20 лева,
дължими за месечни и еднократни такси по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 17.01.2020 г., дължими за период 05/07/2020 г.-
04/09/2020 г. на основание раздел VI от общите условия и чл.1, параграф 5 от
сключения договор за мобилни услуги и сумата 73.69 лева, дължими за
месечни и еднократни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 15.04.2020 г. за период 05/07/2020-04/09/2020 г. на основание
раздел VI от общите условия и чл.1, параграф 5 от сключения договор за
мобилни услуги, се явяват основателни и доказани в пълният им предявен
размер.
Съдът намира за основателна и доказана претенцията на ищеца за
заплащане на неплатените лизингови вноски, както и за заплащане на
разликата между промоционалната цена, на която устройството е било
предоставено и реалната, която ответницата дължи при неизпълнение на
договора. Всички лизинговите вноски са с настъпил падеж, доколкото
договорът е сключен на 17.01.2020 г. и е уговорено устройството да се ползва
в продължение на 23 месеца, т.е. до м. ноември 2021 г. включително.
Вземането на лизингодателя възниква по силата на сключения договор,
доколкото по несъмнен начин е установено изпълнение на насрещното му
задължение, да предаде вещта, установено от съдържанието на самия договор
за лизинг. С изпълнението на това задължение се изчерпват задълженията му
по този договор. Следва съдът да признае за установено, че ответницата
дължи сумата от 59.33 лева дължими вноски по договор за лизинг от
17.01.2020 г. за Н. за период 05.07.2020 г.- 04.11.2020 г. и сумата 99.78 лева за
Н., представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг.
Съдът намира, че исковете за неустойки, равняващи се на три
месечни абонаментни такси по двата договора следва да бъдат отхвърлени,
доколкото се основават на неравноправни клаузи. Ответницата, като страна
по процесните договори има качеството на потребител по смисъла на §13 т. 1
от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи както за съответствие
на искането със закона и добрите нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП,
които се признават за недействителни и не пораждат целения в изготвения от
кредитора договор резултат, а в конкретния случай съдът е сезиран с
надлежно въведено възражение за нищожност на клаузите, т.е. дължи
произнасяне по него.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
3
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин.
Нищожността и неравноправността на процесните неустоечни
клаузи произтича от начина на уговаряне на неустойката в договорите - в
размер на до три стандартни месечни абонамента за всяка една СИМ
карта/номер. Така уговорената неустойка съдът намира за необосновано
висока, доколкото мобилният оператор едностранно определя месечните
абонаменти такси, които не подлежат на индивидуално договаряне. Така
потребителят трябва да заплати като неустойка трикратната абонаментна
месечна такса без да получава насрещна престация, т.е. без да ползва
услугите на оператора. Операторът, от своя страна, би получил очакваната и
уговорена печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на
срока, предвид предсрочното му прекратяване. Съдът намира така
уговорената неустойка за установена в противоречие с добрите нрави и
конкретно с нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. Вредата от неизпълнение на задължението на длъжника не е
съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата между догорената
и определената от него стандартна абонаментна такса - до края на срока на
договора, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, доколкото тази
стойност не би била дължима от страна на потребителя при изпълнение на
насрещното задължение на кредитора. По този начин, макар договорът да е
прекратен, абонатът остава задължен за заплащане на част от месечните
абонаментни такси, без да може да ползва установените в договора услуги.
Така установени клаузите за неустойка, като нищожни и установени в
противоречие с добрите нрави, не пораждат задължение за потребителя на
мобилни услуги.
Договорът за мобилни услуги е договор с периодично изпълнение,
по силата на който доставчикът се задължава да предостави определени
услуги, а потребителят да заплаща договорената между страните цена. При
неизпълнение задълженията на потребителя, доставчикът може да прекрати
договора, т.е. да го развали поради неизпълнение, като развалянето действа
занапред, доколкото двете насрещни престации се основават една на друга.
Потребителят дължи цена за предоставените услуги до момента на разваляне
на договора, а доставчикът занапред се освобождава от задължението на
предоставя услугата. Действително, търговецът има право на неустойка за
вредите от развалянето на договора по вина на контрахентна си, но следва да
се държи сметка за обратната възможност, която в случая не е налице, а
именно – потребителят по договор за мобилни услуги не може едностранно
да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно
чл. 143 ал. 2 т. 6 от ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на
търговеца или доставчика да се освободи от задълженията си по договора по
своя преценка, като същата възможност не е предоставена на потребителя,
както и да задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато
4
сам прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че
неустоечните клаузи като неравноправни не пораждат задължение за
потребителя, поради което искът в тази част следва да се отхвърли като
неоснователен.
ОТНОСНО разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска. В исковото производство
ищецът е реализирал разноски в размер на 25 лева за заплатена държавна
такса и 480 лева за адвокатско възнаграждение и съразмерно с уважената част
от иска му се следват разноски в размер на 283 лева. Следва да се осъди
ответницата да заплати на ищеца и разноски за възнаграждение на особен
представител в пален размер от 400 лева, или общо разноски в исковото
производство в размер на 683 лева.
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
не е реализирал разноски и такива не му се следват.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ЧГрД № 603/2021 г.
съразмерно с уважената част от иска или в размер на 216 лева.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че В. В. И. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: град К., община К., област П., ул. „И.Р.“ *** дължи на „Й.Б.“
ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М. 4“, Б.П.,
***, със законни представители Д.К.К. и М. С.:
сумата от 47.20 лева, представляваща дължима сума за месечни и
еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 17.01.2020 г., дължими за период 05/07/2020 г.-
04/09/2020 г. на основание раздел VI от общите условия и чл.1, параграф 5 от
сключения договор за мобилни услуги;
сумата от 73.69 лева, дължими за месечни и еднократни такси
(абонаменти, доп. пакети) по договор за мобилни услуги с предпочетен номер
*** от 15.04.2020 г. за период 05/07/2020-04/09/2020 г. на основание раздел VI
от общите условия и чл.1, параграф 5 от сключения договор за мобилни
услуги;
сума от 99.78 лева за Н., представляваща разлика между цената на
устройствата без абонаментен план и преференциалната цена по сключения
договор за лизинг, като клаузите за неустойка са обективирани в т. 11 от
договора за мобилни услуги, сключен с длъжника;
сумата от 59.33 лева, представляваща дължими вноски по договор за
лизинг от 17.01.2020 г. за Н. за период 05.07.2020 г.- 04.11.2020 г., както и
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение – 26.08.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, за които сума е издадена заповед № 593 от
5
30.08.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГрД № 1084/2022 г. по описа на Районен съд Карлово.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: град С., ж.к. „М. 4“, Б.П., ***, със законни
представители Д.К.К. и М. С. за признаване за установено, че В. В. И. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: град К., община К., област П., ул. „И.Р.“ ***
му дължи:
сумата от 120.82 лева, представляваща дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 17.01.2020 г., равняваща се на три месечни такси;
сумата 99.02 лева, представляваща дължима неустойка за
предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 15.04.2020 г., равняваща се на три месечни такси,
като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, В. В. И. с ЕГН
**********, с постоянен адрес: град К., община К., област П., ул. „И.Р.“ ***
да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: град
С., ж.к. „М. 4“, Б.П., ***, със законни представители Д.К.К. и М. С.: сумата от
683 лева, представляваща разноски по настоящото производство и сумата от
216.00 лева, представляваща разноски по ЧГрД № 1084/2022 г. по описа на
Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
К.Ш.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6