Решение по КНАХД №2681/2025 на Административен съд - Варна

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от И. М. С., с [ЕГН], чрез адв. Ч., срещу решение № 1099/21.09.2025г, постановено по НАХД № 20253110200207/2025 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление №442а-140 от 30.10.2024 г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на С., за нарушениe на чл. 17а, ал. 2 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) и на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, е наложена "глоба" в размер на 1000 лв.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че въззивната инстанция не е разгледала основното възражение относно началото на административнонаказателното производство, свързано със съставянето на АУАН от лице, което не е присъствало и не е възприело лично извършеното нарушение, не е посочен и констативния протокол въз основа на който е прието, че е извършено вмененото на С. нарушение. Нито в АУАН, нито в НП е посочено точното местоположение на твърдяното нарушение, не е посочено и разстоянието на паркирания автомобил от морския бряг. Допуснато е нарушение на чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, което води до нарушаване правото на защита на наказаното лице. АНО не е доказал, че мястото, където е извършено нарушението е част от морския плаж и попада в защитена зона. Приложената пред ВРС карта не е изготвена от правоспособно лице, като въобще не е посочено от кого е изготвена. Излага твърдения, че описаното нарушение не е доказано от АНО, доколкото касаторът е санкциониран за паркиране върху сиви дюни, без обаче да е доказано откъде докъде се простират те, както и точното местоположение на автомобила, и дали той попада именно върху такъв тип защитена територия. Сочи, че вмененото нарушение по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК не е доказано и от субективна страна предвид липсата на ясно описание на мястото, на което е паркиран автомобилът на С.. Поради липса на установено място на което е бил паркиран автомобила не може да се установи дали там е имало табели, ограждения и други знаци. Самата граница на плажа не е ясно видима, посочения в НП ПИ е с различен статут – на морски плаж на сиви дюни на влажна зона, поради което не може да се изведе състава на конкретното нарушение. АНО не е представил доказателства за наличие на указателни табели, указващи началото на защитената зона и забрана за преминаване на автомобили. Не е налице виновно извършено нарушение. От показанията на разпитаните по делото свидетели е установено, че автомобила е бил паркиран върху настилка от чакъл, дори и да е имало пясък или дюни, те са унищожени, не е налице виновно поведение на наказаното лице. По изложените съображения моли за отмяна на въззивното решение и на издаденото НП и претендира присъждане на разноски за две инстанции.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Ч., който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответната страна – Началник сектор „Охранителна полиция“ Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, чрез процесуалния си представител – гл. ю.к. Л. - А., депозира писмени бележки с.д. 19413/24.11.2025г., в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност моли за присъждане на адвокатско възнаграждение в минимален размер.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на И. М. С. против НП № 442а-140 от 30.10.2024г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ Четвърто РУ към ОД на МВР - Варна, с което на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000 лв., за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 16.08.2024 г., около 11: 32ч., в к.к. "Шкорпиловци", [населено място], област Варна С. бил паркирал собствения си лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер] върху крайбрежната и плажна ивица и сиви дюни в границите на морски плаж „Шкорпиловци – север“ в поземлен имот с [идентификатор] по КККР на землището на [населено място]. Нарушението било установено от служители на Общинска администрация гр. Долни Чифлик, по време на проверка на защитена зона и било документирано в констативен протокол от 16.08.2024 г. и снимков материал. На 10.10.204 г. С. се явил в ПУ Долни Чифлик и депозирал декларация, в която посочил, че на 16.08.2024 г. е управлявал собствения си автомобил с рег. № [рег. номер]. Спрямо С. е издаден АУАН за допуснато нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, като впоследствие въз основа на така издадения АУАН било издадено и процесното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, му било наложено наказание по чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК "глоба" в размер на 1000 лв.

За да потвърди наказателното постановление, въззивната инстанция приела, че при издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП имат необходимите реквизити , вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща на наказаното лице да разбере в какво е обвинен. Въззивният съд приел, че в хода на административнонаказателното производство фактическата обстановка е била правилно изяснена, като въз основа на констатираните факти е бил приложен правилно и материалния закон. Мотивирано отхвърлил възраженията на С. във връзка с начина на описание на мястото на нарушението и отсъствието на указателна табела. Изложил е мотиви, че отговорността на С. за нарушение на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК е била ангажирана правилно по чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК и е наложена санкция в минималния размер, предвиден от законодателя. Изводите си основал на показанията на разпитания в хода на съдебното производство свидетел Д. Ж.. Преценил, че липсата на забранителни знаци за паркиране и указателни табели за статута на територията не налага извод за липса на извършено нарушение. Местоположението на паркирания от С. автомобил върху пясъчни дюни е било очевидно, мястото не е обособено и като паркинг, подкрепено и с приобщения по делото констативен протокол. При тези установявания въззивния съд е потвърдил НП.

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Не са налице посочените от касатора основания за отмяна, а съдът разглежда тези от тях, които съставляват касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, съобразно препращащата норма на чл.63в от ЗАНН.

При субсидиарното прилагане на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд приема, че ВРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение и е изложил мотиви относно тяхната оценка.

Лишени от основание са възраженията на касатора, обосноваващи незаконосъобразност на наказателното постановление поради неспазване на административнопроизводствените правила при издаването му.

Настоящия съдебен състав не споделя доводите на касатора, че е налице нарушение в процедурата по издаване на АУАН поради факта, че актосъставителят не е бил очевидец на нарушението. АУАН е изготвен в хипотезата на чл. 40 от ЗАНН Видно от приложения по делото констативен протокол от 16.08.2024 г. при съставянето му е присъствала Д. Ж. - ****** в община Долни чифлик. В процесния АУАН като свидетел е вписано същото това длъжностно лице, което има качеството на очевидец по установяване на нарушението, описано и в констативния протокол. Предвид изложеното не е налице допуснато съществено нарушение на производствените правила, тъй като актът е съставен в присъствието на един свидетел, за когото е установено, че е очевидец.

Съдът не споделя доводите на касатора, че ВРС се е позовал на приложена специализирана карта, за да определи местоположението на автомобила паркиран от С., но не е ясно кой е изготвил картата и има ли лицето съответната правоспособност. В хода на въззивното производство, съдът е изискал от община Долни чифлик да представи картов материал, обхващащ територията на [ПИ], с означение на местонахождението на сиви дюни и означение на местоположението на паркираните автомобили на 16.08.2024 г., както и наличието на указателни табели за забранен достъп на МПС до защитения обект. С писмо от 9.05.2025 г. подписано от кмета на община Долни чифлик и Началника на отдел "Устройство на територията" е представена цветна извадка от КК за [ПИ], с нанесени върху нея данни от специализираната карта на морските плажове и дюни, разположени на територията на землище [населено място]. От приложените доказателства се установява, че картата е изготвена от инж. Б.. При справка в СГКК - Варна се установи, че инж. Б. е оправомощено лице по ЗКИР в община Долни чифлик. Предвид изложеното, съдът приема, че доводите на касатора, че не е ясно кой е изготвил картата и има ли съответната правоспособност лицето, което я изготвило са несъстоятелни.

Неоснователно е и оплакването на касатора, че районният съд неправилно е приложил материалния закон. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че установеното от фактическа страна в хода на делото правилно е квалифицирано от наказващия орган по приложения административнонаказателен състав. В случая е безспорно установено, като доказано, както извършването на нарушението, така и неговия автор, а също и неговата вина.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК, забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи в границите на зона "А", зона "Б" или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона "А", освен в случаите на разрешено строителство по ал. 1.

Пясъчни дюни са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи се подвижни дюни, подвижни /бели/ дюни, неподвижни дюни с тревна растителност /сиви дюни/ и облесени дюни. За да е налице извършено нарушение, следва да се установи, че С. е паркирал на място, което попада в обхвата на "сиви дюни" по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗУЧК. Настоящият състав намира за неоснователен довода в касационната жалба, че не е било установено по категоричен начин мястото на забраненото паркиране, респективно - че съответно нарушението е останало недоказано по несъмнен начин. Както в АУАН, така и в НП имотът, върху който има образувани дюни и съответно наказаното лице е паркирало лекия автомобил, е вписан с идентификатора му по КККР на [населено място]. Самото наличие на дюни в границите на крайбрежната ивица на плаж "Шкорпиловци-север" в землището на [населено място] също е установено по безспорен начин, видно от констативен протокол от 16.08.2024г. В Специализираната карта - землището на [населено място] също са отразени наличните пясъчни дюни, разположени на територията на морския плаж, наличието на тези дюни се установяват и от писмо на министерство на туризма с изх. №Т-94-Д-66/16.08.2024г. Съгласно Констативния протокол от 16.08.2024г., при извършено обхождане на северната част на морски плаж „Шкорпиловци“ в [ПИ] е установено, че върху сива дюна са паркирани автомобили, между които и автомобилът, управляван от С.. Посочено е и, че има поставени обозначителни информационни табели на северния плаж Шкорпиловци. Констативният протокол представлява официален документ, материализиращ изявление на овластен от закона орган относно съществуването на факти с правно значение, т.е. обвързващ официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, вр. чл. 144 и чл. 228 от АПК. Констативният протокол е издаден от длъжностни лица в Община – Долни чифлик в кръга на функциите им и в пределите на тяхната компетентност, по установения ред и форма и удостоверява факта на извършване на нарушението. В подкрепа на горното, разпитаната във въззивното производство свидетелка - Ж., която сочи, че са проверили местоположението на спрените коли и спрямо специализираната карта, едва след като са се уверили, че МПС са паркирани върху сиви дюни са съставили констативния акт от 16.08.2024 г.

Неоснователно е възражението на касатора, че не е доказано виновното му поведение. С деянието си С. е проявил най – малкото небрежност, а това обосновава неговата вина. В случая дори не е необходимо да има поставени обозначителни за наличието на пясъчни дюни знаци или такива, които забраняват паркирането, респективно спирането за престой, тъй като забраната за паркиране на пясъчни дюни произтича непосредствено от закона. От касатора не се твърди, че е спрял на паркинга, който се намира в близост до защитения имот, напротив същия е спрял в обхвата на [ПИ]. Съдът не споделя доводите на касатора, че територията на която е паркирал е била покрита с дебел слой чакъл. Съгласно екологията сивите дюни са по-стари, стабилизирани дюни, покрити с тревна растителност и лишеи. Характерни особености на сивите дюни е наличието на стабилен пясък, който не се мести от вятъра и са бедни на хранителни вещества. Видно от показанията на свидетелката Ж. в територията на имота е имало и части с чакъл, но колите са били спрели върху зелената площ.

По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР – Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1099/21.09.2025г, постановено по НАХД № 20253110200207/2025 г., по описа на ВРС.

ОСЪЖДА И. М. С., с [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.