Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Велинград, 05.06.2018
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав,
в публично заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1290 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл.79 ЗЗД, вр. чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца "ТСБ-92" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1202, р-н Сердика, ул. Веслец 32, ет. 2, ап. 4,
представляван от управителя З.Х.К., чрез адв.И.П. от ПзАК, срещу "АВАНГАРД ПРЕСТИЖ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Д. Грънчаров“
№ 29, представляван от управителя Г.Д.А..
Предявен са ОСОИ с правно
основание чл.327 от ТЗ - за осъждане на ответника да му заплати сумата от общо
– 15000.00лв.- главница, представляваща частичен иск от общо дължимите
50240,40лв. - сбор от неплатена стойност на продадени стоки – талаш и дървен
материал по издадени 10 бр. фактури, в това число: 1. 1000лв. - частичен иск от
сумата 1872лв. с ДДС по Ф.№ **********/01.12.2014г.; 2. 1000лв.- частичен иск
от сумата 1170лв. с ДДС по Ф.№ ********** от 01.12.2014г.; 3. 1000лв.- частичен
иск от сумата 1170лв. с ДДС по Ф.№ **********/01.12.2014г.; 4. 1000лв. -
частичен иск от сумата 2808лв. с ДДС по Ф. № **********/01.12.2014г.; 5.
1000лв. - частичен иск от сумата 2340лв с ДДС по Ф. № **********/01.12.2014г.;
6. 1000лв. - частичен иск от сумата 2106лв. с ДДС по Ф.
№**********/01.12.2014г.; 7. 2000лв. - частичен иск от сумата 3744лв. с ДДС по
Ф. №**********/01.12.2014г.; 8. 3000лв. - частичен иск от сумата 5616лв. с ДДС
по Ф. №**********/01.12.2014г.; 9. 2000лв. - частичен иск от сумата 14899,20лв.
с ДДС по Ф. № **********/02.12.2014г.; 10. 2000лв. - частичен иск от сумата
14515,20лв. с ДДС по Ф. № **********/02.12.2014г.
Твърди се в исковата молба, че ищеца и ответника са
имали трайни търговски взаимоотношения в периода от м. януари до м. август 2014
г., като извършили множество търговски сделки - продажби, по силата на които
ищеца продал на "АВАНГАРД ПРЕСТИЖ" ЕООД стоките: талаж /отпадък от
обработването на дървесина/ и иглолистни дъски, а той приел стоките, като се
съгласил да заплати договорената цена. За извършените търговски продажби на
талаж били съставени стокови разписки по месеци, както следва:
- За продажби
през месец януари 2014 г. били издадени 8 бр. Стокова разписка, а именно: 1.Стокова разписка № 1/09.01.2014 г. за приет
39 куб. м. талаж на обща стойност 385 лева, като предмет на дело били
единствено количество талаж 13 куб.м. на стойност 195лв.; 2. Стокова разписка №
2/09.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на стойност 195лв.; 3. Стокова разписка
№ 3/13.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на стойност 195лв.; 4.Стокова
разписка № 4/13.01.2014г. за приет 13 куб. м. талаж на стойност 195лв.; 5.
Стокова разписка N° 5/14.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на стойност 195лв.;
6. Стокова разписка № 6/16.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на стойност
195лв.; 7. Стокова разписка № 7/19.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на
стойност 195лв.; 8. Стокова разписка № 8/20.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж
на стойност 195 лева. За горепосочените продажби била съставена от ищеца една
данъчна фактура № **********/01.12.2014 г. за продажба на общо 104 куб. м.
талаж на обща стойност 1872,00 лева с ДДС
- За
продажби през м. февруари 2014 г. били издадени 5 бр. Стокова разписка с №№ 9
без дата, № 10/03.02.2014г.; № 1110/12.02.2014г.; № 1210/19.02.2014г. и №
1310/20.02.2014г., всяка от тях за приети 13 куб. м. талаж на стойност 195лв.
За тези продажби била съставена от ищеца една данъчна фактура №
**********/01.12.2014г. за продажба на 65 куб. м. талаж на обща стойност
1170,0лв. с ДДС.
- За продажби през м. март 2014 г. били издадени 5
бр. Стокова разписка с № 14/09.03.2014г. ; № 15/11.03.2014г.; № 16/26.03.2014г.;
№ 17/27.03.2014г. и № 18/30.03.2014г., всяка от тях за приети 13 куб. м. талаж
на стойност 195лв. И за тези продажби била съставена от ищеца една данъчна
фактура № **********/01.12.2014г. за продажба на 65 куб. м. талаж на обща
стойност 1170,0лв. с ДДС.
- За
продажби през м. април 2014 г. били издадени 12 бр. Стокова разписка с №
19/03.04.2014г.; № 20/06.04.2014г.; № 21/07.04.2014г.; № 22/08.04.2014г.; №
23/09.04.2014г.; № 24/13.04.2014г.; № 25/17.04.2014г.; № 26/20.04.2014г.; №
27/21.04.2014г.; № 28/24.04.2014г.; № 29/25.04.2014г. и № 30/30.04.2014г.,
всяка от тях за приети 13 куб. м. талаж на стойност 195лв. За тези продажби била съставена от ищеца една
данъчна фактура № **********/01.12.2014 г. за продажба на 156куб.м. талаж на
обща стойност 2808,00лв. с ДДС.
- За
продажби през м. май 2014 г. били издадени 10 бр. Стокова разписка с №
31/01.05.2014г.; № 32/02.05.2014г.; № 33/05.05.2014г.; № 34/12.05.2014г.; №
35/19.05.2014г.; № 36/20.05.2014г.; № 37/21.05.2014г.; № 38/23.05.2014г.; №
39/27.05.2014г. и № 40/30.05.2014г., всяка от тях за приети 13 куб.м. талаж на
стойност 195лв. За тези продажби била съставена от ищеца една данъчна фактура №
**********/01.12.2014г. за продажба на 130 куб. м. талаж на обща стойност
2340,00 лева с ДДС.
- За
продажби през м. юни 2014 г. били издадени 9 бр. Стокова разписка с №
41/01.06.2014г.; № 42/17.06.2014г.; № 43/18.06.2014г.; № 44/20.06.2014г.; №
45/21.06.2014г.; № 46/23.06.2014г.; № 47/25.06.2014г.; № 48/28.06.2014г. и №
49/30.06.2014 г., всяка от тях за приети 13 куб.м. талаж на стойност 195лв. И
за тези продажби била съставена от ищеца една данъчна фактура №
**********/01.12.2014г. за продажба на 117 куб.м. талаж на обща стойност
2106,00 лева с ДДС.
- За
продажби през м. юли 2014 г. били издадени 16 бр. Стокова разписка с №
50/01.07.2014г.; № 51/16.07.2014г.; № 52/17.07.2014г.; № 53/18.07.2014г.; №
54/19.07.2014г.; № 55/20.05.2014г.; № 56/21.07.2014г.; № 57/22.07.2014г.; №
58/24.07.2014г.; № 59/25.07.2014г.; № 60/26.07.2014г.; № 61/27.07.2014г.; №
62/28.07.2014г.; № 63/29.07.2014г.; № 64/30.07.2014г. и № 65/31.07.2014 г.,
всяка от тях за приети 13 куб.м. талаж на стойност 195лв. И за тези продажби
била съставена от ищеца една данъчна фактура № **********/01.12.2014г. за
продажба на 208 куб.м. талаж на обща стойност 3744,00 лева с ДДС.
- За
продажби през м. август 2014 г. били издадени 24 бр. Стокова разписка с №
66/01.08.2014г.; № 67/02.08.2014г.; № 68/03.08.2014г.; № 69/04.08.2014г.; №
70/05.08.2014г.; № 71/06.08.2014г.; № 72/07.08.2014г.; № 73/08.08.2014г.; №
74/09.08.2014г.; № 75/10.08.2014г.; № 76/11.08.2014г.; № 77/12.08.2014г.; №
78/13.08.2014г.; № 79/14.08.2014г.; № 80/15.08.2014г.; № 81/16.08.2014г.; №
82/17.08.2014г.; № 83/18.08.2014г.; № 84/19.08.2014г.; № 85/20.08.2014г.; №
86/21.08.2014г.; № 87/22.08.2014г.; № 88/24.08.2014г. и № 89/24.08.2014 г.,
всяка от тях за приети 13 куб.м. талаж на стойност 195лв. И за тези продажби
била съставена от ищеца една данъчна фактура № **********/01.12.2014г. за
продажба на 312 куб.м. талаж на обща стойност 5616,00 лева с ДДС.
Твърди се също, че за извършените търговски
продажби на иглолистни дъски били съставени документи, както следва:
- Данъчна
ф/ра № **********/02.12.2014 г. за продажба на 38,800 куб. м. иглолистни дъски
при единична цена 320 лева, или обща стойност 14899,20 лева с ДДС, които били
предадени и приети с Превозен билет № Н12№021041 и
- Данъчна
ф/ра № **********/02.12.2014 г. за продажба на 37,800 куб. м. иглолистни дъски
при единична цена 320 лева, или обща стойност 14515,20 лева с ДДС, които също
били предадени и приети с Превозен билет № Н12№021037.
Така вземането на молителя по горепосочените
фактури към ответника било на стойност общо в размер на 50240.40 лева.
Многократно
и продължително били водени преговори с ответното дружества за плащане цената
на горепосочените продажби, но не постигнали успех.
Поради което и се иска да бъде осъден ответника да
изплати сумата общо 15000лв. - частичен иск от общо 50240,40 лева, сбор от
неплатена стойност на продадени стоки – талаш и дървен материал по издадени 10
бр. фактури, в това число: 1. 1000лв. - частичен иск от сумата 1872лв. с ДДС по
Ф.№ **********/01.12.2014г.; 2. 1000лв.- частичен иск от сумата 1170лв. с ДДС
по Ф.№ ********** от 01.12.2014г.; 3. 1000лв.- частичен иск от сумата 1170лв. с
ДДС по Ф.№ **********/01.12.2014г.; 4. 1000лв. - частичен иск от сумата 2808лв.
с ДДС по Ф. № **********/01.12.2014г.; 5. 1000лв. - частичен иск от сумата
2340лв с ДДС по Ф. № **********/01.12.2014г.; 6. 1000лв. - частичен иск от
сумата 2106лв. с ДДС по Ф. №**********/01.12.2014г.; 7. 2000лв. - частичен иск
от сумата 3744лв. с ДДС по Ф. №**********/01.12.2014г.; 8. 3000лв. - частичен
иск от сумата 5616лв. с ДДС по Ф. №**********/01.12.2014г.; 9. 2000лв. -
частичен иск от сумата 14899,20лв. с ДДС по Ф. № **********/02.12.2014г.; 10.
2000лв. - частичен иск от сумата 14515,20лв. с ДДС по Ф. №
**********/02.12.2014г. както и да се осъди ответника да заплати законната
лихва върху присъдените суми, считано от датата на предявяване на иска. Иска се
и присъждане на сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от
ответника. В него счита, че претенцията на ищеца не била конкретизирана по
основание, тъй като във всяка от следните 8 ф-ри: ф.№**********/01.12.2014г.; ф
№**********/01.12.2014г.; ф№**********/01.12.2014г; ф.№**********/01.12.2014г.;
ф №********** от 01.12.2014г; ф №**********/01.12.2014г; ф
№*********/01.12.2014г; ф №*********/01.12.2014г, ищецът бил включил стойността
на няколко стокови разписки за доставен талаж, което според ответника означавало,
че в една фактура са фактурирани по няколко доставки, а стойността на всяка
доставка представлявала отделен иск. Заявява, че ищецът не бил посочил от кой
иск каква стойност претендира частично. Така в исковата молба оставала неяснота
кои от доставките, за които са съставени стокови разписки са предмет на
частичния иск и кои не. По тази причина ответника стигал до извода, че исковата
молба страда от нередовности.
Относно основателността на предявените искове
ответника ги оспорва както по основание, така и по размер като неоснователни.
Сочи се, че не възразява единствено срещу ищцовото твърдение, че стоките по
стокови разписки с номера от 1 до 52 включително, са получени от ответника, но
оспорват всички останали ищцови твърдения. Оспорва също, че представените 10
бр. фактури не установявали възникването и наличието на търговско
правоотношение по всяка една от тях. Сочи, че съгласно трайната практика на
ВКС, постановена по реда на чл.290 от ГПК, за да бъде приета като доказателство
за сключен договор за търговска продажба, освен описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименования на страните и време и място на
издаване, фактурата следва да съдържа и подписите на двете страни по нея. В
случая посочва, че в нито една от 10-те фактури не фигурира подпис нито на
представител на ищеца, нито на такъв на ответника. Счита също, че фактурите не
представляват доказателство за сключен договор за търговска продажба,
респективно за възникнало между страните облигационно/търговско правоотношение.
Твърди още, че в нарушение на ЗДДС, всички фактури били съставени доста след
извършването на твърдените доставки. И 10-те фактури били издадени в рамките на
два дни 01-02 декември 2014г., въпреки, че доставките на талаж, според исковата
молба, били започнали от месец януари 2014г. и приключили през месец 08.2014г.,
а тези на иглолистни дъски са от месец 07.2011г. Възразява се и за това, че
всички представени фактури били антидатирани. Същите не били съставени на
датите, посочени в тях, а били съставени в по-късен момент за целите на
настоящото производство. Твърди и, че фактурите не били включени от ищеца в
дневниците му за продажби по ЗДДС и за тях не бил внесен ДДС по сметка на
бюджета. Също така по отношение на доставките по стокови разписки с номера от 1
до 52, които ответника не оспорва и които били включени от ищеца в данъчните
фактури №**********/01.12.2014г.; №**********/01.12.2014г.;№**********/01.12.2014г.;№**********/01.12.2014г.;№00110031/01.12.2014г.;
№**********/01.12.2014г. и частично в №*********/01.12.2014г., предвид антидатирането
на фактурите, невключването им в дневниците по ЗДДС и неплащането на данък
заявява, че вземанията на ищеца за цените по тези доставки не били станали
изискуеми.
Оспорва доставките по стокови разписки с номера от
53 до 89, както и тези по превозни билети №Н12№021041 и №Н12№021037, които били
включени от ищеца в данъчни фак.№*********/01.12.2014г.;
№**********/01.12.2014г.; №*********/02.12.2014г.; №**********/02.12.2014г.
Настоява се на това, че антидатирането на фактурите, невключването им в
дневниците по ЗДДС и неплащането на данък било аргумент за това, че такива
доставки реално не били извършени, а съставените за тях стокови разписки и
данъчни фактури не се ползвали с документална обоснованост и не обективирали
договори за продажби и съответно възникнали задължения за заплащане на цена по
такива от страна на ответника. Оспорва се и по същество съдържанието на
представените с исковата молба „извлечение от остатъци (наличности)" и
„счетоводни записи за м. януари 2015г.“ от счетоводството на ищеца. Твърди се,
че записите в тези два документа не отговаряли на действителността, тъй като
същите не почивали на реални стопански операции. Съответно и ответното
дружество не дължало записаните в тях суми.
Твърди се, че в случая покана за плащане не е била
отправяна до ответника, такава не била представена и с исковата молба, а както
било споменато - в нито една фактура не фигурирал подпис на получател, т.е. не
била получена. Следователно дори да са били възникнали такива задължения, липсвали
данни за настъпила изискуемост на вземанията по съставените от ищеца фактури.
Ненастъпилата изискуемост била самостоятелен аргумент за отхвърляне на исковете
като неоснователни.
Ответника е релевирал и частни възражения, касаещи
само доставките по стокови разписки с номера от 1 до 52, които не се оспорват и
които са включени от ищеца в данъчни фактури, както и че стоките по тези
разписки са получени от ответника, не се спори. Оспорва се изискуемостта на
вземанията за цената на стоките по тях, по съображенията, изложени по- горе.
Твърди, че предявените частични искове за заплащането на тези цени се явявали
неоснователни по следните съображения: Стоките по посочените стокови разписки
били получени от ответника, но ищецът премълчал един много важен факт, а
именно, че в края на 2013г. ответника е започнал да доставя на ищеца иглолистни
дъски при цена за 1 куб.м. от 300лв. без включено ДДС. Двете дружества
постигнали устна уговорка, срещу доставяните от ответника дъски ищеца да не
заплаща пари, а да доставя за стойността на дъските талаж на стойност от 15лв.
за 1 куб. м. с включено ДДС. Съобразно тази уговорка, ответника доставил на
ищец дъски както следва: На 29.12.2013г. - 362 куб.м дъски на стойност 3 702лв.
без ДДС / 4442.40лв. с ДДС/, за което са били съставени превозен билет №002208/29.12.2013г., стокова разписка
№48/29.12.2013Г. и ф-ра №**********/18.09.2014г. На 13.01.2014г. - 306 куб.м.
дъски на стойност 3735лв без ДДС /4482лв. с ДДС/, за което са били съставени
привозен билет №007803/13.01.2014г., стокова разписка №55/13.01.2014г. и ф-ра
№**********/2014г. На 24.02.2014г. - 378 куб.м. дъски на стойност 3 693лв. без
ДДС /4431.60лв. с ДДС/, за което са били съставени превозен билет
№129704/24.02.2014г., превозен билет №129703/24.02.2014г. и ф-ра №**********/18.09.2014г.;
На 17.06.2014г. - 475 куб.м. дъски на стойност 4923лв. без ДДС /5907лв. с ДДС/,
за което са били съставени превозен №141296/17.06.2014г. и ф-ра
№**********/18.09.2014г., като общата цена за цялото доставено количество
дъски, възлизала на 19 263.60лв. с включен ДДС. Съставените от ответника тези
фактури се твърди, че са били получени от ищеца на 19.09.2014г. по куриер, чрез
писмо с обратна разписка. Твърди се, че доставения от ищеца талаж по разписки с
номера от 1 до 52, възлизал на стойност 10 140лв. с ДДС., а за разликата до 19
263.60лв. с ДДС ищеца отказал да достави талаж на ответника, нито пък я
заплатил в пари.
Поради това ответника завел дело срещу ищеца за
посочената разлика, като било образувано гражданско дело гр.д.№938/2014г. по
описа на Велинградски районен съд. По него ответника предявил искове за
заплащане на сумите: 4 442.40лв. с ДДС по данъчна фактура
№**********/18.09.2014г., 4482лв. с ДДС по данъчна фактура №**********/2014г. и
частично 822.60лв с ДДС от общо 4 431.60лв. с ДДС по данъчна фактура
№**********/18.09.2014г., или общо за сумата от 9 747лв. с ДДС, ведно със
законната лихва от подаването на иска 06.11.2014г. до окончателното изплащане
на вземането. С решение №165/27.05.2015г. по гр.д.№938/2014г. на Велинградски районен
съд исковете били изцяло уважени и ищеца бил осъден да заплати на ответника
сумите от 9 747.00 лева, ведно със законната лихва от предявяването на иска -
06.11.2014г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни
разноски в размер на 1460.00лв. Решението било обжалвано пред Окръжен съд
Пазарджик, но било изцяло потвърдено, като на ответника му били присъдени и
сторените във въззивната инстанция деловодни разноски, възлизащи на 820лв.
Решението на Пазарджишки окръжен съд било окончателно и не подлежало на
обжалване. В последствие ответника твърди, че му е бил издаден изпълнителен
лист, по който било образувано изпълнително дело №67/2016г. по описа на ЧСИ
рег.№904 Харалампи Пилафов с район на действие ОС-Пазарджик. Предвид това
ответника сочи, че ищеца до настоящия момент му дължи по изпълнителното дело
сумата от 6308.34лв. - главница, законна лихва върху нея до 09.10.2017г. в
размер на 254.09лв. и 97.04лв. разноски или общо 6 659.83лв. Ответникът
заявява, че не претендираните по гр.д.№938/2014г. суми за доставени от ищеца
дъски, а именно 5907.60лв. с ДДС по ф-ра №**********/18.09.2014г. и 3609лв. с
ДДС частично - остатък по ф-ра №**********/18.09.2014г., чиято пълна стойност
била 4431.60лв. с ДДС, или общо сумата 9 516.60лв., също продължавали да бъдат
ликвидно и изискуемо вземане срещу ищеца. Посочва, че съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ парично задължение между търговци следва да бъде изпълнено в 14-дневен срок
от получаване на фактурата, ако не е уговорено друго. В случая се твърди, че
друга уговорка липсвала, а както било посочено от ищеца, същият бил получил
всички упоменати фактури, включително и ф-ра №**********/18.09.2014г. и
№**********/18.09.2014г. на 19.09.2014г., което означавало, че от 04.10.2014г.,
ищеца бил изпаднал в забава и дължал върху неизплатената сума по ф-ра
№**********/18.09.2014г. и ф-ра №**********/ 18.09.2014г., възлизаща общо на
9516.60лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизащо на
2905.39лв. за период от 3 години - от 03.11.2014г. до 03.11.2017г. - датата на
подаване на отговора на исковата молба. Така общото вземане по посочените две
фактури (главници и лихви) възлизало в размер на 12 421.99лв.
В резултата и поради тази причина ответника е
релевирал възражение на основание чл. 103-104 от ЗЗД за прихващане на сумата от
12 421.99лв. с ДДС, която ищецът му дължи, срещу вземането на ищеца по разписки
с номера от 1 до 52, възлизащо в размер на 10 140 лв. с ДДС до размера на
по-малкото от тях.
Поддържа възражението за прихващане и в случай, че
се приеме, че вземането на ищеца от 10 140лв. е без ДДС, а с включен ДДС
възлиза на 12 168лв.
Възразява, че стоки по разписки с номера от 53 до
89, които бил включени от ищеца в данъчни фактури №*********/01.12.2014г.
(относно разписки от №53 до №65) и №**********/01.12.2014г. не били получавани
от ответника, поради което се оспорват по същество съдържанието и датите по
същите.
Оспорва се и истинността на всички разписки с
номера от 53 до 89 представени с исковата молба, в частта за положените в графа
„приел“ имена А.Н. и подпис. Твърди се,
че в нито една от разписките имената и подписът не са изписани от А.Н. и
съответно последният не е приемал стоките, посочени в тях. Ето защо и на
основание чл.193 от ГПК прави искане да се открие производство по оспорване на
истинността на посочените разписки. При условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че за доставките по тези разписки също съществуват ликвидни и изискуеми
вземания в полза на ищеца ответника прави възражение за прихващане на същите
към вземанията на ответника срещу ищеца по и.д.№67/2016г. по описа на ЧСИ
рег.№904 Харалампи Пилафов.
Прави и възражения, касаещи само доставките по
превозни билети №Н12№021041 и №Н12№021037, които се оспорват и които били включени
от ищеца във фактури №*********/02.12.2014г. и №**********/02.12.2014г. В тази
връзка твърди, че и двата превозни билета били съставени през м.07.2011г. за
доставки, извършени през същия месец. Към настоящия момент по отношение на
същите била изтекла общата 5-годишна погасителна давност.
Оспорва се, че
изобщо ответника бил закупувал иглолистни дъски от ищеца. Ответното
дружеството твърди, че продава дъски, а не закупува такива. То закупувало
дървен материал, от който прави дъски. Твърденията на ищеца, че ответника
закупува дъски от него било абсолютен „нон сенс“. Ето защо и се възразява, че
доставки с посочените билети не били извършвани до ответника и последното не
било получавало стоките по билетите.
При условията на евентуалност, ако все пак се
приеме, че реален превоз по тези билети е извършен, ответника възразява, че
това са дъски, които макар и превозени от Сърница до Велинград, изначално са
били негова собственост и никога не са били собственост на ищеца и не са
закупувани от него.
С оглед на изложеното, ответника прави искане съдът
да постанови решение, с което да отхвърли като неоснователни и недоказани
предявените от „ТСБ-92"ЕООД против „Авангард престиж" ЕООД частични
искове с обща стойност 15 000лв. прави се и искане за присъждане и сторените по
делото разноски, както и тези сторени в производството по обезпечаване на
исковете на ищеца.
В о.з. ищецът, чрез
пълномощника си АДВ.П. е изменил исковете си, като ги е увеличил с 9826 лева и
е преминал от частични искове до пълния размер на стойността по фактурите за
доставка на талаж. Съобразно допуснато изменение претендира осъждане на
ответника да заплати сумата от общо 24826лв.- стойност на доставен талаж, в
това число: 1872,00 лева с ДДС по Ф/ра
№ **********/01.12.2014 г.; 1170,00
лева с ДДС по Ф/ра № **********/01.12.2014 г.; 1170,00 лева с ДДС по Ф/ра № **********/01.12.2014г.; 2808,00 лева с ДДС по Ф/ра №
**********/01.12.2014г., 2340,00
лева с ДДС по Ф/ра № **********/01.12.2014г.; 2106,00 лева с ДДС по Ф/ра № **********/01.12.2014г.; 3744,00 лева с ДДС по Ф/ра № **********/01.12.2014г.;
5616,00 лева с ДДС по Ф/ра №
**********/01.12.2014г. Частичните исковете за заплащане на доставени дъски и
за сумите: 2000лв. - частичен иск от сумата 14899,20лв. с ДДС по Ф. №
**********/02.12.2014г. и 2000лв. - частичен иск от сумата 14515,20лв. с ДДС по
Ф. № **********/02.12.2014г. са останали
непроменени. Подържа изцяло иска и иска уважаването му.
В о.з. ответникът, чрез
пълномощника си адв.П., оспорва иска и подържа възраженията си, като иска
отхвърлянето му, по подробни съображения в писмена защита.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед на наведените от ищеца
доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От представената от ищеца издадени 8 бр. Стокови разписки с номера 1-8
вкл., а именно: 1.Стокова разписка №
1/09.01.2014 г. за приет 39 куб. м. талаж на обща стойност 385 лева; 2. Стокова
разписка № 2/09.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на стойност 195лв.; 3.
Стокова разписка № 3/13.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на стойност 195лв.;
4.Стокова разписка № 4/13.01.2014г. за приет 13 куб. м. талаж на стойност
195лв.; 5. Стокова разписка N° 5/14.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на
стойност 195лв.; 6. Стокова разписка № 6/16.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж на
стойност 195лв.; 7. Стокова разписка № 7/19.01.2014г. за приет 13 куб.м. талаж
на стойност 195лв.; 8. Стокова разписка № 8/20.01.2014г. за приет 13 куб.м.
талаж на стойност 195 лева. За така направените доставки- продажби от ищеца е съставена
една данъчна фактура № **********/01.12.2014г. за продажба на общо 104 куб. м.
талаж на обща стойност 1872,00 лева с ДДС.
- За продажби през м.
февруари 2014г. от ищеца са издадени 5 бр. Стокови разписки с номера 9-13 вкл.
-№ 9 без дата, № 10/03.02.2014г.; № 1110/12.02.2014г.; № 1210/19.02.2014г. и №
1310/20.02.2014г., всяка от тях за приети 13 куб. м. талаж на стойност 195лв.
За тези продажби е съставена от ищеца една данъчна фактура № **********/01.12.2014г.
за продажба на 65 куб. м. талаж на обща стойност 1170,0лв. с ДДС.
- За продажби през м. март 2014 г. от ищеца са издадени 5 бр. Стокови
разписки с номера 14-18вкл. - № 14/09.03.2014г. ; № 15/11.03.2014г.; №
16/26.03.2014г.; № 17/27.03.2014г. и № 18/30.03.2014г., всяка от тях за приети
13 куб. м. талаж на стойност 195лв. И за тези продажби е съставена от ищеца
една данъчна фактура № **********/01.12.2014г. за продажба на 65 куб. м. талаж
на обща стойност 1170,0лв. с ДДС.
- За продажби през м. април
2014 г. от ищеца са издадени 12 бр. Стокови разписка с номера 19-30 вкл. -№
19/03.04.2014г.; № 20/06.04.2014г.; № 21/07.04.2014г.; № 22/08.04.2014г.; №
23/09.04.2014г.; № 24/13.04.2014г.; № 25/17.04.2014г.; № 26/20.04.2014г.; №
27/21.04.2014г.; № 28/24.04.2014г.; № 29/25.04.2014г. и № 30/30.04.2014г.,
всяка от тях за приети 13 куб. м. талаж на стойност 195лв. За тези продажби е съставена от ищеца една
данъчна фактура № **********/01.12.2014 г. за продажба на 156куб.м. талаж на
обща стойност 2808,00лв. с ДДС.
- За продажби през м. май
2014 г. от ищеца са издадени 10 бр.
Стокови разписка с номера 31-40вкл. -№ 31/01.05.2014г.; № 32/02.05.2014г.; №
33/05.05.2014г.; № 34/12.05.2014г.; № 35/19.05.2014г.; № 36/20.05.2014г.; №
37/21.05.2014г.; № 38/23.05.2014г.; № 39/27.05.2014г. и № 40/30.05.2014г.,
всяка от тях за приети 13 куб.м. талаж на стойност 195лв. За тези продажби е съставена
от ищеца една данъчна фактура № **********/01.12.2014г. за продажба на 130 куб.
м. талаж на обща стойност 2340,00 лева с ДДС.
- За продажби през м. юни
2014 г. били издадени 9 бр. Стокови разписки с номера 41- 49 вкл. - №
41/01.06.2014г.; № 42/17.06.2014г.; № 43/18.06.2014г.; № 44/20.06.2014г.; №
45/21.06.2014г.; № 46/23.06.2014г.; № 47/25.06.2014г.; № 48/28.06.2014г. и №
49/30.06.2014 г., всяка от тях за приети 13 куб.м. талаж на стойност 195лв. И
за тези продажби е съставена от ищеца една данъчна фактура №
**********/01.12.2014г. за продажба на 117 куб.м. талаж на обща стойност
2106,00 лева с ДДС.
- За продажби през м. юли
2014 г. от ищеца са издадени 16 бр. Стокови разписки с номера 50-65 вкл. - №
50/01.07.2014г.; № 51/16.07.2014г.; № 52/17.07.2014г.; № 53/18.07.2014г.; №
54/19.07.2014г.; № 55/20.05.2014г.; № 56/21.07.2014г.; № 57/22.07.2014г.; №
58/24.07.2014г.; № 59/25.07.2014г.; № 60/26.07.2014г.; № 61/27.07.2014г.; №
62/28.07.2014г.; № 63/29.07.2014г.; № 64/30.07.2014г. и № 65/31.07.2014 г.,
всяка от тях за приети 13 куб.м. талаж на стойност 195лв. И за тези продажби е съставена
от ищеца една данъчна фактура № **********/01.12.2014г. за продажба на 208
куб.м. талаж на обща стойност 3744,00 лева с ДДС.
- За продажби през м. август 2014
г. от ищеца са издадени 24 бр. Стокови разписки с номера 66-89 вкл. -№
66/01.08.2014г.; № 67/02.08.2014г.; № 68/03.08.2014г.; № 69/04.08.2014г.; №
70/05.08.2014г.; № 71/06.08.2014г.; № 72/07.08.2014г.; № 73/08.08.2014г.; №
74/09.08.2014г.; № 75/10.08.2014г.; № 76/11.08.2014г.; № 77/12.08.2014г.; №
78/13.08.2014г.; № 79/14.08.2014г.; № 80/15.08.2014г.; № 81/16.08.2014г.; №
82/17.08.2014г.; № 83/18.08.2014г.; № 84/19.08.2014г.; № 85/20.08.2014г.; №
86/21.08.2014г.; № 87/22.08.2014г.; № 88/24.08.2014г. и № 89/24.08.2014 г.,
всяка от тях за приети 13 куб.м. талаж на стойност 195лв. И за тези продажби е съставена
от ищеца една данъчна фактура № **********/01.12.2014г. за продажба на 312
куб.м. талаж на обща стойност 5616,00 лева с ДДС.
Видно от така описаните стокови разписки, същите да са подписани от
страна на ищцовото дружество като изпълнител и от страна на ответника, като
получател.
Ответникът по същество не е и оспорил твърдението на ищеца, досежно това
да е имало сключени между страните договори за доставка на стоките „талаж“,
както и те да са получени от ответника по стокови разписки с номера от 1 до 52
включително.
Ответника е оспорил единствено стокови разписки с номера от 53 до 89
вкл., като твърди не само стоките по тях да не са му били доставени, но и е
оспорил истинността на подписа поставен в тях в графа приел.
Във връзка с оспорването истинността на стокови разписки с номера от 53 до 89 вкл. е
открито производство по оспорването им, в което ищецът е задължен да представи
оригиналите им. Ищеца не е изпълнил това си задължение, въпреки изрично
дадената му от съда възможност да го направи. Поради това и стоковите разписки
с номера от 53 до 89 вкл. са изключени от доказателствения материал по делото.
В резултата на горното и до колкото ответника не оспорва да е получил
стоките „талаж“ по стокови разписки с
номера от 1 до 52 вкл., а за тях са издадени съответно: 1. фактура № **********/01.12.2014г. на обща стойност 1872,00 лева
с ДДС за продажба на общо
104 куб. м. талаж през м.01 /по ст.р. 1-8/; 2. фактура № **********/01.12.2014г. на обща стойност 1170,0лв. с
ДДС за продажба на 65 куб. м. талаж през м.02 /по ст.р. 9-13/; 3. фактура № **********/01.12.2014г. на
обща стойност 1170,0лв. с ДДС за продажба на 65 куб. м. талаж през м.03 /по
ст.р. 14-18/; 4. фактура № **********/01.12.2014г. на обща стойност
2808,00 лева с ДДС за продажба
на 208 куб.м. талаж през м.04 /по ст.р. 19-30/; 5. фактура № **********/01.12.2014г. на обща стойност 2808,00 лева
с ДДС за продажба на 208 куб.м. талаж през м.04 /по ст.р. 19-30/; 6. фактура №
**********/01.12.2014г. на обща стойност 2340,00 лева с ДДС за продажба на 130
куб.м. талаж през м.05 /по ст.р. 31-40/; 6. фактура № **********/01.12.2014г.
на обща стойност 2106,00 лева с ДДС за продажба на 117 куб.м. талаж през м.06
/по ст.р. 41-49/, то за ответника е възникнало задължение да заплати пълната
стойност на доставените му стоки, тоест размера на задължението по горните шест
фактури. Освен това и за ответника е възникнало задължение за заплащане на доставените
му със стокови разписки 50, 51 и 51 стоки – „талаж“ от по 13 куб.м. талаж на
стойност по 195лв. без ДДС или за сумата от /3х195лв./х1,2 = 702,0лв. с ДДС,
представляваща част от задължение в размер на 3744,0лв. обективирано във ф.№
**********/01.12.2014г.
Останалата част от задължение в размер на 3042лв. =/3744,0лв.- 702,0лв./ по
същата ф.№ **********/01.12.2014г. ищецът не доказва да е възникнало за
ответника, тъй като не е доказал, че стоките „талаж“ по издадените стокови
разписки с номера от 53 до 65вкл. са доставени на ответното дружество. А
задължение за заплащане на доставени стоки възниква едва когато те са
действително доставени. По същите съображения не възникнало и задължение за
ответника за заплащане стойността на ф.№
**********/01.12.2014г. издадена за сумата от 5616лв. отнасяща се за стоките
„талаж“ по издадените стокови разписки с номера от 66 до 89вкл.
Горния извод, че стоките „талаж“ по стокови разписки с номера от 53 до
89вкл. не са доставени от ищеца на ответника се потвърждава и от показанията на
разпитаните по делото свидетели Ад.Н. и Д.Алачев, които твърдят да са ходили
при ответника да вземат талаж от м.януари 2014г. до към 15 юли 2014г. на цена
по 15лв. сами товарили талажа. След което, не ходели повече, тъй като им давали
мокри трици, станали конфликти и служителя на ищеца К. ги изгонил. Свидетелите
освен това твърдят, че камиончето с което превозвали талаж събирало по 13
кум.м. Ходили един или два пъти седмично за да вземат талаж. Издавани им били
стокови разписки, които Н. подписвал. От своя страна св.Н. заявява, че не
разпознава да е негов подписа положен в стоковите разписки. След 15 юли вече
вземали талаж от друго място на по-ниска цена. Съдът кредитира с доверие
показанията на тези свидетели, тъй като са възприели лично фактите, като преки
участници в товаренето и доставките на процесните стоки, а и признатите от
ответника доставки според стокова разписка №53 е последно с дата 18.07.2014г.,
при което и показанията на свидетелите кореспондират с писмените доказателства.
На следващо място съдът намира за нужно да отбележи и това, че през месеците от
януари до юни 2014г. вкл. са извършвани доставки на талаж по 5-10 пъти месечно,
което съответства на твърденията на свидетелите за вземане на такъв по 1-2 пъти
седмично. Докато според ищеца през юли и август доставките са станали вече
съответно 16 и 24 на брой, което предполага повече от две седмично. Освен това
и свидетеля на ищеца – К. К. твърди, че от името на ответното дружество са
ходили при него Н. и Д., някъде до юли или август 2014г., но не е сигурен до
кога точно. При което и показанията на двете групи свидетели съвпадат досежно
времето през което са осъществявани доставки, а именно м.юли 2014г.
До колкото изискване за писмена форма на договор за извършване на продажба
и доставка на стоки им между търговци няма и в този смисъл няма пречки, такъв
да бъде сключен и устно между двама търговци, в каквото качество в случая
участват страните.
И до колкото данни за вида на стоките и извършената доставка, по
количества и единични цени се установяват от подписани от ищеца по сделката фактури,
но същевременно същите са издадени въз основа на стокови разписки за доставки,
то съдът намира за доказано обстоятелството, че между ищцовото и ответното
дружество са съществували търговски отношения и са изпълнявани договори за доставка
и продажба на стоки „талаж, за което са издадени и процесните 6 бр. данъчни
фактури с номера от № **********/01.12.2014г. до № **********/01.12.2014г. и
част от фактура № **********/01.12.2014г. на стойност, съответно: 1. фактура № **********/01.12.2014г. за 1872,00
лева; 2. фактура № **********/01.12.2014г. за 1170,0лв. с ДДС; 3. фактура №
**********/01.12.2014г. за 1170,0лв. с ДДС; 4. фактура № **********/01.12.2014г.
за 2808,00 лева с ДДС; 5. фактура № **********/01.12.2014г. за 2808,00 лева с
ДДС; 6. фактура № **********/01.12.2014г. за 2340,00 лева с ДДС; 6. фактура №
**********/01.12.2014г. за 2106,00 лева с ДДС и част от фактура № **********/01.12.2014г.
за сумата от 702,0лв., която е на стойност 3744,0лв. 2744,50лв. с ДДС. Видно от
тези фактури в тях не е посочен и срок за заплащането им, а само плащането да
стане по сметка /т.е. по банков път/.
Съдът не приема доводите на
ответната страна, че облигационно правоотношение не е налице, тъй като
фактурите за доставка на „талаж“ не са подписани. Действителност върху
процесните фактури не е положен подпис нито за издател от З.К., нито за
„получател” от Г.А., които лица са представляващи двете дружества. Това обаче
само по себе си не означава, че заплащането на продадените и получени от
ответника стоки „талаж“ не се дължи.
Според чл. 7, ал. 1, т. 1 - т.
4 от Закона за счетоводството, първичният счетоводен документ, адресиран до
други предприятия или физически лица, съдържа най-малко наименование и номер,
съдържащ само арабски цифри, дата на издаване, наименование, адрес и номер за
идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя
и получателя и предмет (името, съответно наименованието (фирмата) на
регистрираното лице и стойностно изражение на стопанската операция. Според чл.
114, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност фактурата задължително
съдържа наименование на документа, пореден десетразряден номер, съдържащ само
арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди
на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално, дата на
издаване, име и адрес на доставчика, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 от
същия закон на доставчика, съответно номера по чл. 84 от ДОПК- когато
доставчикът е нерегистрирано по този закон лице, име и адрес на получателя по
доставката, идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно
номера по чл.84 от ДОПК- когато получателят е нерегистрирано по този закон
лице, количеството и вида на стоката, вида на услугата, датата, на която е
възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено
плащането, единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката.
По аргумент от противното
основание не се изисква изобщо подпис на получил като задължителен реквизит от
първичен счетоводен документ. Следователно, без значение е дали върху
процесните фактури са положени подписи или не. Следва да се отбележи още, че
според заключението на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно
изготвено и което не е оспорено от страните, процесните фактури са осчетоводени
от дружеството-ищец, което е внесло и ДДС по тях, но не и от ответника.
По делото е изготвена и приета
ССЕ изготвена от в.л.Д.Т., неоспорена от страните, която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна. Видно от него в счетоводството и на ищцовото
дружество са намерили отражение всичките 10 бр.фактури издадени от „ТСБ-92“
ЕООД на обща стойност 50240,40лв. и за тях е внесен ДДС. А вземанията му по
тези фактури към момента на проверката съществуват като дебитни салда. Същите
фактури не са представени на ответника и не са осчетоводени при него.
Ето защо и съдът намира между
страните да са съществували търговски отношения в периода м.01.2014г. –средата
на м.06.2014г., през което време ищеца е продал на ответника стоките „талаж“,
които последния е получил, съобразно издадените стокови разписки в този период
с номера от 1 до 52 вкл. Именно и поради това му дължи плащане на стойността на
доставените и получени стоки, в размери обективирани в процесните 6 бр.
фактури, така като са посочени по-горе.
При което и исковете за
заплащане на сумите, а именно: 1. 1872,00 лева по фактура №
**********/01.12.2014г. за доставки през м.01.2014г.; 2. 1170,0лв. по фактура №
**********/01.12.2014г. за доставки през м.02.2014г.; 3. 1170,0лв. по фактура №
**********/01.12.2014г.за доставки през м.03.2014г.; 4. 2808,00лв. по фактура №
**********/01.12.2014г. за доставки през м.04.2014г.; 5. 2340,00лв. по фактура
№ **********/01.12.2014г. за доставки през м.05.2014г.; 6. 2106лв. по фактура №
**********/01.12.2014г. за доставки през м.06.2014г. ще се уважат изцяло, като
се установява задължение на ответника да заплати тези суми на ищеца. Ще се
уважи частично искът за заплащане на сума по фактура № **********/01.12.2014г. на
стойност 3744,0лв., до размера на сумата от 702,0лв., за извършени доставки
през м.07.2014г. по стокови разписки с №№ 50,51 и 52, до който и размер е доказано
извършване на доставки. А за разликата от 702,0лв. до 3744,0лв. искът за
заплащане на сума по фактура № **********/01.12.2014г. е неоснователен.
Неоснователен, като недоказан се явява и иска на ищеца за заплащане на сумата
от 5616,00 лева по фактура №
**********/01.12.2014г. за продажба на 312 куб.м. талаж приз м.август 2014г. и
като такъв ще се отхвърли.
По отношение на последните две
от процесните фактури за продажба на иглолистни дъски, а именно ф/ра №
**********/02.12.2014 г. за 14899,20
лева с ДДС и ф/ра № **********/02.12.2014 г. за 14515,20 лева с ДДС, съдът
намира следното: От ищеца са представени 2 бр. превозни билети, а именно: Превозен
билет № Н12№021041/12.07.2011г. за 38,800 куб. м. иглолистни дъски и Превозен
билет № Н12№021037/09.07.2011г. за 37,80 куб. м. иглолистни дъски, в които като купувач е
посочен ответника „Авангард престиж“ ЕООД, а като продавач ищцовото дружество.
В тези превозни билети е положен подпис за получил стоките от С.В.. В самите
превозни билети графата, че те се придружават от фактура е останала
непопълнена.
От показанията на свидетеля К.
се установява, че ответника е вземал дъски от ищеца преди около 7-8 години.
При което напълно
неоснователни са твърденията на ответника, че не са му били доставени от ищеца
стоките „иглолистни дъски“ по горните дава превозни билета.
Друг е въпроса, че на практика
с издадените от ищеца ф/ра № **********/02.12.2014г. и ф/ра №
**********/02.12.2014г. на практика се
остойностява плащане на доставени през 2011г. стоки за първи път.
В тази връзка следва да се
даде и отговор на въпроса свързан с погасителната давност спрямо вземането по
тези две фактури издадени на 02.12.2014г.
във връзка с доставки на иглолистни дъски осъществени през м.07.2011г.
В случая страните не са уговорили
конкретен срок за заплащането на извършените през м.07.2011г. доставки на
иглолистни дъски. Поради което следва да се приеме, че давността за тези
задължения също започва да тече от датата на възникването на задължението за
плащане, формирано в резултат на извършени доставки, а не от датата на издаване
на фактурата. Това е така, тъй като неиздаването на фактура за извършена
доставка на стоки непосредствено след това, респективно издаването и след
няколко години, като е в процесния случай, не определя момента на възникване на
задължението, тъй като то е възникнало веднага след продажбата на стоките,
респективно доставянето им на купувача. Да се приеме противното би означавало,
че недобросъвестния продавач, който своевременно не издал фактура за извършената
от него продажба, ще може с издаването на фактурата за нея да въведе нов срок
за погасяване на възникналото от тази сделка задължение. Така до колкото
продажбите-доставки според превозните билети са извършени съответно на 09 и
12.07.2011г. следва да се приеме, че петгодишният давностен срок е започнал да
тече от датата на доставката, кат в случая последната дата е 12.07.2011 г., от
който започва да тече погасителната давност за изпълнение на задължението за заплащане на продадените стоки- този момент е
определен изрично в специалната норма на
чл. 114, ал. 2 от ЗЗД, според която срокът за погасителната давност за
изпълнение на задължението, което става изискуемо след покана, започва да тече
не от поканата, а от деня на възникване на задължението. В случая петгодишната
погасителната давност за вземания за продажба на иглолистни дъски е изтекла на 12.07.2015
г. и повече от две години преди постъпване
на искова молба на 21.09.2017г.
Ето защо и искът за заплащане частично
до размера от по 2000лв. на стойността на фактури за продажба на иглолистни
дъски, а именно ф/ра № **********/02.12.2014 г. за 14899,20 лева с ДДС и ф/ра №
**********/02.12.2014 г. за 14515,20 лева с ДДС, е погасен по давност и поради
това се явява неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
В обобщение на горното се
установява наличие на задължение на ответника към ищеца в размер на общо 12168,00лв., сбор от стойности на
първите 6бр. от пороцесните фактури и част от 7-мата, в това число: 1872,00
лева по фактура № **********/01.12.2014г.; 1170,0лв. по фактура №
**********/01.12.2014г.; 1170,0лв. по фактура № **********/01.12.2014г.;
2808,00лв. по фактура № **********/01.12.2014г.; 2340,00лв. по фактура №
**********/01.12.2014г.; 2106лв. по фактура № **********/01.12.2014г. и 702лв.
по фактура № **********/01.12.2014г. До този и размер исковете са основателни и
като такива ще се уважат.
Що се отнася до претенциите на
ищеца по чл.86 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху претендирани суми, то
независимо ответника да не получил издадените от ищеца фактури след издаването
им, получил ги е с искова молба, която се явява и покана за плащане. Поради
което и горната сума се дължи ведно със законната лихва от дата на поканата – 21.09.2017г.,
явяваща се дата на постъпване на искова молба в съда.
Предвид уважаването на
исковете на ищеца до размер на общо 12168,00лв., сбъднало се е и вътрешно процесуалното условие
за разглеждане на предявеното при евентуалност провопогасяващо възражение на
ответника за прихващане на негово вземана в размер на 12421,99лв. /сбор от
главница по фактури от 9516,60лв. и 2905,39лв. -лихва върху тази сума за
периода три години назад считано от 03.11.2017г. /датато на предявяване на
възражението/
В тази връзка ответникът
твърди, че има вземане към ищеца за доставени му дъски, а именно: 5907.60лв. с
ДДС по ф-ра №**********/18.09.2014г. и 3609лв. с ДДС частично - остатък по ф-ра
№**********/18.09.2014г., чиято пълна стойност била 4431.60лв. с ДДС, или общо за
сумата 9 516.60лв., които негови вземания не са били предмет на гр.д.№938/2014г.
на Велинградски районен съд, в което ищеца и ответника са били страни.
По делото са представени
въпросните 4 бр. фактури, а именно: ф-ра №**********/18.09.2014г. на стойност
4442,40лв.; №**********/13.01.2014г. на стойност 4482лв.; ф. №**********/18.09.2014г.
на стойност 5907.60лв. и ф
№**********/18.09.2014г. на стойност 4431.60лв. Видно от тях издател е
ответника „Авангард Престиж“ , а получател е ищеца „ТСБ-92“. Тези фактури са
подписани от дете страни, при което и с тях е обективиран договора за продажба
на посочените иглолистни дъски по количества и единични цени. Освен това е посочен и превозния билет
послужил като основание за издаването им. Ищеца е представил и 4 бр. от самите
превозни билети, посочени във фактурите, а именно: ПБ№002208/29.12.2013г.;
ПБ№007803/13.01.2014г.; ПБ № 141296 от 17.06.2014г. и ПБ № 129707/24.02.2014г. Действително само първите
три съдържат подпис на приел стоката, но до колкото ищеца не е оспорил това да
е получил стоките по тези фактури, следва да се приеме и това да е така.
Видно от приложеното гр.д. №938/2014г.
с постановеното по него влязло в сила решение е осъден ответника „ТСБ-92“ да
заплати на ищеца сумата от общо 9747,0лв. Според мотивната част на това решение
задължението на „ТСБ-92“ към ответника в настоящото дело „Авангард Престиж“ е част от задължение в размер на общо 19263,60лв.,
представляващо сбор от стойности по посочените по-горе 4бр. фактури с №№
1439,1440,1442 и 1444. При което за разликата от 9516,60лв. = (19263,60лв. -9747,0лв.)
- сбор от стойности по същите фактури не налице СПС. Тоест няма пречка за
неприсъдената разликата от 9516,60лв. ответника да иска да бъде извършено
прихващане между негови задължения към ищеца и задължения на последния към
ответното дружество.
По делото е изготвена и приета
ССЕ изготвена от в.л.Д.Т., неоспорена от страните, която съдът кредитира като
компетентна и безпристрастна. Видно от него в счетоводството и на ищцовото
дружество не са намерили отражение въпросните 4бр. фактури с №№ 1439,1440,1442
и 1444 10 издадени от „Авангард Престиж“ ЕООД на „ТСБ-92“ ЕООД, тъй като не са
били представени за осчетоводяване. В счетоводството на ищеца „ТСБ-92“ ЕООД не
било намерило отражение и постановеното по гр.д. №938/2014г. съдебно решение.
Видно от т.8 от заключение по ССЕ а законната лихва върху главница от 9516,0лв.
за периода 03.11.204г. -03.11.207г. е в размер на 2905,21лв.
Съдът не кредитира с доверие
заключението по ССЕ в частта в която се сочи, че фактури с №№ 1439,1440,1442 и
1444 не са представени при ищеца „ТСБ-92“ ЕООД, тъй като видно от самите
фактури, те са подписани от негов представител, тоест известно е било да са
издадени, а и са получени от него. В този смисъл напълно наясно е бил ищеца, че
дължи плащане по тези фактури на ответника „Авангард Престиж“ ЕООД. А това, че не са били осчетоводени,
няма никакво отношение към факта на
възникване на задължението за плащане. И тъй като в тези фактури е посочен
начин на плащане – „с платежно нареждане“, т.е. по банков път, то следва да се
приеме, че задължението е възникнало от датата на издаване на всяко от тези
фактури, явяваща се дата на данъчното събитие. В случа последната дата на
издаване на фактурите е 18.09.2014г., която и дата се явява най-късната дата за
падеж на плащането.
Съгласно чл.111, ал.1 б.“в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за лихви и за други периодични плащания. И тъй
като отговора на ответника, в който е релевирано въпросното възражение за
прихващане е постъпил в съда на 03.11.2017г., то неговото вземане за лихви
върху главницата е погасено по давност за времето от преди 03.11.2014г. Тоест
има право на лихви за забава само за периода от три години и от 03.11.2014г.
до 03.11.2017г. Видно от заключение по ССЕ за този
период размера на лихвата е 2905,21лв.
По горните съображения съдът намира, че към
момента ответника „Авангард Престиж“ ЕООД има изискуемо вземана към ищеца „ТСБ-92“ ЕООД в размер на 9516,60лв. –
главница представляваща сбор от неприсъдени стойности по 4 бр. фактури с №№
1439,1440,1442 и 1444 и 2905,21лв.- лихви за забава за периода от 03.11.2014г.
до 03.11.2017г. или в размер на общо 12421,21лв.
До този и размер от 12421,21лв.
вземането на ответника към ищеца е ликвидно и изискуемо и с него може да е
извърши прихващане към установеното вземана на ищеца в размер на общо
12168,00лв.
Така до колкото вземането на
ответника към ищеца от 12421,21лв. е
по-голямо по размер от вземането на последния към него 12168,00лв., то погасено
чрез прихващане е цялото вземана на ищеца.
Ето и защо исковете на „ТСБ-92“
ЕООД към „Авангард Престиж“ ЕООД ще се отхвърлят до размера на сумата от общо 12168,00лв.,
сбор от главници по фактури с номера № **********/01.12.2014г.; №
**********/01.12.2014г.; № **********/01.12.2014г.; № **********/01.12.2014г.;
№ **********/01.12.2014г.; № **********/01.12.2014г. и №
**********/01.12.2014г., като неоснователни поради прихващане, а за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от общо 24826лв. –сбор от главници
по същите фактури и по Ф/ра № **********/01.12.2014г. ще се отхвърли като
неоснователен, а за сумата от общо 4000лв. –частично по 2000лв по Ф. №
**********/02.12.2014г. и Ф. № **********/02.12.2014г. ще се отхвърли като
неоснователен поради погасяване по давност.
Ответникът на основание чл.78, ал.1 ГПК ищеца има право
на разноски по съразмерност с частта от исковете, която е уважена, независимо
да в тази част те да се отхвърлян поради прихващане, тъй като до този размер
исковете му са били основателни. Ето защо и следва ответника да заплати на
ищцовото дружество направените разноски за производството по делото в размер на
1050,37лв., по съразмерност с основателната част от исковете, при направени
такива от общо 2143,04лв., съгласно списък по чл.80 ГПК, като се осъди
ответникът да му ги заплати.
Предвид изхода от
спора на осн. чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски, по съразмерност
с отхвърлената част от исковете. Ответникът е представляван от адвокат,
претендирал е разноски и е представил доказателства за направени такива в
размер на общо 1500лв., съгласно списък по чл.80 ГПК. Поради което и следва да
му присъди такива, по съразмерност с отхвърлената част от иска в размер на 1500лв.,
която и сума ще се осъди ищеца да заплати на ответника.
Мотивиран от горното ВлРС, V граждански състав,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на "ТСБ-92" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1202, р-н Сердика, ул. Веслец 32, ет.
2, ап. 4, срещу "АВАНГАРД
ПРЕСТИЖ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Д. Грънчаров“ № 29, до размера на сумата от общо 12168,00лв.,
сбор от главници по фактури с номера № **********/01.12.2014г.; №
**********/01.12.2014г.; № **********/01.12.2014г.; № **********/01.12.2014г.;
№ **********/01.12.2014г.; № **********/01.12.2014г. и №
**********/01.12.2014г., като неоснователни поради прихващане, а за разликата
над тази сума до пълния претендиран размер от общо 24826лв. –сбор от главници
по същите фактури и по Ф/ра № **********/01.12.2014г., като неоснователен,
както и за сумата от общо 4000лв. –частично по 2000лв по Ф. №
**********/02.12.2014г. и Ф. № **********/02.12.2014г., като неоснователен
поради погасяване по давност.
ОСЪЖДА АВАНГАРД ПРЕСТИЖ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Д. Грънчаров“ № 29, да заплати на "ТСБ-92" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1202, р-н Сердика,
ул. Веслец 32, ет. 2, ап. 4 “АЙРМЕД-2008” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с.Кръстава, общ.Велинград, ул.„Сютка” № 13, Сумата от 1050,37лв. (хиляда и
петдесет лева и 37ст.), разноски за настоящото производството по
съразмерност с основателната част от исковете.
ОСЪЖДА "ТСБ-92" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1202, р-н Сердика, ул. Веслец 32, ет. 2, ап. 4,
да заплати на АВАНГАРД
ПРЕСТИЖ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Велинград, ул. „Д. Грънчаров“ № 29, СУМАТА от 1500лв. (хиляда и петстотин лева),
разноски за настоящото производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се
изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)