РЕШЕНИЕ
№ 187 22.05.2019 г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД ХАСКОВО......................................................................... състав
на седемнадесети април..................................... две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ТОШКА ИВАНОВА
Членове : АННА
ПЕТКОВА
ЙОНКО Г.
Секретар С* А**
като разгледа докладваното от
чл.съдията Г...........................................................
В.гр. дело № 177 по описа за 2019год.,...............................................................................
За да се произнесе взе предвид:
Производството е въззивно по реда на чл.258 от ГПК.
Обжалва се от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ********* гр.Пловдив решение №29/28.01.2019
год. по гр. д. № 705/2017 год. на Районен съд – Свиленград, с което признато за
установено по отношение на ЕВН България Електроснабдяване”ЕАД-Пловдив, №1 че
дължи на С.Д.И. ЕГН ********** *** сумата276,32лв. представляваща платена без
правно основание цена на ел. енергия за минал период от 01.12.2015г. до 11.02.2016г.,за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№7154/07.08.2018г. по чл.410 от ГПК по ч.г.д.№12729/2018г. по описа на РС
Пловдив.
В жалбата се твърди, че атакуваното
решение е неправилно, необосновано, постановено при непълнота на
доказателствата и в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че извода на съда,че не
може дружеството-доставчик на ел.енергия едностранно да коригира неотчетено
потребление на ел.енергия за минал период е неправилен.Счита,че в тази насока
съдът се позовава на съдебна практика на ВКС, съгласно която липсва законово
основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно
сметките на потребителите на ел. енергия за изминал период.Твърди,че тази практика не следва да се приема като
обвързваща, тъй като не отчита последващо нормативно изменение на чл. 98а, ал.
2, т. 6 от Закона за енергетиката, влязло в сила от 17.07.2012 г. и допускащо
извършване на такава корекция. Сочи, че нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от Закона за
енергетиката препраща към чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, който урежда законова
делегация за изработване на Правила за измерване на количеството ел. енергия, като
в чл. 45 от същите правила се предписва, че при установяване на грешка над
допустимата по спецификацията на средството за търговско измерване, отчетеното
количество енергия да се определя съгласно процедура, предвидена в договора за
покупко-продажба на ел. енергия, като за такъв договор следва да се приемат ОУ
на ЕВН ЕР и ОУ на ЕВН ЕС, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ – 013 от 10.05.2008
г. и решение № ОУ – 014 от 10.05.2008 г. Въззивникът излага доводи, че
предприетите действия по коригирането на сметките на доставена електрическа
енергия за отминали периоди била единствената възможност да се защити
обществения интерес, неразривно свързан с доставянето на ел.енергия, като за
това не било необходимо изричното установяване на конкретно лице, отклонило
енергия. В тази насока счита, че разликата в доставената и отчетена ел. енергия
следвало да се поеме от потребителя без да има същност на санкция. Поддържа, че
от събраните по делото доказателства и от изготвената експертиза безспорно се
установява, че върху средството за търговско измерване е извършена
нерегламентирана външна намеса, в следствие на която енергията се е отчитала
частично и ищецът е консумирал ел. енергия, която не е отчетена и заплатена от
него. Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС - Свиленград
и вместо него да постанови ново, с което
да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендира и заплащането на разноски за двете
инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна с оспорване на жалбата
Хасковският
окръжен съд след преценка на твърденията в жалбата и данните по делото ,приема
за установено от фактическа страна:
Пред
Районен съд Свиленград е предявен от С.Д. И. иск с правно основание чл.124 от ГПК за
установяване по отношение на „ЕВН Б. Електроснабдяване"ЕАД,че дружеството
му дължи сумата276,32лв. представляваща платена без правно основание цена на
ел. енергия за минал период от 01.12.2015г. до 11.02.2016г.,за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение №7154/07.08.2018г. по
чл.410 от ГПК по ч.г.д.№12729/2018г. по описа на РС Пловдив.
Безспорно С.Д.И. е потребител на електроенергия с клиентски № **********,
ИТН 162**, монтиран на адрес С**,ул.“*“№*
При извършена техническа
проверка на 11.02.2016г. е демонтиран електромера на ищеца от представители на
„ЕВН Б. Е." АД, и е съставен констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средството за търговско измерване .На основание чл.98а ал.2 т.6 и
чл.104а,ал.2,т.5 от ЗЕ вр. чл.83ал.1 т.6 от ЗЕ вр.чл.45 ал.1 от ПИКЕЕ, на ищеца
е начислена като дължима сума в размер на
276,32лв.,.Констативният протокол за проверка и демонтаж на електромера е
подписан от извършващите проверката служители на „ЕВН” АД . Извършената
техническа проверка на снетия електромер, и от съдебно техническата експертиза се
установява монтирането на допълнително дистанционно управление в измервателната
верига на електромера и при включването
му водело до неправилно отчитанеТези обстоятелства са дали основание на
електроснабдителното дружество да извърши
корекция за минал период на
потребеното количество ел.енергия в съответствие с разпоредбите на чл.98а ал.2
т.6 и чл.104а ал.2 т.5,чл.83 ал.1т.6 от ЗЕ вр. чл.45 ал.1 вр. чл.51 ал.1 вр.
чл.48 ал.2 вр.ал.1 т2 б.”а” от ПИКЕЕ.
Така извършената от
електроснабдителното дружество едностранна корекция на отчетени показатели на
потребена ел. енергия от потребителя е обусловила развилия се правен спор между
страните в първоинстанционното производство.Разрешението на спора е дадено от
съда в обжалваното решение,с което се приема,че платената от ищеца сума от 276,32лв.
му се дължи.
Основният извод на съда, за да
уважи иска се опира на недоказаност,че средството за търговско измерване не е
отчитало електрическа енергия или е
отчитало потребената енергия за корекционния период при грешка извън
регламентираната. В тази посока е и заключението на вещото лице,което
констатира,че отчетената грешка е в рамките на допустимата.
Наред с това следва да се
отбележи,че регламентирана в ПИКЕЕ възможност
за корекции на количеството електрическа енергия не променя характера на
отговорността в обективна такава.Установената и
извършена процедура от представителите на електроснабдителното
предприятие по отношение на техническото средство за измерване, възложена им по
силата на нормите на ПИКЕЕ едностранно
поставя доставчика в привилегировано положение спрямо потребителя и не изключва
тежестта от установяването на действително потребеното количество енергия.Обратният
извод би довел до поставяне в неравноправно положение потребителите на ел.
енергия спрямо доставчика.Още повече,че безвиновната отговорност е
изключение,което следва да бъде изрично уредено на законово ниво, а не с
подзаконов нормативен акт.
При така установената фактическа
обстановка,възприета правилно от районния съд и която фактическа обстановка
въззивната инстанция изцяло
възприема,поради което не се налага обосноваването на кои факти се
приемат за доказани и кои не,районният съд е достигнал до законосъобразен
правен извод за допустимост и основателност на предявения положителен
установителен иск против ответника. Мотивите на районния съд са обосновани и
почиват на правните норми регламентиращи материята относно облигационното
отношение възникнало между страните за
продажба на ел.енергия в процесния обект. Достигането на крайния извод,който
извод съвпада и с извода на въззивната инстанция не налага излагане отново на
мотиви,с изключение в частта,в която районният съд намира,че едностранната
корекция е допустима при определен фактически състав,който в случая не е
налице.Според въззивната инстанция както се подчерта по горе в мотивите
едностранното коригиране на ел. енергия води до неравноправност на правните субекти в полза на доставчика на ел
енергия и в тежест на потребителя.Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, първоинстанционното решение
потвърдено.
С оглед изхода на спора
въззивникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД, следва да
заплати на въззиваемата страна направените
по делото разноски за един адвокат в размер на 400лв.за въззивна инстанция.
Водим от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 29/28.01.2019 год. по
гр. д. № 705/2018 год. на Районен съд – Свиленград.
ОСЪЖДА„ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ"ЕАД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив 4000, обл. Пловдив,
район централен, ул. „Христо Г.Данов"№37, на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
да заплати на С.Д.И. ЕГН ********** *** направените
по делото разноски в размер на 400лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: ОМ 1/
2/