№ 1342
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000501258 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 262100 от 30.12.2020г., постановено по гр.д.№13854/2019г., СГС е
осъдил ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на И. Л. Г., ЕГН**********, сумата от
50 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 12.01.2019г., ведно със законната лихва от 24.10.201г. до
окончателното изплащане.
Срещу решението е подадена жалба от ответника ЗД“Бул инс“АД, в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.С отговора на исковата молба е било направено
изрично възражение от застрахователя, че липсва пряка връзка между получените от ищеца
увреждания и настъпилото на 12.01.2019г. ПТП.По делото е представен протокол за
настъпило произшествие, в което е отразено, че се касае за пътен инцидент без пострадали
лица, каквото е изискването на Наредба Iз-41 от 12.01.2009г., поради което следва да се
приеме, че е останало недоказано твърдението на ищеца, че е пътувал в един от
автомобилите, който е участвал в настъпване на инцидента.В тази връзка е процесуално
недопустимо чрез разпит на свидетел да се установява това обстоятелство, тъй като по
същество се опровергава съдържанието на съставен от длъжностното лице официален
документ, което е в нарушение на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК.В хода на
процеса не са били събрани годни доказателства, върху които съдът да може да изгради
1
изводи за механизма на настъпване на ПТП.Представеният протокол за ПТП не е подписан
от ответника и не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, като
същевременно констатациите на САТЕ се основават именно на този документ.Присъденото
от съда обезщетение е прекомерно и несъобразено с естеството на получените увреждания :
полученото мозъчно сътресение е леко по степен, като ищецът не е изпаднал в
безсъзнателно състояние ; поставената диагноза „навяхване на шията“ е на база
оплакванията на лицето, но не са били извършени образни изследвания, които да я
потвърдят ; сравнително краткия възстановителен период на полученото неразместено
счупване в долната част на раменната кост, което е наложило поставянето на гипсова
имобилизация.Необосновани са изводите на съда, че с поведението си пострадалият не е
допринесъл за настъпване на увреждането.Същите са в противоречие с указанията на ВС
дадени в т.7 на ППВС№17/63г., относно задълженията на съдилищата при прилагане на
чл.51, ал.2 от ЗЗД.С оглед на горното моли съда да отмени обжалваното решение и
постанови друго по същество, с което да отхвърли изцяло предявените искове, а в условията
на евентуалност да намали размера на следващото се обезщетение за неимуществени
вреди.Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от ищеца И.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответника е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо.Разгледана по същество е частично основателна.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда
за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, предвижда, че „при ПТП с пострадали лица се съставя констативен протокол за ПТП -
приложение № 1, и се изготвя подробна план-схема на ПТП от органите на "Пътна полиция"
- МВР.В цитирания по-горе КП за ПТП – приложение №1, следва да се отразят данни не
само за участниците в ПТП, но и за пострадалите лица, в т.ч. и получените от тях
увреждания.В процесния случай е съставен КП за ПТП – Приложение №4 към чл.4 от
Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., който се съставя тогава, когато при инцидента няма
пострадали лица.Това не изключва възможността на лице, което е пострадало при
инцидента, но това обстоятелство да не е отразено в протокола за настъпило ПТП/поради
погрешна преценка на длъжностното лице или поради първоначалната липса на симптоми за
настъпило увреждане/, да ангажира други допустими доказателствени средства, с които да
установи фактическите си твърдения.В тази връзка няма процесуална пречка да се
изслушват свидетели, чрез показанията на които да се установи, че определено лице е
пострадал при инцидент, тъй като с тях не се опровергава съдържанието на документа.
Ограниченията на разпоредбата на чл.164, ал.1, т.2 от ГПК не се отнасят до хипотезата, в
която се твърди, че материализираното в официалния свидетелстващ документ
2
удостоверително изявление на отговаря на действителното положение, а само в случая, в
който се твърди, че материализираното или удостоверено с документа изявление не
отговаря на действителната воля на лицето, направило изявлението, защото е симулативно.
В процесния случай е проведен разпит на св.Б.И., който е бил един от участниците в
инцидента, от показанията на когото се установява, че ищецът е пътувал с него на предната
дясна седалка.Вследствие на инцидента и двамата са пострадали, като са си ударили главите
в пластмасовите греди на челното предно стъкло. Свидетелят се обадил на Бърза помощ, но
до мястото на инцидента е спряло такси , в което се качил пострадалия, поради което
последвал втори разговор, в който линейката била отказана.Показанията на този свидетел се
подкрепят от заключенията на допуснатите СМЕ, от които се установява, че претендираните
за настъпили травми могат да бъдат получени от лице, което е било пътник в
автомобил/стр.109 и стр.115/, както и от представената медицинска документация, че
ищецът е бил прегледан в „Пирогов“ през нощта на 11/12.01.2019г.
Неоснователни са оплакванията, които са свързани с липсата на надлежни
доказателства, от които да се установи механизма на настъпване на ПТП.Заключението по
допуснатата по делото САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено
се е основавало не само на база съставените констативен протокол и наказателно
постановление, но и на показанията на изслушания в с.з. от 16.10.2020г. св. Б. И., който е
дал сведения за начина, по който е настъпило ПТП.Същият е пряк очевидец на
инцидента.Застрахователят не е навел нарочни оплаквания за неправилно определен
механизъм за настъпване на ПТП, а само такива, че заключението се основава на негодни
доказателства, поради което въззивният съд не следва да обсъжда САТЕ.
Частично основателни са оплакванията на жалбоподателя за прекомерност на
присъденото в полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.От заключенията по
допуснатите по делото СМЕ, кредитирани от съда като обективно и компетентно дадени се
установява, че вследствие на инцидента ищецът е получил следните увреждания :
сътресение на главния мозък ; контузия на главата с травматичен подкожен кръвоизлив в
лявата челна област; изкълчване и навяхване на шията ; непълно счупване на дясната
раменна кост в средната трета.Сътресението на мозъка не е било съпроводено с изпадането
на пострадалия в безсъзнателно състояние.Не са установени кръвоизливи, промени в
мозъчната тъкан и отпаднала неврологична симптоматика.Същият се е оплаквал от
главоболие, гадене, виене на свят.Фрактурата е била имобилизирана с гипсова шина за срок
от 15 дни, а по-късно е била проведена рехабилитация за срок от 14 дни.Общата
продължителност на лечебния и възстановителен период е била около 6 месеца, като най-
дълга е била по отношение на травмата в областта на шията.Здравословното състояние на
пострадалия е било възстановено напълно, като изпитва леки болки при ротация на дясното
рамо и лек дефицит от 10 градуса при максимално сгъване на лакътната става.
С оглед на естеството на проведеното лечение и обстоятелството, че ищецът е
напълно възстановена от инцидента следва, че справедливото обезщетение за
неимуществени вреди е в размер на 30 000лв.Така определения размер на обезщетение е
3
съобразен с датата на настъпване на застрахователното събитие – 2019г., която е от
значение за преценка на конкретните обществено-икономически условия в страната и
лимитите на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на
автомобилистите, както и със съдебната практика в сходни случаи : с решение по в.гр.д.
№2907/2020г. на САпС е определено обезщетение за неимуществени вреди от 30 000лв. за
сходни увреждания, но по-тежки по степен/по посоченото производство пострадалият е
получил допълнително травматичен шок и контузия на гръдния кош, но застрахователното
събитие е настъпило през 2016г./.
Неоснователни са оплакванията на застрахователя, които са свързани с
осъщественото от пострадалия съпричиняване на увреждането, което не е било отчетено от
първоинстанционния съд.Всички възражения касаят поведението на застрахования водач,
който е управлявал автомобила, в който е пътувал пострадалия, които според застрахователя
са в пряка причинна връзка с тежестта на получените от него увреждания.За да се приеме, че
е налице съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия е необходимо да се
установи, че с поведението си е способствал за настъпване на увреждането или тежестта на
получените травми.В този смисъл няма как поведението на застрахования водач да бъде
основание за намаляване на размера на следващото се обезщетение.
Ако се приеме, че направените в п.ІІ от отговора на исковата молба искания
включват мълчаливо в себе си и възражението, че пострадалият е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан, то следва да се приеме, че това възражение е останало
недоказано.От показанията на св.И. се установява, че както водача, така и пътника са били с
поставени предпазни колани.Същите се потвърждават и от заключението по СМЕ, вещото
лице по която заявява, че контузията на дясната раменна става може да бъде предизвикана и
от въздействието на предпазния колан.
Предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 30 000лв., а за разликата отхвърлен като
неоснователен.
Налице е несъвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд
относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, поради което
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено в частта, в която искът за
обезщетение е бил уважен за разликата от 30 000лв. до 50 000лв., като бъде постановено
друго по същество, с което иска в посочената част се отхвърли като неоснователен.
На жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, които са в
общ размер на 2 360лв./адвокатски хонорар и държавна такса/.Неоснователни са
възраженията на насрещната страна за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско
възнаграждение, които са били направени и пред двете инстанции, тъй като същото е изцяло
съобразено с минималния размер на адвокатските възнаграждения, посочен в Наредба №1 за
МРАВ.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
4
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция, което е в размер на 1 461.6лв. с
ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262100 от 30.12.2020г., постановено по гр.д.№13854 /2019г. на
СГС в частта, в която е осъдил ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на И. Л. Г.,
ЕГН**********, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на ПТП
от 12.01.2019г., ведно със законната лихва от 24.10.201г. до окончателното изплащане, за
разликата от 30 000/тридесет хиляди/лв. до 50 000/петдесет хиляди/лв., както и в частта за
разноските : за разликата над 1 200 /хиляда и двеста/лв., относно дължимата се от ответника
държавна такса ; за разликата над 486/четиристотин осемдесет и шест/лв. относно
присъдените на ищеца разноски ; за разликата над 1 461.6/хиляда четиристотин шестдесет и
едно цяло и шестдесет/лв. относно присъденото в полза на адв.В.О. възнаграждение по
чл.38 от ЗАдв, като вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на И. Л. Г., ЕГН**********, срещу ЗД“Бул инс“АД,
ЕИК831830482, за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди
вследствие на ПТП от 12.01.2019г., ведно със законната лихва от 24.10.201г. до
окончателното изплащане, за разликата от 30 000/тридесет хиляди/лв. до 50 000/петдесет
хиляди/лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262100 от 30.12.2020г., постановено по гр.д.№13854
/2019г. на СГС в останалата му част.
ОСЪЖДА И. Л. Г., ЕГН**********, да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482,
сумата от 2 360/две хиляди триста и шестдесет/лв., представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, да заплати на адв.В. В. О., сумата от
1 461.6/хиляда четиристотин шестдесет и едно цяло и шестдесет/лв. с ДДС, представляваща
възнаграждение по чл.38 от ЗАдв за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6