№ 319
гр. София, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Андрей Ангелов
Членове:Мирослав Г. Георгиев
Кристина Гюрова
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Пламен Георгиев Райнов (СГП-София)
като разгледа докладваното от Андрей Ангелов Въззивно частно наказателно
дело № 20211100602771 по описа за 2021 година
Производството е по реда на гл. ХХІ, вр. чл.306, ал.3 от НПК.
Образувано е по жалба на осъдения Й. В. ИВ. ( подадена чрез защитника му адв.
Я.С. ) срещу определение от 20.10.2020г., постановено по НЧД № 11 824/20г. по описа
на СРС, НО, 107 състав, с което съдът, на основание чл.25, ал.1, вр.чл.23, ал.1 от НК е
групирал наложените му наказания по НОХД № 4775/17г. по описа на СРС, НОХД №
1594/20г. по описа на СРС, НОХД № 20361 /19г. по описа на СРС, НОХД № 1587/20г. по
описа на СРС, НОХД № 306/20г. по описа на СРС, НОХД № 308/20г. по описа на СРС и
по НОХД № 20380/19г. по описа на СРС, определяйки едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години и 8 / осем/ месеца, увеличено по реда на
чл. 24 НК с 1 /една/ година и 4 /четири/ месеца, така че общият размер възлиза на 4
/четири/ години . Изтърпяването на наказанието е постановено при първоначален
„строг“ режим, като е приспаднато на осн. чл.25,ал.2 от НК изтърпяното наказание
лишаване от свобода и задържането под стража.
С жалбата, подадена от служебно назначения защитник на осъдения И. – адв.
Я.С., бланкетно се изразява недоволство от определението на съд, като наложената
санкция се счита за несправедлива. Твърдят се също и допуснати съществени
процесуални нарушения, без да се сочат конкретни такива. От въззивната инстанция се
1
иска да отмени обжалваното определение.
В съдебно заседание прокурорът от СГП счита жалбата за неоснователна и
предлага атакуваното определение да бъде потвърдено.
Защитникът на осъдения – адв. Я.С. моли съда да уважи въззивната жалба, като
конкретизира оплакването си до приложението на чл.24 НК от първоинстанционния
съд, считайки го за необосновано и явно несправедливо. Прави искане за изменение на
определението на СРС, като определеното общо най – тежко наказание не бъде
увеличавано.
Осъденият И. моли въззивния съд да отмени приложението на чл.24 от НК.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на атакуваното определение, намира за установено следното:
Й. В. ИВ. е осъждан 14 пъти за своята 24 годишна възраст, като с определения
на СРС, НО по НЧД № 15186/2012г., влязло в сила на 30.11.2019г. и на СРС, НО по
НЧД № 9125/20г., влязло в сила на 22.07.2020г. са извършени групиране на
наказанията му до средата на 2020г.
Поради влизането в сила на съдебния акт по НОХД № 308/20г.на СРС ( на
09.07.2020г.), е възникнала необходимостта от ново групиране на наложените
наказания на И..
С атакуваното определение СРС, НО, 107 с-в е включил в съвкупността седем
осъждания на И. – по НОХД № 4775/17г. по описа на СРС, НОХД № 1594/20г. по
описа на СРС, НОХД № 20361 /19г. по описа на СРС, НОХД № 1587/20г. по описа на
СРС, НОХД № 306/20г. по описа на СРС, НОХД № 308/20г. по описа на СРС и по
НОХД № 20380/19г. по описа на СРС, приемайки че престъпленията и по 7-те
осъждания са извършени в условията на реална съвкупност, налагайки му най –
тежкото – това по НОХД № 20 380/ 2019г. на СРС от 2 (две) години и 8 ( осем) месеца
лишаване от свобода и увеличавайки го с 1/2 , а именно – с 1 (една) година и 4 (
четири) месеца.
Съобразявайки данните по отделните наказателни производства, изводът на СРС
за наличие на основанията по чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК по отношение на 7-те
осъждания е правилен. Така И. е осъден:
1) по НОХД № 4775/2017г.на СРС, с определение влязло в сила на 24.03.2020г.,
за извършено престъпление на 17.09.2014 година, за което е наложено наказание 1 (
една) година и 4 ( два) месеца „лишаване от свобода”;
2) по НОХД № 1594/2020г. на СРС, с определение влязло в сила на 03.06.2020г. за
престъпление извършено на 25.10.2019 година, за което е наложено наказание 8 ( осем)
месеца „лишаване от свобода” ;
3) по НОХД № 20 361/ 2019г. на СРС, с определение влязло в сила на 11.06.2020г. за
2
престъпление извършено на 20.03.2019 година, за което му е наложено наказание 1 (една)
година „лишаване от свобода”;
4) по НОХД № 1587/ 2020г. на СРС, с определение влязло в сила на 20.06.2020г. за
престъпление извършено на 24.03.2019 година, за което му е наложено наказание 8 (осем)
месеца „лишаване от свобода”;
5) по НОХД № 306/ 2020г. на СРС, с определение влязло в сила на 23.06.2020г. за
престъпление извършено на 27.10.2019 година, за което му е наложено наказание 1 (една)
година „лишаване от свобода”;
6) по НОХД № 308/ 2020г. на СРС, с определение влязло в сила на 09.07.2020г. за
престъпление извършено на 07-27.03.2019 година, за което му е наложено наказание 2 (две)
години „лишаване от свобода”;
7) по НОХД № 20 380/ 2020г. на СРС, с присъда, влязла в сила на 13.08.2020г. за
престъпление извършено в периода 27.03. – 02.04.2019 година, за което му е наложено
наказание 2 (две) години и 8 (осем) месеца „лишаване от свобода”.
Всички изброени осъждания на И. са за престъпления против собствеността.
Деянията на осъдения И., предмет на наказателно преследване по всички
горепосочени осъждания, съпоставени с датите на влизане в сила на определенията,
имащи последиците на влязла в сила присъда по силата на чл.383, ал.1 от НПК и
присъдите, води до извод, че и седемте му осъждания е възможно да бъдат включени в
посочената група, тъй като престъпленията по всички 7 наказателни производства са
осъществени в условията на реална съвкупност, т.е. И. е извършил престъпленията,
преди да е бил осъден с влязла в сила присъда за което и да било от тях, поради което
са налице предпоставките на чл.25, ал.1, вр. чл.23, ал.1 НК за определяне на едно общо
най-тежко наказание – в случая това, наложено му по НОХД №20 380/ 2020г. на СРС –
2 (две) години и 8 (осем) месеца „лишаване от свобода“ при строг режим. В
съответствие с целите на наказанието и в частност със специалната превенция СРС е
приложил института на увеличаване на така определеното общо наказание, тъй като
видно от изложеното по –горе и 7-те деяния, за които е определено едно общо
наказание са извършени от И. за еднородна престъпна деятелност, свързана с
престъпления против собствеността и в условията на повторност. Следва извод –
особено като се вземе предвид и предходното съдебно минало на дееца, че
определеното общо най-тежко наказание от 2 (две) години и 8 ( осем) месеца
„лишаване от свобода“ не се явява адекватно на степента на обществена опасност на
дееца, а оттам е и в невъзможност да осигури обществения интерес от преустановяване
на престъпната му деятелност и да се постигне превъзпитаване на дееца. Напълно
законосъобразно е постъпил СРС като е упражнил правомощието си по чл.24 от НК и е
увеличил общото най-тежко наказание с ½ - т.е. с 1 (една) година и 4 ( четири) месеца -
максималният предвиден в разпоредбата размер от ½ от определеното общо най-тежко
наказание, изхождайки именно от завишената степен на обществена опасност на
дееца, като същевременно увеличеното наказание не надвишава нито сбора от
отделните наказания, нито максималния размер на наказанието „лишаване от свобода“,
3
предвиден в чл.39, ал.1 от НК. В този смисъл ( каквито доводи се съдържат в
пледоарията на защитата) така увеличеното общо наказание не е явно несправедливо, а
се явява адекватен обществен отговор на завишената обществена опасност на дееца и
конкретните деяния чл. 195 от НК, като наказанието от 4 ( четири) години „лишаване
от свобода“ е в рамките, надвишаващи минималния, но под средния, предвиден за
множеството извършени от И. престъпления по чл.195 от НК размер. Не могат да се
черпят изводи, благоприятстващи И. в настоящото производство, от факта, че повечето
от наказателните производства са приключени по реда на диференцираната процедура
по глава ХХІХ от НПК, тъй като същият е ползвал облагите от приложението й при
определяне на наказанието. Факт е обаче, че пребиваването му в пенитенциарното
заведение е поредно такова и предходните му престои не са изиграли необходимата
поправителна и превъзпитателна функция.
Правилно първоинстанционният съд е приспаднал от така увеличеното
наказание времето, пред което осъдения И. е търпял наказание лишаване от свобода по
отделните осъждания, влизащи в подлежащата на кумулиране група и задържането под
стража по отделните (подлежащи на групиране) наказателни производства.
По изложените съображения атакуваното определение на СРС, 107 с-в следва да
бъде потвърдено в неговата цялост.
Водeн от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 20.10.2020г., постановено по НЧД № 11
824/20г. по описа на Софийски районен съд, НО, 107 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4