РЕШЕНИЕ
№ 22943
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110125302 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявен от „Дженерали Застраховане“ АД срещу ЗД „Бул Инс“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 411 от Кодекса за застраховането (КЗ) за заплащане
на сумата 282.04 лева, с включени в нея ликвидационни разноски от 15.00 лева и
представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по
щета № ...../2024, образувана за вреди по лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. №......,
причинени при ПТП, настъпило на 12.06.2024г. около 18:00 часа в гр. Монтата, на паркинг
на магазин Лидъл, намиращ се на бул. „3-ти март“ № 137А, причинено виновно от водача на
МПС с рег. № ......, застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
05.05.2025г., до окончателното заплащане на сумата, както и иск с правно основание чл. 86
ЗЗД за заплащане на сумата 24.55 лева мораторна лихва върху главницата за периода
09.09.2024г.-04.05.2025г.
Ищецът твърди, че на 12.06.2024г. около 18:00 часа в гр. Монтата, на паркинг на магазин
Лидъл, намиращ се на бул. „3-ти март“ № 137А, е настъпило ПТП по вина на водача на МПС
с рег. № ...... Обяснява, че и двете моторни превозни средства са се намирали в паркирано
състояние на посочения паркинг, като в посоченото време водачът на л.а. „Ауди А4“, с рег.
№ .... предприел маневра движение на заден ход за излизане от паркомястото, при която
забелязал, че водачът на намиращия се зад него л.а. с рег. № ...... също предприема маневра
за движение на заден ход, поради което спрял, за да избегне удар. Водачът на другият лек
автомобил обаче продължил движението си по извършване на желаната маневра, в резултат
на което реализирал удар с л.а. „Ауди А4“, с рег. № ...... След реализация на сблъсъка, водача
на виновното МПС напуснал мястото на произшествието. Водачът на л.а. „Ауди А4“, с рег.
№ ....... подал сигнал до МВР, в резултат на което мястото на събитието било посетено от
1
екип на отдел „Пътна полиция“, които тествали водача на това МПС за алкохол, пробата от
което тестване била отрицателна. На водача на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ..... било издадено
удостоверение, констатиращо събитието. Сочи, че виновното МПС е застраховано при
ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валиден към
датата на произшествието. Поддържа, че в резултат на ПТП другият участник в него - л.а.
„Ауди А4“, с рег. № ......, е претърпял имуществени вреди – по задна броня, спойлер на задна
броня, заден десен калник и десен стоп, които били заплатени от ищеца в изпълнение на
задълженията му по договор за застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП с
оглед постъпило при него заявление и образувана щета № ....../2024. По тази причина
насочва претенцията си към този застраховател, обосновавайки, че дължи репариране на
платеното от ищеца обезщетение. Заявява, че щетите по автомобила били описани, а после
отстранени, за което била издадена фактура на стойност от 267.04 лева, платени от ищеца.
Пояснява, че е поканил ответника да репарира половината от вредите, които възлизали в
общ размер на 282.04 лева, с включени 15.00 лева ликвидационни разноски. Поканата била
получена от ответника на 09.08.2024г., след което на 16.08.2024г. ищецът получил отказ от
ответника за възстановяване на вредите. Представя доказателства и прави доказателствени
искания за допускане на съдебно-автотехническа експертиза и разпит на свидетел.
Претендира разноски.
Ответникът признава, че между него и собственика на МПС с рег. № ..... е налице
валидна към датата на твърдяно ПТП полица по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП, вината и противоправното
поведение на водача на „Ауди А4“, с рег. № ...... с довод, че не са спазени изискванията за
съставяне на протокол за ПТП, че няма посещение на мястото от органите на МВР и че не е
взето административно отношение към водача на МПС с рег. № ...... Твърди, че вина за
произшествието има и водача на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ...... и навежда, че има
съпричиняване от последния. Оспорва иска по размер с довод, че претендираната сума не
отговаря на действителната стойност на причинените щети и ставките за труд и цените на
материалите са завишени. При тези доводи моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски. Прави доказателствени искания.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Нормата указва също, че застрахователят по имуществена застраховка с
предмет увредената вещ може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
„Гражданска отговорност“ на деликвента. За уважаване на предявения иск ищецът е
следвало да докаже в условията на пълно и главно доказване наличие на договор за
застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие; плащане на застрахователно обезщетение; вина за причиняването на вредите
(вината се предполага, ако се докаже противоправното поведение и пряката причинна връзка
между него и настъпилите вреди); договор за застраховка между ответника и собственика на
застрахованото имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът
покрива отговорността на причинителя на вредата. Тежестта за доказване на релевантните
по делото факти е указана на страните с определението на съда по чл.140 ГПК.
Страните не спорят и се подкрепя от събраните по делото доказателства, че л.а. „с рег. №
....... е застраховано при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на произшествието, т.е. за срока 24.10.2023г. – 23.10.2024г.
– справка л. 30 от делото.
По делото не се спори също, че лек автомобил „Ауди А4“, с рег. №......, е застрахован при
ищеца по договор за застраховка „Каско на МПС“, валидна към датата на ПТП, което се
установява от приложената по делото полица №...... с период на валидност 20.12.2023г.-
19.12.2024г. с покритие „Пълно каско“. Видно от приложимите Общи условия – чл. 104 и
2
условията по клауза „Пълно каско“, обхващащи и рискове по клауза „Частично каско“, л. 9-
15, настъпилото ПТП представлява покрит застрахователен риск.
За установяване на обстоятелството, че л.а. „Ауди А4“, с рег. № ...... е претърпял
имуществени вреди в резултат на случило се на 12.06.2024г. в гр. Монтана, на паркинга на
магазин Лидъл, ПТП, по делото е прието като доказателство административно-
наказателната преписка и удостоверение от сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР гр.
Монтана към СДВР. След анализ на събраните доказателства, включващи и протокол за
ПТП, се установява, че на 12.06.2024г. в гр. Монтана, на паркинга на магазин Лидъл е
настъпило пътно-транспортно произшествие с участник 1 – л.а. „Тойота“ с рег. № ......, и
участник 2 – л.а. „Ауди А4“, с рег. № ....... В графа обстоятелства, причини и условия за
настъпване на инцидента, извършени маневри и други материални щети е описано, че
участник 1 предприема и извършва маневра на заден ход като по време на движение не
наблюдава непрекъснато зад превозното средство и дясно движещия се участник 2
успоредно с него и реализира ПТП с материални щети в странична задна дясна част за л.а.
„Ауди А4“, с рег. № .....
Представено е влязло в сила на 08.08.2023г. наказателно постановление, с което на
водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ...... е наложена глоба за това, че на 12.06.2024г. в 18:10ч в
гр. Монтана, бул. „Трети март“ като водач на посочения л.а. и при предприета и извършена
маневра на заден ход не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство,
следствие на него блъска странично движещото се зад него л.а. „Ауди А4“, с рег. № ......, с
което реализира ПТП с материални щети и не остава на място до пристигане на контролните
органи с цел да се укрие, като същият е установен на 28.06.2024г. в с. Дива Слатина в 11:00
часа.
За установяване на механизма на инцидента по делото са разпитани двама свидетели –
водача на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ....... - И. С. И., и очевидец на случилото се - Ц. Г. Й.. От
показанията и на двамата свидетели еднопосочно се установява, че и двете МПС-та са били
паркирани на паркинга на магазин Лидъл в гр. Монтана през две места срещуположно –
диагонално един на друг, и със задната част на автомобилите един към друг и към изхода от
паркомястото.
Според показанията на свидетеля И. С. И., той не видял преди да потегли другия
автомобил, забелязал го само на огледалото в последния момент как го удря. Другият
автомобил дошъл от дясната му страна. Щетите по неговия автомобил били по заден десен
калник и малко от бронята вдясно. Другият автомобил го ударил все едно с багажника.
Водачът извършвал маневра по движение на заден ход с включени аварийни светлини, а
другият водач излизал от друго паркомясто, но не видял от кое. След удара свидетелят
слязъл от колата и му предложил да повикат 112, но той напуснал. Повикал 112 и изчакал на
място, а другият водач си тръгнал. Съставили двустранен протокол, дал показания, а другият
водач го намерили след няколко седмици, за да може да се състави двустранен протокол.
Свидетелят заявява, че не е видял другия водач, т.к. до него имало други спрели коли, видял
го в момента на удара. При маневрата се оглеждал през цялото време и почти се намирал в
спряло положение по време на удара.
От показанията на свидетеля Ц. Г. Й. се извежда, че е майка на водача на л.а. „Тойота“ с
рег. № ...... и е имала качеството на пътник в лекия автомобил по време на инцидента.
Обяснява, че водачът предприел маневра движение на заден ход и на дясно за излизане от
паркомястото. Вече били излезли от паркомястото и завивали надясно, за да изправи колата,
когато водача на другия автомобил тръгнал да излиза от своето паркомясто на заден ход и
така се реализирал удар между двамата автомобила. По л.а. „Тойота“ с рег. № ....... нямало
щети, освен малко вдлъбнато отзад в бронята, а на другия автомобил по калника. Според
свидетеля, синът и и водач на л.а. „Тойота“ с рег. № ....... допуснал грешка, че върнал малко
повече назад. Протокол не съставили, а синът и бил установен по-късно от органите на
полицията.
Показанията на свидетеля И. се ползват изцяло с доверие от съдебния състав. Разказът
му е логичен, последователен и в синхрон с казаното от другия свидетел по отношение на
3
местоположението на автомобилите и предприетите маневри. Ето защо, в тази част и
показанията на свидетеля Й. се ползват с доверие. Остават изолирани и поради това не се
ползват с доверие показанията на свидетеля Й. в частта, в която свидетелят заявява, че вече
били излезли от паркомястото и завивали надясно, за да изправи колата, когато водача на
другия автомобил тръгнал да излиза от своето паркомясто на заден ход. Казаното от
свидетеля противоречи на събраните по делото доказателства и на казаното от самия
свидетел каква е била грешката на водача на л.а. „Тойота“. Освен това, анализа на
механизма на произшествието от вещото лице дава основание да се приеме, че предприелия
първо маневра за излизане от паркомястото чрез движение на заден ход е водача на л.а.
„Ауди А4“, с рег. №......, който в един етап се е установил в покой, когато назад и надясно е
излизал от паркомястото си водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ......, който движейки се
прекалено назад с цел излизане от паркомястото, без толкова да е било необходимо, е
реализирал удар в другият автомобил. Всичко това се извежда от вещото лице по
местонахождението на щетите – за л.а. „Ауди А4“, с рег. № ...... щетите са били в страничната
задна дясна част и същите не биха настъпили, ако водачът тепърва е предприел маневра за
излизане, а за л.а. „Тойота“ с рег. № ....... – в задна броня, багажник, което означава, че ударът
за него е бил при маневра на заден ход.
Както се посочи, за доказване на механизма на произшествието по делото е изслушано и
прието заключение на съдебно-автотехническата експертиза, вещото лице по която е
обосновало заключение, че описаните от ищеца вреди по л.а. „Ауди А4“, с рег. № ....., са в
причинно-следствена връзка с реализираното на 12.06.2024г. произшествие. Обяснен е
механизмът на произшествието – л.а. „Ауди А4“, с рег. № ...... се движи в района на паркинга
на магазин Лидъл в гр. Монтана, като по същото време водача на л.а. „Тойота“ с рег. № .......
предприема маневра на заден ход и поради упражнен недостатъчен контрол над
управлението от водача, реализира ПТП с л.а. „Ауди А4“, с рег. № ......
Отговорено е, че действителния размер на вредите към датата на застрахователното
събитие е в размер на 662.50 лева, т.е. стойност по-висока от платената от застрахователя,
както и че на пазара няма предлагане на необходимите части от вносители на алтернативни
части. Заключението се ползва от съдебния състав при изграждане на фактическите изводи,
тъй като е дадено от лице, притежаващо нужните познания и опит в областта, което е
изследвало всички документи по делото при отговора на поставените въпроси и не е било
оспорено от страните. Вещото лице е изслушано след разпита на свидетелите и потвърди
заключението си с допълнението, че спрямо уврежданията на л.а. Ауди, по-вероятно е той да
е бил в спряло състояние, той е напуснал паркомястото, а л.а. Тойота при излизане е
настъпил удара, напускал е перпендикулярно и се е намирал под ъгъл към момента на ПТП.
Ако л.а. Ауди го е ударил, тогава щетите по л.а. Тойота щяха да бъдат по заден десен калник,
а не в задната част на бронята.
Установява се, че в резултат на пътнотранспортното произшествие „Ауди А4“, с рег. №
....., е бил на оглед при застрахователя-ищец, който е описал вреди по автомобила, както
следва задна броня, спойлер задна броня, панел заден десен и стоп десен, като за ремонта на
щетите ищецът, в изпълнение на задълженията по договор за застраховка „Каско“, е
изплатил обезщетение в размер на 267.04 лева на собственика на застрахования лек
автомобил – платежен документ л. 29.
Обявено е за безспорно, че ищецът е сторил ликвидационните разходи в размер на 15.00
лева, както и че е поканил ответника да репарира вредите, която покана е получена от
ответника, който е отказал да стори това, депозирайки отказ, получен от ищеца на
16.08.2024г.
При съобразяване на изложеното по-горе след анализ на събраните по делото
доказателства, съдебният състав достига до извод, че ищецът е доказал наличие на договор
за застраховка между него и собственика на увредената вещ; настъпило застрахователно
събитие, от което са настъпили вреди в търсения размер; плащане на застрахователно
обезщетение; договор за застраховка между ответника и собственика на застрахованото
имущество, с което е осъществен деликта, по силата на който ответникът покрива
4
отговорността на причинителя на вредата.
Прецизният анализ на доказателствата дава основание на съдебния състав да приеме
претенцията за основателна и доказана в пълнота и по-конкретно в частта на механизма на
произшествието и поведението на водача на л.а. „Тойота“ с рег. № ......, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, и в какво се изразява неговата
противоправност.
По делото е поставен спор относно механизма на ПТП, който механизъм се извежда от
доказателствата по делото. Механизмът на произшествието е следният на 12.06.2024г. около
18:00 часа на паркинг на магазин „Лидъл“ в гр. Монтана л.а. „Ауди А4“, с рег. № ..... и л.а.
„Тойота“ с рег. №..... са били паркирани през две места срещуположно – диагонално един на
друг, и със задната част на автомобилите един към друг и към изхода от паркомястото,
когато пръв водача на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ...... предприел маневра за излизане от
паркомястото с движение на заден ход, оглеждайки се непрекъснато при извършване на
маневрата и установявайки се в покой след приключването на маневрата, когато по същото
време и след установяването в покой на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ..... водачът на другия л.а. –
л.а. „Тойота“ с рег. № ..... също предприел маневра за излизане от паркомястото с движение
на заден ход и надясно, когато без да наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство,
реализира удар с установения в покой л.а. „Ауди А4“, с рег. № ...., в резултат на който удар
причинява щети по последния лек автомобил, изразяващи се в повреда на задна броня,
спойлер задна броня, панел заден десен и стоп десен. Анализа на доказателствата по делото
– поотделно и в съвкупност, дават основание да се приеме, че механизма на произшествието
е този. Този извод следва и от заключението на вещото лице и изслушването му в о.с.з.,
според което предприелия първо маневра за излизане от паркомястото чрез движение на
заден ход е водача на л.а. „Ауди А4“, с рег. № ....., който в един етап се е установил в покой,
когато назад и надясно е излизал от паркомястото си водача на л.а. „Тойота“ с рег. № .....,
който движейки се прекалено назад с цел излизане от паркомястото, без толкова да е било
необходимо, е реализал удар в другият автомобил. Всичко това се извежда от
местонахождението на щетите – за л.а. „Ауди А4“, с рег. № ..... са били в страничната задна
дясна част и същите не биха настъпили, ако водачът тепърва е предприел маневра за
излизане, а за л.а. „Тойота“ с рег. № ...... – в задна броня, багажник, което означава, че ударът
за него е бил при маневра на заден ход.
При установения от доказателствата, които не са оспорени от страните, механизъм на
произшествието, съденият състав прави извод, че виновен за инцидента е водачът на л.а.
„Тойота“ с рег. № ...... Неговото противоправно поведение при движението на пътя се свежда
до движение на заден ход, без да се наблюдава непрекъснато пътя зад превозното средство,
което противоречи на задължението на водачите по чл. 40, ал. 2 ЗДвП. При тези съображения
възражението за изключителна вина на пострадалия водач не се споделят. По делото
механизма на произшествието може да се установява с всички доказателства, допустими по
реда на ГПК, поради което и липсата на протокол за ПТП и/или признаване на вината от
някой водач не е условие за приемането на даден механизъм или невъзможност такъв да се
установи. Именно с тази цел по делото са събрани като доказателства свидетелски
показания, административно-наказателна преписка и експертно мнение, които в съвкупност
позволяват установяване на механизма. Впрочем, в представената преписка протокол за
ПТП, съставен от органите на МВР, е наличен. При този механизъм и според този съдебен
състав, съпричиняване на инцидента и вредите от страна на водача на л.а. „Ауди А4“, с рег.
№ ...... не се доказва. Водачът е изпълнил задължението си да наблюдава пътя за и около
превозното средство при предприемане на маневрата и едва след установяването му в покой,
когато това статично състояние не изисква подобно задължение за наблюдение, е реализиран
удара.
Внимателният анализ на доказателствата поотделно и в съвкупност дава основание да се
заключи, че именно в резултат на това произшествие са настъпили вреди и те се изразяват в
щета по задна броня, спойлер задна броня, панел заден десен и стоп десен, поради което и
релевираното възражение, че вредите не се намират в причинна връзка с произшествието се
5
явява неоснователно. Този извод следва и от заключението на вещото лице.
Спорен е размерът на причинените вреди с оглед възражението на ответника, че
обезщетението не може да надвишава действителния размер на вредите към датата на
произшествието.
Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения
Кодекс на застраховането, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна
уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице,
без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. №
469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО,
Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от
08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/. Застрахователното обезщетение, което се
дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната
стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Съгласно формираната практика на въззивната инстанция, намерила израз в Решение №
267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение №
265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния
дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на недължимо
обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на
действително платената сума. Ето защо, следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за
да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг. В случая, следва да се даде
отговор на въпроса дали застрахователят, отговарящ по регресна претенция на
застрахователя, заплатил обезщетение по силата на доброволната имуществена застраховка,
е отговорен да заплати обезщетение по цени на официалния за съответната марка сервиз и в
кои случаи.
Изложените принципни разбирания, отнесени към настоящия случай, дават основание
да се заключи, че дължимото обезщетение се съизмерява с действителната стойност на
вредата, равняваща се на възстановителната стойност на щетите по цени на неофициален
сервиз към датата на произшествието, тъй като не се твърди и няма доказателства
увреденият автомобил да се намира в гаранция. Напротив, автомобилът не е в гаранция и не
е възстановен в официален сервиз на марката, както се извежда от заключението. Ето защо,
обезщетението се равнява на средната пазарна цена на материалите и труда, необходими за
възстановяване на автомобила. От заключението се установява, че частите, които е следвало
да бъдат подменени, не се предлагат на пазара от вносители на алтернативни части, поради
което и при определяне на средната им пазарна стойност правилно е взета предвид като
изходна точка цената на предлаганите нови части. Така стойността, необходима за
възстановяване на автомобила според заключението на вещото лице и допълнението му в
о.с.з. при изслушване, се равнява на 662.50 лева. Платеното от ищеца обезщетение не
надвишава договорената застрахователна сума и е в по-малък размер от определеното от
вещото лице обезщетение, поради което предвид липсата на доказателства за плащане и с
оглед обвързаността на съда от поисканото по принципа на диспозитивното начало,
дължимото обезщетение се равнява на сумата от 267.04 лева, а с включени ликвидационни
разноски от 15.00 лева, възлиза на 282.04 лева, която сума се дължи на ищеца.
В заключение, предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което
следва да се уважи изцяло. Вземането се присъжда със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 05.05.2025г., до окончателното плащане като акцесорна
последица.
6
По иска по чл. 86 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ ответникът е следвало в 30-дневен срок от
поканата да определи и изплати обезщетение по процесната щета или мотивирано да откаже
плащане. Предвид отказът на ответника да плати разликата до пълния дължим размер, след
получаването на поканата на 09.08.2024г., то последният е изпаднал в забава за плащането
след изтичане на срока за доброволно плащане, поради което за процесния период от
09.09.2024г. до 04.05.2025г. дължи лихва за забава в размер на 25.55 лева, изчислена на
основание чл. 162 ГПК от съда посредством лихвен калкулатор, поради което искът за
мораторна лихва следва да се уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноските се разпределят по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ищецът своевременно е претендирал разноски в общ размер на 520.00 лева, включващи
100.00 лева държавна такса, 120.00 депозит за свидетел, 200.00 лева депозит за вещо лице и
100.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер по чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащане на правната помощ. Разноски в този размер следва да се възложат
в тежест на ищеца.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение,
-ти
55 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Джейм Баучер“ № 87, да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68, следните суми:
на основание чл. 411 от Кодекса за застраховането сумата 282.04 лева, с включени в
нея ликвидационни разноски от 15.00 лева и представляваща регресна претенция за
заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ...../2024, образувана за
вреди по лек автомобил марка „Ауди А4“, с рег. № ....., причинени при ПТП, настъпило
на 12.06.2024г. около 18:00 часа в гр. Монтата, на паркинг на магазин Лидъл, намиращ
се на бул. „3-ти март“ № 137А, причинено виновно от водача на МПС с рег. № .....,
застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.05.2025г., до
окончателното заплащане на сумата;
на основание чл. 86 от Закон за задълженията и договорите сумата 24.55 лева
мораторна лихва върху главницата за периода 09.09.2024г.-04.05.2025г.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК...., да заплати на
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК ....., сумата 520.00 лева – разноски по делото.
УКАЗВА на ответника, че присъденото вземане може да бъде платено по следната
банкова сметка, посочена от ищеца в исковата молба и с титуляр „Дженерали Застраховане“
АД, а именно: IBAN: .......
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8