Определение по дело №3316/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 512
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 18 февруари 2021 г.)
Съдия: Красимир Машев
Дело: 20201000503316
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 512
гр. София , 18.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на осемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев

Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Красимир Машев Въззивно гражданско дело
№ 20201000503316 по описа за 2020 година
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
С молба от 09.02.2021 г. въззивникът е поискал на основание чл. 253 ГПК въззивният
съд да отмени Определение № 227/25.01.2021 г. в частта, в която е допуснал на
въззиваемите 1 свидетел при довеждане за установяване на факта „кой е демонстрирал
собственически права върху процесния имот за съответен период“, както и в частта, в която
на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК въззивният съд е обявил за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства, че Л. З. К. е
леля, а А. А. Д. е неин племенник. В случай че съдът не отмени определението, с което на
въззиваемите е допуснат до разпит 1 свидетел при довеждане, въззивникът релевира ново
доказателствено искане – да бъде допуснат и на него 1 свидетел при довеждане (за
опровергаване на твърдените от ответната страна факти).
Като въззивният съд е допуснал на въззиваемите събиране на гласни доказателствени
средства – чрез разпит на 1 свидетел, не е налице противоречие с първоначалното
Определение от 13.10.2020 г. Това доказателствено искане е поддържано с оглед на
дадените указания на САС при очертаване на правнорелевантните факти по делото и
разпределяне на доказателствената тежест между страните за тяхното установяване, поради
което те не са преклудирани – в този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения на ВКС, които вече въззивният съд е посочил в Определение №
2263/13.10.2020 г. Поради тези правни съображения искането за отмяна на определението, с
което на въззиваемите са допуснати нови доказателствени средства се явява неоснователно.
Но тъй като доказателственото искане на въззивника за допускане на 1 свидетел при
довеждане е релевирано за опровергаване на фактите, които се целят да бъдат установени от
въззиваемите с допуснатите им гласни доказателствени средства, то е своевременно
1
наведено и като относимо трябва да бъде допуснато.
При изричното оспорване, че Л. З. К. и А. А. Д. не са леля и племенник,
определението за обявяване на това обстоятелство за безспорно трябва да бъде отменено, но
тъй като този факт отново се превръща в спорен, основателно се явява доказателственото
искане на въззиваемите за издаване на основание чл. 186 ГПК на представеното от него в
проект Съдебно удостоверение за изясняване на роднинските връзки между тези лица. С
това доказателствено искане се цели да се опровергае, че ответникът е бил добросъвестен
владелец, поради което то е относимо, но въззивният съд едва в своя краен съдебен акт ще
изясни релевантността за делото на родствените връзки между тези две лица.
Воден от гореизложеното, съдът на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 253
ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 227/25.01.2021 г. в частта, в която на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК САС е обявил за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване с други доказателствени средства обстоятелството, че Л. З. К. е
леля, а А. А. Д. е неин племенник.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за отмяна на това определение
в частта, в която на въззиваемите е допуснат 1 свидетел при довеждане.
ДОПУСКА на въззивника 1 свидетел при довеждане за установяване/опровергаване
на същото обстоятелство, за което е допуснат на въззиваемите 1 свидетел при довеждане,
като МУ УКАЗВА, че ако не доведе този свидетел в първото редовно о. с. з. пред въззивния
съд, без да са налице уважителни причини за това, съдът ще отмени това определение на
основание чл. 158, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 253 ГПК.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на въззиваемите представеното от тях в проект Съдебно
удостоверение по чл. 186 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а препис от молбата от
16.02.2021 г. на въззиваемите – на въззивника за сведение!
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3