Решение по дело №2700/2018 на Районен съд - Перник

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 1222

 

гр. П., 06.11.2018г.

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

Районен съд – гр. П., Гражданска колегия, VІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова

 

при секретаря Вероника Вескова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2700 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от И.Б.И. *** АД с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2565.24 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. и сумата в размер на 1008.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.11.2003г. до 23.11.2009г., за които вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 416 ГПК по ч.гр.д. № 6029/2009г. по описа на Районен съд – гр. П., въз основа на който срещу И.Б.И. е образувано изп. д. № ***. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие Окръжен съд – гр. П., от ответника, което е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, като топлофикационното дружество е образувало за събиране на процесното вземане по изпълнителния лист изп. дело № ***. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – гр. П.. В исковата молба се излагат твърдения, че след издаване на изпълнителния титул са настъпили обстоятелства, погасяващи вземанията на ответното дружество, а именно вземанията са погасени по давност.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК оспорва предявените искове, тъй като намира, че не са налице предпоставките на чл. 111, б.“ В“ ЗЗД за погасяване на процесните вземания по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа и правна страна по спора следното:

С Решение № 6/21.01.2016г. по т.д. № 1562/2015г. по описа на ВКС, I ТО е прието, че с изтичане на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Отрицателният установителен иск по чл. 439, ал.1 ГПК е предвиден като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез оспорване на вземането, основанието на който иск са новонастъпили факти /настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение или съдебното решение, включително и по реда на чл. 415 ГПК/, водещи до унищожаване или погасяване възникналото право или отговорността на длъжника за претендираното от кредитора-взискател право, а искането е да се установи, че вземането на кредитора-взискател не съществува.

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск е че взискателят е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на процесните вземания.

Предмет на доказване от ищеца по исковата претенция по чл. 439 ГПК е, че изпълняемото право, в случая вземането по изпълнителния лист, е погасено с оглед доказване на положителния факт за погасяването му с предвидената в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД 3 – годишна давност, поради факти и обстоятелства, настъпили след издаване на изпълнителния лист.

Следва да се посочи, че отричаните от ищеца законна лихва за забава върху главницата, считано от 03.12.2009г. до окончателно изплащане на вземането и разноски по издадения изпълнителен лист нямат характер на самостоятелен иск, тъй като не представляват самостоятелно съдебно предявено притезание съгласно указанията дадени с т. 10в на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на изпълнителното производство. Отричането (изцяло или частично) с влязло в сила решение на дължимостта на главните вземания по изпълнителния титул би имало за последица прекратяване на изпълнителното производство, а съгласно чл. 79 ГПК в хипотезата на чл. 433 ГПК разноските по изпълнението, включително и тези по изпълнителния лист не са за сметка на длъжника.

Страните не спорят, че ответникът се е снабдил с изпълнителен лист по ч.гр.д.  № 6029/2009г. по описа на Районен съд – гр. П. против ищеца за процесните суми по реда на чл. 416 ГПК. Съгласно разясненията дадени с мотивите на т. 14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на изпълнителното производство, Гражданския процесуален кодекс от 2008г. урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес, поради което подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяване на иск за установяване на съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не е предявен, както е в разглеждания случай, давността не се счита прекъсната с подаване на заявлението. Също така заповедта за изпълнение по чл. 410 и чл. 417 ГПК и издаденият въз основа на заповедта изпълнителен лист нямат последиците на съдебно решение за установяване съществуване на вземането по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, така че във всички случаи срокът на новата давност по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение.

С Тълкувателно решение № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г.  на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичането на 3 – годишен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо. В Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.” АД на потребителите в гр. П. е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С Решение № 164/15.06.2017г., постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. П. е разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент започва да тече законоустановения давностен срок.

Въз основа на процесния изпълнителен титул срещу И.Б.И. е образувано изп. д. № ***. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие Окръжен съд – гр. П. с взискател ответното дружество. Видно от постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 488, ал.1, т. 8 ГПК на гърба на изпълнителния титул производството е образувано на 10.08.2010г., като последното валидно изпълнително действие е предприето на 10.08.2010г.

От представения заверен препис от изп. № ***. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – гр. П., се установява, че въз основа на процесния изпълнителен титул на 22.03.2018г. е образувано ново изпълнително производство против И.Б.И. с взискател „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД.

Съгласно разясненията дадени с т.10 и т.14 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. От изложеното следва, че когато в молбата за образуване на изпълнително дело е посочен изпълнителен способ същата прекъсва давността.

Видно от постановление за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 488, ал.1, т. 8 ГПК производството по изп. д. № ***. по описа на ЧСИ А.В., с район на действие Окръжен съд – гр. П. е прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 ГПК на 01.08.2012г. ( две години след извършване на последното валидно изпълнително производство). Съгласно указанията дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Прекратяването настъпва по силата на закона, поради което постановлението за прекратяване на изпълнително производство има единствено декларативно значение, но не и конститутивно такова. Съгласно задължителните указания дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права ( напр. купувачите по публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени лица плащания. Предвид изложеното към момента на образуване на изп. № ***. по описа на ЧСИ С.Б., с район на действие Окръжен съд – гр. П. вземанията по процесния изпълнителен титул са били погасени по давност.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 671.95 лева, от които 142.95 лева, представляващи заплатена държавна такса за разглеждане на спора, 5 лева, представляващи внесена държавна такса за издаване на съдебно удостоверение, 24 лева, представляващи заплатена такса за издаване на препис от процесното изпълнително дело и сумата в размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на И.Б.И.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени от И.Б.И., ЕГН **********,***, офис 2 против „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 2565.24 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. и сумата в размер на 1008.67 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 30.11.2003г. до 23.11.2009г., за които вземания срещу ищеца е издаден изпълнителен лист по реда на чл. 416 ГПК по ч.гр.д. № 6029/2009г. по описа на Районен съд – гр. П..

ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на И.Б.И., ЕГН **********,***, офис 2 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 671.95 лева, представляваща сторени в настоящото производство съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия:

Дата на обявяване на решението:06.11.2018

Съдебен деловодител: