Решение по дело №998/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 499
Дата: 1 ноември 2024 г. (в сила от 1 ноември 2024 г.)
Съдия: Боян Христов Косев
Дело: 20244210100998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 499
гр. Габрово, 01.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на трети октомври
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Красимира Ат. Н.а
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100998 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и следв. ГПК – първа фаза по допускане на
делба.
Образувано е по искова молба на В. М. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр.
Габрово, ул. „********” № 31, ет. 2, с която срещу М. М. К., ЕГН **********, с адрес:
гр. Габрово, ул. „*********” № 9, ет. 2, ап. 6, е предявен иск за извършване на съдебна
делба на недвижим имот с идентификатор 14218.501.564.2.6, находящ се в гр. Габрово,
ул. „*********” № 9, подробно описан в исковата молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и ответникът са
съсобственици на процесния недвижим имот придобит по наследство от общия
наследодател на страните В.А. М., б. ж. па гр. Габрово, починала на 20.05.2017 г., която
придобила правото на собственост върху имота въз основа на договор за покупко-
продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТУС № 5, том III от 17.11.1978 г. на
Районен съд - Габрово, като притежаваните от всеки от съсобствениците квоти от
правото на собственост са както следва: -1/2 идеална част за В. М. Ч. и 1/2 идеална
част за М. М. К.. Моли да се допусне съдебна делба на процесния имот между
съделителите.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът М. М. К. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен. В тази връзка
се позовава на изтекла в нейна полза 10-годишна придобивна давност, като считано от
1979 г. твърди, да е владяла явно и непрекъснато имота с присвоително намерение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
1
Видно от договор от 17.11.1978 г. за продажба на жилище, сключен по реда на
чл. 117 ЗТСУ наследодателят В.А. М. придобила правото на собственост върху
апартамент № 6 на 2 етаж, находящ се гр. Габрово, ул. „*********” № 9, вх. Б, заедно
с прилежащото избено помещение № 6, със съответните идеални части от правото на
строеж върху мястото.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 0511/06.02.2024 г., издадено от
Община Габрово, В.А. М. е починала на 20.05.2017 г., като е оставила наследници по
закон: М. М. К. – дъщеря и В. М. Ч. – дъщеря.
Не се спори между страните, а и видно от схема на самостоятелен обект № 15 –
124212 от 08.02.2024 г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – гр.
Габрово, че описаният в договора за продажба на недвижим имот от 17.11.1978 г.,
съответства на обект с идентификатор 14218.501.564.2.6, представляващ апартамент, с
адрес на имота: гр. Габрово, ул. „*********” № 9. В скицата като собственик върху
имота е посочена В.А. М., въз основа на договора за покупко-продажба на жилище №
5, том III от 17.11.1978 г., издаден от Районен съд – Габрово.
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите С.К.А., Р.П.Р., Г. А. И. и М.Р. Ч., които съдът кредитира, като основани на
непосредствените им впечатления. Въз основа на показанията на свидетелите съдът
намира за установено, че след закупуването на имота наследодателят В.А. М. го е
предоставила за безвъзмездно ползване на дъщеря си М. М. К., която първоначално е
живеела в него заедно със съпруга си, а по-късно и с дъщеря си, а след прекратяването
на брака продължила да живее в имота заедно с дъщеря си В.. През периода, в
който ответницата е живеела и работила в Гърция, в процесния апартамент е живяла
нейната дъщеря. С достъп до апартамента разполага и ответника.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като или са неотносими към
предмета на спора или не са необходими за изясняване на факти и обстоятелства от
предмета на доказване.
Основателността на предявения иск за делба се обуславя от установяване на
предпоставките: съществуваща съсобственост върху вещта, предмет на делбата и
допустимост на делбата от гледна точка естеството и предназначението на
съсобстваната вещ.
От събраните доказателства се установява, че по отношение на процесния
недвижим имот, е налице съсобственост между страните по делото. Посоченият имот
е бил придобит от В.А. М. в резултат на сключен договор за покупко-продажба от
17.11.1978 г. и съответно след смъртта е преминал към наследниците по закон.
Основният спорен в производството въпрос е придобит ли е имотът в
индивидуална собственост от ответника, която се позовава на изтекла в нейна полза 10
годишна придобивна давност, тъй като считано от 1979 г. твърди да е владяла явно и
непрекъснато целия имот.
Възражението е неоснователно. В тежест на ответника, който твърди
придобиване на имота по давност, е да установи, че е установил самостоятелна
фактическа власт върху притежавания от общия наследодател недвижим имот и при
осъществяването на тази фактическа власт е манифестирал, че счита имота за свой.
Манифестирането на това намерение за своене на вещта по отношение на собственика
2
-общ наследодател обаче не е доказано.
От събраните по делото гласни доказателствени средства не може да се
установи с категоричност наличието на предварителна уговорка приживе на
наследодателя В.А. М. за предаване на владението върху имота на М. М. К., с оглед
придобиването му. От разпитаните свидетели се установява единствено предаване на
процесния имот за безвъзмездно ползване на ответника К. и нейното семейство, но не
и че наследодателят В. М. приживе е изразила воля фактическата власт върху имота да
бъде предадена на М. М. К., с оглед придобиването на собствеността му и съответно
ответникът не се доказва да е установила самостоятелна фактическа власт върху имота
с намерението да придобие собствеността от този момент. Ето защо в случая не е
приложимо разрешението дадено в решение № 32 от 8.02.2016 г. по гр.д. № 4591/2015
г. на ВКС, I г.о. и решение № 3/25.01.2016 г. по гр.д. № 3973/2015 г. на ВКС, I г.о.
Същевременно липсват доказателства след настъпилата смърт на наследодателя
В.А. М. съсобственикът М. М. К. да е извършила действия, с които да е обективирала
спрямо другия съсобственик намерението да владее неговата наследствена част за себе
си, т.е. да е манифестирала присвоително намерение. Напротив – от свидетелите се
установява, че ответникът разполага с ключове, които осигуряват достъп до имота,
което означава, че държането на наследствената част от М. М. К. не е
трансформирано във владение.
С оглед изложеното съдът приема, че след смъртта на В.А. М. на 20.05.2017 г.,
правото на собственост върху процесния имот е преминало към наследниците по
закон, като съобразно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН - децата на починалия наследяват
по равни части, т.е. в резултат на настъпилото наследствено правоприемство В. М. Ч.
се легитимира като титуляр и съсобственик на 1/2 идеална част от правото на
собственост върху процесния недвижим имот и М. М. К. - 1/2 идеална част, т.е.
квотите на съделителите са равни.
От схема № 15-124212 от 08.02.2024 г. издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър – гр. Габрово, се установява, идентичността на имота, предмет
на договора за покупко-продажба с описания в исковата молба съгласно одобрената
кадастрална карта и кадастрални регистри недвижим имот.
Налице е и втората предпоставка за допускане на делбата, а именно
съсобстваната вещ – апартамент, представлява годна по естеството и
предназначението си вещ за извършване на делба.
По направените в производството разноски от страните, включително и
дължимата държавна такса съдът следва да се произнесе с решението по извършване
на делбата, съгласно чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Габровският районен съд
РЕШИ:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА СЪДЕБНА ДЕЛБА между В. М. Ч., ЕГН
********** и М. М. К., ЕГН ********** на недвижим имот, находящ се в гр. Габрово,
както следва: самостоятелен обект с предназначение - жилище, апартамент, с
3
идентификатор № 14218.501.564.2.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-64-26.10.2007 г. на ИД на АГКК, последно изменение на
КК и КР, засягащо самостоятелния обект – 08.02.2024 г., разположен в сграда с
идентификатор № 14218.501.564.2, построена в поземлен имот с идентификатор №
14218.501.564, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 9, вх. „Б”, ет. 2, ап. № 6, брой
нива на обекта – 1, с площ от 55.25 кв. м., при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж: 14218.501.564.2.5; под обекта: 14218.501.564.2.3; над обекта:
14218.501.564.2.9, заедно с принадлежащите му избено помещение № 6, с площ и
1.442% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
поземления имот, съгласно схема № 15-124212-08.02.2024 г. на самостоятелен обект в
сграда на СГКК Габрово, при квоти както следва:
1. В. М. Ч. - 1/2 идеална част;
2. М. М. К. - 1/2 идеална част;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4