Р
Е Ш Е
Н И Е №
260010
21.06.2022 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд
на двадесет и трети май през
две хиляди двадесет и втора година
в публичното заседание в
следния състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията
Административно дело № 12 по
описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. §19 ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК, вр. с §4к., ал.6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр.
с чл.28а, ал.8 от ППЗСПЗЗ.
Образувано е по повод жалба, подадена от Я.Г.Т., ЕГН **********,***»******, против Заповед №
ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен План
на новообразуваните имоти
/ПНИ/ на жилищен район «Каменец», в землището на гр.Хасково, като се претендира съдът да обяви нищожността на административния акт в частта, касаеща новообразуван поземлен имот с идентификатор
77195.748.285.
В жалбата се твърди, че с процесната Заповед на Областен управител на област Хасково за одобряване на плана на
новообразуваните имоти е одобрен
същия план, публикуван в Държавен вестник и съответно влязъл в законна сила. Твърди се,
че жалбоподателката била собственик
по давност и наследство от наследодателя И.Г.Ц., възоснова
на извършена обстоятелствена
проверка за част от имота, собственост
на наследодателя И.Ц., който от своя страна го закупил с Крепостен акт №
1040/27.09.1891г., нот.д.№ 982/1891г. на нотариус на Окръжен съд - Хасково,
Околия Хасково. Твърди се също, че със Заповед
№ 2221/13.12.2019г. на кмета на Община Хасково било наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на § 4 б ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на лицето Д.Т.Г., върху новообразуван имот в строителните граници, определени с околовръстен полигон, а именно имот
с идентификатор 77195.748.285, ж.р. «Каменец», който имот счита за свой собствен, придобит по описания по-горе начин. Жалбоподателката твърди, че посочената Заповед № 2221/13.12.2019г.
на кмета на община Хасково е обжалвана и било образувано Адм.д.
№ 42/2020г. по описа на РС-Хасково. Настоящият спор бил преюдициален
по отношение на спора по Адм. д. № 42/2020г., поради което моли същия да бъде
разгледан, позовавайки се на нищожност на Заповедта на Областния управител.
Излага подробни доводи за нейната нищожност, като твърди, че при издаването й
са допуснати съществени нарушения на материалния закон, свеждащи се до липса на
фактическо основание за издаването й, което води по своята тежест до нищожност
на административния акт. Прави се оплакване, че одобреният ПНИ е приет от
Комисия, различна от тази по чл.28б, ал.2 от ППЗСПЗЗ, което прави взетото от тази
комисия решение нищожно, поради липса на компетентност. Нищожна била заповедта
и поради факта, че Областният управител се произнесъл за имот, който не е земеделски
и по тази причина произнасянето се явявало такова, извън
неговата компетентност. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с
което да обяви за нищожна обжалваната заповед в частта за имота на жалбоподателката – ПИ с идентификатор 77195.748.285 по КК
на гр.Хасково. Претендира разноски. Жалбата се поддържа в съдебно заседание.
Ответникът Областен управител на Област Хасково не
изпраща преставител в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата. По искане на съда е изпратена цялата административна
преписка, касаеща настоящия спор.
Заинтересованите страни
В.Д.Н., Д.С.Н. и П.С.Д. не вземат становище по жалбата. В съдебно заседание не се явяват
и не изпращат процесуален представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от Заповед № ДС-28-3/18.09.2019г.
на Областен управител на Област Хасково е, че е издадена на основание § 4к ал.6
от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл.32 ал.1 от ЗА и възоснова на
представената документация, съгласно т.3.8 на Заповед РД-46-494/22.08.2003г.
на МЗГ /Заповед № РД-02-14-454 от
22.08.2003г. на МРРБ за определяне на технически изисквания и условия за
контрол към плановете по § 4к ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С цитираната Заповед е бил одобрен ПНИ на жилищен район „Каменец“,
в землището на гр.Хасково, Община Хасково, приет от комисията по чл.28б, ал.2
от ППЗСПЗЗ. Видно от представените
доказателства е още, че заповедта е била публикувана в ДВ, бр.77 от 01.10.2019г., като няма данни в
предвидения законов 14-дневен срок от обнародването й да са постъпили жалби
срещу същата.
По делото съдът прие като
доказателство Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по
давност и наследство № 127/08.12.1989г., съгласно който жалбоподателката
Я.Г. е призната за собственик на
недвижим имот, представляващ нива с площ от 0.8 дка, находяща
се в м.“Каменец“, Хасковско землище, с пл. № 1374, попадаща в зоната за отдих и
почивка, извън строителните граници на
гр.Хасково, при граници: И.Л., Д.Р.,
дере и път. Представи се като доказателство и Крепостен Акт № 1040/27.08.1891г.,
от който се установява, че наследодателят на жалбоподателката
И.Г.Ц. е закупил една нива с площ от 6 дка, в м.“Новите лозя“, Хасковско землище.
Приета бе като доказателство и
Заповед № 2221/13.12.2019г. на кмета на Община Хасково, видно от която е, че е
наредено върху процесния имот да бъде
възстановено правото на собственост на наследниците на Д.Т.Г., а именно ПИ с идентификатор
77195.748.285, ж.р. „Каменец“, с площ от 855 кв.м., с посочени граници. Като
доказателство по делото съдът прие и Решение
№ 36-51/01.04.1998г. на ПК-Хасково, че на лицето Д.Т.Г. в качеството му
на заявител е признато право на собственост върху нива от 10 дка в м. “Стари
нови лозя“, като е посочено, че възстановяването на правото на собственост ще се извърши по
реда на чл.28 от ППЗСПЗЗ, след изготвяне на ПНИ, поради това, че имотът попада
в територия по § 4.
Представи се Акт за узаконяване на
сезонна постройка № 98/19.09.1990г. за построена такава от жалбоподателката
сезонна постройка с площ 28,28 кв.м. в парцел 1374, в м.“Каменец“.
Представени бяха като доказателства и
Протокол № 7/16.09.2019г. от заседание на Комисията по чл. 28б ал.2 от ППЗСПЗЗ,
за работата по приемането на плана на новообразуваните имоти по § 4, Протокол № 6/16.07.2019г. на същата
Комисия, Протоколи от извършени проверки, Извадки от регистъра на
новообразуваните имоти, Заповед от 08.04.2019г. на Областен управител, издадена
на основание чл.32, ал.1 от Закона за администрацията, техническа документация
относно изработването на ПНИ, Протокол № 2/14.03.2019г. на Комисията по чл. 28, ал.2 от ППЗСПЗЗ,
Протокол № 3/23.04.2019г. на същата комисия, Протокол № 4/16.05.2019г., ведно с
приложенията към посочените протоколи.
За цялостното изясняване на спора,
съдът назначи и изслуша заключение на вещо лице, което възприема като
компетентно и безпристрастно дадено.
При така установената фактическа
обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съобразно чл.168
от АПК, съдът достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за
процесуално допустима, като подадена от надлежно активно легитимирано лице,
имащо правен интерес от обжалването на акта. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на
допуснатия порок от страна на административния орган, акта се преценява като
нищожен или като незаконособразен. В първия случай се
обявява неговата нищожност, а в другия се отменя като незаконосъобразен на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика възприемат критерия, че
такива всъщност са петте основания за незаконосъобразност, визирани в чл. 146
от АПК, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да
бъде толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че
актът изначално, от момента на неговото издаване, не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава привидност, че съществува,
при констатиране на основания за нищожност, съдът следва да го отстрани от
правния мир, чрез прогласяване на неговата нищожност. Теорията е изградила
съответните критерии, възоснова на които да се
извърши преоценка кога един порок води до нищожност и кога до
незаконосъобразност.
В тази връзка всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай обаче съдът намира,
че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган и в рамките на неговите
правомощия.
По отношение на формата като основание
за нищожност на административния акт, порокът следва да е толкова сериозен, че
да води на практика до липса на форма и съответно в такъв случай ще липсва и
волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма се определя от степента на порока.
Атакуваната в настоящия процес заповед е в предвидената от закона форма, поради което няма основание да се
приеме на това основание за нищожен административния акт.
Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са също основания за нищожност в случаите, когато водят до липса на
волеизявление. Приема се, че нарушението на тези правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта и че без него би
могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган
въпрос. По делото липсват данни и в тази насока, поради което не може да се
направи извод за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, но не и неговата валидност.В този смисъл
нищожен би бил този акт, който изцяло е лишен от законова опора. В настоящия
случай наведените от жалбоподателката доводи сочат на противоречие на атакувания
акт с материалноправните разпоредби, но същите изцяло се отнасят за
законосъобразността на заповедта, а не за нейната нищожност, поради което не
може да се прави извод в исканата насока. Освен това съдът намира, че не може
да се произнася по въпроса за незаконосъобразността на акта, тъй като същият не
е бил обжалван в установения за това срок.
Несъответствието с целта на закона също
е порок, сочещ на незаконосъобразност и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Отново съдът
намира, че липсва такъв порок на обжалвания административен акт, като
същевременно съобрази, че всички навеждани доводи са в насока
незаконосъобразност, по който въпрос, както бе посочено и по-горе, съдът не
дължи произнасяне.
Останалите навеждани доводи от жалбоподателката и ангажираните от същата доказателства
относно притежаваното от наследодателя й право на собтвеност
върху част от спорния имот, съдът намира, че сочат на спор за матерално право, поради което страните следва да потърсят и
защитят правата си в друг исков процес и с предвидените гражданскоправни
способи.
Предвид изложените съображения,
жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и липсата на искане от страна на ответника и заинтересованите страни за
разноски по реда на чл.143 от АПК, то такива не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
подадената жалба от Я.Г.Т.,
ЕГН **********,***»*****, със съдебен
адрес ***, адв.**, против Заповед №
ДС-28-3/18.09.2019г. на Областен управител на Област Хасково, с която е одобрен
плана на новообразуваните имоти /ПНИ/ на жилищен район „Каменец“, в землището
на гр.Хасково, с искане за обявяване нищожността на административния акт в
частта, касаеща новообразуван поземлен имот с
идентификатор 77195.748.285, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Г.А.