Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 25.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V-ти граждански състав, в публичното заседание
на четвърти юни през две хиляди и десета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ НАУМОВА
при секретаря К.Т. като разгледа докладваното от съдията НАУМОВА гр. д.
№ 1957 по описа за 2010 година, и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.92, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът “Елика” ЕООД гр.Плевен, твърди, че на 16.09.2009г., сключил договор с ответника “”Джи Ви Ем Груп” ООД, за посредничество при продажбата на имот собственост на ответника, който да предложи на потенциални купувачи и организира огледи на същия, а именно УПИ ХХХVІІ със застроена площ от 1 284кв.м. с идентификатор № 56722.652.525.Ищецът твърди, че в изпълнение на договора, е организирал оглед на потенциални купувачи на горния имот, между които и дружеството “В.И.М.С. 2009” ЕООД, гр.Плевен, представлявано от управителя ***, за което е бил съставен и подписан протокол за оглед на 08.10.2009г.Според ищеца, след успешно проведени преговори и набавяне на документи, ответника продал посоченият по – горе свой собствен недвижим имот, на “В.И.М.С. 2009” ЕООД, гр.Плевен, която продажба била обективирана в н.а. Твърди се, че със сключеният договора за посредничество, ответника е поел задължение да заплати на ищеца за извършената от него посредническа дейност, възнаграждение в размер на 2% от договорената продажна цена на имота, но не по – малко от 300 евро.Твърди се, че съгласно същия договор, договорената продажна цена на имота е цената посочена в предварителния договор за покупко – продажба, какъвто не е бил подписан между купувача и продавача по процесната продажба или цената посочена в договора за посредничество.Твърди се, още, че съгласно договора за посредничество, възнаграждението за посредничество се дължи от датата на сключване на договора за покупко – продажба на имота.Ищеца поддържа още, че съгласно уговореното в договора за посредничество, ответника му дължи сумата от 7 000евро, или равностойността на 13 690.81лв., представляваща възнаграждението от извършената от него посредническа дейност при продажбата на имота собственост на ответника.Твърди се, че на основание чл.390 от ГПК е допуснато по ч.т.д.№29/10г. по описа на ПлОС, обезпечение на бъдещите искове, чрез налагане на запор до размера на вземането на ищеца, на банковите сметки на ответника.Моли съда, да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 7 000евро, представляваща равностойността на 13 690.81лв., съставляваща възнаграждение за посредническа дейност при продажбата на недвижим имот съгласно уговореното в договор за посредничество сключен на 16.09.2009г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на същата.Ищецът поддържа още, че съгласно уговореното в договора за посредничество, за забавено изпълнение на задължението за заплащане на горното възнаграждение, ответника му дължи и неустойка в размер на 700евро, или равностойността на 1 369.08лв., - като частичен иск от общо дължимата неустойка в размер на 35 596.11лв./18 200евро/, ведно със законната лихва.Претендира ответника да бъде осъден да заплати посочените суми, заедно със законната лихва върху тях и направените по делото, по обезпечителното производство и по изпълнителното дело такси и разноски.
Ответника в срока за отговор оспорва исковете, като твърди, че ищеца не му е посредничил по договора за закупуване на процесният имот негова собственост - УПИ ХХХVІІ със застроена площ от 1 284кв.м. с идентификатор № 56722.652.525, а друг имот, както и че съставеният от ищеца протокол за оглед от 08.10.2009г. е бил дописван от ищеца, което го прави според ответника, документ с невярно съдържание. Твърди още, че за “възникналото комисионно възнаграждение” ответника разбрал едва след като са му били запорирани банковите сметки от частен съдия изпълнител, на основание издадената обезпечителна заповед в полза на ищеца ч.т.д.№29/10г. по описа на ПлОС.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Между страните не е спорно, че по между им на 16.09.2009г. е сключен договор за посредничество, видно от който ответника/наричан в договора “възложител/ възложил на ищеца, и последния приел да извърши посредничество при продажбата на следния недвижим имот, собственост на ответника, а именно: УПИ ХХХVІІ , с площ от 2 671.50кв.м., със застроена площ от 1 284кв.м., съгласно нот.акт.№ 83, том ХV, рег.№17334, дело № 1762/06г. и заповед № Р- 12 – 1073/15.08.07г. с продажна цена в размер на 350 000евро, срещу възнаграждение дължимо, съгласно т.3.4 от същият договор, който имот е описан по представеният от възложителя документ за собственост – нот.акт №83, том ХV, дело № 1762/2006г.
Видно от същият договор, в раздел ІІІ, т.3.4., Възложителя, имащ качеството на ответник в настоящото производство се е задължил да заплати на ищеца, еднократно възнаграждение в размер на 2% от договорената продажна цена на имота, но не по – малко от 300евро.Било е уговорено още, че договорната продажна цена е цената, посочена в предварителният договор или ако такъв не се подписва – цената, посочена в същия договор или приложенията към него.Уговорено било и това, че възнаграждението се дължи при подписване на предварителен договор между Възложителя и купувач, представен от ищеца или при подписване на нотариален акт за покупко – продажба, ако не се подписва предварителен договор, какъвто не се твърди да е бил подписан от никоя от страните.Уговорено било и това, че възнаграждение се дължи на ищеца и в случай, че купувача представен от ищеца, закупи имота посочени в чл.І, т.1, след изтичането или прекратяването на договора за посредничество.Съгласно раздел ІV, т.4 от договора, при забава на Възложителя за заплащане на цялото или част от договореното възнаграждение на ищеца, той дължи неустойка в размер на 1% от дължимата и неизплатена сума за всеки ден забава, но не повече от 10%.
По делото е представен и протокол за огледи
– купувач от 08.10.2009г., подписан от брокер на ищеца и управителя на дружеството продавач на процесният имот,
неговата сестра и майка му, в който са посочени изискванията и критериите към
клиента – потенциален купувач.
Представен е и регистър на проведените
огледи от 14.10.2009г., подписан от управителя на дружеството купувач на имота – ***и неговата
майка – ***, както и от брокер на ищцовото дружество, според който ищеца, чрез
свой представител – брокер е организирал оглед с потенциален купувач –
управителя на “В.И.М.С 2009” ЕООД на имот, представляващ УПИ ХХХVІІ,
2 670кв.м. , хале с РЗП от 900кв.м., находящ се в индустриалната зона на
гр.Плевен, на територия на “Сирма”, съгласно нот.акт.№83, том ХV, рег.№ 17334,
дело № 1762/2006г.
Представено е и копие на разписка на л.18 по делото, издадена и подписана от управителя на дружеството купувач на процесния имот – ***, видно от която същият е предал в брой сумата от 300лв., в качеството си на потенциален купувач на ответното дружество, продавач на имота, като последния се е задължил в срок до 16.11.2009г. да се снабди с документи посочени в разписката, по повод закупуването на същия.Представени са и н.а. за покупко – продажба №151, том ІІІ, рег.№4091,дело №487от 19.12.2009г. на нотариус ***с район на действие този на РСПлевен, н.а. за покупко – продажба №83, том ХV, рег.№17334, дело № 1762/30.11.2006г. на нотариус ***с район на действие този на ПлРС, Заповед № РД – 12 – 1073/15.08.2007г. и скица на имота.
Така представените документи не са оспорени
същински от ответното дружество по реда на чл. 193 от ГПК, поради което съдът
приема същите за надлежно писмено доказателство за отразените в тях
обстоятелства. Отразеното в горните
писмени доказателства се потвърждава по категоричен начин и от показанията на разпитаните по делото
свидетели, доведени от ищеца – ***, в показанията на които се съдържат сведения,
че ищецът е подписал договор за
посредничество с ответното дружество, както и че ищцеца е изпълнил поетите в
него задължения за осъществяване на посредническа дейност при продажбата
на имот собстевонст на ответника,
съставляващ УПИ ХХХVІІ със застроена площ от 1 284кв.м. с
идентификатор № 56722.652.525, както и че
последния не е изпълнил задължението си за заплащане на комисионната цена, в
уговорените срокове.Съдът обсъди показанията им и не констатира между тях да
има съществени противоречия.Съдът взе предвид, че показанията на тези
свидетели, не бяха опровергани от други доказателства, поради което ги
кредитира изцяло.Други доказателства не бяха ангажирани по делото.
В хода на съдебното дирене ответното
дружество не е ангажирало доказателства, установяващи факта на погасяване на
задължението му по процесният договор за посредничество.
При така установената фактическа обстановка,
от правна страна съдът намира следното:
С
оглед на гореизложеното съдът намира, че по отношение на сумата от 13 690.81лв., като
равностойност на 7 000евро. са налице предпоставките на чл. 79 и сл. от ЗЗД за уважаване на
иска, а именно: между страните по делото е съществувало облигационно
правоотношение, произтичащо от договор за посредничество, сключен на
16.09.2009г., имащ характер по своята
същност на договор за поръчка по смисъла на чл.280 от ЗЗД, по силата на който
ответното дружество е следвало да заплати на ищцовото, сумата от 13 690.81лв., като равностойност
на 7 000евро,
представляваща стойността на договореното възнаграждение в размер на 2% от
договорената в същия договор продажна цена от 350 000евро, но не по – малко от 300евро., което
възнаграждение се дължи при подписване на н.а. за покупко – продажба и до
настоящия момент това задължение на възложителя не е изпълнено. Поради това в
полза на ищеца следва да бъде присъдена претендираната сума от 13 690.81лв., като
равностойност на 7 000евро, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане.
Предвид
приетото от съда по претенцията за главното задължение, за ищеца е възникнало и
акцесорно вземане за неустойка, съгласно уговореното от страните в раздел ІV,
т.4 от договора за посредничество от 16.09.2009г. в размер на 1 369.08лв.,
представляваща левовата равностойност на 700евро/частичен иск от общо дължимата
неустойка в размер на 35 596.11лв. или 18 200евро/.Предвид
гореизложената фактическа обстановка и наложилите се съобразно нея правни
изводи, съдът намира за безспорно, че доколкото от страна на ответното
дружество е налице неизпълнеие на договорните му задължения, ищцовата претенция
по чл.92 от ЗЗД е основателна и следва да се уважи в пълен размер, ведно със
законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.03.2010г. до окончателно изплащане на сумата.
Наред
с това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответника следва да се възложи
заплащането на направените от ищеца съдебно – деловодни разноски в размер на
2 105.00лв., съгласно представеният от пълномощника на ищците, адв.***,
списък по чл.80/л.21/, като иска за разликата от пълния предявен размер от
2 273.00лв., следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, тъй като
направените от ищеца разноски по изп.д. № 20108150400102/2010г., на частен
съдебен изпълнител № 815 – ***, нямат характер на съдебни по смисъла на ГПК.
Съдът констатира, също, че при завеждане на
делото, ищецът не е заплатил по сметка на ПлРС, дължимата д.т. за образуване на
делото в размер на 602.39лв., поради което с оглед изхода на делото,
заплащането на същата следва да бъде възложена
в тежест на ответника.
Водим
от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79
от ЗЗД, „ДЖИ ВИ ЕМ ГРУП” ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен с ЕИК *********, представлявано от
управителя ***, да заплати на “ЕЛИКА”
ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, с БУЛСТАТ *********,
представлявано от управителя ***, сумата 13 690.81лв., като
равностойност на 7 000евро, представляваща
дължимо комисионно възнаграждение за извършени посреднически услуги по
договор за посредничество от 16.09.2009г., ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.03.2010г., до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.92 от ЗЗД, „ДЖИ ВИ ЕМ ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен с ЕИК *********, представлявано от управителя ***, да заплати на “ЕЛИКА” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, с БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя ***, сумата 1 369.08лв., като равностойност на 700.00евро/ частичен иск от общо дължимата неустойка в размер на 35 596.11лв. или 18 200 евро/ съставляваща неустойка за неизпълнение по сключен договор за посредничество от 16.09.2009г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба – 02.03.2010г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ДЖИ ВИ ЕМ ГРУП” ООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен с ЕИК *********, представлявано от управителя ***, да заплати на “ЕЛИКА” ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, с БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя ***, направените съдебно – деловодни разноски по делото в размер на 2 105.00лв., като за разликата до пълния предявен размер от 2 273.00лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ДЖИ ВИ ЕМ ГРУП” ООД, със седалище и
адрес на управление гр. Плевен с ЕИК *********, представлявано от
управителя ***, да заплати в полза на
ПлРС, д.т. в размер на 602.39лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: