МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕ №
260013/16.02.2021г.
по ЧНД № 32/21
г.
по описа на СсОС
Производството
е по реда на чл. 32, вр. чл. 16, ал. 1-8 ЗПИИРКОРНФС.
Образувано
е по искане на Bezirkshauptmannschaft Gussing Република Австрия , обективирано
в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, за признаване и изпълнение на Решение №
BH- GS
/03/ 206000023266/20 от 08.10.2020г., в сила от 28.10.2020 г. с което на
българския гражданин О.М.К. ***, роден на 24.121977 г. с ЕГН ********** е
наложена финансова санкция в размер на 80 евро, представляваща наложената парична глоба по административното
дело за
извършено на 28.07.2020г. нарушение по
§.98 Abs KFGi.V.m. § 58 Abs. 1 Zif. 2 lit. e KDV; § 134 Abs. 1 KFG на Република
Австрия
Прокурорът
в съдебно заседание изразява становище за основателност на искането и моли за
уважаването му.
Засегнатото
лице се явява лично и не оспорва
искането. Заявява готовност да заплати дължимата сума веднага.
◆◆◆◆◆
От
Удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции е видно, че
решението, с което е наложена финансовата санкция е влязъл в сила акт на
компетентен административен орган в Република Австрия, с който е наложено
задължение за плащане на парична санкция, наложена във връзка с нарушение
правилата за движение и на разходите по процедурата, като засегнатото лице е
имало възможност да обжалва решението пред съответния съд, с което е изпълнено
условието на чл. 3 ал.1 т.1 и т.3 ЗПИИРКОРНФС.
От
описаните факти в Удостоверението е видно, че на 28.07.2020 г. в 05:27ч , засегнатото
лице като водач на МПС с рег.№ СС0281ЕН, движейки се в района на Никелсдорф,
А4, kм 61.950 в посока Унгария е превишило максимално
допустимата скорост 18км./ч., като по този начин е нарушило разпоредбата на §.98
Abs KFGi.V.m. § 58 Abs. 1 Zif. 2 lit. e KDV; § 134 Abs. 1 KFG на Република
Австрия
Касае
се за поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, изрично
посочено и в списъка по б.“ж“ т.3 на Удостоверението, така че съгласно чл. 30,
ал. 2, т. 1 ЗПИИРКОРНФС проверка за двойна наказуемост не се изисква, макар същата
да е налице.
Налице
е изискването лицето, срещу което е постановено решението да има местоживеене
на територията на Република България, и това е видно от справката, направена по
лична карта. Наличието на това условие,
като едно от алтернативните предпоставки посочени в чл.30 ал.3 ЗПИИРКОРНФС, е
условие за признаване и изпълнение.
Горното
обосновава извода за наличието на общите положителни предпоставки за
признаване, съгласно изискванията на чл. 30, ал. 1 и ал. 3 ЗПИИРКОРНФС.
Същевременно,
липсват факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
решенията, визирани в чл. 35 от закона, а именно:
Представеното
удостоверение е пълно и отговаря на решението на издаващата държава.
Срещу
засегнатото лице не е постановено и приведено друго решение за налагане на
финансова санкция за същото деяние, не е изтекла давността по българското
законодателство и не се отнася за деяние, подсъдно на български съд, не е
налице имунитет или привилегия, съгласно българските закони и не са налице условията
на чл. 35, т. 5 от закона.
Решението
не се отнася за деяние, което не е престъпление или административно нарушение
според българския закон в случаите на чл. 30, ал. 1 от закона.
Физическото
лице, срещу което е постановено решението, е наказателно отговорно и подлежи на
наказателно преследване за деянието, което обосновава решението.
Производството
е било писмено и засегнатото лице е уведомено за правото и срока на обжалване,
като не са налице обстоятелствата по чл. 35, т. 9-11 ЗПИИРКОРНФС.
Размерът
на финансовата санкция не е по-нисък от посочения в чл.35, т. 6 от закона.
Въз
основа на фиксирания курс на еврото към българския лев, към деня на
постановяване на решението, равностойността на дължимата сума е в размер на 156.20 лева.
Предвид горното и на основание чл. 32, във връзка с чл. 16,
ал. 7, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът прие, че са налице всички условия за
признаване, изискващи се от Закона, поради което постанови съдебен акт, с който
призна решението на издаващия орган.
Приходите
от изпълнение на това решение са в полза на изпълняващата държава – Република
България, а НАП е задължена да уведомява съда за предприетите действия по
изпълнението, както и при приключване на изпълнението, съобразно изискванията
на чл.22 и чл.24 от Закона.
Постановено
е уведомление за съдебното решение, което да се изпрати на издаващия орган и на
Министъра на правосъдието.
Водим
от тези съображения, съдът постанови своят съдебен акт.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.