№ 3087
гр. София, 10.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Частно
гражданско дело № 20221110164376 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със заявление с вх. № 259501/25.11.2022 г., подадено от /ФИРМА/, е поискано
издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. К. А. за следните суми:
1/ сумата от 430,86 лева, представляваща непогасена главница по Договор за паричен
заем № 4081680 от 08.03.2021 г., сключен между /ФИРМА/ и Р. К. А., ведно със
законната лихва за периода от 25.11.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от
164,71 лева, представляваща незаплатено възнаграждение по Договор за предоставяне
на поръчителство № 4081680 от 08.03.2021 г., сключен между /ФИРМА/ и Р. К. А.; 3/
сумата от 22,43 лева, представляваща възнаградителна лихва по договора за
потребителски кредит, начислена за периода от 15.03.2021 г. до 28.06.2021 г.; 4/ сумата
от 59,52 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 29.06.2021 г.
до 22.11.2022 г.; 5/ сумата от 48,00 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземанията. Заявителят се легитимира като кредитор по
процесните вземания въз основа на Рамков договор за покупко-продажба на вземания
от 02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него от 02.06.2022 г., сключен между него, в
качеството му на цесионер, и /ФИРМА/, в качеството му на цедент.
При проверка на предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че подаденото заявление следва да бъда
частично отхвърлено за претендираните от заявителя възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство в размер на 164,71 лева и разходи за извънсъдебно
събиране на вземанията в размер на 48,00 лева.
В тази си част подаденото заявление е редовно от външна страна, доколкото
заявителят е индивидуализирал вземането в достатъчна степен – посочен е неговият
размер, както и правопораждащото основание за възникването му – задължение за
заплащане на възнаграждение по възникнало договорно правоотношение. Въпреки
1
това, не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за така
претендираната сума.
На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3, вр. ал. 1 ГПК заповедният съд не следва
да издава заповед за изпълнение, когато отправеното от заявителя искане противоречи
на закона или добрите нрави, или се основава на неравноправни клаузи в
потребителски договор, т. е. съдът е задължен служебно да следи налице ли са
визираните в посочените разпоредби обстоятелства. Безспорно е, че нищожните
договорни клаузи, каквито са неравноправните такива, съдържащи се в сключен с
потребител договор, като противоречащи на повелителни правни норми, попадат в
приложното поле на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, поради което заповедният съд следва
служебно да констатира наличието им и да откаже да издаде заповед за изпълнение за
претендираното въз основа на тях вземане. Така извършваната на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК проверка не цели да установи дали претендираното вземане
съществува, а съотношението между заявеното искане и повелителните законови
норми.
Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието
"неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя, като установява, че това е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика, от една страна, и потребителя – от друга. Съгласно чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни. Тези нормативни разрешения са
установени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана с нов чл.
13а, т. 9 от ДР на ЗЗП (ДВ бр. 64/2007 г.). Според чл. 3 от Директивата, неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които, въпреки
изискванията за добросъвестност, създават в ущърб на потребителя значителна
неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. Не се
счита за индивидуално договорена клауза тази, която е съставена предварително и –
следователно – потребителят не е имал възможност да влияе на нейното съдържание.
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания казус договорната клауза,
въз основа на която е предвидено плащането на възнаграждение по сключения между
/ФИРМА/ и Р. К. А. договор за предоставяне на поръчителство (чл. 1 – 2, съответно –
чл. 3), има неравноправен характер.
В случая главното вземане произтича от договор за потребителски кредит,
сключен между /ФИРМА/ и Р. К. А. на 08.03.2021 г. за сумата от 500,00 лева, за срок от
16 седмици, при годишен процент на разходите /ГПР/ от 46,17 % и лихвен процент по
кредита 40,00 %, със седмична вноска в размер на 33,33 лева. Общият размер на
всички плащания е 533,28 лв., включващ главница и лихва, видно от чл. 2, т. 7
2
договора. Кредитът е обезпечен чрез сключен /ФИРМА/ и длъжника договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата (08.03.2021 г.), с който поръчителят
/ФИРМА/ се задължава да сключи договор за поръчителство с /ФИРМА/, по силата на
който да отговаря солидарно с потребителя пред "И.А.М. АД за всички задължения по
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 2 от договора за поръчителство,
същият влиза в сила, в случай че потребителят не изпълни в срок задължението си по
чл. 4, т. 1 или т. 2 от договора за заем за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство от две физически лица или банкова гаранция.
Съгласно чл. 3 от договора за предоставяне на поръчителство, поръчителят има
право на възнаграждение за изпълнение на задълженията по договора в размер на
202,72 лева – по 12,67 лева на седмица за периода на действие на договора за заем (16
седмици). Това възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство от 12,67
лева на седмица не е включено в размера на погасителната вноска по заема, при което
същата би станала 46,00 лева – по-висока с близо 38 % повече от установената в
договора за заем вноска.
Действително, представените пред съда със заявлението по чл. 410 ГПК
договори за заем и за поръчителство формално представляват самостоятелни договори,
но при анализ на клаузите в тях, включително предвид наличието на изрична уговорка
за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството пред това по
основното задължение по кредита (чл. 3, ал. 3, изр. 2 от договор за предоставяне на
поръчителство), и след отчитане на обстоятелството, че кредиторът и поръчителят са
свързани лица по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ (вж. служебно изготвената справка от
ТР), се достига до извод, че дългът по заемното правоотношение и така уговорените
акцесорни плащания за поръчителството трябва да се разглеждат като едно цяло, тъй
като е видно, че задължението към поръчителя е неделимо от основното задължение по
заемното правоотношение и затова следва да се включи в общия размер на разходите
по кредита. Съдът намира, че в случая чрез обособяването на отношенията по
обезпечаване на заемното правоотношение в отделен договор се стига до
неравноправни клаузи, което от своя страна води до възникване на предвидените в чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК предпоставки за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение досежно претендираното възнаграждение по договора за предоставяне
на поръчителство.
Съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може да изисква заплащане на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В този
смисъл са и разясненията, дадени в Решение на ВКС № 345/9.01.2019 г. по т. д. №
1768/18 г. В нарушение на така установеното законово правило се явява
претендирането от заявителя на разходи и такси за извънсъдебно събиране на кредита,
тъй като тези разходи са сторени от кредитодателя именно във връзка с управлението
(в случая – със събирането) на кредита.
3
Предвид изложеното, подаденото от /ФИРМА/ заявление за издаване на заповед за
изпълнение следва да бъде отхвърлено в частта, с която се претендират
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство в размер на 164,71 лева
и разходи за извънсъдебно събиране на вземанията в размер на 48,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 259501/25.11.2022 г., подадено от /ФИРМА/ по реда на
чл. 410 ГПК, в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение срещу Р. К.
А. за сумата от 164,71 лева, представляваща възнаграждение по Договор за
предоставяне на поръчителство № 4081680 от 08.03.2021 г., сключен между /ФИРМА/
и Р. К. А. , както и за сумата от 48,00 лева, представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземанията.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4