РЕШЕНИЕ

 

Номер      1362                      Година  2020                   Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                   VІІІ граждански състав

 

На 14.04                                                                                        Година 2020

 

В публично заседание на 24.02.2020 г. в следния състав:

 

                                    Председател: ПАВЕЛ ПАВЛОВ

 

Секретар: МАРИНА КЪНЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

гражданско дело номер  20103  по описа за   2018         година,      

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявен е иск с правно основание чл.211 от КТ във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ.

            Ищецът “АСК Транспорт” ЕООД – гр. Пловдив, моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 4 782, 20 лева, представляваща причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, изразяващи се в липси, причинени от ответника следствие неотчетени и невъзстановени предоставени му служебни парични средства и командировъчни парични средства, надвишаващи полагащите се по закон, за периода 21.05.2017  г. - 25.08.2017 г., заедно със законната лихва върху тази сума, по изложените в исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

            Ответникът А.И.Б. *** оспорва иска по основание и по размер и моли съдът да го отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Прави възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност. Претендира разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства и заключението от 07.02.2020 г. на вещото лице по ССЕ М.М. се установява, че действително ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото дружество от 19.05.2017 г. като “*******************/” до месец август 2017 г. – като от самият трудов договор на ответника и Длъжностната характеристика за длъжността му се установява, че ответникът е имал като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности. Както се установява от писмените доказателства, събрани по делото, показанията на разпитаните по делото свидетели А. К. и Н.Н., отговорите в съдебното заседание на 07.05.2019 г. на Законния представител на ищцовото дружество на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК и посоченото заключение на ССЕ,  действително през периода 21.05.2017 г. 25.08.2017 г. ответникът е бил командирован в чужбина, където е извършвал курсове с камион, като са му били предоставяни по време на командировката служебни пари и командировъчни парични средства – от които, след завършване на командировката, са останали неотчетени и невърнати от ответника общо 4 781, 63 лева. С оглед представените в тази насока писмени доказателства (ведомости за заплати и квитанция за пощенски запис), показанията на свидетелите, отговорите на Законния представител на ищеца на поставените му от ответника въпроси по реда на чл.176 от ГПК  и заключенията от 24.06.2019 г. на вещото лице по СГЕ С.С. и от 22.08.2019 г. на вещите лица по тройната СГЕ И.Ч., М.С. и С.С., съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недължимост на претендираната от ищеца сума поради получаването й от ответника като разлика между уговореното по трудовия му договор трудово възнаграждение и действително дължимото му трудово възнаграждение по устна уговорка между страните.

  Доколкото ответникът е имал като трудово задължение да събира, съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности, а имуществените вреди на ищеца са претърпени от липси – в който случай работникът или служителят отговаря в пълния размер на вредите, съдът намира за неоснователни наведените от ответника доводи за недопустимост на иска поради това, че по отношение на него следвало да бъде приложена процедурата за налагане на ограничена имуществена отговорност, както и направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца поради изтичане на едномесечния срок по чл.358, ал.1, т.1, предл.1 от КТ към датата на подаване на исковата молба.

Предвид посочените заключения на СГЕ и на тройната СГЕ съдът намира, че искането на ответника за признаване за неистински документи на оспорените от него Разчетно-платежни ведомости за месеците май, юни и юли 2017 г. е неоснователно и следва да се остави без уважение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че искът се явява доказан по основание и до установения от ССЕ размер, до който размер следва да се уважи – заедно със законната лихва от 17.12.2018 г. – датата на подаване на исковата молба, като за разликата над него до пълния предявен размер искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед изхода от спора ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството по делото в размер на общо на 1 061, 29 лева – платени ДТ, депозит за ССЕ и СГЕ и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА А.И.Б., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, адв. С.М., ДА ЗАПЛАТИ НА “АСК Транспорт” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Левски“ № 214, представлявано от ******* К. Д. К., със съдебен адрес:***, ***********”, адв. М.К., СУМАТА 4 781, 63 лева, представляваща причинени на ищеца от ответника имуществени вреди, изразяващи се в липси, причинени от ответника следствие неотчетени и невъзстановени предоставени му служебни парични средства и командировъчни парични средства, надвишаващи полагащите се по закон, за периода 21.05.2017  г. - 25.08.2017 г., ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху тази сума, начиная от 17.12.2018 г., до окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В РАЗМЕР НА 1 061, 29 лева, КАТО за разликата над уважения до пълния предявен размер от 4 782, 20 лева ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.211 от КТ във връзка с чл.207, ал.1, т.2 от КТ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА НЕИСТИНСКИ ДОКУМЕНТИ НА Разчетно-платежни ведомости за месеците май, юни и юли 2017 г., представен в заверен препис на лист 82 – лист 84 от делото И в оригинал на лист 122 – лист 124 от делото.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

           

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

Вярно с оригинала!

КГ