НОХД 1498/2019 - Мотиви -01.10.2019г

М О Т И В И

към Присъда № 118 от 24.09.2019 г.,

постановена по НОХД № 1498/2019 г. по описа на Пл РС –трети н.с.

 

Бързо производство № Б-184/2019 г. по описа на РП гр. Плевен е било образувано срещу И.И.Ц.  с ЕГН: ********** за това, че на 08.07.2019 г. в гр. Плевен държал  без надлежно разрешително  високорисково вещество съгласно „Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсори” – метамфитамин  с общо нето тегло 0,102 грама на стойност 2,55лв по цени на пласментна улицата към датата на деянието съгласно приложение №2 към Постановление МС№23/29.01.98г – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК, като впоследствие има внесен обвинителен акт срещу това лице.

В съдебните прения представителят на държавното обвинение намира, че по несъмнен начин се установява извършването на престъплението  по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК. Намира, че случаят не е  маловажен, предвид съдебното минало на дееца, предишните осъждания за наркотици и  управление на МПС след употреба на алкохол . Намира, че е налице сравнително висока степен на обществена опасност на дееца,както и че деянието за което е внесен обвинителен акт е в изпитателният срок на влязла в сила присъда отново за държане на наркотици. Предлага Съдът да наложи наказание лишаване от свобода на подсъдимия ориентирано към минимума предвиден в закона  наред с наказанието глоба.

Защитникът адв. П.Я. заяви, че  оспорва изложената от прокурора фактическа обстановка,че същата е противоречива и не доказва по безспорен начин извършеното престъпление в което е обвинен под защитният му.  Обществената опасност не била висока, доколкото нямало данни намереното количество наркотик да е намерено  в неговия клиент. Предлага на съда, подсъдимият да бъде признат за невиновен в извършване на деянието с правна квалификация чл. 354а,  ал. 3, т. 1 НК

Подсъдимият Ц. заяви, че е съгласен с казаното от своя защитник и категорично отрича да е извършил престъплението в което е обвинен.В последната си дума поиска проявяването на снизхождение и уважаване исканията на неговия адвокат да бъде оправдан.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият И.И.Ц. е роден на ***г*** с ЕГН: **********. *.  Български гражданин . Със средно образование.  Неженен. Не работи.  Осъждан. Постоянен адрес ***

 

На 08.07.2019г. И.Е.Я., И.С. и Н.И. - служители при Второ РУ – Плевен, изпълнявали служебните си задължения в района на горепосоченото полицейско управление.*** в между блоковото пространство ,забелязали паркиран лек автомобил, като в автомобила имало и лице, което пушело. Лицето забелязвайки служителите на МВР смутено хвърлил цигарата. Служителите на МВР се приближили до автомобила и поискали от лицето документи за проверка и установяване на самоличността му. От личната карта било установено, че лицето в автомобила е  под.И.И.Ц. ***. При проверката, под.Ц. бил попитан, дали притежава забранени от закона вещества. Ц. заявил, че в себе си държи малко станиолово топче, съдържащо „пико“. Подсъдимият предал доброволно станиоловото топче, за което бил съставен и протокол за доброволно предаване.

Било образувано бързо производство по реда на чл.356 ал.І от НПК.

В хода на разследването е била назначена физико-химична експертиза, като видно от експертното заключение е, че е било изследвано съдържанието на станиолово топче, съдържащо кристалообразно вещество, предадено с протокол за доброволно предаване на 08.07.2019г. от лицето И.И.Ц.. От физикохимичното изследване се установило, че изследваното вещество представлява метамфетамин с нето тегло 0,102 гр. на стойност 2,55 лв.

От справката за съдимост на обвиняемият И.И.Ц. се установява, че същият  е осъждан, в т.ч. и за идентични престъпления.

Фактологията, хронологически изследвана по отношение време, място, начин на извършване на противоправното посегателство, инкриминиран предмет и данните за личността на И.И.Ц., не обуславят маловажност на осъществената от обвиняемия неправомерна проява и не предпоставят приложение на разпоредбата на чл. 354а, ал. 5 от НК.

При разискване на въпросите, които поставя правната квалификация на престъплението, при условията на чл. 93, т. 9 от  НК и обсъждане на обективираната в термина маловажен случай, законодателна воля, както и практиката на Върховният касационен съд е категоричен и последователен в своите решения, че следва да се интерпретират в кумулативна даденост както относимите към тежестта на престъпното деяние обстоятелства /времеви и пространствени измерения на престъплението, реализирания механизъм, характеризиращите инкриминирания предмет особености, липсата или незначителността на настъпилите вредни последици, мотивите и подбудите, ръководещи дееца, социалните отражение и отзвук на престъплението/, така и тези досежно личността на автора на неправомерното посегателство. Маловажност на престъпния акт е налице, само когато извършеното, ценено при съблюдаване на очертания комплекс от правнозначими фактори, представлява по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.Категоричен е извода, че осъщественото от И.И.Ц. не сочи на маловажност по смисъла на чл. 93, т. 9 от  НК и не удовлетворява изискванията на деянието по чл. 354а, ал. 5 от НК.

При така установеното от фактическа страна, може да се направи обоснован правен извод, че с действията си подсъдимият И.И.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.354а, ал.3 т.1 от НК.

В хода на досъдебното производство е била изискана и справка за съдимост на подсъдимия, като видно от нея, същият е осъждан.

Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно и категорично установена от показанията на свидетелите, дадени в хода на досъдебното и съдебното производство, че той е извършител на деянието, които се кредитират от настоящия съдебен състав, доколкото същите кореспондират изцяло с останалия доказателствен материал. В тази насока са и показанията на разпитаните в хода на досъдебното съдебното производство свидетели: И.Е.Я.,И.В.С.,Н.Й.И., дори  и от  допълнително разпитаните в съдебно заседание свидетели Е. Н.А.,Л.Д.Н.,поискани като свидетели от подсъдимият.

Тези гласни доказателствени средства в своята съвкупност създават пълна, точна и ясна картина на събитията от процесния период. Същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, в това число и с показанията на свидетели разпитани в съдебното следствие за първи път ,посочени от подсъдимият Е. Н.А.,Л.Д.Н..

 Всички те приобщават относими факти и обстоятелства във връзка с гореизложената фактическа обстановка, в зависимост от това на каква част от протеклите събития съответните лица са станали преки очевидци, като по този начин пряко установяват обстоятелствата, както във връзка със съставомерните признаци на процесното престъпление – дата, място, механизъм, така и с авторството на деянието.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателствени средства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - справка съдимост, докладни записки,обяснения , протокол за  доброволно предаване.От представената по делото справка за съдимост се установява, че подсъдимият е осъждан, като спрямо него има влезли в сила четири броя съдебни акта,като деянието предмет на настоящето производство е в изпитателният срок на в.с присъда за управление на МПС след употреба на наркотици чл343бал3 от НК.

От показанията на полицейските служители се установява по категоричен начин ,че на 08.07. 2019г при изпълняване на служебните си задължения на *** в гр.Плевен,в междублоковото пространство ,в паркиран лек автомобил в което имало лице което пуши и след като ги забелязало смутено хвърлило цигарата ,след поискване на документи за проверка се установило че това е лицето И.Ц..Същият бил попитан от полицейските служители имали нещо забранено в него и той им предал станиолено  топче ,което след изследване че установило че е метамфитамин.От показанията на св. И.,се установява че подсъдимият толкова бил изплашен от проверката и от отвеждането му във Второ РПУ-гр.Плевен,че постоянно се молел да го пуснат и да не разбират неговите близки от Ловеч че е задържан.След като доброволно предал пликчето,в Второ РПУ-гр.Плевен,подсъдимият доброволно подписал протокол за  доброволно предаване ,като написал,че наркотика го е взел от Л..Тези факти се потвърждава от разпита и на тримата полицейски служители и напълно кореспондират с установената както в хода на досъдебното производство фактическа обстановка така и на тази установена в хода на съдебното следствие.Твърденията на подсъдимият че бил бит и насила накаран да напише че наркотика го е взел от  Л.,не се доказват ,дори и от проведената очна ставка между него и полицейските служители в хода на съдебното следствие. Изложените факти от подсъдимият ,че е накаран насила да подпише протоколът за доброволно предаване и му е диктувано какво да напише от полицейските служители,както в протокола за доброволно предаване ,така и в обясненията му  не се доказва от нито един факт и съдът го възприема ката негова защитна теза.

От посочените от под. Ц. свидетели и разпитани в хода на съдебното следствие Е.П.А. и Л.Д.Н.,отново се потвърждават факти и обстоятелства установени в горе изнесената фактическа обстановка. От показанията на св.Л.Д.Н.  ,се установява мястото и времето през което под. Ц. е спрян за проверка,а именно кола паркирана в близост  до  неговата кола ,това била колата на св.А.. Д.,потвърждава,че при извършената проверка на подсъдимият било намерено топче увито със станиол  и след като подсъдимият го предал на полицията бил откаран във Второ РПУ.Свидетелят  Л.Д. отрича да е продавал на подсъдимият наркотици,както и св. А. в чийто автомобил се е намирал под.Ц.,че намереният от полицейските служители наркотик е негов.Той само твърди че е оставил автомобилът си за продажба,че бил с отключени врати,което съвпада и с обясненията на под. Ц.,че той бил само седнал в този автомобил за да изчака да му донесат резервни части за личният му автомобил,който искал да закупи от момче по прякор ***или друго момче не ги знаел по имена.

 Голяма част от обясненията на под.Ц. съвпадат с установената фактическа обстановка,остават неподкрепени с доказателства неговите твърдения че случайно  е приседнал в тази кола дошъл от гр.Ловеч в гр.Плевен,която била отключена за да изчака да си закупи части,че не знае точно името на момчето от което ще купува  тези части ,както и факта че бил накаран на сила от полицейските служители да попълни протокола за доброволно предаване и да попълни в графа обяснения че наркотика го е закупил от свидетелят Л.Д.  Н..Тези негови твърдения са изяснени в хода на съдебното следствие чрез проведена очна ставка между под.Ц. и свидетелите полицейски служители Н.Й.Н. и св.И.Е.Я., от които се установява че под. Ц. доброволно е предал наркотика и е подписал протокол за доброволно предаване. И сам е попълнил графата обяснения в които е записал ,че наркотика е закупил от  Л..

Като св.Я.,твърди че подсъдимият доброволно е искал  да даде обяснения и да съдейства за разкриване на случая,тъй като иска да не бъде задържан и да се прибере при семейството си в гр.Ловеч.

Ето  защо голяма част от обясненията дадени от подсъдимият в хода на съдебното следствие съдът възприема като негова защитна теза,не почиват на здравата логика и не кореспондират с доказателствата събрани в хода на досъдебното производство  и съдебното следствие  .

От представения по делото Протокол за Доброволно предаване

се установява, че на 08.07.2019 г. в 16,20ч  от подсъдимия Ц. са били  доброволно предадени следните вещи , а именно: 1бр.топче обвито със станиол с размер 1 см.съдържащо жълтеникаво кристалообразно вещество по данни на Ц. веществото е пико.

Съдът кредитира и заключенията на изготвената в хода на досъдебното производство експертиза, като компетентни изготвени, с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорена от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.

Видно от заключението на изготвената химическа експертиза се установява прахоообразното вещество, което се е съдържало в иззетите 1 бр. топче представлява МЕТАМФЕТАМИН с нето тегло 0,102.Стойността на наркотичното вещество - МЕТАМФЕТАМИН с нето тегло 0,102  гр съобразно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството е в размер на 2,55лв.

Настоящият съдебен състав намира, че съвкупният доказателствен материал е в пълно съответствие с установената фактическа обстановка. В този смисъл следва да се посочи, че при анализа на събраните по делото гласни доказателствени средства (свидетелски показания и  част от обяснения на подсъдим,проведените очни ставки), настоящият съдебен състав констатира, че същите се намират в отношение на пълно съответствие и препокриване.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

Събраният по делото доказателствен материал и неговият анализ дават основание да се приеме, че подсъдимият И.И.Ц. е извършил, както от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК – за това, че 08.07.2019 г. в гр. Плевен държал  без надлежно разрешително  високорисково вещество съгласно „Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсори” – метамфитамин  с общо нето тегло 0,102 грама на стойност 2,55лв по цени на пласментна улицата към датата на деянието съгласно приложение №2 към Постановление МС№23/29.01.98г – престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.

От обективна страна – подсъдимият Ц. на 08.07.2019 г. е държал високо рисково наркотично вещество – метамфитамин  с общо нето тегло 0,102 грама на стойност 2,55лв,като същото  е включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина.

От субективна страна - престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. Обвиняемият  е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.

Извършеното от подсъдимия Ц. деяние не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, защото вредните последици от него не са незначителни и смекчаващи обстоятелства и не занижават обществената опасност на престъплението до степен по-ниска от обикновените престъпни прояви от същия вид. В съдебната практика трайно се приема, че въпросът кога случаят е маловажен, се решава съобразно нормата на чл. 93, т. 9 от НК, в която е указано, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид.

От това съдържание на закона следва, че маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, ако има такива, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от съответния вид (в същия смисъл и ТР № 23/81 г. на ОСНК на ВС).

Преценката дали едно деяние представлява маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по конкретния казус, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното.

 Данните за личността на дееца несъмнено имат отношение към преценката дали случаят е маловажен, като в случая не са налице такива положителни данни за личността, които да сочат на изключително ниска степен на обществена опасност на дееца. Ц. е осъждан, при това за престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК

 

Два пъти,за управление след употреба на  алкохол и наркотици-,като последното е влязло в сила на 30.11.2017г и е 5 м л.св. с три години изпитателен срок по чл 343б ал3 от НК.

Наведените доводи за личността на осъдения, освен че  не са само твърдения, но и не са от характер да обосноват извод за занижена степен на обществена опасност на дееца.

Съвкупната преценка на всички обстоятелства, свързани с деянието и личността на осъдения, следователно, не може да обоснове извод за значително занижена степен на обществена опасност на конкретното деяние и на конкретния деец.

По въпроса за вида и размера на наказанието:

При индивидуализация на наказанието разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК предвижда наказание лишаване от свобода в размер от една до шест години и глоба от две хиляди до десет хиляди.

С оглед на посочените и приети по-горе правни квалификации за извършеното от подсъдимия Ц. престъпление, като съобрази с целите на наказанието по чл. 36 НК, както и с обстоятелствата че намерения наркотик е твърде малък като количество и стойност,счита че следва на подсъдимият да се определи наказание при превес на чл55ал1т1 от НК,малко под минимума предвиден в закона а именно  осем месеца лишаване от свобода .

Също така Съдът на осн.чл55ал3 от НК не следва да  наложи  предвиденото наказание глоба наред с наказанието лишаване от свобода , тъй като по далото липсват данни  за неговото имотно състояние.

Съдът определя наказание, ориентирано под минимума  като приема, наличие на превес на смекчаващи вината обстоятелства. Като такива се отчитат: сравнително малкото количество на намерения наркотик и неговата стойност.

От друга страна като отегчаващо вината обстоятелство следва да се отчетат предходни осъждания на подсъдимия и факта че настоящето деяние е извършено в изпитателният срок на друго осъждане ,което обуславя че на осн.чл68 ал1 от НК следва да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода в размер на 5 месеца ,наложено по НОХД № 3216/2017гпо описа на ПлРС,в.с.на 30.11.2017г,което да се изтърпи отделно от наложеното с настоящата присъда наказание при първоначален общ режим.

 

Относно разноските:

С оглед обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен по повдигнатото му обвинение, на същия следва да се възложат направените по делото разноски.

Ето защо, същият беше осъден да заплати сумата в размер от 91,72лева по сметка на ОД на МВР гр. Плевен и 30лв по сметка на ПлРС.      

Веществените доказателства – опаковки от досъдебното производство беше постановено след влизане в сила на присъдата да се унищожат.

 

По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: