№ 323
гр. София, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110142723 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
18.01.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав , в открито публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 42723/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу Р. В. Н., в която се твърди, че
ответника била потребила топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
..............................., аб. № 84706, като топлинната енергия била доставена по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 293,62 лева за периода от 01.05.2018 г. до 31.04.2019 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава и дължал и обезщетение за
забава върху главница за топлинна енергия в размер на 32,36 лева за периода от 15.09.2019
г. до 13.11.2020 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово
разпределение, поради което ответника дължал и сумата от 4,29 лева, представляващи
припадаща се част от цената на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. до
1
30.04.2019 г., както и сумата 0,80 лева – мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.07.2018 г. до 13.11.2020 г. Твърди, че е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която но ответника била подала възражение, поради
което имал правен интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че
ответницата дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
вземанията са погасени чрез плащане. Иска отхвърляне на иска.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е изразило становище, че не то е
извършвало услугата дялово разпределение.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
2
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди („битов клиент“ по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представения по делото
Нотариален акт за замяна на идеални части от недвижим имот № 138, том II, рег. № 4887,
нот. дело № 291/2020 г. счита, че безспорно за процесния период е установено наличието на
облигационна връзка между страните по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр. ................................
Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле
на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между
търговец и физически лица и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в
ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и
купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно) правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли правото на
собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде тяхното владение на
купувачите, а за ответника – да заплати уговорената продажна цена с ДДС и да получи
вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за покупко-продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото ответницата е заявила становище,
че е погасила сумата чрез плащане, за което е приложено 2 бр. платежно нареждане (л. 51-52
в кориците на делото), то последната е признала, че ищецът действително е доставил
топлинна енергия до топлоснабдения имот в твърдяните количества. А признанието на
факти е едно от най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което
преценено в съвкупност с останалите доказателствени средства води до изяснява на
3
действителното фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10
ГПК.
С молба с вх. № 89390/17.11.2021 г., ищецът е заявил, че с извършеното плащане от
страна на ответницата са погасени изцяло дължимите суми, освен сторените по делото
деловодни разноски. Тоест, същият е извършил съдебно признание на факти, което е едно от
най-сигурните доказателствени средства в гражданския процес, което преценено в
съвкупност с останалите доказателствени средства води до изяснява на действителното
фактическо и правно положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да вземе предвид плащането
извършено в хода на производството по аргумент от чл. 235, ал. 3 ГПК, поради което
предвид погасяването на главните и акцесорните вземния, исковите претенции следва да
бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор, предвид обстоятелството, че исковете са отхвърлени
поради плащане, то следва, че ответника е станал причина за производството, поради което
единствено ищеца има право да претендира деловодни разноски. Последният е поискал
присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е сторил такива, поради
което и на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП следва да му се присъди сумата от 306,25 лева, представляващи деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното
производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, със седалище и адрес
на управление: гр. .......................... срещу Р. В. Н., ЕГН: **********, с адрес: гр.
...................................., за признаване за установено на основание чл. 422 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че Р. В. Н., ЕГН: ********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, сумата от 293,62 лева,
представляващи незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия за недвижим имот, находящ се в гр.
..............................., аб. № 84706 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., както и сумата
от 32,36 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за доставената топлинна
енергия за периода от 15.09.2019 г. до 30.11.2020 г., както и сумата от 4,29 лева,
представляващи цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., както и сумата от 0,80 лева, представляващи мораторна лихва върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до
13.11.2020 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 13.01.2021 г. по ч. гр. д. № 61443/2020 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във
вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП Р. В. Н., ЕГН: ********** срещу „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................, сумата
от 306,25 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ББ“ ООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
4
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5