РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Златоград, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова
като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20215420100194 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
77 и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
Постъпила е Искова молба от Б. Д. А., ЕГН ********** с адрес гр. Н.,
обл. С., ул. „Д.Ч.“ № *, чрез адв. З. С.Д., с адрес за призоваване гр. Н., обл.
С., ул. „Д.Ч.“ № * против М. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „И.“ № *; М. Д. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №
*; Л. И. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш.А.“ № *; З. Р. Б.,
ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „О.“ № *; А. Р. Ч., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К. А.“ № *; Ю. Р. К., ЕГН **********
с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ № *; Ю. З. Х., ЕГН ********** с адрес: гр. З.,
обл. С., ул. „Б.“ № *, вх. *, ет. *, ап. *; Л. З. Г., ЕГН ********** с адрес: гр.
С., общ. С., обл. С., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *; К. М. А., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш. А.“ № *; М. И. Г. , ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ №*; М. И. А., ЕГН ********** с
адрес: с. К., общ. Н. З., обл. С., ул. „О.“ № *; З. И. Х., ЕГН ********** с
адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „З.п.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *; Р. З. Н., ЕГН
********** с адрес: гр. К., ул. „К. П. В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *; Р. З. Х., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш. А.“ № *; Р. З. Д. , ЕГН **********
с адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „М. - *“ № *, вх. *, ет. *, ап. * и К. З. К.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ № * с правно основание:
чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 77 ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС.
1
В исковата молба ищецът твърди, че той и всички останали ответници
са наследници на Д. А. А. с предходно име А. И. М., видно от Удостоверение
за идентичност на лице с различни имена, изх. № ***/*** г.
Пълномощникът на ищеца сочи, че с Решение № ***г. на поземлена
комисия гр. Н. е възстановено правото на собственост на редица поземлени
имоти в землището на гр. Н., обл. С., на наследниците на А.И.М. (Д. А. А.),
сред които два имота в местността „Я.“ и един в местността „В.“.
Първият имот в местността „Я.“ с № ***, ЕКТТЕ-*** е с площ 1,015
дка, при граници: залесена територия № 006093 собственост на ДАГ – ДГС –
З. и полски път;
Вторият имот в местността „Я.“ е с № *** в землището на гр. Н.,
ЕКАТТЕ – *** и площ 2,711 дка и граници: полски път на общ. Н. с № *** и
залесена територия на ДАГ-ДГС – З. и
Третият имот в местността „В.“, землище на гр. Н. с №*** и ЕКАТТ –
*** , с площ 1,415 дка, при граници: залесена територия № *** на ДАГ-ДГС –
З.; гора в земеделска земя № *** и пасище на М. Д. А. с № ***.
Ищецът, чрез пълномощника си твърди още, че след смъртта на баща
си Д. А. А. през 1983 г. до настоящия момент - или повече от 38 години,
ползва и владее трите имота, необезпокояван от никого, като той
осъществява и фактическата власт, засаждайки зеленчуци, картофи и фасул.
Част от тези имоти ползва като ливада. Опитва се от няколко месеца да се
снабди с нотариален акт, но ответниците отказват да се явят пред нотариус, с
което тяхно действие оспорват правото му на собственост.
С оглед гореизложеното, моли съда да постанови решение, с което
признае по отношение на ответниците, че той-ищецът за собственик на
посочените по-горе три земеделски имота, при посочените граници и че
владее имотите необезпокоявано от никого повече от 38 години, считано от
1982 г. до настоящия момент. Не претендира за разноски.
В съдебно заседание на 14.06.2022 г., на осн. чл. 232 ГПК, съдът е
прекратил производството по гр. д. № 194/2021 г., по описа на РС - З., по
отношение на претенцията за имот в местността „Я.“ с № ***, с площ 1.015
дка, поради оттегляне на иска в тази му част от страна на ищеца.
От ответниците в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор и не
вземат становище по иска. В съдебно заседание се явява само ответникът М.
Д. А., който не оспорва предявеният иск и е съгласен с претенцията на
ищеца.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Ищецът и ответниците по делото са законни наследници на Д. А. А.,
починал на 10.09.1983 г., което се установява от приложеното по делото
удостоверение за наследници, изх. № */14.07.2021 г.
С Решение № ***/06.04.1999 г., влязло в сила на 04.05.2004 г., ПК – Н.
2
е възстановила правото на собственост на наследници на А. И. М. в
съществуващи стари реални граници на: 1.Нива от 0.635 дка, VIII-ма
категория, местност „Я.“, имот № 002814 по картата на землището, при
граници: № 006093 – Гор. Стоп.тер. на МЗГА – Държавно лесничейство;
2.Нива от 2.711 дка, VIII-ма категория, местност „Я.“ , имот № 002817 по
картата на землището, при граници: № 002816 – Полски път на Община Н. и
№ 002833 - Гор. Стоп.тер. на МЗГА – Държавно лесничейство; 3.Нива от
1.015 дка, VIII-ма категория, местност „Я.“, имот № 002818 по картата на
землището, при граници: № 006093 – Гор. Стоп.тер. на МЗГА – Държавно
лесничейство и № 002816 – Полски път на Община Н.; 4. Нива от 8.910 дка,
VIII-ма категория, местност „М. к.“, имот № 002823 по картата на землището,
при граници: № 006344 – Нива на М. Д. АНГ.; № 002827 – Нива на Община Н.
и № 006093 – Гор. Стоп.тер. на МЗГА – Държавно лесничейство; 5. Нива от
2.501 дка, VIII-ма категория, местност „М. к.“, имот № 002826 по картата на
землището, при граници: № 006066 – Гор. Стоп. Тер. На МЗГА – Държавно
лесничейство; № 002828 – Нива на насл. на Т. И. М. и № 002825 – Нива на
насл. на Т.И.М.; 6.Пасбише, мера от 1.076 дка, VIII-ма категория, местност
„М. к.“, имот № 002832 по картата на землището, при граници: имот №
006345 – Нива на И. Д. А. и № 002833 - Гор. Стоп.тер. на МЗГА – Държавно
лесничейство; 7. Използваема ливада от 1.412 дка, IX-та категория,
местност „В.“, имот № 004968 по картата на землището, при граници: №
006066 - Гор. Стоп.тер. на МЗГА – Държавно лесничейство; № 006065 –
Пасбище с храсти на ДПФ – МЗГАР и № 002799 – Пасбище, мера на М. Д. А..
По делото са заявени имоти № 2, 3 и 7, като по отношение на имот №
3, производството е прекратено на осн. чл. 232 ГПК.
За заявените имоти по делото са представени и актуални скици.
Като свидетели по делото са разпитани З.С. С. и В. А.Т., чиито
показания съдът приема, тъй като същите не влизат в противоречие помежду
си, а и с твърденията на ищеца и обясненията на явилия се ответник М. Д. А.,
който е брат на ищеца.
От показанията на свидетелите, съдът приема за установено, че имотът
в м. „Я.“ представлява ливада, а във „В.“ овощна градина. Имотите са по
наследство от бащата на ищеца и той ги обработва всяка година. Не са чували
някой от наследниците да му оспорват собствеността или някой друг жител
на Н. Двамата братя – ищецът и ответникът М. А. са съседи и нямат спорове
помежду си. И двамата свидетели не посочват точно площта на двата
процесни имота, но пък в тази насока следва да се съобрази посочената площ
в решението на ПК Неделино и приложените скици.
Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
Правото на собственост може да бъде придобито чрез правна сделка,
по давност или по други начини определени в закона. Това правило е
3
залегнало в чл. 77 ЗС.
Съгласно чл. 79 ЗС, правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години. Съгласно ал. 2, ако владението е добросъвестно, то се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 5 години. Съгласно чл. 70 ЗС
владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно
да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик
или че предписаната от закона форма е била опорочена.
В настоящия случай съдът намира, че ищецът е придобил
собствеността върху имотите в м. „Я.“ с площ 2.711 дка. и в м. „В.“ с площ
1.412 дка с непрекъснато владение, продължило над 10 години. Той е получил
владението на тези имоти от своя баща.
Изпълнено е изискването, посочено в съдебната практика – Решение №
68/02.08.2013 г. на ВКС по гр.д. 603/2012 г. на ВКС и др., а именно, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително.
Ищецът по делото Б.А. още след смъртта на баща си е започнал да
владее и ползва двата имота, като от събраните доказателства по делото се
установява, че никой друг не е започвал да владее и ползва имота. Нямало е
претенции и от други лица. Владението на ищеца е било явно – той е
обработвал имотите, като е демонстрирал намерението си открито пред
всички. Владението му е било спокойно, без да са правени опити то да бъде
прекъсвано.
Относно умисъла за своене на процесния имот са налице и
задължителните указания дадени в ТР № 4/2012 г. на ВКС от 17.12.2012 г. В
случая не е оборена презумпцията на чл. 69 ЗС и следва да се приеме, че
ищецът като владелец е държал вещта като своя, защото няма доказателства,
че я е държал за другиго - Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по
тълк.д. № 1/2012 г. на ОСГК.
В практиката на ВКС се приема, че ако владението е предадено от
собственика или владелеца и лицето, на което е предадено извършва
действия, надхвърлящи обикновеното ползване на имота, като например:
облагородяване и подобряване на имота и тези действия се възприемат от
собственика, който не се противопоставя и не защитава фактическото си
състояние в продължение на 10 години, то е налице промяна на намерението
и в случая е налице владение. Тази постановка е актуална и в случая, тъй
като ответниците практически се явяват съсобственици въз основа на
решението на ПК-Неделино по чл.18ж ППЗСПЗЗ и тъй като, като
съсобственици са били в състояние да възприемат действията на ищеца по
своене на двата имота, но не са се противопоставяли.
Относно момента на установяване на владението е налице практика и
на ОС – С. – Решение № 5/11.01.2021 г., по В.гр.д. 462/2020 г., по описа на ОС
– С.ян, с което решение се приема, че при неформално дарение е налице
индиция за начало на давностно владение и от тогава започва да тече 10-
годишният период на непрекъснато владение. В случая обаче владението е
4
започнало след възстановяване на двата имота с решението на ПК –
Неделино, което е влязло в сила на 25.06.2004 г. няма как преди
възстановяване на собствеността от ПК, да се придобива по давност. В този
смисъл е практиката на ВКС – Решение № 60108/22.011.2021 г., по
гр.д.3534/2020 г., II-ро г.о. В това решение се приема, че след завършване на
реституцията на процесен имот може да тече тригодишна давност.
В Решение № 484/04.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 740/2011, Първо г.о.
се приема, че в отношенията между съсобствениците е приложима
презумпцията на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена ако основанието,
на което е установена първоначално фактическата власт признава такава и на
останалите съсобственици (сънаследници). В този случай, ако един
сънаследник желае да е единствен собственик трябва да докаже преобръщане
на владението само в своя ползва и да покаже по явен и недвусмислен начин,
че се отрича владението на останалите съсобственици, като последните трябва
да са узнали неговото намерение чрез действията му. По този начин трябва да
са отблъснати претенциите на останалите съсобственици върху имота. В
настоящия случай е налице точно такава хипотеза. Никой от ответниците не е
оспорвал владението на ищеца.
В друго свое Решение, а именно, № 16/17.04.2015 г., по гр.д. 5652/2014
г., на ВКС, Първо г.о. ВКС е третирал въпроса с признанието, чрез
декларации от останалите наследници по отношение на един, а именно, че те
нямат претенции и този един наследник е собственик на даден имот. ВКС
приема, че от момента на подписване на тези декларации, държането на
идеалните части на тези наследници (декларатори) се превръща във владение.
Затова не е необходимо, владеещият наследник да демонстрира по друг начин
на наследниците-декларатори, че владее техните части с намерение за своене
и да отблъсква тяхното владение. В настоящия случай няма подадени
декларации, но в съдебно заседание ответникът М.А. – брат на ищеца прави
признание подобно на декларация. Друг от наследниците пък при
уведомяването му по телефона е заявил, че не възразява срещу иска. Става
въпрос за М.Г..
Приложените към делото скици, макар и заверени копия,
преподписани от съдия-докладчика, следва да се считат като неразделна част
от решението по делото.
Ищецът не претендира разноски.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 77 и
чл. 79 ЗС, по отношение на М. Д. С., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С.,
ул. „И.“ № *; М. Д. А., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №
*; Л. И. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш. А.“ № *; З. Р. Б.,
5
ЕГН ********** с адрес: с. Д., общ. З., обл. С., ул. „О.“ № *; А. Р. Ч., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „К. А.“ № *; Ю. Р. К., ЕГН **********
с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ № **Б; Ю. З. Х., ЕГН ********** с адрес: гр.
З., обл. С., ул. „Б.“ № *, вх. *А, ет. *, ап. *; Л. З. Г., ЕГН ********** с адрес:
гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „Л.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *; К. М. А., ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш. А.“ № *; М. И. Г. , ЕГН
********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ № *; М. И. А., ЕГН ********** с
адрес: с. К., общ. Н. З., обл. С., ул. „О.“ № *; З. И. Х., ЕГН ********** с
адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „З. п.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *; Р. З. Н. ,
ЕГН ********** с адрес: гр. К., ул. „К.П. В.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *; Р. З. Х.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Ш.А.“ № *; Р. З. Д. , ЕГН
********** с адрес: гр. С., общ. С., обл. С., ж.к. „М. - *“ № *, вх.*, ет. *, ап. *
и К. З. К., ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Н.“ № *, че Б. Д. А.,
ЕГН ********** с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Д. Ч.“ № *е собственик въз
основа на давностно владение с начало от 2004 г., на имот в местността „Я.“,
с № 002817 в землището на гр. Н., ЕКАТТЕ – 51319, с площ 2,711 дка, при
граници: полски път на общ. Н. с № 002816 и залесена територия на ДАГ-
ДГС-З. и имот в местността „В.“, землище на гр. Н. с № 004968 и ЕКАТТ -
51319, с площ 1,412 дка, при граници: залесена територия № 006066 на ДАГ-
ДГС - З.; гора в земеделска земя № 006065 и пасище на М. Д. АНГ. с №
002799.
ПРИЛОЖЕНИТЕ по делото два броя скици, преподписани от
съдия-докладчика по делото, да се считат за неразделна част от решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С.
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – З.: ____________Д.Х.___________
6