Решение по дело №491/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. вр. чл. 250, ал. 5 от НПК.

С Разпореждане № 15/2011 г., постановено по ЧНД № 59/2011 г. по описа на РС – К., съдията-докладчик по същото производство е оставил без разглеждане молбата на осъдения М. С. А. за определяне на едно общо наказание във връзка с няколко осъждания на последния, като е прекратил производството по нея.

Недоволен от така постановеното разпореждане е останал осъденият А., който го обжалва в срок. В жалбата се изразява становище, че районният съд не е взел предвид всички доказателства по делото.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят се явява лично. Изразява становище по съществото на молбата си до първоинстанционния съд.

Прокурорът от ОП – К. намира жалбата за неоснователна, а обжалвания съдебен акт за правилен, съответно – иска от въззивния съд да потвърди първоинстанционното разпореждане.

Така подадената въззивна жалба е допустима за разглеждане от настоящия съд независимо от това, че в нея липсва изрично отправено искане до втората съдебна инстанция. Това е така, защото единствената възможност, която има въззивният съд в случай, че намери обжалвания акт по чл. 250, ал. 5 от НПК за неправилен, е да го отмени и да върне делото за ново разглеждане на първата инстанция. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, след като провери изцяло - по реда на чл. 314 от НПК - обжалваното определение, независимо от основанията, посочени във въззивната жалба, намира следното:

С Определение № 16/07.02.2008 г., постановено по ЧНД № 40/2008 г. по описа на РС – К., същият съд е извършил следното групиране на наказанията по осъжданията на жалбодателя А.:

- на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определил на осъдения М. А. едно общо наказание, най-тежкото измежду тези, наложени му по НОХД № 211/2001 г. по описа на Районен съд - К., НОХД № 299/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 283/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 131/2001 г. на Районен съд - Момчилград, НОХД № 249/2000 г. на Районен съд - Първомай, НОХД № 718/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 358/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 304/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 232/2001 год. на Районен съд - К., НОХД № 368/2001 г. на Районен съд- К., НОХД № 184/2002 г. на Районен съд -Момчилград и НОХД № 702/2004 г. на Районен съд - Хасково, а именно: "Лишаване от свобода" за срок от 15 години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване;

- на основание чл. 25, ал.1, във вр. с чл. 23, ал.1 от НК е определил на осъдения А. едно общо наказание, най-тежкото измежду тези, наложени му по НОХД № 261/2005 г. по описа на Районен съд - Първомай, НОХД № 1148/2005 г. на Районен съд - Хасково, НОХД № 626/ 2006 г. на Районен съд - Пловдив и НОХД № 1168/2007 г. на Районен съд - К., а именно: "Лишаване от свобода" за срок от 4 година при първоначален "строг" режим на изтърпяване, като на основание чл. 24 от НК е увеличил размера на така определеното общо наказание "Лишаване от свобода" с 1 година.

Със същото определение, съдът, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднал от така определените общи наказания по двете групи осъждания изтърпяното от М. С. А., наказание „Лишаване от свобода” в размер на 9 години, 5 месеца и 23 дни по определената съвкупност по НЧД № 519/2006 г. на Районен съд - Хасково за осъжданията му по НОХД № 211/2001 г. по описа на Районен съд - К., НОХД № 283/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 131/2001 г. на Районен съд - Момчилград, НОХД № 249/2000 г. на Районен съд - Първомай, НОХД № 718/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 358/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 304/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 232/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 368/2001 г. на Районен съд - К., НОХД № 184/2002 г. на Районен съд - Момчилград и НОХД № 702/2004 г. на Районен съд - Хасково.

Определението е било обжалвано и в Окръжен съд – К. е било образувано ВЧНД № 61/2008 г., по което въззивният съд е постановил Решение № 31/23.04.2008 г., с което е потвърдил обжалваният съдебен акт. Постановеното решение, като неподлежащо на обжалване, е влязло в сила от датата на постановяването му – 23.04.2008 г.

С Разпореждане от 16.02.2011 г., постановено от заместник-председател на ВКС във връзка с молба на осъдения М. А. с вх. № 141/2011 г. на същия съд, Наказателна колегия, е отказано образуване на производство за възобновяване на НЧД № 40/2008 г. по описа на РС – К..

Към момента на постановяване на Определение № 16/07.02.2008 г. по ЧНД № 40/2008 г. по описа на РС – К. са били известни всички осъждания на М. С. А.. Не са налице нови осъждания по отношение на същия, неизвестни за съда, постановил това определение.

Горната фактическа обстановка се установява от материалите по ЧНД № 40/2008 г. по описа на РС – К., по ВЧНД № 61/2008 г. по описа на ОС – К., включително материалите по преписка с вх. № 141/2011 г. на ВКС, Наказателна колегия, които дела са приложени към настоящото дело в хода на въззивното производство, от приложените писмо и справка с № ЗД 45/14.03.2011 г. от З. – С. З., както и – отчасти – от приложената в първоинстанционното производство справка за съдимост на жалбоподателя А.. Споменатата справка за съдимост се явява непълна досежно произнасянето на РС – К. с Определение № 16/07.02.2008 г., постановено по ЧНД № 40/2008 г. Видно от самото определение съдът е определил едно общо, най-тежко наказание и във връзка с осъжданията на А. по НОХД № 261/2005 г. по описа на Районен съд - Първомай, НОХД № 1148/2005 г. на Районен съд - Хасково, НОХД № 626/ 2006 г. на Районен съд - Пловдив и НОХД № 1168/2007 г. на Районен съд - К., което не е отразено в справката за съдимост, приложена в производството пред първата инстанция.

При така установените факти, от правна страна следва изводът, че спрямо жалбоподателя М. А. е налице произнасяне с влязъл в сила съдебен акт - Определение № 16/07.02.2008 г. по ЧНД № 40/2008 г. по описа на РС – К. - във връзка с определяне на общо наказание по реда на чл. 23-25 от НК за осъжданията на последния, като към момента на произнасянето на съда са били известни всички осъждания на А., без да са налице нови такива. Т. е. – спрямо същото лице и за същите престъпления, съответно – осъжданията във връзка с тях, има влязло в сила определение по приложението на чл. 23-25 от НК. Поради това, като се съобразят и задължителните указания на ВКС, дадени с ТР № 3/2009 г., постановено по тълк. д. № 3/2009 г. по описа на ОСНК на същия съд, следва изводът, че в случая е налице именно хипотезата на чл. 250, ал. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК, съответно - правилно съдията-докладчик по ЧНД № 59/2011 г. по описа на РС – К. е оставил без разглеждане молбата на осъдения М. С. А. и е прекратил производството по нея. Действително, събраните от първата съдебна инстанция доказателства не водят до възприетите от настоящия съд изводи по фактите, съответно – и относно правото, предвид непълнотата на приложената в хода на производството пред районния съд справка за съдимост. В хода на въззивното производство обаче са събрани доказателства, въз основа на които по несъмнен начин се установява фактът на предходното произнасяне по реда на чл. 23-25 от НК с влязъл в сила съдебен акт, на който факт именно се основава изводът в обжалваното разпореждане за оставяне без разглеждане на молбата на осъдения и прекратяване на производството. Горното налага, по аргумент от чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК, обжалваното разпореждане да бъде потвърдено, доколкото не са налице основания за отмяната му.

Ето защо въззивният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 15/2011 г., постановено по ЧНД № 59/2011 г. по описа на РС – К..

Решението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1: 2: