РЕШЕНИЕ
№ 455
гр. Кърджали, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20255140100405 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от Д. М. М., против М.
Х. М., Г. М. М. и А. М. М., с която е предявен конститутивен иск с правно
основание чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване в полза на ищцата, при условията на
договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване *******
по описа на нотариус *******, с рег. № ******* на НК и с район на действие
РС-*******, за сумата от 4850.00 лева, сключен между М. Х. М. от *******, с
ЕГН **********, като продавач и Г. М. М. от *******, с ЕГН **********, като
купувач.
Ищцата твърди, че тя и първите двама ответници са наследници по
закон на майка й З. Г. М., бивш жител на *******, с ЕГН **********,
починала на ******* Г. М. М. е неин брат, а М. Х. М. - техен баща. Относно
третата ответница А. М. М. сочи, че е съпруга на брат й и нейна снаха.
Навежда, че родителите й са притежавали недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ *******, идентичен със САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор №*******, попадащ в сграда с
идентификатор №*******, построена върху поземлен имот с идентификатор
№ ******* по КККР на *******, с административен адрес: *******, с площ от
75.58 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни
самостоятелни обекти - на същия етаж - № ************** и
№**************, под обекта - №************** и №**************,
ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ ******* със светла
1
площ 6.92 кв. м., при граници: югоизток - мазе №*******, североизток - общо
мазе, горе - мазета, и ведно с припадащите му се 7.94 кв. м. от общите части на
сградата, както и 1.253% идеални части от сградата и от правото на строеж
върху мястото.
Посочва, че след смъртта на майка им, баща им се е разпоредил с
притежаваните от него 4/6 (равняващи се на 2/3) идеални части от
гореописания недвижим имот чрез договор за покупко-продажба в полза на
брат й, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
със запазено вещно право на ползване *******д. по описа на нотариус
*******, с рег. № ******* на НК и с район на действие РС-*******.
Пояснява, че по този начин по силата на закона съпругата на брат й А.
М. М. също придобила процент идеална част от закупените от брат й 2/3 (4/6)
идеални части от имота, равняващи се на 1/3 (2/6) идеална част от имота, тъй
като същите били придобити в режим на съпружеска имуществена общност,
като същата се явявала трето лице по отношение на съсобствеността върху
процесния недвижим имот.
Категорично заявява, че на нея като наследник по закон на майка й З.
Г. М. и съсобственик на 1/6 идеална част от процесния недвижим имот, не й е
предлагано от баща й М. М. да закупи съответните идеални части при
условията на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно право на ползване
******* по описа на нотариус *******, с рег. № ******* на НК и с район на
действие РС-*******.
Подчертава, че за осъществената разпоредителна сделка е узнала
случайно на 17.03.2025 г. при посещението си в Община *******, за да
заплати местните данъци и такси за процесния недвижим имот, където била
уведомена след извършената справка, че имотът, предмет на исковата молба, е
съсобственост между нея и втория ответник, тъй като баща й е продал
неговите 4/6 идеални части на Г. М. за сумата от 9700.00 лева.
Иска да се постанови решение, с което на основание чл. 33, ал. 2 от ЗС
да се допусне изкупуването от ищцата - Д. М. М. от *******, с ЕГН
**********, на 1/3 идеална част (или 2/6 идеални части) от недвижим имот,
представляващ АПАРТАМЕНТ *******, идентичен със САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ в сграда с идентификатор № **************, попадащ в сграда с
идентификатор № *******, построена върху поземлен имот с идентификатор
№ ******* по КККР на *******, с административен адрес *******, с площ от
75.58 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, при съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж - № ************** и №
**************, под обекта - № ************** и № **************, ведно
с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ ******* със светла площ 6.92
кв. м., при граници: югоизток - мазе №*******, североизток - общо мазе, горе
- мазета, и ведно с припадащите му се 7.94 кв. м. от общите части на сградата,
както и 1.253% идеални части от сградата и от правото на строеж върху
2
мястото, при условията на договор за покупко- продажба, обективиран в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване ******* по описа на нотариус *******, с рег. № ******* на
НК и с район на действие РС-*******, за сумата от 4850.00 лева, сключен
между М. Х. М. от *******, с ЕГН **********, като продавач и Г. М. М. от
*******, с ЕГН **********, като купувач. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
тримата ответници, чрез адв. Д. П., с който оспорват предявения иск, като
считат същия за неоснователен и недоказан поради съображения, че купувач
по процесната сделка е съсобственикът Г. М. М., в качеството му на наследник
на майка му З. Г. М., а не съпругата на Г. - А. М. М.. Настояват, че в този
случай не намира приложение нормата на чл. 33, ал. 2 ЗС, независимо от
обстоятелството, че Г. и А. са в граждански брак и действа презумпцията на
чл. 21, ал.1 СК, тъй като приемат, че това е законна последица от действието
на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК, която според тях би възникнала и за
съпруга на ищеца по иск по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако такъв иск бъде уважен.
Позовават се на съдебна практика, в които решения се приема, че при
продажба между съсобственици нормата на чл. 33, ал.1 ЗС не намира
приложение, дори при наличие на други съсобственици. Уверяват, че
съсобствениците без сключен граждански брак не са в по-благоприятно
положение от останалите съсобственици. Поддържат, че продажбата на
идеална част от съсобственик на друг съсобственик не нарушава интересите
на съсобствениците, които не изкупуват, защото купената част се придобива в
условията на бездялова СИО. Молят искът да бъде отхвърлен. Претендират
разноски.
Районен съд Кърджали, като обсъди представените по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията
на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
Видно от Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда
на чл. 117 от ЗТСУ с рег. № *******/*******, том ****, стр. 70, приложен по
приетото по делото нотариално дело № ******* по описа на нотариус
*******, с рег. № ******* на НК и с район на действие РС-*******
ответникът М. Х. М. и съпругата му З. Г. М. (починала на *******) в режим на
СИО са придобили собствеността върху процесния имот, а именно върху
новопостроено жилище *******, ********, при съседи: югоизток – стълбище,
горе – ******* и долу – *******, намиращо се в жилищната сграда –
****************** със застроена площ 75 кв. м., заедно с припадащите се –
избено помещение ******* със светла площ 6,92 кв. м., при съседи: югоизток
– мазе №*******, североизток – общо мазе и горе – мазета, както и 7,94 кв. м.
от общите части на сградата, както и 1,253 % идеални части от сградата и
правото на строеж върху мястото.
От схема № *******-24.06.2024 г. на самостоятелен обект, изд. от
СГКК – ******* се установява, че жилището представлява АПАРТАМЕНТ
3
*******, идентичен със САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор № ************** по КККР на *******, одобрени със
Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК, попадащ в сграда с
идентификатор № *******, построена върху поземлен имот с идентификатор
№ ******* по КККР на *******, с административен адрес *******, с площ от
75.58 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - №
************** и № **************, под обекта - № ************** и №
**************, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
******* със светла площ 6.92 кв. м., при граници: югоизток - мазе №*******,
североизток - общо мазе, горе - мазета, и ведно с припадащите му се 7.94 кв.
м. от общите части на сградата, както и 1.253% идеални части от сградата и от
правото на строеж върху мястото.
От приложената с нотариално дело справка от ******* от 22.07.2024
г. е видно, че гражданският брак между М. Х. М. и съпругата му З. Г. М. е
сключен на *******
Съгласно представеното с исковата молба удостоверение за
наследници с изх. *******/27.02.2025 г. е видно, че З. Г. М. е починала на
******* и е оставила за свои наследници М. Х. М. - съпруг, Д. М. М. – дъщеря
и Г. М. М. – син.
По силата на действащия към този момент чл. 26, ал. вр. чл. 27
СК (отм.) след смъртта на З. Г. М. е била прекратена имуществената общност
между нея и съпругът й М. Х. М., при което последният е придобил 1/2 ид.
част. от процесния имот. Едновременно с това той е и наследник на
починалата, като има равни права да наследява с другите наследници
оставащата 1/2 ид. ч. от апартамента. При наличие на трима наследници,
двама от които деца на починалата и съпругът й, следва всички да наследят
равни части от нейната идеална част на осн. чл. 5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН,
съответно всеки по 1/3 от 1/2 ид. ч. или по 1/6 ид. ч. от целия имот. От това
следва, че ответника М. Х. М. е станал собственик на 4/6 ид. ч., а Д. М. М. и Г.
М. М., всеки един от тях поотделно на по 1/6 ид. ч. от процесния имот.
По делото е представен и нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот със запазено вещно право на ползване ******* по описа на
нотариус *******, с рег. № ******* на НК и с район на действие РС-*******
и с вх. рег. № ******* и с дв. вх. рег. № ******* от 22.07.2024 г., ******* на
СВ – *******, по силата на който ответникът М. Х. М. е продал на Г. М. М.
собствените си 2/3 (или 4/6) идеални части от посочения Апартамент *******,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор №
************** по КККР на *******.
Горепосочените обстоятелства не са спорни по делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважена искова претенция с правно основание чл. 33, ал. 2
от ЗС, необходимо е да бъде доказано, че е реализирана сделка – покупко-
4
продажба на идеална част от недвижим имот с трето лице, при което за друг
съсобственик на имота възниква право на изкупуване. Този иск се предявява в
двумесечен срок, който има преклузивен характер и ако съсобственикът не е
бил уведомен за продажбата, нито е бил поканен да изкупи дела на другия
съсобственик, срокът тече, считано от узнаването за сделката.
В хипотезата, когато до съсобственика не е отправено предложение,
съсобственикът ищец следва да проведе доказване кога е узнал за продажбата,
респективно да докаже, че е предявил иска при спазване на двумесечния срок
от узнаване, а ако ответниците твърдят, че узнаването е в по-ранен момент
последните следва да проведат доказване на твърдяно от тях обстоятелство – в
този смисъл решение № 72/02.06.2021 г., постановено по гр. дело № 3478/2020
г. по описа на ВКС. В настоящия случай ищцата Д. М. М. твърди, че е узнала
на 17.03.2025 г. при посещението си в Община *******, за да заплаща
местните данъци и такси за процесния недвижим имот, а доказателства, че
узнаването е настъпило в по-ранен момент страните не са ангажирали, поради
което съдът счита, че искът е предявен в рамките на предвидения двумесечен
срок.
Разгледана по същество, исковата претенция по чл. 33, ал. 2 от ЗС
подлежи на отхвърляне. Право на изкупуване на идеална част от съсобствен
имот възниква за съсобственик, когато тази идеална част е продадена на лице,
което към момента на продажбата не притежава дял от съсобствеността, т. е.
продажбата е реализирана в полза на лице, различно от съсобствениците.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗС регламентира, че съсобственик може да се
разпореди с дела си в полза на трето лице, ако преди това е предложил на
другите съсобственици да купят дела му при същите условия и никой от
съсобствениците не е приел предложението. Тълкуването на цитираната
разпоредба позволява да бъде възприето, че такова задължение за
съсобственика възниква само при продажба към лице, което не притежава дял
в съсобствеността, докато при продажба между съсобственици всеки от
съсобствениците може да прехвърли дела си на друг съсобственик, без да е
задължен да отправя предложение и към останалите съсобственици.
Наведени са доводи, че при придобиване на прехвърлените 2/3
идеални части от имота по силата на нотариален акт от Г. М. М. въз основа на
правилото на чл. 21, ал. 1 СК имота става СИО. Като предмет в съпружеската
имуществена общност той бива съсобствен между съпрузите, поради което
негов приобретател става не само съпруга - Г. М. М., но и съпругата му – А.
М. М.. С тези аргументи ищцата обосновава правния си интерес да изкупи
имота в тази му (посочена като 1/3 припадаща се на А.) част, като придобита
от лице нямащо качеството наследник на З. Г. М..
На първо място следва да се посочи трайната съдебна практика по ТР
№ 1 от 19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 202 от
28.03.2002 г. на ВКС по гр. д. № 749/2001 г., I г. о., Определение № 693 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1315/2010 г., I г. о., ГК и др., според която
5
актът на разпореждане от сънаследник с предмет от наследството в полза на
друг сънаследник е действителен. Следователно разпореждането от М. Х. М. с
2/3 ид. ч., (1/6 ид. ч.) част която е получил като наследник на З. Г. М. в полза
на Г. М. М., който също е наследник на починалата, е действително.
Наличието на брак на купувача-сънаследник, води до режим на бездяловата
СИО на придобития по атакуваната сделка наследствен имот. Това обаче не
означава, че прехвърлената част от наследствения имот излиза от кръга на
наследниците. Напротив, тъй като съпружеската имуществена общност е
бездялова, неоправдано е да се говори изобщо за придобиване на имота в
съсобственост от съпрузите, защото имуществената общност не подлежи на
разделяне, освен при изрично предвидените от закона обстоятелства.
На следващо място оплакванията, че А. М. М., е придобила част от
имота в режим на СИО, в нарушение на изискването на чл. 33, ал. 1 СК имота
да бъде предложен на другите съсобственици при същите условия преди да
бъде продаден на трето за съсобствеността лице, съдът намира за
неоснователни и несъответстващи на практика на ВКС, а именно на Р №
763/10.11.2009 г. гр. д. № 2953/2008 г. I гр. о. ВКС и Р № 1195/22.12.2008 г. по
гр. д. № 4817/2007 г. I гр. о. ВКС и Определение № 476 от 22.07.2014 г. на
ВКС по гр. д. № ЗЗ50/2014 г., I г. о., ГК. Според горепосочените актове, при
продажба между съсобственици нормата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира
приложение дори когато има и други съсобственици. Нормата не изисква
продаващият идеална част съсобственик да предложи и на останалите
съсобственици да изкупят идеалната му част, защото законът не създава
предимство при изкупуването между съсобствениците. Съсобствениците без
сключен граждански брак не са в по-благоприятно положение от останалите
съсобственици. Възникването на съпружеска имуществена общност между
купилият съсобственик и съпругът му не обуславя приложението на чл. 33, ал.
2 ЗС защото това е законна последица от действието на презумпцията по чл.
21, ал. 3 СК, която би възникнала и за съпруга на ищеца по иск по чл. 33, ал. 2
ЗС, ако такъв иск бъде уважен. Продажбата на идеална част от съсобственик
на друг съсобственик не нарушава интересите на съсобствениците, които не
изкупуват, защото купената част се придобива в условията на бездялова СИО.
Съдът изцяло се придържа към горепосочената практика и споделя
тълкуването, дадено от Върховния касационен съд.
Предвид всичко изложено, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора, предвид направеното искане от страна на
ответниците и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК на последните
следва да бъдат присъдени извършените по делото разноски. Ответниците са
представили писмени доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение от по 1500 лв., по повод на което ищецът не е релевирал
възражение за прекомерност. Действащия ГПК не предвижда правомощие на
съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за
адвокатска защита при постановяване на решението /в този см. мотивите към
6
т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. гр. д. № 6/12 г.,
ОСГТК на ВКС /. С чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидено, че само страна може да
сезира съда с искане за намаление на възнаграждението за адвокатска услуга,
дължимо като разноски, поради което в полза на всеки от ответниците следва
да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение в размер на по
1500 лв.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Кърджали
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС, предявен от
Д. М. М., ЕГН **********, с адрес: ******* против М. Х. М., ЕГН
**********, с адрес: *******, Г. М. М., ЕГН **********, с адрес: ******* и
А. М. М., ЕГН **********, с адрес: *******, за признаване право на
изкупуване на 1/3 идеална част от недвижим имот, представляващ
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с идентификатор № ************** по
КККР на *******, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006 г. на ИД на АК,
попадащ в сграда с идентификатор № *******, построена върху поземлен
имот с идентификатор № ******* по КККР на *******, с административен
адрес *******, с площ от 75.58 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на
същия етаж - № ************** и № **************, под обекта - №
************** и № **************, ведно с принадлежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ ******* със светла площ 6.92 кв. м., при граници: югоизток -
мазе №*******, североизток - общо мазе, горе - мазета, и ведно с
припадащите му се 7.94 кв. м. от общите части на сградата, както и 1.253%
идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, обективиран
в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот със запазено вещно
право на ползване ******* по описа на нотариус *******, с рег. № ******* на
НК и с район на действие РС-******* и с вх. рег. № ******* и с дв. вх. рег. №
******* от 22.07.2024 г., ******* на СВ – *******, за сумата от 4850 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ******* да заплати на М. Х. М., ЕГН **********, с
адрес: ******* сумата от 1500 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ******* да заплати на Г. М. М., ЕГН **********, с
адрес: ******* сумата от 1500 лв., представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Д. М. М., ЕГН
**********, с адрес: ******* да заплати на А. М. М., ЕГН **********, с
адрес: *******сумата от 1500 лв., представляваща разноски направени по
делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
7
съд – Кърджали, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
8